№ 1377
гр. София, 20.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Иванка Ангелова
Членове:Красимир Машев
Златина Рубиева
при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева
като разгледа докладваното от Красимир Машев Въззивно гражданско дело
№ 20211000501740 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 261678/12.03.2021 г., постановено по гр. дело № 11284/2020 г. по описа
на СГС, І ГО, 28 състав, частично е уважен предявеният деликтен иск с правно основание
чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 ЗОДОВ за заплащане на заместващо обезщетение в размер от 10000
лв. (този иск е отхвърлен за разликата до пълния му предявен размер от 35000 лв.) за
причинените неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление
по чл. 206, ал. 3, във вр. с ал. 1, предл. 1 НК, за което ищецът е бил оправдан с влязла в сила
на 16.04.2020 г. Присъда от 20.03.2019 г., постановена по нохд № 2909/2018 г. по описа на
СРС, НО, 121 състав, ведно със законната лихва върху главното парично притезание от
16.04.2020 г. до окончателното му заплащане. Изцяло е уважен искът за заплащане на
компенсаторно обезщетение за причинените от същото незаконно наказателно преследване
имуществени вреди в размер на сумата общо от 1100 лв., представляващата сборът от
заплатеното адвокатско възнаграждение за осъществената в досъдебната и съдебната фаза
на наказателния процес адвокатска защита, ведно със законната лихва върху главното
парично притезание от 16.04.2020 г. до окончателното му заплащане.
Ищецът е предявил въззивна жалба срещу така постановеното решение в частта, в
която е отхвърлен предявеният деликтен иск за заплащане на заместващо обезщетение за
причинените му неимуществени вреди от незаконното обвинение за извършено престъпно
деяние - над присъдената сума от 10000 лв. до пълния му предявен размер от 35000 лв.
Въззивникът счита, че при определяне размера на заместващото обезщетение за
1
претърпените болки и страдания от незаконното обвинение за извършено престъпно деяние
по чл. 206, ал. 3, във вр. с ал. 1, предл. 1 НК решаващият първоинстанционен съд не е
съобразил интензитета на изживените страдания и личен дискомфорт съобразно
продължителността на наказателното производство - близо 8 години и половина, и взетата
най-лека мярка за неотклонение „подписка”, както и че неговото достойнство и добро име в
обществото са били значително злепоставени - голяма част от неговите близки и приятели
започнали да странят, а животът на ищеца станал по-затворен и мъчителен, преустановил
плановете за своето бъдеще, а много от неговите планове и амбиции от преди това останали
неосъществени; първоначалната осъдителна присъда го гнетяла, като той се чувствал под
угрозата, че с окончателен съдебен акт ще бъде признат за виновен в извършване на
престъплението, което не е осъществил.
Въззиваемият-ответник не е подал в законоустановения срок отговор на въззивната
жалба, но в проведеното на 23.11.2021 г. пред САС о. с. з. неговият процесуален
представител изразява становище за нейната неоснователност.
Ответникът е обжалвал първоинстанционното решение в частта, в която са уважени
предявените кумулативно обективно съединени деликтни искове: 1) за заплащане на
заместващо обезщетение за причинените неимуществени вреди – за сумата от 10000 лв. и 2)
за заплащане на компенсаторно обезщетение - за сумата от 1100 лв. Поддържа, че
постановеното решение е порочно поради нарушение на материалния закон, съществени
нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди, че пред първата
инстанция не са били събрани годни доказателствени средства, от които да се установяват
действително претърпени от ищеца вреди и които да са пряк и непосредствен резултат от
повдигнатото обвинение. Поддържа, че при определяне размера на заместващото
обезщетение за причинените неимуществени вреди на ищеца от незаконното обвинение
решаващият съд не е обсъдил отделните критерии и тяхното значение спрямо присъдения
размер на обезщетение. Счита, че първоинстанционният съд е нарушил принципа за
справедливо обезщетяване, установен в нормата на чл. 52 ЗЗД, тъй като не е съобразил
съдържащите се в ППВС № 4/1968 г. задължителни за съдилищата разяснения относно
критериите, въз основа на които следва да бъде конкретизирано дължимото обезщетение за
причинени неимуществени вреди. Едва пред въззивния съд релевира довод за прекомерност
на уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение за осъществената правна помощ в
досъдебната и съдебната фази на наказателния процес.
Въззиваемият-ищец не е подал в законоустановения срок отговор на въззивната
жалба, но в проведеното на 23.11.2021 г. пред САС о. с. з. неговият процесуален
представител изразява становище за нейната неоснователност.
Въззивните жалби са подадени срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в
законоустановения в чл. 259, ал. 1 ГПК срок, поради което те се явяват допустими.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
2
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени и гласни
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
СГС, I-28 състав, е бил сезиран с кумулативно обективно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 ЗОДОВ.
За да възникне притезателното право на увредения за обезвреждане на
неимуществените и имуществените вреди, причинени му от орган на Прокуратурата на
Република България вследствие на повдигане на незаконно обвинение, трябва в обективната
действителност да бъдат осъществени следните материални предпоставки (юридически
факти): 1) на ищеца да му е повдигнато обвинение от Прокуратурата на Република България
за извършено от него престъпление; 2) съдът да е оправдал подсъдимия с влязла в сила
присъда, като в този случай повдигнатото му обвинение е незаконно; 3) подсъдимият да е
претърпял неимуществени и имуществени вреди и 4) причинените неимуществени и
имуществени вреди да са необходима, естествена, закономерна последица от повдигнатото
незаконно обвинение, т.е. да е налице причинно-следствена връзка между наказателното
производство, по което е било повдигнато незаконното обвинение, и причинения
вредоносен резултат. Отговорността на прокуратурата за повдигане на незаконно обвинение
е обективна, като тя не е предпоставена от виновното поведение на съответно длъжностно
лице при прокуратурата – арг. чл. 4, предл. последно ЗОДОВ.
Не е спорно между страните, а и от събраните по делото доказателства се установява
правнорелевантното обстоятелство, че с Постановление на прокурор при СРП от 19.12.2011
г. срещу ищеца е било образувано досъдебно производство, като с Постановление на
прокурор при СРП от 20.02.2012 г. той е привлечен като обвиняем за извършване на
следното престъпно деяние: на 17.08.211 г. в гр. София, в района на язовир „Искър”,
противозаконно е отнел чужда движима вещ (яхта), на стойност от 39744 лв., която я
владеел на законно основание (по договор за наем), като обсебването е в големи размери -
престъпление по чл. 206, ал. 3, във вр. с ал. 1, предл. 1 НК. Безспорно е и обстоятелството,
че срещу ищеца е взета най-леката мярка за неотклонение „подписка”. Следователно,
човешкото право на незаконно обвинения за свободно придвижване не е било ограничено
значително.
От Решение № 204/09.02.2018 г., постановено по внохд № 5326/2017 г. по описа на
СГС, НК, 1 въззивен състав, се установява, че първоначално СРС е признал ищеца за
виновен по повдигнатото му обвинение, като е постановил наказание „лишаване от свобода”
за срок от 3 години, изтърпяването на което на основание чл. 66, ал. 1 НК е било отложено
за срок от 5 години. Не е спорно между страните и че с тази присъда е било наложено и
следното наказание: лишаване от право да упражнява търговска дейност за срок от 5 години.
С вляла в сила на 16.04.2020 г. Присъда от 20.03.2019 г., постановена по нохд №
2909/2018 г. по описа на СРС, НО, 121 с-в, ищецът е бил оправдан за извършване на
престъплението, за което му е било повдигнато обвинение.
Следователно, наказателното преследване срещу обвиняемия Д. В. В. е продължило
3
за периода от 19.12.2011 г. до 16.04.2020 г., т.е. почти 8 години и 4 месеца.
От показанията на св. М. С., която е във фактическо съжителство с ищеца от 35
години, се установява, че преди процесното наказателно преследване незаконно обвиненият
бил ведър и позитивно настроен човек, но след като бил привлечен като обвиняем за
извършено от него престъпление, станал по-затворен, раздразнителен, развил чувство на
несигурност. Тъй като незаконното обвинение станало достояние на неговите близки и
приятели, постепенно те започнали да се дистанцират от него - „От приятелите преди
години, които имахме, останаха малцина”. Преустановил упражняването на хобито си - да
излиза на риболов с приятели. Имал намерение да развива търговска дейност, но поради
първоначалната осъдителна присъда и наложеното му наказание те били осуетени. След
оправдателната присъда станал по обнадежден за своето бъдеще, макар и още да не е
преодолял напълно обидата от незаконното обвинение.
От показанията на св. М. О., приятел с ищеца от 2006 г., се установява, че преди
процесното наказателно производство незаконно обвиненият бил ведър, усмихнат, склонен
да помага на останалите хора, но впоследствие настъпила промяна в неговото поведение -
бил под стрес, неспокоен, започнал да страни от приятели, преустановил излетите с
приятелите събота и неделя. Мнозина от тях започнали да странят от него. В момента се
чувства значително по-добре, макар и в известна степен да не е преодолял негативните
последици от незаконното обвинение за неговата емоционално състояние.
Съдът приема за достоверни показанията на свидетелите, тъй като, преценени с
всички други събрани по делото доказателства - арг. чл. 172 ГПК, те не са вътрешно
противоречиви, житейски логични са, като субективните възприятия за последиците върху
психичното състояние на ищеца след процесното обвинение са непосредствени.
При така приетите за установени правнорелевантни факти въззивната инстанция
счита, че предявеният осъдителен иск за заплащане на обезщетение за причинените
неимуществени вреди от незаконното обвинение е доказан по своето основание –
изяснените от свидетелите изменения в социалното общуване на ищеца (хората от по-
широката социална среда го отбягвали, като тяхното по-предпазливо отношение го гнетяло)
и в неговото психично състояние (станал е угрижен, депресиран, потиснат, по-затворен и
вглъбен, преустановил хобито си - риболова, както и разходките с негови познати), са
необходима последица от незаконното обвинение за престъплението, за което ищецът е бил
обвинен, т. е. изживеният стрес, психическо напрежение и емоционална потиснатост са в
причинно-следствена връзка с незаконно обвинение за тежко престъпление, за което се
предвижда кумулативно наказание лишаване от свобода от 3 до 10 години и с временно
лишаване от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7 НК.
Тъй като неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на
лични, нематериални блага не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона
обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите,
предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост от съда. Съгласно ППВС №
4/1968 г. понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е
4
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които
трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. При
определяне на това заместващо обезщетение следва да се вземе предвид обстоятелството, че
ищецът е бил незаконно обвинен в извършване на тежко престъпление, за което се
предвижда тежко наказание – лишаване от свобода от 3 до 10 години и временно лишаване
от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7 НК; бил е обвиняем в един изключително дълъг
(неразумен) за процесното наказателно производство период от време – почти 8 и 4 месеца
(тъй като държавата отговаря за причинените вреди от незаконното обвинение, тя притежава
пасивна материалноправна легитимация, макар и чрез своя процесуален субституент -
Прокуратурата на Република България, поради което това юридическо лице носи
обезпечително-гаранционната отговорност за всички причинени вреди на незаконно
обвинения, вкл. и за емоционалните болки и страданията, които той е изпитвал през всички
фази на наказателното производство; в този смисъл незаконосъобразен се явява правният
извод на СГС, че „ответникът носи отговорност единствено за развитието в досъдебната му
фаза и то от датата на привличането му в качеството му на обвиняем”); явяването пред
досъдебните и съдебните органи за осъществяване на множество съдопроизводствени
действия го е ангажирало физически и емоционално. От друга страна обаче, неговите
основни човешки права на свобода и свободно предвижване, уредени в 30, ал. 1 КРБ и чл.
35, ал. 1 КРБ, не са били накърнени в значителна степен, тъй като е била взета най-леката
мярка за неотклонение „подписка”. Наистина, макар и първата постановена присъда да е
била осъдителна, което обективно увеличава интензитета на негативните изживявания,
изтърпяването на наложеното наказание „лишаване от свобода” не е било ефективно, а е
било отложено за срок от 5 години, поради което ищецът не е бил под непосредствената
угроза да търпи това наказание в местата за лишаване от свобода. Нещо повече, не бе
установено в процеса на доказване, че намеренията на ищеца да развива своя търговска
дейност е в пряка причинно-следствена връзка с наложеното му от първата съдебна
инстанция наказание - лишаване за срок от 5 години от правото да упражнява търговска
дейност, тъй като никога това наказание не е било изпълнявано (присъдата е била отменена
от въззивната инстанция), поради което той е могъл свободно да организира своята
стопанска деятелност до влизане в сила на оправдателната присъда. Установи се от
свидетелските показания, че след неговото оправдаване с влязла в сила присъда ищецът е
успял в значителна степен да преработи негативните емоционални преживявания вследствие
на процесното незаконно обвинение, поради което чувството му на обида, гнет и стрес няма
да остави траен отпечатък в неговото съзнание. Въпреки че голяма част от хората от
широкия му социален кръг да са се дистанцирали от ищеца по време на продължилото извън
разумните срокове наказателно производство, през целия период на незаконното
наказателно преследване той е бил обграден от близки хора, който морално са го
подкрепяли, вследствие на които е успял да се съхрани психически и емоционално.
Следователно, при съобразяване на всички обстоятелства – тежестта на
престъплението, за което е повдигнато обвинение (то е „тежко” по смисъла на чл. 93, т. 7
НК, тъй като за неговото извършване се предвижда наказание лишаване от свобода 3 до 10
5
години и временно лишаване от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7 НК), продължителният
(неразумният, 8 години и 4 месеца) срок на висящност на наказателното производство,
преживеният стрес и дискомфорт в социалното общуване, изживяната потиснатост,
породената угриженост, затвореност и вглъбеност, което води до психологически
дискомфорт и страдания, ограниченията в неговата лична сфера, въззивният съд приема, че
заместващото обезщетение на ищеца за причинените му от незаконното обвинение
неимуществени вреди е в размер на сумата от 7000 лв.
В този смисъл, деликтният иск, въз основа на който е образувано настоящото съдебно
производство, трябва да бъде уважен за сумата от 7000 лв., а да бъде отхвърлен за разликата
до пълния му предявен размер от 35000 лв.
Въззивната жалба на ответника е неоснователна по отношение на уважения иск за
заплащане на компенсаторно обезщетение за причинените от процесното незаконно
обвинение имуществени вреди, изразяващи се в извършени разноски за адвокатска защита в
досъдебното производство - в размер на сумата общо от 1100 лв. Не е спорно между
страните, а и от Договор за правна защита и съдействие от 22.03.2012 г. и от Договор за
правна защита и съдействие от 12.12.2017 г. се установява, че ищецът е заплатил за
осъществената правна помощ в досъдебното производство сумата от 300 лв., а по внохд №
5326/2017 г. по описа на СГС, НО, 1 въззивен състав сумата от 800 лв. Именно от мотивите
на Решение № 204/09.02.2018 г., постановено по това съдебно наказателно дело, се
установява, че защитникът на въззивника адв. В. П. е подал въззивната жалба, в която е
обосновал подробни съображения за необоснованост на обжалваната присъда, като тези
правни доводи са били изцяло възприети от въззивния състав. Установява се от
Постановлението за привличане на обвиняем от 20.02.2012 г., че то е предявено на
обвиняемия в присъствието на неговия защитник – адв. В. П. от САК (именно на л. 89 от
кориците на делото по досъдебното производство е приложен процесният договор за правна
защита и съдействие, по който ищецът е заплатил на своя защитник сумата от 300 лв.). В
този смисъл необосновано се явява правното становище на въззивника-ответник, че в
процеса на доказване не е установено, че защитникът активно е упражнявал както своите
процесуални права, така и тези на незаконно обвинения в двете фази на наказателното
производство. От друга страна, макар и да не е допустимо едва пред въззивната инстанция
да се въвеждат нови обстоятелство (в конкретния случай за прекомерност на уговореното и
заплатено адвокатско възнаграждение) - арг. чл. 266, ал. 1 ГПК, само за пълнота на
изложението трябва да се изясни, че обвиняемият по обвинение за извършване на тежко
престъпление срещу собствеността (вкл. при квалифициран признак) има право на
висококвалифицирана защита от високообразовани и опитни адвокати, поради което
разумно е да се очаква, че той ще възложи своята защита на адвокати, чиито възнаграждения
надхвърлят размерите на минималното адвокатско възнаграждение. Заплатеното
възнаграждение за осъществената защита в досъдебното (в размер на 300 лв.) и в съдебното
производство (в размер на 800 лв.) напълно отговаря на справедливия размер при поемане
на защита срещу обвинение за извършено тежко престъпление, поради което искът за
6
заплащане на компенсаторно обезщетение законосъобразно е уважен до размера общо от
1100 лв.
С оглед уважената и отхвърлената част от предявените искове първоинстанционното
решение трябва да бъде отменено и в частта, в която на основание чл. 38, ал. 2 ЗА
Прокуратурата на Република България е била осъдена да заплати на адв. В. В. П. от САК за
осъщественото от него безплатно процесуално представителство на ищеца адвокатско
възнаграждение над сумата от 361,92 лв. до присъдения размер от 880 лв. (по своето правно
естество решението в тази част представлява определение).
С оглед изхода на пренесения пред САС с двете въззивни жалби материалноправен
спор на основание чл. 38, ал. 2 ЗА (съобразно материалния интерес по отхвърлените
въззивни жалби - за ищеца той възлиза на сумата от 8100 лв. при обжалван от него
материален интерес от 25000 лв.) в полза на адв. В. В. П. от САК трябва да се присъди
сумата от 414,72 лв. (1280 лв. адвокатско възнаграждение х 8100 лв. / 25000 лв.),
представляваща адвокатско възнаграждение за осъщественото от него безплатно
процесуално представителство на въззивника-ищец.
С оглед цената на предявените искове въззивното решение е окончателно в частта, в
която е разгледан деликтният иск за заплащане на компенсаторно обезщетение в размер на
сумата общо от 1100 лв. - адвокатско възнаграждение за осъществена правна защита по
процесното наказателно производство (в неговата досъдебна и съдебна фази).
Така мотивиран, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 261678/12.03.2021 г., постановено по гр. дело № 11284/2020 г.
по описа на СГС, І ГО, 28 състав, в частта, в която е уважен предявеният от Д. В. В. срещу
ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3,
предл. 1 ЗОДОВ за заплащане на заместващо обезщетение за причинените му
неимуществени вреди от незаконното обвинение в извършване на престъпление по чл. 206,
ал. 3, във вр. с ал. 1, предл. 1 НК, по което е оправдан с вляла в сила на 16.04.2020 г.
Присъда от 20.03.2019 г., постановена по нохд № 2909/2018 г. по описа на СГС, НО, 121 с-в,
над сумата от 7000 лв. до присъдения размер от 10000 лв., ведно със законната лихва от
16.04.2020 г. до окончателното й заплащане, както и в частта, в която на основание чл. 38,
ал. 2 ЗА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ е осъдена да заплати на адв. В.
В. П. от САК адвокатско възнаграждение за осъществената безплатно процесуално
представителство над сумата 361,92 лв. до присъдения размер от 880 лв., като
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. В. В., ЕГН **********, с адрес гр. ***, ж. к. „***”, бл.
*, вх. „*”, ет. * срещу ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ иск с правно
основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 ЗОДОВ над сумата от 7000 лв. до присъдения размер от
10000 лв., представляваща заместващо обезщетение за причинените му неимуществени
7
вреди от незаконното обвинение в извършване на престъпление по чл. 206, ал. 3, във вр. с
ал. 1, предл. 1 НК, по което е оправдан с вляла в сила на 16.04.2020 г. Присъда от 20.03.2019
г., постановена по нохд № 2909/2018 г. по описа на СГС, НО, 121 с-в, ведно със законната
лихва от 16.04.2020 г. до окончателното й заплащане.
ПОТВЪРЖДАВА Решението в останалата част.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 ЗА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ да заплати на адв. В. В. П. от САК, с адрес гр. ***, ул. „***” № **, ет. *, ап. **
сумата от 414,72 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за осъществената
безплатно процесуално представителство пред САС.
РЕШЕНИЕТО в частта, в която е разгледан искът за заплащане на заместващо
обезщетение за причинените неимуществени вреди в размер на сумата от 35000 лв., може да
бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния касационен съд по правилата на чл. 280
ГПК в 1-месечен срок от връчването му на страните. В останалата част въззивното решение
е окончателно - арг. чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. 1 ГПК.
ПРЕПИС от настоящото Решение да се връчи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8