О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №1074
08.07.2020г., гр.
Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, VIII състав, в закрито заседание 08.07.2020г.
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НЕДЯЛКА СВИРКОВА
НИКОЛИНКА ЦВЕТКОВА
като разгледа докладваното от съдия Цветкова в. ч. гр. дело
№ 1131 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 274 и сл. ГПК
Обжалвано е Определение № 4548 от 23.04.2020г.,
постановено по гражданско дело № 9829 по описа за 2018г. на Пловдивски районен
съд, ХI граждански състав, с което е осъдена Р.К.К., ЕГН ********** *** да
заплати на Национално бюро за правна помощ, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. „Развигор“ № 1, сумата 300 лева – определено възнаграждение за оказаната
й от служебния и процесуален представител правна помощ по гр. д. № 9829/2018г.
по описа на ПРС – IV гр.
състав.
В частната жалба се излагат
съображения за неправилност на определението.Моли се за неговата отмяна и
постановяване на определение, с което искането на НБПП да бъде оставено без
уважение.
Пловдивски
окръжен съд при извършена служебна проверка за допустимостта на производството
намира, че частната жалба е подадена в
срок, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е
процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Сега действащия ГПК, в сила от
01.03.2008г., изрично регламентира правната помощ по граждански дела като
безплатна – чл. 94.Това е принципът, който се отнася за гражданските
дела.Единствено в хипотезата на чл. 97 от ГПК при лишаване от предоставената
правна помощ, какъвто не е настоящия случай, страната следва да заплати
определеното възнаграждение за назначения служебен адвокат.По този начин в
рамките на гражданското правораздаване се постига целта, посочена в чл. 2 от ЗПП – равен достъп на лицата до правосъдие.Правната помощ за процесуално
представителство се допуска когато страната по делото не разполага със средства
за заплащане на адвокат, а желае да има такъв и интересите на правосъдието
налагат това – чл. 23, ал. 2 от ЗПП.Преценката дали лицето разполага със
средства за заплащане на адвокатско възнаграждение по гражданско дело се
извършва по критериите на чл. 23, ал. 1, т. 1-7 от ЗПП, които съвпадат с тези
за освобождаване от държавна такса по чл. 83, ал. 2 от ГПК.Затова е напълно
несъответно на разума на закона, след като е установено, че лицето не разполага
със средства и поради това му е предоставена правна помощ, то да дължи нейното
заплащане, ако загуби делото или възражението му не бъде прието, какъвто е
настоящия случай.Такова разбиране е в разрез с прогласения в ГПК безплатен характер
на правната помощ и целите, които преследва нейното предоставяне в гражданския
процес /в този см. определение № 136/27.06.2016г. на ВКС по ч. гр. д. №
2039/2016г., II г. о./.
Гореизложеното
налага отмяна на атакуваното определение като неправилно, като вместо това
следва да бъде отхвърлено искането на НБПП за заплащане на сумата от 300 лева -
възнаграждение за оказаната правна помощ жалбоподателката.
Така
мотивиран Пловдивски Окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Определение
№ 4548 от 23.04.2020г., постановено по гражданско дело № 9829 по описа за
2018г. на Пловдивски районен съд, ХI граждански състав, вместо което
ПОСТАНОВЯВА:
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ молбата на Националното бюро за правна помощ за присъждане на
направените разноски за оказана правна помощ на Р.К.К., ЕГН **********,
изразяваща се в изготвяне на книжа – подаване на частна жалба против
разпореждане за връщане на подадено от нея възражение по чл. 423 от ГПК,
постановено по гр. д. № 9829/2018г. по описа на РС Пловдив.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: