П Р О Т О К О Л
№
260611/22.04.2021г.
Година 2021 Град Варна
Районен съд 29 наказателен състав
На двадесет и втори
април Година две хиляди и
двадесет и първа
В публично съдебно
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БОНЧЕВА
СЕКРЕТАР: КАЛИНКА
ДИМИТРОВА
ПРОКУРОР: МИЛЕНА
КИРОВА
Сложи за разглеждане докладваното от Председателя НОХД № 804 по описа за 2021г., на Районен съд – гр.Варна.
На именното повикване в 9:30 часа се явяват:
ПОДСЪДИМИЯТ Я.К.К., редовно призован, явява се лично, воден от служители при ОД”Охрана - Варна” при МП.
В залата се явява адв.
Н.Г., определен от Председателя на
АК - Варна за служебен защитник на подсъдимото лице Я.К.К..
ПОДСЪДИМИЯТ Я.К.К.: Уважаема госпожо съдия, съгласен съм да ми
бъде назначен адв. Н.Г. за служебен защитник.
СЪДЪТ, като взе предвид характера на
производството, с оглед на което участието на защитник в наказателното
производство е задължително и съгласието на подсъдимото лице Я.К.К. да
бъде защитавано от адв.Н.Г., на основание чл.25,
ал.1от ЗПП и чл. 94 от НПК,
О П Р Е Д Е Л И:
НАЗНАЧАВА за служебен защитник на
подсъдимото лице Я.К.К. – адвокат Н.Г.
***.
ПОСТРАДАЛИЯТ А.В.К., редовно призован, явява се лично, воден от служители при ОД”Охрана - Варна” при МП.
СЪДЪТ дава възможност на страните да изразят становище по хода на разпоредителното
заседание.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаема госпожо съдия, да се даде ход на разпоредителното заседание.
ПОСТРАДАЛИЯТ А.В.К.: Уважаема госпожо съдия, да се даде ход на разпоредителното заседание. Желая да взема участие в хода на разпоредително заседание.
АДВОКАТ Н.Г.: Уважаема госпожо съдия, да се даде ход на разпоредителното заседание.
ПОДСЪДИМИЯТ Я.К.К.: Уважаема госпожо съдия, да се даде ход на разпоредителното заседание.
СЪДЪТ счита, че не са налице процесуални пречки по даване ход на разпоредителното заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ:
На основание
чл.272 от НПК, СЪДЪТ проверява самоличността на подсъдимия.
ПОДСЪДИМИЯТ Я.К.К., роден на ***г***, българин, български гражданин, средно образование, неженен, осъждан, работи, ЕГН **********.
СЪДЪТ снема самоличността на пострадалия А.В.К..
А.В.К., роден на ***г***,
българин, български гражданин, средно
образование, женен, осъждан, неработи, ЕГН **********.
На основание чл.272, ал.4 от НПК, вр. чл.253 от НПК, СЪДЪТ проверява срока на връчване на съдебните
книжа, включително и съобщенията по чл. 247б от НПК и констатира, че същите са
връчени на подсъдимия Я.К.К. на
04.03.2021г.
На основание чл.274, ал.1 от НПК от НПК, СЪДЪТ разяснява на страните правото им на отвод. Искания не бяха направени.
На основание чл.274, ал.2 от НПК, СЪДЪТ разяснява на страните процесуалните им права, както и последствията от влязло в сила определение по въпросите на чл. 248 ал.1 т.3 от НПК. Искания не бяха направени.
На основание чл.275 от НПК, СЪДЪТ разяснява правата на страните. Нови искания не бяха направени.
СЪДЪТ изслушва становищата на прокурора и лицата
по чл. 247б ал.1 и 2 НПК по всички въпроси, посочени в чл.248 ал.1 от НПК.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаема госпожо съдия, налице са условията на чл.248 ал.1 т.1 от НПК. С оглед на внесения обвинителен акт считам, че делото е подсъдно на РС-Варна и не са налице основания за друга подсъдност.
ПОСТРАДАЛИЯТ А.В.К.: Уважаема госпожо съдия, считам, че делото е подсъдно на РС-Варна.
АДВОКАТ Н.Г.: Уважаема госпожо съдия, считам, че делото е подсъдно на РС-Варна.
ПОДСЪДИМИЯТ Я.К.К.: Уважаема госпожо съдия, поддържам становището на защитника си.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаема госпожо съдия, считам, че не са налице основания за прекратяване и спиране на наказателното производство.
ПОСТРАДАЛИЯТ А.В.К.: Уважаема госпожо съдия, смятам че са налице основания за прекратяване на наказателното производство. Аз не съм дал никакви обяснения и не съм пускал жалба. Разбрах, че се води средна телесна повреда при счупен зъб. Този счупен зъб е още преди 2013г. Това го има в документите в Окръжна болница. Не сме се карали. Просто си разменихме реплики. Не са ми нанасяни удари.
АДВОКАТ Н.Г.: Уважаема госпожо Председател, при това положение, тъй като няма пострадал, делото е образувано за нанасяне на лека телесна повреда, считам, че следва да прекратите производството. Няма деяние.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаема госпожо съдия,
предоставям на съда.
СЪДЪТ, с оглед данните по делото,
констатира, че със заповед № 318/09.03.2018г. на подсъдимия е наложено
дисциплинарно наказание „Изолиране в наказателна килия за срок от 3 денонощия“.
Същото е наложено за деяние, извършено на 05.02.2018г., изразяващо се упражнено
физическо насилие над друг лишен от свобода - Ал. К., като го е ударил в
областта на лицето.
СЪДЪТ констатира също, че в хода на досъдебното производство е направено
предложение пред Административен съд - Варна за възобновяване на
административното производство по налагане на дисциплинарно наказание, но
такова е било отказано, като ВАдмС е приел, че
приключилото административно производство не е административнонаказателно
по своя характер.
Наличието
на произнасяне на ВАдмС по предложение по чл.70,
ал.1, б.“д“ от ЗАНН не освобождава съда от задължението да извърши
самостоятелна преценка за допустимостта на наказателното производство. В тази
връзка настоящият състав достига до противоположни правни изводи, а именно за
наличие на нарушение на принципа „non bis in idem“,
допуснат с образуването на настоящото наказателно производство. Посоченият
принцип е уреден изрично в чл.4 § 1 от
Протокол № 7 към ЕКПЧ, като според него никой не може да бъде съден или
наказван от съда за престъпление, за което вече е бил оправдан или окончателно
осъден. По приложението на посочения текст и постановено Тълкувателно решение №
3/2015г. на ОСНК, с което също се възприема, че принципа „non
bis in idem“
препятства повторението на наказателното производство, приключило с окончателно
решение, както и че е без значение видът на това решение и неговия характер.
При това
положение СЪДЪТ следва да прецени
дали се касае за едно и също деяние, налице ли е идентичност на субекта в двата
процеса и имат ли двете проведени производства наказателен характер, която
преценка, с оглед указанията на цитираното тълкувателно решение, следва да бъде
извършена съобразно така наречените критерии „Енгел“. Първият от критериите е
квалификацията на деянието по националното право, вторият е характерът и естеството
на самото нарушение, а третият – видът и тежестта на предвиденото за него
наказание.
Настоящото
наказателно производство безспорно е наказателно по своя характер, доколкото
деянието е квалифицирано като престъпление по наказателния кодекс. Деянието, за
което е наказан подсъдимият с цитираната заповед на началника на Варненски
затвор обаче не се квалифицира по вътрешното право като наказателно, а като
дисциплинарно такова, поради което СЪДЪТ следва да пристъпи към изследване на
следващите два критерия. Във връзка с вида и естеството на нарушението СЪДЪТ
констатира на първо място, че в двете производства се касае за деяния, касаещи
едни и същи обществени отношения. На следващо място, от съществено значение
относно втория критерий е преценката дали съответната правна норма е насочена
към неограничен кръг адресати, което е
характерна черта на наказателното обвинение. Макар и предвидените дисциплинарни
наказания в чл.101 ЗИНЗС да са насочени само към лица, лишени от свобода, в
практиката на Европейския съд по правата на човека последователно се приема, че
няма основание затворниците да бъдат лишавани от гаранциите на чл.6 от ЕКПЧ, а
именно тези за справедлив процес, елемент от които е и принципа „non bis in
idem“. Следователно критериите „Енгел“ са приложими и
при условията на изтърпявано наказание лишаване от свобода. Третият критерий,
който следва да бъде съобразен, е видът и тежестта на предвиденото за
съответното деяние наказание и изисква проверка за наличието на сходство с
наказанията, предвидени за престъпления. В случая следва да се извърши преценка
дали наложеното наказание „Изолиране в наказателна килия“ представлява лишаване
от свобода, след като лицето вече търпи такова наказание. Практиката приема, че
дисциплинарното наказание ще има наказателен характер, ако налага ограничения,
които съществено се отклоняват от нормалните условия на живота в затвора. Съдът
намира, че изолирането на подсъдимия за 3 дни в наказателна килия има
наказателен характер, тъй като ограничава допълнително свободата на затворника
извън наложеното му наказание и има сходство с наказание лишаване от свобода.
По време на изтърпяването му същият е бил допълнително ограничен в
придвижването си, освен това е бил лишен от възможността да полага труд, което
рефлектира върху продължителността на изтърпяване на наложеното с присъда
наказание. Дисциплинарното наказание също така би могло да обуслови и
приложението на чл.41 ал.4 от НК, като зачитането на работни дни може да бъде
отменено. По изложените съображения съдът приема, че дисциплинарното наказание
по чл.101, т.7 от ЗИНЗС се отразява върху продължителността на изтърпяване на
основната присъда и представлява допълнително лишаване от свобода, поради което
се явява санкция с наказателен характер. Съдът намира за необходимо да посочи и
че в мотивите на Тълкувателно решение №
4/2018г. на тълк.дело № 4/2017г. на ОСНК изрично
се приема, че дисциплинарното наказание „Изолиране в наказателна килия“ има
наказателен характер.
Съдът
намира за безспорно, че и двете производства касаят идентични факти, т.е. едно
и също събитие, извършено от едно и също лице, по едно и също време и с едни и
същи действия. При това положение е била налице процесуална пречка за
образуване на настоящото производство поради нарушаване на принципа „non bis in
idem“, тъй като спрямо същото лице, за същото деяние,
е било проведено и приключило предходно производство, за което, както беше
посочено, съдът в съответствие с постановената задължителна съдебна практика
приема, че е наказателно по своя характер. Това становище се приема изрично и в
практиката на съдилищата, като в този смисъл са Определение № 57/24.04.2017г.
на Бургаски апелативен съд по ВЧНД № 44/2017г.; Определение № 450/07.12.2016г.
на ОС-Враца по ВЧНД № 375/2016г.; Определение № 491/05.04.2018г. на РС-Бургас по
НОХД № 783/2018г.; Определение № 1062/09.07.2020г. на РС-Пловдив по НОХД №
3973/2019г. и други.
По
изложените съображения СЪДЪТ намира,
че са налице условията на чл.24 ал.1 т.6 от НПК за прекратяване на второто
образувано наказателното производство, тъй като приключилото с влязъл в сила
акт дисциплинарно производство срещу подсъдимия, което е с наказателен
характер, съставлява процесуална пречка за образуване и провеждане на последващо наказателно производство срещу същото лице за
същото деяние, дори когато то осъществява признаците на престъпление по НК.
Водим от
горното и на основание чл.289 ал.1, вр.чл.24 ал.1 т.6 от НПК, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА наказателното производство по НОХД № 804/2021 г. по описа на ВРС, 29
наказателен състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване или протест в
15-дневен срок от днес, по реда на глава ХХІ от НПК.
ПРОТОКОЛЪТ
изготвен в съдебно заседание, което приключи в
09:41 часа
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
СЕКРЕТАР: