Решение по дело №808/2020 на Районен съд - Ямбол

Р Е Ш Е Н И Е №260055/1.10.2020 г.

гр.Ямбол, 01.10.2020 год.                                    

В   И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

Ямболски районен съд, VІІІ - ми   наказателен състав в публичното

заседание на девети септември  през две хиляди и двадесета година  в състав:

                                                                      Председател:  Р.РАДИЕВ                                                                                                             

при секретаря Я. С.

 като разгледа докладваното от  Р.РАДИЕВ    АНД № 808 по описа  за   2020  год.

Производството по делото е образувано по жалба на Г.Д. ***, ЕГН ********** срещу електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, серия К № ***, издаден от ОД на МВР гр. Ямбол, с който за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 50 лева.

С жалбата се излагат  аргументи за незаконосъобразност на ел.фиш, поради изтекла давност по чл.82 , ал.1 от НК и се иска неговата отмяна.

Жалбоподателят участва лично в съдебно заседание и поддържа жалбата.

 Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.

Съдът, след като обсъди по отделно и в тяхната съвкупност събраните и проверени в хода на съдебното следствие доказателства по делото приема за установена следната фактическа обстановка:

На 11.06.2018 г. в 09,19 часа, автоматизирано техническо средство с *** заснело лек автомобил марка „Фолксваген поло” с рег. ***, движещ се в гр. Ямбол, по ул. Гр.Игнатиев до гробищен парк в посока към с.Кукорево с превишена скорост – 63 км/ч при максимално разрешена за движение в населено място  – 50 км/ч.  

Въз основа на тези данни и проверка за собственост на заснетия автомобил, впоследствие бил издаден от ОД на МВР- Ямбол и обжалваният понастоящем електронен фиш серия К №***, който е връчен на жалбоподателя на 24.07.2020 год.

          Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

          Жалбата е процесуално допустима,  подадена в преклузивния срок на чл. 59 ал.2 ЗАНН от лице, което има право на жалба. Разгледана по същество се преценя като неоснователна поради следните съображения:

Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител, се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.

В случая нарушението е установено от мобилна система за видеоконтрол „TFR1-M 0525”, надлежно калибрована, при която измерването, регистрирането и записът на нарушенията се извършва от система радар-камера-компютър, като единствената роля на оператора на системата е да позиционира техническото средство, като го насочи към определения за наблюдение участък от пътя и да въведе ограниченията за скоростта на този участък. Ето защо съдът намира, че процесната система за контрол на скоростта отговаря на изискването на ЗДвП, техническото средство, с което е установено и заснето нарушението, да бъде автоматизирано, за да не позволява човешка намеса при установяването и заснемането на всяко едно конкретно нарушение.

Съдът не споделя доводите, че не е посочено точно мястото на нарушението, и същото е извън населено място тъй като същото е конкретизирано точно , а имено гр. Ямбол, ул.Граф Игнатиев до гробищен парк. От приложения по делото Протокол за използване на АТСС е видно, че това е ул. Граф Игнатев № 207. В приложените към делото снимки са посочени и точните географски координати.

Съдът не споделя доводите на жалбоподателя, че е изтекла давността по чл.82, ал.1 от НК.

С Тълкувателно Постановление 1/27.02.2015г. на ВКС и ВАС се прие, че е недопустимо административните нарушения да се установяват и санкционират след неопределен период от време, тъй като по този начин би се създала трайна несигурност в правния мир. В този смисъл институтите на давността в двете и разновидности- преследвателна погасителна давност, след изтичането на която се погасява възможността на компетентния орган да реализира правомощията си по административно-наказателното правоотношение и изпълнителска давност, с изтичането на която се погасява възможността компетентния орган да реализира изтърпяването на вече наложената административна санкция, намират приложение и в административно наказателния процес, независимо дали  имат изрична уредба в ЗАНН.

          В цитираното Тълкувателно Постановление 1/27.02.2015г. на ВКС и ВАС се прие, че пример за такова субсидиарно приложение е института на абсолютната погасителна давност по чл. 81, ал.3 НК, вр. чл.80, ал.1, т.5 НК. С това обаче далеч не се изчерпват случаите когато разпоредбите на давността уредени в НК следва да намерят субсидиарно приложение. Прието е че разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН препраща към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в Наказателния кодекс.

Преследвателната давност бива два вида: обикновена и абсолютна. Обикновената давност се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето за преследване, и то само спрямо лицето, срещу което е насочено преследването. След свършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност- чл. 81, ал.2 НК. Абсолютната давност изключва наказателното/административно-наказателното преследване независимо от спирането и прекъсването на обикновената давност-чл. 81, ал.3 НК.

          Рзпоредбата на  чл. 80, ал.1, т.5 НК намира субсидиарно приложение й при електронните фишове. От довършването на нарушението започва да тече тригодишен срок за издаване на електронния фиш. С издаването му преследвателната давност се прекъсва и започва да тече нов три- годишен срок за връчване на ЕФ.

          В процесния случай не е изтекла визираната в чл.80, ал.1 т.5 от НК обикновена погасителна давност от три години. Атакуваният електронен фиш е издаден н 11.06.2018 год. и три годишния давностен срок по чл.80, ал.1, т.5 от НК изтича на 11.06.2011 год.

Правилно контролният и наказващият орган са посочили нарушената от жалбоподателя материална разпоредба от ЗДвП. Правилно и законосьобразно наказващият орган е ангажирал административнонаказателната отговорност на дееца по чл.182,ал.1,т.2 от ЗДвП, където е предвидена глоба в размер на 50 лв. за водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено място от 11 до 20 km/h, тъй като жалбоподателят е  превишил допустимата скорост с 13 км/ч., след приспадане в негова полза на 3 км/ч, допустимата грешка при измерването. Размерът на наказанието е фиксиран от законодателя и не може да бъде намаляван от съда.

          Сьдьт счита, че НП е законосьобразно и следва да бьде потвьрдено, като с така определеното наказание ще се постигнат целите на наказанието визирани в чл.12 от ЗАНН.

Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 1, предл. 1 от ЗАНН,  съдът

Р Е Ш И:

 ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, серия К *** издаден от ОД на МВР гр. Ямбол , с който на Г.Д.Д. от гр. Елхво, ЕГН *** за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП  е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 50,00 /петдесет/ лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Ямбол в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: