Р Е
Ш Е Н
И Е
№260033
гр.Кюстендил, 04.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският окръжен съд, търговска колегия в
публичното заседание на шестнадесети декември две хиляди и двадесета година в
състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ:ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
при
участието на секретаря: Вергиния Бараклийска след като разгледа докладваното от
съдия Костадинова т.д.№ 49/2017 г. по описа
на КнОС и за да се произнесе взе предвид:
„Ш.Н.Л.”- дружество регистрирано в съответствие със
законодателството на Република Сейшели, рег. № **********, със седалище и адрес
на управление: С.& В. Х., ет.**, офис **, ул. „Ф.Р., В., М., С.,
представлявано от директора М.Р.Р.чрез
адв. Й.В.Т.- САК, със служебен адрес: гр. С., ул. „К.в.”, бл.**, вх.** ет.**
ап.**е предявило срещу „К.г.” ООД, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
бул. „С.ш.” № *** Д, ет.** и „О....”
ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. К., ул. „Ц.Б.” № ** иск за
признаване за установено по отношение на страните по делото, че кредиторът „К.г.”
ООД няма изискуемо и непогасено вземане
от „О....” ООД по договор за цесия от
16.11.2016 г., с който договор „К.г.”ООД
е придобило от цедента В.В.Т.вземания към ответника в общ размер на
7 643 537.57 лв.
В депозираните отговори „К.г.” ООД и „О....” ООД оспорват предявения иск като
неоснователен и искат отхвърлянето му. Същото становище е застъпено и в съдебно
заседание на 16.12.2020 г. от процесуалния представител на „К.г.” ООД .
Третото лице
помагач „Първа инвестационна банка”АД чрез процесуалния си представител е изразило становище за отхвърляне на
предявения иск.
Синдикът
на „О....” ЕООД- в несъстоятелност е изразил становище за неоснователност на
иска.
Кюстендилският
окръжен съд, след преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност и при условията на чл. 12 от ГПК, прие за установено следното:
От извършената служебна справка в
търговския регистър по партидата на „О....” ЕООД- в несъстоятелност се установи, че по
отношение на същото е открито производство по несъстоятелност по т.д. № 73/2016
г. по описа на КнОС с решение от 13.10.2016 г. обявено в търговския регистър на
14.10.2016 г.
С молба вх. № 8464/11.113.2016 г.
В.В.Т.от гр. София на основание чл. 685, ал.1 от ТЗ е предявила
пред синдика на „О....” ЕООД вземане за сумата 2 011 574.20
евро с левова равностойност 3 934 297.17 лв., възникнало на
23.06.2010 г. вследствие на извършване от Д.А.К.плащане по банковата сметка на
„О....“ ЕООД в „Първа инвестационна банка“ АД в същия размер за осигуряване на
необходими на „О....“ ЕООД средства за изплащане на негово парично задължение
към същата банка, което вземане й е прехвърлено от Д.А.К.с Договор за
прехвърляне на вземания от 20.07.2010 г. и е установено със Споразумение от
31.05.2013 г.; вземане за сумата 880 000 евро, представляваща договорна
възнаградителна лихва върху 2 011 574.20 евро с левова равностойност
3 934 297.17 лв. за периода от възникване на вземането- 23.06.2010 г.
до 31.05.2013 г.; вземане за сумата 1 016 504.50 евро, представляваща
договорна възнаградителна лихва от 15% годишно върху 2 011 574.20
евро с левова равностойност 3 934 297.17 лв. за периода от 01.06.2013
г. до 13.10.2016 г., както и за вземане за договорна възнаградителна лихва от
15% годишно върху сумата 2 011 574.20 евро с левова равностойност
3 934 297.17 лв. за периода от 14.10.2016 г. до пълното й изплащане.
С договор за прехвърляне на
вземане от 16.11.2016 г. В.В.Т.е прехвърлила на „К.г.“ ООД гр. София своето парично вземане срещу „О....“ ЕООД гр.
Кюстендил за сумата 2 011 574.20 евро с левова равностойност
3 934 297.17 лв., възникнало на 23.06.2010 г. вследствие на
извършване от Д.А.К.плащане по банковата сметка на длъжника в „Първа
инвестационна банка“АД в същия размер за осигуряване на необходими на „О....“
ЕООД средства за изплащане на негово парично задължение към същата банка, което
вземане й е прехвърлено от Д.А.К.с Договор за прехвърляне на вземания от
20.07.2010 г. и е установено със Споразумение от 31.05.2013 г. Цесията е
съобщена на длъжника на 16.11.2016 г., което е видно от приложеното на л.14 от
делото съобщение. Цесията е съобщена и на синдика на дружеството- синдик А.М..
С молба вх. № 8669/18.11.2016 г. „К.г.“ООД и В.В.Т.са поискали цесионерът „К.г.“ООД
да бъде включен като титуляр на предявеното вземане в Списъка на приетите
предявени вземания вместо цедента В.В.Т..
Видно от приложения по делото
списък на приетите от синдика вземания на кредиторите на „О....“ ЕООД,
предявени в срока по чл. 685, ал.1 от ТЗ синдикът е приел вземане в общ размер 7 643 537.57
лв., от които 3 934 297.17 лв. главница по Договор от 20.07.2010 г. и
Споразумение от 31.05.2013 г.; 1 721 130.40 лв. договорна
възнаградителна лихва върху главницата за периода: 23.06.2010 г.- 31.05.2013
г.; 1 988 110 лв.- договорна лихва върху главницата за периода от
01.06.2013 г.- 13.10.2016 г.; определяема лихва след РДПН- договорна лихва от
14.10.2016 г. до пълно изплащане.
С влязло в сила решение № 2840 от
04.12.2018 г., постановено по гр.д. № 4214/2018 г., АС- София е признал за
установено по иска на „Ш.н.Л.“, регистрирано съобразно законодателството на
Република Сейшели, че съществува вземането на дружеството към „О....“ ЕООД- в
несъстоятелност за сумата 79 052.95 лв., придобита от ищеца по договор за
цесия от 01.11.2016 г., сключен с кредитора „Първа инвестационна банка“ АД и
представляваща начислена комисионна за управление по т.13 от Договор за кредит
от 26.01.2009 г., равняваща се на 1% от усвоения кредит на 01.06.2016 г., по
който договор ответникът е солидарно отговорен като поръчител във връзка с
договор за поръчителство от 19.01.2012 г. и анекс 4 към договора за кредит от
29.12.2015 г., наред с кредитополучателя „Д.е.“ ЕООД.
„Ш.Н.Л.“ като кредитор с прието вземане на основание
чл. 690 от ТЗ е подало възражение срещу
приетото вземане на „К.г.“ ООД гр. София
за сума в общ размер
7 643 537.57 лв. С
определение № 248 от 26.04.2017 г., постановено по ч.т.д. № 133/2017 г. по описа
на КнОС, окръжен съд е оставил без уважение
възражението на дружеството.
По делото е представен отчет по сметка, изготвен на
24.06.2010 г. на „Първа инвестиционна банка“АД, от който е видно, че на
23.06.2010 г. Д.А.К.е наредил по банковата сметка на „О....“ ЕООД сума в размер
на 2 011 574.20 евро. Като основание е посочено прехвърляне на
средства за погасяване на овърдрафт, решение на УС.
С договор за прехвърляне на
вземане от 20.07.2010 г. Д.А.К.в качеството на цедент е прехвърлил на В.В.Т.в
качеството на цесионер паричното вземане
срещу „О....“ ЕООД гр. София в размер на 2 011 574.20 евро с левова
равностойност 3 934 297.17 лв., възникнало на 23.06.2010 г.
вследствие на извършване от цедента плащане по банковата сметка на длъжника в
„Първа инвестационна банка“АД в същия размер за осигуряване на необходими на „О....“
ЕООД средства за изплащане на негово парично задължение към същата банка.
Цесията е съобщена на длъжника на 20.07.2010 г., което се удостоверява от
приложеното на л.12 от делото съобщение.
Видно от приложеното по делото
Споразумение от 31.05.2013 г., сключено между В.В.Т.- кредитор и „О....“ ЕООД-
длъжник е, че страните по него са приели за установено и писмено са потвърдили,
че към датата на подписването му
дружеството дължи на Владислава Томова главница в размер на
2 011 574.20 евро с левова равностойност по курса на БНБ
3 934 297.17 лв., което задължение е възникнало на 23.06.2010 г. вследствие
на извършване от праводателя на кредитора Д.А.К.на плащане по банковата сметка
на длъжника в „Първа инвестационна банка“АД в същия размер за осигуряване на
необходими на „О....“ ЕООД средства за изплащане на негово парично задължение
към същата банка. С посоченото споразумение страните са се съгласили, че
длъжникът дължи на кредитора договорна възнаградителна лихва в общ размер
880 000 евро за целия период от време от възникването на вземането на
23.06.2010 г. до 31.05.2013 г., а за времето от 01.06.2013 г. до датата на
изплащането на дължимата главница страните са определили лихва в размер на 15%
годишно върху дължимата главница. Със същото споразумение длъжникът се е
задължил в срок до 30.09.2016 г. да заплати на кредитора главницата от
2 011 574.20 евро, лихвата за времето до 31.05.2013 г. в размер на
880 000 евро и годишната лихва от 15 % върху главницата от 01.06.2013 г.
до датата на изплащането на главницата.
От съдебно- счетоводната
експертиза, изпълнена от вещото лице С.Ч. се установява, че от предоставената
информация от „Първа инвестационна банка“ АД за движението на депозитна сметка
с титуляр Д.А.К.е видно, че на 23.12.2009 г. са внесени по сметката
2 050 005 евро с основание „захранване на депозит“, като произходът на
паричните средства на К. са от изплатени дялове в дружества, където е бил
съдружник. Сумата от 1 721 130.40 лв. /левова равностойност на
880 000 евро/ е изчислена върху главница от 2 011 574.11 евро с
15% лихва за период от 23.06.2010 г. до 31.05.2013 г. Банковата сметка на „О....“
ЕООД в „Първа инвестационна банка“ е заверена на 23.06.2010 г. със сумата
2 011 574.11 евро, преведена от сметка на Д.А.К.. В счетоводството на
„О....“ЕООД се води задължение в размер на 2 011 574.11 евро по периоди,
както следва: от 23.06.2010 г. до 20.07.2010 г. към Д.А.К., от 20.07.2010 г. до
16.11.2016 г. към В.В.Т.и от 16.11.2016 г. и към момента на изготвяне на
експертизата- към „К.г.“ ООД.
От допълнителното заключение на
съдебно- счетоводната експертиза, изпълнена от същото вещо лице се установява,
че в Годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2008 г. Д.К.е
декларирал доход от продажба на акции на „О....“ ЕООД в размер на
4 975 000 лв. Чистият доход на.К.за 2008 г. възлиза на
4 546 051.87 лв., което е дало основание на вещото лице да приеме, че
постъпилата сума по депозитната банкова сметка ***.12.2009 г. в размер на
2 050 005 евро с основание „захранване на депозит“ са лични от доходи
на Колов, декларирани и обложени по съответния ред с ГДД за 2008 г. Становището
на вещото лице е, че в баланса на „О....“ към 31.12.2016 г., обявен в
Търговския регистър вземането на „К.г.“
ООД е включено.
По делото са приложени Годишни данъчни
декларации за 2008 г. и 2010 г. по чл.50 от ЗДДФЛ на Д.К..
От НОИ- ТП- София град е
изпратена справка относно подадените уведомления по чл. 62, ал.5 от КТ относно
трудовите правоотношения на лицето В.В.Т..
От така установената фактическа
обстановка се налагат следните правни изводи:
Съдът счита, че предявеният иск е
допустим. С влязло в сила решение № 2840 от 04.12.2018 г., постановено по гр.д.
№ 4214/2018 г. на САС е признато за установено по иска на „Ш.Н.Л.“,
регистрирано съобразно законодателството на Република Сейшели, че съществува
вземането на дружеството към „О....“ЕООД- в несъстоятелност за сумата
79 052.95 лв. Следователно ищцовото дружество има качеството на кредитор на несъстоятелния длъжник, поради което е
активно легитимирано да предяви отрицателния установителен иск.
След извършена служебна справка в
Търговския регистър по партидата на „О....“ЕООД- в несъстоятелност, съдът констатира, че срещу приетото от синдика
вземане в общ размер на 7 643 537.57 лв. „Ш.Н.Л.“ е подало в срок възражение по чл. 690 ал. 1 ТЗ. Съдът се е произнесъл по него с
определение от 26.04.2017 г., постановено по ч.т.д. №133/2016 г. по описа на
КнОС, което е обявено на 26.04.2017 г. Следователно е проведена процедурата
по предявяване на вземанията по чл.692,
ал.3 и ал.4 от ТЗ. Исковата молба е постъпила в срок. Законният четиринадесет
дневен срок е изтекъл на 10.05.2017 г. Видно от положения
печат върху пощенския плик исковата молба, по която е образувано настоящото
производство е изпратена по пощата на 10.05.2017
г., т.е. в срока по чл. 694, ал.6 от ТЗ.
Разгледан по същество, съдът
счита, че предявеният иск е
неоснователен. Съображения:
Предмет на иска с правно основание чл.694, ал.3,
т.1 ТЗ е признаване несъществуването на вземания на
„К.г.” ООД към „О....“ в общ размер 7 643 537.57
лв., в която сума са включени следните
вземания: главница в размер на 2 011 574.20 евро с левова
равностойност 3 934 297.17 лв., възникнало на 23.06.2010 г.
вследствие на извършено плащане от Д.А.К.по банковата сметка на „О....“ ЕООД в
„Първа инвестационна банка“ АД и
прехвърлено след това от Д.А.К.с Договор за прехвърляне на вземания от 20.07.2010
г., установено със Споразумение от 31.05.2013 г.; договорна възнаградителна
лихва в размер на 880 000 евро,
начислена върху сумата 2 011 574.20 евро с левова
равностойност 3 934 297.17 лв. за периода от възникване на вземането-
23.06.2010 г. до 31.05.2013 г.; договорна възнаградителна лихва в размер
на 1 016 504.50 евро,
начислена върху 2 011 574.20 евро с левова равностойност
3 934 297.17 лв. за периода от 01.06.2013 г. до 13.10.2016 г., както
и за вземане за договорна възнаградителна лихва от 15% годишно начислена върху
сумата 2 011 574.20 евро с левова равностойност
3 934 297.17 лв. за периода от 14.10.2016 г. до пълното й изплащане,
установени със Споразумение от 31.05.2013 г.
В това производство в тежест на ответниците е да докажат съществуването на оспореното от
ищеца вземане. Съдът счита, че вземането
в размер на 2 011 574.20 евро с
левова равностойност 3 934 297.17 лв. съществува, тъй като е възникнало по силата
на договор за заем. Действително в платежното нареждане, с което е преведена посочената
сума като
основание е посочено „прехвърляне на средства за
погасяване на овърдрафт, решение на УС“, но имайки предвид данните в
заключението на съдебно- счетоводната експертиза, а именно, че процесното
вземане се води в счетоводството на несъстоятелния длъжник като негово
задължение, то съдът приема, че то произтича от договор за заем, по силата на
който Д.А..К.като физическо лице е реално предал на „О....“ ЕООД процесната
сума и за втория ответник е възникнало валидно задължение за връщането й.
С представените договори за прехвърляне на вземане от 20.07.2010 г. и от
16.11.2016 г. безспорно се установява, че процесното вземане е било придобито
първоначално от В.В.Т., а след това от „К.г.“ООД гр. София. Тези договори са
валидно сключени, не се установява да са антидатирани. От заключението на
съдебно- счетоводната експертиза се установява, че в счетоводството на „О....“ЕООД то се води като задължение към В.В.Т.за
периода от 20.07.2010 г. до 16.11.2016 г.
и към „К.г.“ ООД за времето след 16.11.2016 г., което съвпада с датата
на сключване на договорите. Тези договори са породили своето действие и
доколкото на основание чл. 99, ал.4 от ЗЗД надлежно са били съобщени на
длъжника „О....“ ЕООД. Следователно те удостоверяват съществуването на вземането в размер на 2 011 574.20 евро с левова равностойност
3 934 297.17 лв.
Съдът счита, че вземането за посочената по- горе сума не е погасено по давност.
Съгласно разпоредбата на чл. 110 от ЗЗД с изтичане на петгодишна
давност се погасяват всички вземания, за които
законът не предвижда друг срок. В настоящия случай безспорно се установява,
че процесното вземане е възникнало на 23.06.2010 г., но по делото няма
доказателства относно датата на изпълнение
на задължението. В тези случаи приложение намира разпоредба на чл. 69, ал.1 от ЗЗД, според която вземането е изискуемо веднага, т. е. в случая от 23.06.2010
г., когато то е възникнало. От тази дата по арг. на
чл. 114 от ЗЗД е започнала да тече давността
и тя е изтекла на 23.06.2015 г.
По делото обаче е приложено споразумение от 31.05.2013 г., от което е видно, че
длъжникът е потвърдил пред кредитора си задължението си за главницата в размер
на 2 011 574.20 евро с левова равностойност 3 934 297.17
лв. По своя характер посоченото
изявление на длъжника представлява
признание на вземането, което по силата на чл. 116, ал.1, б.“а“ от ЗЗД има за
последица прекъсване на давността. С оглед на това и с оглед разпоредбата на
чл.117 от ЗЗД, от прекъсването започва да тече нова давност, която за вземания,
произтичащи от договор за заем, е петгодишна, предвид разпоредбата на чл.110 от ЗЗД . Новият давностен срок е започнал да тече от 31.05.2013 г. и към момента
на предявяване на вземането- 11.11.2016 г. не е изтекъл, поради което
процесното вземане за главница е дължимо.
Съдът счита, че вземанията в размер на
1 721 130.40
лв., представляваща левовата равностойност на 880 000 евро- договорна
възнаградителна лихва начислена върху сумата 2 011 574.20 евро с
левова равностойност 3 934 297.17 лв. за периода от възникване на
вземането- 23.06.2010 г. до 31.05.2013 г.; в размер на 1 988 110 лв.,
представляваща левовата равностойност на 1 016 504.50 евро- договорна възнаградителна лихва от 15%
годишно начислена върху 2 011 574.20 евро с левова равностойност
3 934 297.17 лв. за периода от 01.06.2013 г. до 13.10.2016 г., както
и за вземане за договорна възнаградителна лихва от 15% годишно върху сумата
2 011 574.20 евро с левова равностойност 3 934 297.17 лв.
начислена за периода от 14.10.2016 г. до пълното й изплащане са възникнали по
силата на Споразумение от 31.05.2013 г. сключено между В.В.Т.- кредитор и „О....“
ЕООД- длъжник, с което страните са се съгласили, че длъжникът дължи на кредитора
договорна възнаградителна лихва в общ размер 880 000 евро за целия период
от време от възникването на вземането на 23.06.2010 г. до 31.05.2013 г., а за
времето от 01.06.2013 г. до датата на изплащането на дължимата главница
страните са определили лихва в размер на 15% годишно върху дължимата главница.
Съгласно разпоредбата на чл.365,
ал.1 от ЗЗД с договора за спогодба страните прекратяват един съществуващ спор
или избягват един възможен спор, като си правят взаимни отстъпки. Със
спогодбата могат да се изменят или погасят съществуващи задължения или да
поемат нови задължения спрямо правоотношението, което уреждат. Съдът е длъжен
да се съобрази с договорката между страните, постигната чрез спогодба и да
приеме, че отношенията между тях са такива, каквито те са уговорили, след като
същите свободно са уредили изцяло или отчасти съществуващ помежду им спор, чрез
взаимни отстъпки. По силата на изложеното съдът счита, че вземанията са
възникнали по силата на соченото споразумение.
Съдът счита, че вземанията за
възнаградителна лихва не са погасени по давност. Съгласно чл. 111, б.“в“ от ЗЗД
с тригодишна давност се погасяват вземанията за лихва. Съгласно чл. 114 от ЗЗД
давността почва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. В
случая в Споразумението от 31.05.2013 г. длъжникът се е задължил да изпълни
задълженията си до 30.09.2016 г. От тази дата е започнала да тече давността и
към момента на предявяване на вземанията за лихва - 11.11.2016 г. тя не е
изтекла.
С оглед на изложеното, съдът намира, че процесното вземане в общ размер
7 643 537.57 лв., включено в Списъка
на приетите предявени вземания по т.д.№73/2016 г. по описа на КнОС съществува,
поради което искът е неоснователен и следва да се отхвърли.
С оглед на отхвърлянето на иска, ищцовото дружество
следва да заплати дължимата държавна такса в бюджета на съдебната власт по
сметка на КнОС, по аргумент от чл.694,
ал.7 от ТЗ, а именно 76 435 лв.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ПРЕДЯВЕНИЯТ
от „Ш.Н.Л.”- дружество регистрирано в съответствие със законодателството на Република Сейшели,
рег. № *****, със седалище и адрес на управление:
С.
& В.Х., ет.** офис **, ул. „Ф.Р.”, В., М., С., представлявано от директора М.Р.Р.срещу „К.г.” ООД, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „С.ш.” № *** Д, ет** и „О....” ЕООД,
със седалище и адрес на управление:
гр. К., ул. „Ц.Б.” № ** иск с правно
основание чл. 694, ал.3,
т.1 ТЗ за признаване за установено по
отношение на страните по делото,
че кредиторът „К.г.” ООД няма изискуемо и непогасено вземане от „О....” ООД по договор за
цесия от 16.11.2016 г., с който договор „К.г.”ООД е придобило от цедента
В.В.Т.вземания към „О....”
ООД в общ размер на 7 643 537.57
лв., в която сума
са включени следните вземания: главница в размер на 3 934 297.17 лв ,
представляваща левовата равностойност на 2 011 574.20 евро,
възникнало на 23.06.2010 г. вследствие на извършено плащане от Д.А.К.по
банковата сметка на „О....“ ЕООД в „Първа инвестационна банка“ АД и прехвърлено след това с договори за цесии
от 20.07.2010 г. и от 16.11.2016 г.; договорна възнаградителна лихва в размер
на 1 721 130.40 лв, представляваща левовата равностойност на
880 000 евро, начислена върху сумата 2 011 574.20 евро с левова
равностойност 3 934 297.17 лв. за периода от възникване на вземането-
23.06.2010 г. до 31.05.2013 г.; договорна възнаградителна лихва в размер на
1 988 110 лева, представляваща левовата равностойност на 1 016 504.50 евро, начислена върху
2 011 574.20 евро с левова равностойност 3 934 297.17 лв.
за периода от 01.06.2013 г. до 13.10.2016 г., както и за вземане за договорна
възнаградителна лихва от 15% годишно начислена върху сумата
2 011 574.20 евро с левова равностойност 3 934 297.17 лв.
за периода от 14.10.2016 г. до пълното й изплащане, установени със Споразумение
от 31.05.2013 г. ОТХВЪРЛЯ като неоснователен.
ОСЪЖДА Ш.Н.Л.”- дружество
регистрирано в съответствие
със законодателството на Република Сейшели,
рег. № 157192, със седалище
и адрес на управление: С.& В.Х., ет.**, офис **, ул. „Ф.Р.”, В., М., С., представлявано от директора М.Р.Р.да заплати
държавна такса в бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд –
Кюстендил в размер на 76 435лв. (седемдесет
и шест хиляди четристотин тридесет и пет/ лева.
Решението
е постановено при участието на третото лице помагач „Първа инвестационна банка“
АД гр. София.
Решението подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок срок от връчването
му.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :