Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр. Добрич, 18.12.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О
Д А
ДОБРИЧКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, ТРЕТИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, в публичното заседание на шестнадесети ноември две
хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: ГАЛЯ МИТЕВА
При участието на секретаря Стоянка Петрова, разгледа докладваното
от съдия Димитров АНД № 743 по описа на Добричкия районен съд за
2020 г. и за да се произнесе, взе следното предвид:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от “***” ООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Дебър” № 7, представлявано от
управителя М.Н.Н., срещу Наказателно постановление № 03-012390 от 05.02.2020 г., издадено от Директора на Дирекция
„Инспекция по труда” - Варна, с което на жалбоподателя за нарушение по чл. 128,
т. 2 от Кодекса на труда във вр. с чл. 128, т. 1
и чл. 270, ал. 3 от Кодекса на труда, на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл.
415в, ал. 1 от Кодекса на труда е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 300 лева.
С жалбата се иска наказателното постановление да бъде
отменено като незаконосъобразно, поради нарушение на материалния и процесуалния
закон.
В съдебно заседание жалбоподателят не се представлява.
Въззиваемата страна чрез процесуалния си представител
счита жалбата за неоснователна, а наказателното постановление – за правилно и
законосъобразно.
Добричкият районен съд, като прецени събраните
доказателства и становищата на страните, намира за установено следното:
Жалбата е допустима като депозирана в
законоустановения 7-дневен срок и от лице, което има правен интерес.
Независимо от основанията, посочени от жалбоподателя,
съдът подложи на цялостна преценка обжалваното наказателно постановление,
какъвто е обхватът на въззивната проверка и констатира следното от ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА:
На 28.01.2020 г. свидетелите М.И.М. и Д.Н.Д. -
инспектори в Дирекция „Инспекция по труда” със седалище Варна, извършили
проверка по спазване на трудовото законодателство в “***” ООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Дебър“ № 7, представлявано от М.Н.Н.,
с основна дейност „Търговия на дребно с други нехранителни стоки,
некласифицирана другаде“.
При проверката и от представените документи,
проверяващите установили, че “***” ООД, ЕИК ***, в качеството си на
работодател, не е изплатил в цялост уговореното и начислено в разчетно-платежна
ведомост за м. септември 2019 г. трудово възнаграждение за отработеното време
на Т. К. К. ЕГН **********, изпълняваща длъжността „продавач консултант“ в “***”
ООД. За лицето е била представена вносна бележка за банков превод на 22.10.2019
г. за частично изплащане на трудовото възнаграждение. В хода на съдебното
производство била представена и вносна бележка от 30.01.2020 г. за оставащата
сума.
С оглед установеното, както актосъставителят, така и
наказващият орган приели, че “***” ООД, в качеството си на работодател е
осъществил състава, предвиден и наказуем по чл. 128, т. 2 от КТ във вр. с чл. 128,
т. 1 и чл. 270, ал. 3 от КТ.
Както в АУАН, така и в НП, актосъставителят и
наказващият орган изрично са посочили, че нарушението е извършено в гр. Добрич,
бул. „Трети март“ № 18, на 01.11.2019 г., до която дата е следвало да бъде
изплатено в цялост трудовото възнаграждение на работника съгласно определената
периодичност и дадените обяснения.
За така описаното нарушение, на жалбоподателя е
наложена имуществена санкция в размер на 300 лева, на основание чл. 416, ал. 5
във вр. с чл. 415в, ал. 1 от КТ, след като е приел, че от нарушението не са
произтекли вредни последици и същото е отстранено веднага след установяването
му.
В хода на съдебното производство не се установи
различна фактическа обстановка от описаната в АУАН и в издаденото въз основа на
него наказателно постановление. Конкретните обстоятелства по нарушението са
установени от свидетелите М.И.М. и Д.Н.Д., чийто показания са последователни и
логични и се подкрепят от приетите по делото писмени доказателства: Наказателно
постановление № 03-012390/05.02.2020 г.; АУАН № 03-012390/28.01.2020 г.;
известие за доставяне; Протокол за извършена проверка на “***” ООД; Трудов
договор № 00001392/08.01.19 г.; разчетно – платежна ведомост месец септември
2019 г.; Обяснение на основание чл. 402, ал. 1, т .2 КТ на М. С. К. – К.;
Вътрешни правила за работна заплата, издадено от “***” ООД; призовка до “***” ООД; идентификационна
карта; вносна бележка; Заповед № 3-0081/15.01.2020 г на „ГИТ“; Заповед №
3-071/12.01.20 г.; жалба от “***” ООД на осн. чл. 59 и сл. от ЗАНН;
уведомително писмо вх. № 20009927/31.01.20 г., ведно с вносна бележка за сумата
от 230,00 лева; вносна бележка за сумата от 148,62 лева; вносна бележка за
сумата от 271,00 лева; фиш за заплата на името на Т. К. К..
Така установената фактическа обстановка, която не се
оспорва, навежда съда на следните изводи от ПРАВНА СТРАНА:
В административно-наказателното производство не са
допуснати съществени процесуални нарушения. Актът за установяване на
административно нарушение /АУАН/ е съставен в законоустановените срокове от
компетентното длъжностно лице в присъствие на упълномощен представител на търговеца,
документирано с подписа му и в присъствие на един свидетел, връчен е на пълномощника
и съдържа необходимите реквизити по чл. 42 от ЗАНН. При съставяне на акта упълномощеният
представител на търговеца не се е възползвал от правото си на обяснения и
възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не е било депозирано писмено
възражение по акта. Обстоятелството, че актът е съставен в присъствието само на
един свидетел не е съществен порок, тъй като съгласно чл. 43, ал. 1 от ЗАНН е
необходимо актът да бъде подписан поне от един от свидетелите, посочени в него,
което е достатъчно за неговата валидност. Критерият за същественост или не на
процесуалното нарушение е обстоятелството дали нарушението е от категорията на
тези, допускането на които е ограничило правата на някоя от страните в процеса.
В случая липсата на втори свидетел в акта не води до тази хипотеза. Нещо повече
– в конкретния казус АУАН би могъл да бъде съставен в хипотезата на чл. 40, ал.
4 от ЗАНН, съгласно която норма когато нарушението е установено въз основа на
официални документи, актът може да се състави и в отсъствие на свидетели.
Наказателното постановление /НП/ е издадено в рамките
на давностния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, както и в инструктивния срок по
чл. 52, ал. 1 от ЗАНН от компетентния административнонаказващ орган, съдържа
необходимите реквизити по чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено на търговеца.
Предвид изложеното съдът намира, че наказателното
постановление е законосъобразно в процесуален аспект.
По отношение на визираното нарушение и приложимия
материален закон съдът установи следното:
АУАН е редовно съставен, предвид което се ползва,
съгласно чл. 416, ал. 1 от Кодекса на труда /изм. ДВ, бр. 108 от 2008 г./ с
доказателствена сила за отразеното в него до доказване на противното.
В АУАН и в НП нарушението е квалифицирано по чл. 128,
т. 2 от Кодекса на труда във вр. с чл. 128, т. 1 и чл. 270, ал. 3 от Кодекса на
труда. Съгласно разпоредбата на чл. 128, т. 2 от КТ, работодателят е длъжен в
установените срокове да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената
работа. Видно от разпоредбата на чл. 128, т. 1 от КТ, работодателят е длъжен да
начислява във ведомости за заплати трудовите възнаграждения на работниците и
служителите за положения от тях труд, а разпоредбата на чл. 270, ал. 3 МТ
гласи, че трудовото възнаграждение се изплаща лично на работника или служителя
по ведомост или срещу разписка или по писмено искане на работника или служителя
- на негови близки или по писмено искане на работника или служителя трудовото
му възнаграждение се превежда на влог в посочената от него банка.
Безспорно от събраните доказателства – писмени и
гласни, се установи, че жалбоподателят в качеството му на работодател не е
изплатил в цялост трудовото възнаграждение на работника Т. К. за извършената от
нея работа за м. септември 2019 г. Това обстоятелство не се оспорва и от самия
жалбоподател, който в жалбата, инициирала настоящото производство, признава, че
горното нарушение е извършено поради пропуск. А очевидно е, че след
установяване на нарушението същото е незабавно отстранено, като трудовото
възнаграждение на работника е било изплатено в цялост.
Ето защо съдът намира описаното в АУАН и в издаденото
въз основа на него НП нарушение по чл. 128, т. 2 от Кодекса на труда във вр. с
чл. 128, т. 1 и чл. 270, ал. 3 от Кодекса на труда за доказано по изложените
по-горе съображения. При издаване на наказателното постановление не са
допуснати нарушения на материалния закон. То е обосновано и не е постановено
при непълнота на доказателствата. Отговорността, която законът възлага на ЮЛ и
ЕТ е обективна, безвиновна и за да бъде ангажирана е достатъчно само обективно
да бъде констатирано неизпълнение на задължение. Тя е проява на засилена
превенция срещу определени противоправни прояви.
Законосъобразно, на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с
чл. 415в, ал. 1 от КТ, административнонаказващият орган е ангажирал
имуществената отговорност на търговеца. В разпоредбата на чл. 415в, ал. 1 от КТ
се предвижда облекчен състав при налагане на санкция в подобни случаи.
Законодателят е предвидил като предпоставка за приложение на тази законова
разпоредба кумулативното наличие на две предпоставки-нарушение, което може да
бъде отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс, от което
не са произтекли вредни последици за работници и служители. В тези случаи,
работодателят се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300
лв. В настоящият случай правилно наказващият орган е приел, че са налице и
двете кумулативно предвидени предпоставки, а именно- от нарушението не са
произтекли вредни последици за работника и същото е отстранено веднага след
установяването му.
По отношение на наложеното наказание:
Предвидената имуществена санкция по чл. 415в, ал. 1 от КТ е в размер от 100 до 300 лв. Наложената от административно-наказващия орган
имуществена санкция е в размер на 300 лева. Административно-наказващият орган е
определил размера на имуществената санкция в максимума, определен в приложимата
материална норма, но не е изложил мотиви как е определил именно този размер на
наказанието. Разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН задължава наказващия орган
да обоснове преценката си при определяне на наказанието за конкретното
нарушение. В случая не са обсъдени смекчаващите и отегчаващите обстоятелства,
нещо повече – не са посочени какви са те конкретно, за да може да бъде
извършена проверка правилно ли е определен размерът на наказанието. Съдът
намира, че щом наказателното постановление не съдържа мотиви кои конкретно
обстоятелства налагат определянето на наказанието в размер, по-висок от
предвидения в нормата минимум, то наказанието не съответства на целите на
административното наказание, визирани в чл. 12 от ЗАНН. Липсата на мотиви за
по-високата санкция пречи на наказаното лице да се защити и да установи срещу
точно каква позиция следва да организира защитата си. С оглед на това липсата
на мотиви се явява особено съществено нарушение. Предвид обстоятелството, че
нарушението е доказано, то следва да бъде санкциониран търговецът, но с
минимално предвиденото по закон наказание. В тази насока е и константната
съдебна практика /Виж Решение от 04.02.2019 г. по к.а.н.д. № 715/2018 г. по
описа на АдмС – Добрич/.
С оглед изхода на спора, както и
изрично стореното от процесуалния представител на въззиваемата страна -
Дирекция „Инспекция по труда” със седалище Варна искане, съдът, предвид
разпоредбата на чл. 63, ал. 5 във вр. с ал. 3 от ЗАНН, следва да присъди на
Дирекция „Инспекция по труда” със седалище Варна сторените по делото разноски
за юрисконсулт, като на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН във вр. с чл. 37, ал. 1
от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната
помощ, възнаграждението за юрисконсулт по настоящото производство следва да
бъде 100 лв.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ
Наказателно постановление №
03-012390 от 05.02.2020 г., издадено от Директора на
Дирекция „Инспекция по труда” - Варна, с което на “***” ООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Дебър” № 7, представлявано от М.Н.Н.,
ЕГН **********, за нарушение по чл. 128, т. 2 от Кодекса на труда във вр. с чл.
128, т. 1 и чл. 270, ал. 3 от Кодекса на труда,
на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 415в, ал. 1 от Кодекса на труда е
наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 300 лева, като НАМАЛЯВА размера на имуществената санкция на 100 лева.
ОСЪЖДА
“***” ООД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Дебър” № 7, представлявано от М.Н.Н., ДА ЗАПЛАТИ на Дирекция „Инспекция по
труда” със седалище Варна съдебно-деловодни разноски в размер на 100 /сто/
лева.
РЕШЕНИЕТО
подлежи
на обжалване с касационна жалба по реда на Административнопроцесуалния кодекс
пред Административен съд – Добрич в 14 – дневен срок от уведомяването на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /Галя Митева/