Р
Е Ш Е Н И Е
№ ..…
гр. София, …..11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско
отделение, II-г въззивен състав, в публично съдебно заседание на
четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА Д.
ЧЛЕНОВЕ: СОНЯ НАЙДЕНОВА
мл.
с-я СТОЙЧО ПОПОВ
при
секретаря Алина Тодорова, като разгледа докладваното от председателя гр.д. № 16451/2018
г. по описа на СГС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.
258 – чл. 273 ГПК вр. чл. 294 ГПК.
С решение от 23.12.2016 г., постановено по
гр. д. № 4559/2016 г. по описа на СРС, 68 състав, са уважени предявените от Р.И.И.
обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 344, ал. 1,
т.1, т. 2 и т. 3 КТ, като заповед № 1820/04.12.2015 г. на началника на ВМА за
уволнението на ищцата е била отменена, ищцата е била възстановена на заеманата
преди уволнението длъжност „главен специалист“ в сектор „Медицинска канцелария“
в консултативно приемното отделение на ВМА и работодателят е бил осъден да
заплати сумата от 4328,88 лв., представляваща обезщетение за оставането на
ищцата без работа за периода 14.01.2016 г. – 14.07.2016 г., като съгласно
изхода на спора съдът е разпределил отговорността за разноски.
Ответникът е подал въззивна жалба срещу
решението от 25.01.2017 г., по която е образувано в. гр. д. № 4432/2017 г., по
описа на СГС, ГО, II-в състав, като с
решение от 17.10.2017 г. съдът е потвърдил обжалваното решение, като е приел,
че ответникът не е доказал твърдението си, че към момента на прекратяване на
трудовото правоотношение на 14.01.2016 г. не е имало друга подходяща за
здравословното състояние на ищцата работа. При положение, че при работодателя е
имало други подходящи за ищцата длъжности, които той не ѝ е предложил,
предявеният иск за отмяна на уволнението бил основателен, като следвало да
бъдат уважени и другите обусловени от него искове. С решението СГС е присъдил
на въззиваемата и разноските за въззивната инстанция.
По повод подадена от ответника касационна
жалба срещу решението на СГС е образувано к. гр. д. № 170/2018 г. на ВКС, ГК, III г.о., като с решение № 161/05.11.2018 г. ВКС е отменил
обжалваното въззивно решение и на основание чл. 293, ал. 3 ГПК е върнал делото
на СГС за ново разглеждане от друг състав, с указания въззивният съд да допусне
и приеме експертиза, която да бъде изготвена от специалист по труд и работна
заплата, който след проверка при ответника за поясни дали е имало работни
места, подходящи за трудоустроени служители, включително и такива извън списъка
по чл. 315 КТ. Производството по настоящото дело е образувано по повод на това
решение на ВКС, като с Определение от 12.12.2018 г. съдът е допуснал изслушване
на съдебно-икономическа експертиза. С протоколно определение от 11.06.2021 г.
съдът е приел заключението по изготвената по делото СИЕ и допълнението към нея.
Съдът, като обсъди доводите на страните във
връзка с твърдените пороци на обжалваното решение, наред със събраните по
делото доказателства и на основание чл. 12 ГПК, намира за установено следното:
При служебната проверка по чл. 269 ГПК
съдът намира решението за валидно, в обжалваната част и допустимо. Относно
правилността му съдът е ограничен от пределите на жалбата, по аргумент от чл.
269, изр. 2 ГПК.
От фактическа страна по делото е установено
следното: съгласно трудов договор от 14.04.1992 г. ищцата е заемала длъжността
„главен експерт“ в сектор „НАТО и международна интеграция“ във ВМА с пълен
работен ден без сменен режим и полагане на нощен труд. С решение на ТЕЛК № 1512/18.06.2014
г. на ищцата е определена общо 54 % трайно намалена работоспособност за срок от
три години – до 01.06.2017 г. В решението е прието, че лицето може да изпълнява
заеманата длъжност „главен експерт“, а като противопоказно условие на труд е
посочено психофизическо пренапрежение. След съкращаване на сектор „НАТО и международна
интеграция“ с допълнително споразумение от 07.07.2015 г. страните се съгласили,
че считано от 01.07.2015 г. ищцата ще заема длъжността „главен специалист“ в
секция „Медицинска канцелария“, Консултативно приемно отделение, на пълно
работно време от 8 часа, която длъжност предполагала работа на смени– първа,
втора и нощна с 12 - часови дневни и нощни дежурства. На 27.8.2015 г. ищцата е
подала молба до работодателя да не полага нощен труд. След отправено запитване
от работодателя е постановено решение на ТЕЛК № 1913/29.09.2015 г., съгласно
което с оглед водещата ѝ диагноза–
ревматична аортна инсуфициенция, ищцата не може да изпълнява длъжността „главен
специалист“ в посочената секция при сменен режим на работа и нощен труд. На
21.10.2015 г. Комисията по трудоустрояване при работодателя е взела решение на
ищцата да бъде предложено трудоустрояване на длъжността „машинен оператор,
пералня“. На 23.10.2015 г. ищцата отказала да приеме това предложение, тъй като
не може да извършва тежка физическа работа и длъжността не отговаря на
образователния й ценз, а също и на противопоказанията на ТЕЛК. По ново
запитване от работодателя ТЕЛК се е произнесла с експертно решение № 2378/
18.11.2015 г., според което ищцата не може да изпълнява длъжността „машинен
оператор, перач“, тъй като тя е свързана с голямо физическо натоварване,
противопоказно за заболяването. Поради това решение и липсата на друга свободна
подходяща работа за здравословното състояние и квалификацията на ищцата с
протокол от 04.12.2015 г. Комисията по трудоустрояване е предложила да бъде
прекратено трудовото правоотношение с нея. Със заповед № 1820/04.12.2015 г. на
началника на ВМА, връчена на 14.01.2016 г., трудовото правоотношение е
прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т. 9 КТ. От вписванията в представения пред
СРС препис от трудовата книжка на ищцата се установява, че за процесния
шестмесечен период след уволнението ѝ не са налице данни за наличие на
друго трудово правоотношение, като съгласно съдържанието на допълнителното
споразумение от 07.07.2015 г. брутното трудово възнаграждение на ищцата възлиза
на 721,48 лв.
Касационното обжалване на решението на СГС в.
гр. д. № 4432/2017 г. е допуснато при условията на чл.280 ал.1 т.1 ГПК по
материалноправните въпроси за начина на по който се освобождават работни места
в списъка по чл. 315 КТ и установяването на свободни работни места от съда,
разглеждащ законността на уволнението по чл. 325, ал. 1, т. 9 КТ. С решението
от 05.11.2018 г. съставът на Върховния съд е отговорил на поставените въпроси,
като е приел, че решаващият съд не може да основава извода си за наличие на
подходящо място за трудоустрояване на ищеца, оспорващ законността на
уволнението по чл.329, т.9 КТ, единствено върху липсата на данни за
преосвидетелстване на лицата, включени в списъка по чл. 315 от КТ. Когато няма
доказателства за прекратяване на трудовите правоотношения на тези лица в
съответната форма, трябва да се приеме, че работните места все още не е
свободно, за да се предлагат на ищеца. По съществото на спора е приел, че изтеклите
срокове на освидетелстване пред ТЕЛК, посочени в списъка по чл.315 КТ, не могат
да послужат като доказателство, че има незаети работни места, подходящи за
трудоустроени лица, които не са били предложени на ищцата. Тъй като спорът за
наличието на такива работни места е останал неизяснен заради допуснатите от
съдилищата процесуални нарушения, въззивният съд, в изпълнение на своите
правомощия, е бил длъжен служебно да допусне експертиза от специалист по труд и
работна заплата, който след проверка в ответното предприятие да отговори дали в
действителност е имало такива свободни длъжности, включително извън тези по списъка по чл.315 от КТ.
При новото разглеждане на спора по
настоящото дело и в изпълнение на определението от 12.12.2018 г. е депозирано
заключение на СИЕ, съгласно което в съставения от работодателя към списъка на
чл. 315 КТ поименен списък на длъжностите във ВМА има една длъжност „главен
експерт“, както и няколко длъжности „главен
специалист“ в различните структурни звена на работодателя, на които срокът на
договорите изтича преди датата на уволнението на жалбоподателката. В длъжностната
характеристика на длъжността „главен специалист“ в сектор „транспортно осигуряване“
МБАЛ София във ВМА като условия на труд бил посочен „нормиран работен ден“.
Разпитано в съдебно заседание от 26.03.2021 г. вещото лице е посочило, че ищцата
отговаря на изискванията на заемане на посочената длъжност в сектор „логистика“.
В депозираното допълнение на заключението е посочено, че при работодателя не е
имало свободно работно място, извън списъка по чл. 315 КТ, което ищцата е могла
да заеме, предвид предписанието на ТЕЛК и образованието ѝ. Тази констатация е
извършена след преглед от вещото лице на представеното от ответника
препис-извлечение от поименно длъжностно разписание на ВМА, МБАЛ-София за
свободните длъжности за цивилни служители към 07.12.2015 г.
Ищцата моли за
уважаване на исковете поради липса на предпоставките за законност на
уволнението, претендира разноски съгласно списък и представя писмена защита.
Ответникът
моли исковете да бъдат оставени без уважение, като неоснователни и недоказани,
като представя писмена защита.
За да се
произнесе, Софийски градски съд съобрази следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 325, ал. 1, т. 9 КТ трудовият договор се прекратява без
която и да е от страните да дължи предизвестие при невъзможност на работника
или служителя да изпълнява възложената му по здравни противопоказания въз
основа на заключение на ТЕЛК. В този случай прекратяването не се допуска, ако
при работодателя има друга работа, подходяща за здравното състояние на
работника или служителя и той е съгласен да я заеме. Съгласно чл. 315 КТ
работодателят е длъжен да определи ежегодно места, подходящи за трудоустрояване
от 4% до 10% от общи брой на работниците и служителите в зависимост от
икономическата дейност, ако има повече от 50 работници и служители. Уволнителното
основание по чл. 325, ал. 1, т. 9 от КТ е безвиновно, то се прилага в случай,
когато работодателят по обективни причини не може да изпълни изискванията на чл.
314 КТ. Работните места по списъка по чл. 315 КТ може да са за различни
длъжности и да позволяват наемане на работници и служители с различни по вид и
степен на засягане увреждания. Ако естеството на дейността и организацията
позволяват, работодателят може да промени трудови функции на отделен
работник/служител така, че от нея да отпаднат занапред противопоказанията за
него. Работодателят не е длъжен да организира дейността си така, че работа да
съответства на нуждите на трудоустроения извън задълженията му по чл. 315 от КТ.
Фактическият
състав на основанието за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 325,
ал. 1, т. 9 от КТ включва три кумулативно съществуващи елемента. Първият е невъзможност на работника или
служителя да изпълнява възложената му работа поради здравни противопоказания,
който елемент в случая е налице. Съгласно експертно решение на ТЕЛК № 1512 от
18.06.2014 г. след преосвидетелстване на ищцата е определена общо 54 % трайно
намалена работоспособност за срок от три години – до 01.06.2017 г. В решението
е прието, че лицето може да изпълнява заеманата длъжност „главен експерт“, а
като противопоказно условие на труд е посочено психофизическо пренапрежение. Вторият елемент е липса на друга
подходяща за здравословното състояние на работника или служителя работа в
предприятието, като този елемент от фактическия състав също се доказва от
работодателя и обикновено се установява с помощта на вещо лице. Неизпълнението
на това задължение/пълно или частично - посредством изваждане на длъжности от
списъка/ означава, че работодателят сам се е поставил в състояние да не може да
предложи друга подходяща работа, което води до незаконосъобразност на
уволнението.
Под
"подходяща работа" се разбира свободна щатна длъжност, която
съответства на промененото здравно състояние на работника или служителя и на
квалификационните изисквания, на които той отговаря. Обстоятелството, че тази
работа е подходяща за неговото здравно състояние, трябва да бъде също така
удостоверено от компетентния здравен орган. Този извод следва от разпоредбата
на чл. 3, ал. 1 от Наредбата за трудоустрояване/ДВ, бр. 7 от 27.01.1987 г.,
изм. в ДВ, бр. 111 от 2001 г./, според която при спор между предприятието и
подлежащия на трудоустрояване работник или служител относно подходяща работа за
трудоустрояване въпросът се решава от здравния орган, издал предписанието за
трудоустрояване. Такъв спор може да възникне, когато в решението на здравния
орган не е посочена подходящата работа за трудоустрояване. Ако в решението на
здравния орган е посочена друга подходяща работа, издаденото решение се
изпълнява, но страните могат да искат здравният орган да измени или допълни
предписанието си. В този смисъл е установената съдебна практика, съдържаща се в
решения № 188 от 23.01.2018 г. по гр. д. № 793/2017 г. на III ГО и № 279 от
27.10.2015 г. по гр. д. № 327/2015 г., IV ГО на ВКС. Следователно преценката
коя работа е подходяща за здравето на работника или служителя не може да се
извърши едностранно от работодателя. Тази преценка трябва да стане преди
прекратяването на трудовото правоотношение, тъй като в разпоредбата на чл. 325,
т. 9 КТ изрично се посочва, че прекратяването не се допуска при наличие на
друга подходяща работа, която работникът или служителят е съгласен да заеме.
Ето защо работодателят трябва първо да уведоми работника или служителя за
свободните длъжности и да заяви дали те според него са подходящи или не. След
това, ако възникне спор коя е подходящата длъжност, този спор следва да бъде
разрешен по реда на чл. 3 от Наредбата за трудоустрояване от здравния орган.
Когато решението на здравния орган влезе в сила и се установи, че няма друга
подходяща работа, ще се е осъществил третият
елемент от фактическия състав на чл. 325, т. 9 от КТ и прекратяването на
трудовото правоотношение би било законно. Ако работодателят направо прекрати
трудовото правоотношение, позовавайки се само на своята собствена преценка,
третият елемент на фактическия състав не е налице и уволнението е
незаконосъобразно.
Настоящият състав
на въззивния съд споделя така даденото разрешение. Работодателят
не е осигурил на работника възможност да оспори преценката му, че в
предприятието не са били налице подходящи за заемане от работника длъжности. Решението
му за прекратяване е взето непосредствено след становището на комисията по трудоустрояването при него. От
друга страна работодателят не е доказал при условията на пълно и главно
доказване обстоятелството, че към деня на уволнението не е имал свободно
работно място, което да бъде предложено на ищцата. Съгласно приетото по делото
заключение на СИЕ при работодателя са фигурирали няколко длъжности „главен
специалист“, на които срокът на договорите изтича преди датата на уволнението,
като вещото лице е посочило пет такива длъжности в различни сектори и отдели на
работодателя. Представеното от ответника щатно разписание за вакантните
длъжности за цивилни служители към 14.01.2016 г. включва единствено медицински
длъжности и такива в перално-шивашки комплекс, които не отговарят както на
професионалната квалификация, така и на медицинските противопоказания на ищцата,
поради което тя обективно не би могла да заеме никоя от тези длъжности. Съгласно
чл. 30, ал. 1, т. 4 от правилника за устройството и дейността на ВМА /ДВ, бр.
107 от 28.12.2018 г./, всяка многопрофилна болница за активно лечение, която е
част от структурата на ВМА, включва адмистративно-стопански блок, който
осъществява административното и стопанското обслужване на съответната болница. Преди
уволнението си ищцата е изпълнявала трудовите си задължения именно в различни
сектори на работодателя, което означава, че при същия са съществували длъжности,
които са могли да й бъдат предложени. При съвкупната преценка на всички тези
обстоятелства съдът намира, че по делото не е установен по несъмнен начин фактът
на липсата на подходяща работа за ищцата, който на основание чл. 154, ал. 1 ГПК
лежи в доказателствена тежест на ответника.
Поради изложеното
и доколкото според настоящия състав не се установява наличието на
предпоставките на посоченото в заповедта за уволнение основание, прекратяването
на трудовото правоотношение е незаконосъобразно, поради което предявения от Р.И.И. иск по чл. 344, ал. 1, т.
1 КТ е основателен и следва да бъде уважен. При уважаването на този иск, следва
да бъде уважен и обусловеният от него иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т.
2 КТ за възстановяване на ищцата на заеманата до уволнението длъжност. След
влизане на решението в сила и връщане на ищцата на работа, работодателят ще
трябва да изпълни вмененото му със закона задължение да ѝ
предложи друга
подходяща за здравословното й състояние работа, ако такава е налице.
Основателен по тази причина се явява и обусловеният иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ, като в полза на ищцата следва да бъде присъдена сумата
от 4328,88 лв., представляваща обезщетение за оставането ѝ
без работа за периода 14.01.2016 г. – 14.07.2016 г. Горното налага извод за
правилност на обжалваното решение на СРС, което следва да бъде потвърдено.
Разноски по
делото при този изход на спора, включително и направените за касационното му
разглеждане, съгласно чл. 294, ал. 2 ГПК, следва да се присъдят, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, на Р.И.. Поради характера на исковете същата е била
освободена от заплащане държавна такса за производството пред СРС по
чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК, поради което ответникът
следва да заплати в полза на първоинстанционния съд държавна такса за уважените
искове от 273,16 лв. Направила е разноски за адвокатско възнаграждение с
уговорено и платено такова в общ размер от 3200 лв. за разглеждане на делото
пред СРС, СГС, ВКС и при повторното му въззивно разглеждане, както и за депозит
за вещо лице от 300 лв.
По изложените
мотиви, Софийски градски съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
от 23.12.2016 г., постановено по гр. д. № 4559/2016 г. по описа на СРС, 68
състав.
ОСЪЖДА
ВМА, ЕИК ******, да заплати полза на Софийски районен съд, на основание чл. 78,
ал. 6 ГПК, сумата от 273,16 лв., представляваща държавна такса за първоинстанционното
производство.
ОСЪЖДА ВМА, ЕИК ******, да заплати на Р.И.И.,
ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 3500 лв.,
представляваща разноски за всички съдебни инстанции.
РЕШЕНИЕТО може да
се обжалва пред ВКС на РБ по реда и условията на чл. 280 ал. 1 ГПК в
едномесечен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.