№ 365
гр. Русе, 24.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Милен Петров
Членове:Силвия Павлова
Мария Велкова
при участието на секретаря Недялка Неделчева
като разгледа докладваното от Силвия Павлова Въззивно гражданско дело №
20234500500511 по описа за 2023 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.258 и сл ГПК.
Б. М. Ю. от гр.Русе, чрез пълномощник адвокат П. П., РАК, обжалва
изцяло решение №598/02.05.2023г., постановено по гр.д.№ 2501/2022г. по
описа на РРС, с което са отхвърлени като неоснователни исковете с правно
основание чл.439 ГПК. Във въззивната жалба се излагат оплаквания за
неправилност на решението досежно изводите на съда, че не е изтекла
погасителна давност за вземането на ответната банка. Иска въззивният съд да
постанови решение, с което да отмени първоинстанционното решение като
неправилно и да постанови друго, с което предявените искове да бъдат
уважени. Претендира присъждане на разноски по делото.
Насрещната страна „Обединена Българска Банка“АД в подаден чрез
юрисконсулт Е. Ж. писмен отговор, изразява становище за неоснователност
на жалбата, сочи, че решението е правилно и иска да бъде потвърдено.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
1
Окръжният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на
страните и обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено
следното:
Предмет на гр.д.№2501/2022г. по описа на РРС са предявени искове от
Б. Ю. против „Обединена Българска Банка“АД /ОББ/ с правно основание
чл.439 ГПК, да се признае за установено, че не дължи сумите 11153.73лв.-
главница, 352.96лв.-договорна лихва считано от 21.09.2011г. до 25.04.2012г.,
460.90лв.-наказателна лихва за същия период, законна лихва върху
главницата, считано от 26.04.2012г. до окончателното изплащане на
вземането, както и 826.57лв. разноски, както и разноските по изпълнително
дело №566/2012г. по описа на ЧСИ рег.№***, поради погасяването на
вземанията по давност. Изложени са твърдения, че след издаване на
изпълнителния лист по ч.гр.д.№3443/2012г. по описа на РРС, на 16.05.2012г. е
образувано изпълнително дело №566/2012г. по описа на ЧСИ ММ по него на
22.05.2012г. на ищеца е връчена ПДИ, на 20.06.2012г. е наложен запор на
МПС, собственост на Ю., а на 10.03.2016г. е наложен запор на банкова
сметка, който впоследствие е вдигнат. От извършване па последното валидно
действие-налагане на запора, до предявяване на иска са изминали повече от 6
години, през който период ищецът е правил плащания, но твърди, че те не
прекъсват давността, тъй като не са признание на дълга по смисъла на чл.116,
б.“а“ЗЗД. Ответната „ОББ“АД е оспорила исковете, твърди, че през целия
период от образуване на изпълнителното дело до предявяването им по него са
постъпвали ежемесечни плащания, първоначално от
работодателят-„Българска мая“ по наложения запор върху трудовото
възнаграждение, след това от следващ работодател, а от месец август 2019г.
насетне Ю. прави ежемесечни доброволни плащания по сметка на ЧСИ. От
постъпилите суми ЧСИ превежда на банката и удържа пропорционална такса
по ТТЗЧСИ. От 10.03.2016г.-датата на налагане на запора, насетне банката не
поискала извършване на изпълнителни действия, тъй като е било налице
изпълнение и плащане от страна на длъжника. Сочи, че давността не е
настъпила.
Районният съд е приел, че е неоснователно твърдението на ищеца, че е
изтекла погасителната давност на вземанията по изпълнителния лист, поради
което искът е отхвърлен.
2
Решението на районният съд е правилно.
При проверката относно правилността на обжалваното решение
въззивната инстанция, съгласно чл. 269, изр. 2 ГПК, е ограничена от
посочените в жалбата оплаквания, като следи служебно за правилното
приложение на императивна материалноправна норма.
Не се спори в настоящето производство относно приетата за установена
с първоинстанционното решение фактическа обстановка, а спорът е
концентриран около правилното приложение на материалния закон.
Изпълнително дело №566/2012г. на ЧСИ рег.№*** е образувано по
молба на „ОББ“АД от 16.05.2012г. срещу Б. Ю., за събиране на вземания по
изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д.№3443/2012г. по описа на РРС, като
взискателят е поискал налагане на запор върху трудовото му възнаграждение.
На 22.05.2012г. ЧСИ е изпратил запорно съобщение до работодателя на Ю.
„Българска мая“ЕООД-трето задължено лице, на 11.06.2012г. е наложен запор
на МПС на длъжника, на 20.07.2014г. е изпратено запорно съобщение до нов
негов работодател- „Българска хлебна мая“ЕООД. От заключението на
вещото лице Х е установено, че от третите лица, по запорите са превеждани
суми през периода 12.07.2012г. – 17.06.2019г., а от 06.08.2019г. до
28.11.2022г. суми са внасяни от Б. Ю. по сметка на ЧСИ с ПКО.
С т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по т. д. №
2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е обявено за изгубило сила ППВС № 3/1980г.,
според което с образуването на изпълнителното дело давността се прекъсва и
докато е висящо тя спира да тече, като е прието, че образуването на
изпълнително дело не прекъсва давността, а в рамките на изпълнителния
процес тя се прекъсва многократно с предприемането на всеки отделен
изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие,
изграждащо съответния способ. С ТР№3/2020 от 28.03.23г. по т.д.№3/2020г.
на ОСГТК на ВКС е прието, че погасителна давност не тече докато трае
изпълнителния процес относно вземания по изпълнителни дела, образувани
до приемането на 26.06.2015г. на ТР№2/26.06.2015г. по т.д.№2/2013 на
ОСГТК на ВКС.
Съгласно чл. 116, б. "в" от ЗЗД и т. 10 от ТР № 2/2013 г. от
26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС, предприемането на всяко изпълнително
действие прекъсва давността, включително постъпването на плащания от
3
трети задължени лица. Принудителното изпълнение върху трудовото
възнаграждение и плащането на суми от работодателя по сметка на ЧСИ са
действия, които се включват в понятието "всяко изпълнително действие".
Следователно, в случая, с оглед горепосоченото, давността е прекъсвана с
всяко постъпило плащане от работодателя, последно на 06.08.2019г. и от таза
дата е започнала да тече нова давност, която е петгодишна и не е изтекла.
Извън това, за изчерпателност следва да се посочи и следното,
досежно доброволните плащания:
Действително, в т.10 от ТР№2/2013г. доброволното плащане не е
посочено като действие, което прекъсва давността. Според ТР№4/2019 от
14.10.2022г., прекъсващо погасителната давност по чл. 116, б. „а“ ЗЗД е всяко
поведение на длъжника, което по своето съдържание ясно и недвусмислено
манифестира съзнанието му за съществуване на дълга, ако начинът, по който
и обстоятелствата, при които е осъществено, по естеството си предполагат
достигането му до знанието на кредитора. Признаването на вземането по
смисъла на чл. 116, б. „а“ ЗЗД следва да се отнася до съществуването на
самото задължение, а не само до наличието на фактите, от които произхожда.
Същото следва да бъде направено, след като е започнала да тече
погасителната давност и преди нейното изтичане. То може да бъде
обективирано изрично (макар и без изискване за форма) или чрез
конклудентни действия, но следва да бъде ясно и недвусмислено изявление на
длъжника за наличие на конкретен дълг към момента на извършването му.
Извършвайки по изпълнителното дело ежемесечни плащания, суми
от които са превеждани на взискателя „ОББ“ АД, длъжникът на практика с
конклудентни действие през периода от 06.08.2019г. и след завеждане на
делото, е признал вземането по смисъла на чл.116, б.“а“ ЗЗД, с което
давността се прекъсва с всяко доброволно плащане.
Дори да се приеме, че не е налице признание от длъжника по смисъла
на чл.116, б. „а“ ЗЗД, което прекъсва давността, тъй като са налице регулярни
плащания от него в рамките на изпълнителното производство, за кредитора
липсва интерес да иска предприемане на нови изпълнителни действия. Както
бе посочено, преди завеждане на делото ищецът е превеждал суми по
изпълнителното дело през периода 06.08.2019г.-29.04.2022г., последната
платена сума от ищеца по изпълнителното дело е от 28.11.2022г.-след
4
предявяване на иска, поради което и не е изтекла погасителната давност,
която е петгодишна, както бе посочено.
Ето защо, настоящия състав намира, че решението на
първоинстанционният съд е правилно и следва да бъде потвърдено.
В тежест на въззивника са направените от насрещната страна
разноски за тази инстанция-100лв. възнаграждение за юрисконсулт.
Мотивиран така, Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №598 от 02.05.2023г., постановено по гр.д.
№ 2501/2022г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА Б. М. Ю., ЕГН**********, от гр.Русе, бул. „*** да заплати
на „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“АД, ЕИК000694959, със седалище
и адрес на управление гр.София, ул. „Света София“5, сумата 100лв.
юрисконсултско възнаграждение за тази инстанция .
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок
от връчването му на страните, при наличие на предпоставките по чл.280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5