Решение по дело №1567/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по глава десета раздел първи от АПК.

Образувано е по жалба (лист 3 - 13) от О.Ф., гражданин на Р.Ф., роден на *** ***, Р.Ф., с паспорт № ****, валиден до 14.08.2028 година, против заповед № 251з - 3768/20.07.2023 година (лист 53) на директора на Областна дирекция – Б. на Министерството на вътрешните работи (ОД – Б. на МВР).

Със заповедта и приложената към нея административна преписка, на основание чл. 24 ал. 1 т. 13 във връзка с чл. 10 ал. 1 т. 19 и чл. 26 ал. 1 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ), във връзка с чл. 43 ал. 4 от ЗМВР и чл. 18 ал. 1 т. 11 от Правилника за устройството и дейността на МВР, на жалбоподателя е отказано издаване на разрешение за предоставяне на право на продължително пребиваване в Република България.

Жалбоподателят, чрез процесуалните си представители, твърди, че заповедта е незаконосъобразна. Според него, в административния акт липсва пълната и точна правна квалификация за издаването си, предвид обстоятелството, че цитираната от орган норма на чл. 26 ал. 1 от ЗЧРБ съдържа множество хипотези. Заявява се, че в заповедта не е извършено цялостно описание на фактическите основания за издаването , тъй като цитираната информация от Шенгенската информационна система (ШИС) е неясно изложена, а това възпрепятства адресата да установи какви са мотивите за отказа. Поддържа се, че са налице основанията за издаване на разрешение по хуманитарни причини, на основание чл. 26 ал. 6 от ЗЧРБ, защото центърът на жизнените интереси на жалбоподателя е в България – тук са установени и постоянно пребивават съпругата му, децата, живеещи с тях, тук има придобити недвижими имоти – а разделянето на семейството ще нанесе тежък удар върху тях. Цитира се практика на Върховния административен съд в тази насока, както и практика на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ). Изтъква се, че в административното производство е било допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като няма данни жалбоподателят да владее в достатъчна степен български език, за да разбере съдържанието на заповедта, а не му е бил назначен преводач и така е било ограничен правото му на участие в административното производство. Според жалбоподателя, ответникът не е взел предвид обстоятелствата относно личната и семейната връзка на Ф. с България – процесуално нарушение, имащо съществен характер.

Иска се отмяната на заповедта. Претендира се присъждането на сторените разноски.

Ответникът, чрез процесуален представител в съдебното заседание, изразява подробно мотивирано мнение за неоснователност на жалбата. Представя преписката.

Конституираният представител на Прокуратурата на Република България оспорва жалбата.

Фактите

О.Ф. е гражданин на Р.Ф..

До датата на издаване на обжалваната заповед, Ф. е получил двукратно от МВР разрешение за пребиваване в Република България – първото за периода 2018 – 2019 година, а второто за периода 2021 – 02.07.2023 година. Разрешенията са били издавани за това, че Ф. е член на семейството на чужденец, на когото е разрешено постоянно пребиваване на територията на страната.

Жалбоподателят е семеен. Съпругата му – Ю.З.– също гражданин на Русия, има разрешение за постоянно пребиваване в Република България. Такова разрешение има и Е.З., родена през *** година – дете на Ю.З. от предходен брак – която живее в семейството на Ф. (лист 26 стр. 2 – лист 30).

О.Ф. и Ю.З. имат дете, родено през *** година по време на брака - Ю. Ф.. Детето Ю. Ф. е регистрирана с постоянен адрес *** и посещава дневен образователен център в града (лист 30 стр2 - 32).

Семейството на Ф. притежава недвижими имоти – апартаменти и гаражи - на територията на Република България (лист 33 - 40).

На 05.06.2023 година О.Ф. посетил сектор „Миграция“ в ОД – Б. на МВР и подал заявление за ново разрешение за продължително пребиваване на територията на България. Към заявлението си той приложил всички необходими документи относно семейното си положение, адреса, на който пребивава, както и относно имотите, които притежава (лист 64 - 77).

При приемането на заявлението на Ф., служител на сектор „Миграция“ извършил справка в автоматизираната информационна система (АИС) на МВР. Служителят констатирал, че за Ф. в ШИС е подаден сигнал от Полша – „гражданин на трета страна със забрана за влизане и пребиваване на територията на Шенген“ – с дата на отразяване в АИС – 30.05.2023 година. Служителят установил, че Ф. е влязъл на територията на България на 20.05.2023 година и провел личен разговор със заявителя. В разговора Ф. отрекъл да е извършвал престъпления на територията на Полша, заявил, че негово дружество има „неуредени въпроси с полските власти“ и че не е знаел за наложената му забрана от Полша. Служителят на МВР се свързал по телефона с „дежурен в Бюро СИРЕНЕ“ и изготвил докладна записка до началника на сектор „Миграция“ за установените факти (лист 62).

На 08.08.2023 година О.Ф. представил в сектор „Миграция“ писмено обяснение по установените факти. В обяснението си той цитирал дословно съдържанието и регистрационния номер на документа, въз основа на който от Полша е въведен сигнала в ШИС, изразил несъгласието си мотивите на полските власти и заявил, че подготвя съдебно оспорване на това ограничение в Полша, С. и ЕС. В обяснението си Ф. посочил, че децата в семейството му живеят и учат в България и санкциите срещу него са наложени само защото е руски гражданин (лист 78 - 79).

На 13.06.2023 година, с писмо до директора на ОД – Б. на МВР и копие до директора на сектор „Миграция“ в същата областна дирекция, директорът на дирекция „Международно оперативно сътрудничество“ в МВР посочил, че в отдел „СИРЕНЕ“ на дирекцията е получена информация от бюро „СИРЕНЕ“ – Полша за О.Ф., който е председател на съвета на директорите и притежател на 99 % от акциите на полско дружество, свързано с руско акционерно дружество и по повод тази свързаност Ф. е в състояние да прехвърля средства, които да се превърнат в приход за бюджета на Р.Ф., финансиращ агресията срещу Украйна. В писмото било отправено запитване да бъде ли стартирана консултационна процедура с компетентните органи в Полша (лист 59 - 61).

С писмо от 03.07.2023 година, адресирано до началника на отдел „СИРЕНЕ“ в дирекция „Международно оперативно сътрудничество“ на МВР, началникът на сектор „Миграция“ в ОД – Б. на МВР инициирала започването на консултационна процедура с Полша относно сигнала, подаден в ШИС за Ф. с шенгенски идентификационен № PL0201Р06405216000001 (лист 63).

На отправеното запитване от отдел „СИРЕНЕ“ на МВР – за консултация, от Бюро „СИРЕНЕ“ Полша, по повод консултационната процедура, е било отговорено, че сигналът в ШИС е създаден въз основа на решение на министъра на вътрешните работи на Полша за предприемане на специални мерки за противодействие на насърчаването на агресията в Украйна, за защита на националната сигурност и по искане на началника на Агенцията за вътрешна сигурност на Полша. По делото няма данни за датата на постъпване на отговора от полската структура „СИРЕНЕ“ в МВР на България (лист 97 - 98).

На 19.06.2023 година от началника на сектор „Миграция“ в ОД – Б. на МВР било изпратено писмо до О.Ф., за да бъде уведомен, че административната процедурата по подаденото от него заявление се удължава с един месец. Ф. получил писмото на 26.06.2023 година (лист 81 - 82).

На 19.07.2023 година и.д. началник на сектор “Миграция“ в ОД – Б. на МВР обобщил фактите по преписката, образувана във връзка със заявлението на Ф.. В писмено становище по случая той посочил, че към заявлението са приложени всички необходими документи, дължими от заявителя, както и че е налице въведен сигнал от Полша в ШИС - отказ за влизане в Шенген с идентификационен № PL0201Р06405216000001. В становището началникът на сектора описал проведената консултационна процедура с полските власти и получената обратно информация, че сигналът е въз основа на решение на министъра на вътрешните работи на Полша и на началника на Агенцията по вътрешна сигурност на Полша във връзка с установената свързаност на търговско дружество на Ф. с руска компания и съществуващата възможност Ф. да прехвърля парични средства, които да се превърнат в приход за бюджета на Русия, финансиращ агресията срещу Украйна. В становището си помощният орган посочил, че Ф. е уведомен за сигнала и че е изразил несъгласие със съдържанието му. В становището били изложени доводи, че Ф. не е в производство по Закона за убежището и бежанците, и не попада в категориите уязвими лица. Съгласно справка, той многократно е пътувал през границите на България – сам и със семейството си – като е посочил, че в момента има разрешение за пребиваване и постоянна работа в друга държава – членка на ЕС – в С.. При преглед на данните за пътуванията на Ф. е било констатирано, че семейството му пребивава приблизително на равни периоди в и извън територията на Република България. След като е обобщил фактите, началникът на сектор „Миграция“ на ОД – Б. на МВР ги квалифицирал правно и посочил, че в случая е налице хипотезата на чл. 10 ал. 1 т. 19 във връзка с чл. 26 ал. 1 от ЗЧРБ, и предложил на Ф. да бъде издаден отказ по новото заявление за предоставяне на продължително пребиваване, подадено на 05.06.2023 година (лист 57 - 58).

На 20.07.2023 година директорът на ОД – Б. е издал заповедта, обжалвана в настоящото производство. Заповедта е била съобщена на адресата на 31.07.2023 година чрез надлежно упълномощен адвокат. По делото е приложено пълномощно, подписано от Ф. – за получаване на административния акт. При нотариалната заверка на подписа върху пълномощното, Ф. е написал собственоръчно на български език, че разбира текста на пълномощното на български език (лист 53 - 55).

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи.

Допустимост

Жалбата е процесуално допустима. Подадена е в срока по чл. 149 ал. 1 от АПК. О.Ф. е адресат на административния акт, с който се засягат непосредствено и неблагоприятно негови права. Затова съдът приема, че Ф. от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването.

Основателност

Съобразно разпоредбата на чл. 168 ал. 1 от АПК, законосъобразността на оспорения административен акт следва да бъде преценена на всички основания по чл. 146 от АПК.

Заповедта е издадена от компетентен орган с оглед нормите на чл. 18 ал. 1 т. 11 от Правилника за устройството и дейността на Министерството на вътрешните работи (Правилника) и на чл. 43 ал. 4 от ЗМВР.

Съгласно чл. 18 ал. 1 т. 11 от Правилника, областните дирекции на МВР се ръководят от директори, които издават и отказват издаване на разрешения за краткосрочно и продължително пребиваване по Закона за чужденците в Република България. Според нормата на чл. 43 ал. 4 от ЗМВР, в изпълнение на правомощията си директорите на областните дирекции издават заповеди.

В конкретния случай, административният акт е издаден именно от директора на ОД – Б. на МВР под формата на заповед, като волеизявлението е за отказ да бъде издадено разрешение за продължително пребиваване на чужденец.

Заповедта е издадена в писмена форма и съдържа задължителните реквизити на административния акт – наименование на органа, който я издава, наименование на акта, адресат, разпоредителна част, определяща правата и задълженията на адресата, начина и срока на изпълнение на установеното задължение, срокът и реда за обжалване и подпис на физическото лице, персонализиращо административния орган.

При издаването на обжалваната заповед от административния орган не са допуснати нарушения на процесуалните правила.

Административното производство е образувано по заявлението на О.Ф. за издаване на ново разрешение за продължително пребиваване, като още в началната фаза на процеса – в деня на подаване на искането - жалбоподателят е уведомен от служител на сектор „Миграция“ за наличието на подаден сигнал в ШИС и му е дадена възможност да изложи под формата на възражение (в разумен срок, поискан от самия Ф.) своята теза за установените факти. Ф. се е възползвал от предоставената му възможност и е депозирал възражение (на 08.08.2023 година), чието съдържание е възприето и обсъдено от администрацията в хода на производството. Нещо повече, във връзка с подаденото заявление и изискванията на закона, административното производство е удължено от органите на сектор „Миграция“ (а Ф. е уведомен) като е инициирана и консултативна процедура с компетентните органи на Полша.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че в административния акт липсва пълната и точна правна квалификация за издаването му, предвид обстоятелството, че цитираната от орган норма на чл. 26 ал. 1 от ЗЧРБ съдържа множество хипотези.

Действително, текстът на чл. 26 ал. 1 от ЗЧРБ, цитиран в заповедта, съдържа множество хипотези. Административният акт, обаче, не е издаден сам по себе си, а към него е приложена административна преписка, в която се съдържа точното правно основание за отказа. В началото на обстоятелствената част на заповедта, непосредствено след посочване на нормите, установяващи компетентността на директора на ОД – Б. на МВР, е извършено позоваване на становище рег. № 5382р-5991/19.07.2023 година на началника на сектор „Миграция“ в областната дирекция на МВР. Именно в това становище е извършено пълното обобщаване на фактите, констатирани в производството, дадена е коректна правна квалификация на случая – че е налице хипотезата на чл. 10 ал. 1 т. 19 във връзка с чл. 26 ал. 1 от ЗЧРБ (лист 57 стр. 2 последен абзац) – и е направено мотивирано (словесно и юридически) предложение да бъде издаден отказ по заявлението на Ф.. Становището на помощния орган е възприето изцяло от ответника и затова в обжалваната заповед е извършено изрично позоваване на него (лист 53 стр. 1 първи абзац). В съдебната практика и теория от последните десетилетия няма никакво противоречие по възможността мотивите на органа да бъдат изложени отделно от самия административен акт, но да бъдат на разположение на адресата на акта в момента на получаването му. В конкретния случай, по заявлението на О.Ф. е процедирано именно по този начин и не е налице нарушение на процесуални правила.

Във връзка с горните мотиви, съдът приема за неоснователно и възражението в жалбата, че в заповедта не е извършено цялостно описание на фактическите основания за издаването , тъй като цитираната информация от ШИС е неясно изложена, а това възпрепятства адресата да установи какви са мотивите за отказа.

Цялостно описание на съдържанието на сигнала от ШИС и отговорът на полската администрация в консултационната процедура се съдържат в становището от 19.07.2023 година на началника на сектор „Миграция“, част от административната преписка, послужила за издаването на заповедта. Според настоящия състав, за правомерността на отказа на директора на ОД – Б. на МВР не е необходимо да бъде преразказвано съдържанието на сигнала, подаден в ШИС, нито е необходимо да бъде проверявана неговата достоверност или основателност. За съставомерността на волеизявлението релевантни са наличието на сигнал в ШИС – посочен с уникалния си шенгенски идентификационен номер (за да бъде идентифициран по несъмнен начин), съдържащо се в сигнала законово основание („отказ за влизане в Шенгенското пространство“) и проведена консултационна процедура с държавата – членка, подала сигнала (което е сторено от българските власти). Самото съдържание на сигнала, неговата основателност и законосъобразност не са предпоставки за правомерността на заповедта на директора на ОД – Б. на МВР. За проверка на законосъобразността на въведения в ШИС сигнал има предвидена отделна процедура, от която О.Ф. би могъл да се възползва пред полски съд по силата на препращащата норма на чл. 24 § 4 от Регламент (ЕС) 2018/1861 на Европейския парламент и на Съвета от 28 ноември 2018 година за създаването, функционирането и използването на Шенгенската информационна система (ШИС) в областта на граничните проверки, за изменение на Конвенцията за прилагане на Споразумението от Шенген и за изменение и отмяна на Регламент (ЕО) № 1987/2006.

Що се отнася до твърдението в жалбата, че в административното производство е било допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като няма данни жалбоподателят да владее в достатъчна степен български език, за да разбере съдържанието на заповедта, а не му е бил назначен преводач и така е било ограничен правото му на участие в административното производство, съдът приема следното.

Още с подаване на заявлението от 05.06.2023 година за издаване на разрешение за продължително пребиваване, на О.Ф. е разяснено от служител на миграционната служба в ОД – Б. на МВР, че за него има подаден сигнал в ШИС (за което е изготвена докладната записка от 06.06.2023 година). За настоящия съдебен състав няма никакво съмнение, че още в този първоначален момент Ф. е възприел правилно установените факти. От съдържанието на писменото обяснение, депозирано на 08.08.2023 година от него (на български език) се установява, че той е наясно със забраната, като е цитирано дословно част от съдържанието на сигнала от Полша и последиците, което възникват за жалбоподателя (лист 79). За получаването на издадената заповед от директора на ОД – Б. на МВР Ф. е упълномощил с едно пълномощно (съставено на български и на английски език) адвокатско дружество и четирима адвокати, един от които (К.) е получил от негово име обжалвания впоследствие административен акт (лист 53 стр. 1 последен ред). При подписването на пълномощното Ф. изрично е написал на български език, че разбира българския текст, т.е. владее в известна степен езика (лист 55 стр. 1). От тези факти, преценени в съвкупност, съдът прави извод, че жалбоподателят не е бил лишен от възможността да разбере какво се случва през различните етапи на административното производство, започнало по неговото заявление от 05.06.2023 година. Напротив, той е организирал пълноценно защитата на правата си в административния процес, активно е участвал в него като е дал писмено обяснение и е ангажирал надлежно процесуални представители - адвокати. С оглед на изложеното, съдът счита, че в административното производство не е допуснато твърдяното в жалбата процесуално нарушение, изразяващо се в неосигуряването на възможност за адресата на акта да научи какво е съдържанието му и да защити правата си в административния процес.

Заповедта е материално законосъобразна.

Съгласно чл. 10 ал. 1 т. 19 от ЗЧРБ, цитиран като правно основание за предложението, съдържащо се в становището на началника на сектор „Миграция“ от 19.07.2023 година (послужило за издаване на заповедта), отказва се издаване на виза или влизане в страната на чужденец, когато е лице, за което е подаден сигнал в Шенгенската информационна система за отказ за влизане и пребиваване;

Нормата на чл. 26 ал. 1 от ЗЧРБ предвижда, че се отказва издаване на разрешение за пребиваване или продължаване срока на пребиваване в случаите по чл. 10, ал. 1, т. 1 - 4, 6 - 11, 14, 16, 19 - 23 и 26.

По делото се установяват всички материалноправни предпоставки за издаването на административния акт – Ф. е гражданин на държава, която не е член на ЕС (т.е. явява се „трета държава“), за него е подаден сигнал от Полша в ШИС, сигналът е със съдържание „отказ за влизане“ в Шенгенското пространство. При тези факти и след проведена консултация с полските власти, директорът на ОД – Б. на МВР следва да приложи нормата на чл. 26 ал. 1 от ЗЧРБ, която има императивен характер и не дава възможност за преценка – с едно изключение.

Съгласно чл. 26 ал. 6 от ЗЧРБ, в случаите по чл. 10, ал. 1, т. 19 разрешение за пребиваване може да бъде издадено по причини от хуманитарен характер или свързани с изпълнението на международни задължения след консултиране с държавата членка, подала сигнала за отказ за влизане.

В жалбата се твърди, че такава преценка не е извършена, а центърът на жизнените интереси на О.Ф. е в България (семейство, деца, образование, имоти), поради което са налице основания за издаване на разрешение за продължително пребиваване, които не са изследвани от административния орган..

Съдът не споделя тази теза.

В становището от 19.07.2023 година на началника на сектор „Миграция“ в ОД – Б. на МВР така преценка е извършена. Посочено е, че Ф. не е в производство по реда на Закона за убежището и бежанците и не попада в категориите уязвими лица (по смисъла на § 1 т. 4б от ДР на ЗЧРБ), че през последните години той многократно е пътувал през границите на България – сам и със семейството си – като освен разрешение за пребиваване в България е имал и разрешение за пребиваване и постоянна работа в друга държава – членка на ЕС – С.. Установено е, че Ф. е пътувал със семейството си в С. и престоявал извън България приблизително толкова време, колкото се е намирал и на българска територия (лист 57 стр. 2). Отделно, в административното производство е констатирано, че бизнесът на О.Ф. е извън територията на страната – той работи в Полша и – през свързано дружество – в Р.Ф.. От тази фактическа обстановка не може да бъде направен несъмнен извод къде точно е центърът на жизнените интереси на жалбоподателя, предвид разпределянето на времето и усилията му между различни държави - членки на ЕС – Полша (в която има бизнес), С. (в която има разрешение за пребиваване и работа, и бизнес, според заявеното в съдебното заседание лист 102 стр. 2) и България (в която се намира семейството му, но в която пребивава почти толкова колкото и отсъства). Затова съдът не приема заявеното в жалбата, че връзката на Ф. с България е определяща за живота му в Европейския съюз.

В жалбата се поддържа, че разделянето на жалбоподателя от семейството му ще нанесе тежък удар върху връзката с децата и съпругата му, а това ще има дългосрочни последици за тяхната психическата стабилност и развитие, т.е. налице са причини от хуманитарен характер за издаване на разрешение.

Съгласно § 1 т. 16 от ДР на ЗЧРБ, „хуманитарни причини" са налице, когато недопускането или напускането на територията на Република България на един чужденец ще създаде сериозна опасност за здравето или живота му поради наличието на обективни обстоятелства, или за целостта на семейството му, или висшият интерес на семейството или на детето изискват неговото допускане или оставане на територията на страната.

По делото не са събрани доказателства, а не са и изложени твърдения, че напускането на територията на България ще създаде сериозна опасност за здравето или живота на О.Ф.. Напротив, събрани са доказателства, че той напуска пределите на страната спокойно (самостоятелно и със семейството си) и развива търговска дейност на територията на Европейския съюз.

По делото не са събрани и доказателства, че издаденият отказ за продължително пребиваване ще застраши сериозно целостта на семейството на Ф.. Отказът е единствено за предоставяне на разрешение за дългосрочно пребиваване. Той не е забрана за влизане на територията на България и жалбоподателят не е лишен от възможност да се среща със семейството си, нито семейството му е възпрепятствано да се среща с него. За двете деца в семейството се грижи тяхната майка, на която е издадено разрешение за постоянно пребиваване, т.е. с издадения отказ децата (граждани на Русия, каквито са и родителите им) няма да бъдат оставени без надзор и внимание, а от декларираните данни за имотното състояние на Ф. може да бъде направен извод, че съпругата му Ю.З.и децата имат осигурени много добри условия за живот.

Съгласно чл. 8 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (Конвенцията), всеки има право на зачитане на неговия личен и семеен живот, на неговото жилище и тайната на неговата кореспонденция, а намесата на държавните власти в ползването на това право е недопустима, освен в случаите, предвидени в закона и необходими в едно демократично общество в интерес на националната и обществената сигурност или на икономическото благосъстояние на страната, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защита на здравето и морала или на правата и свободите на другите.

Правото на семеен живот, с чиято защита в жалбата се обосновава незаконосъобразност на отказа, не гарантира правото на цялото семейство да пребивава на територията на определена държава членка на ЕС. Отказът за издаване на разрешение за продължително пребиваване не е непропорционален по смисъла на чл. 8 § 2 от Конвенцията, тъй като е издаден в съответствие с приложимите национални и европейски правни норми и е в интерес на сигурността в Шенгенското пространство, както и в изпълнение на Решение 2018/934, което отменя оставащите ограничения относно използването на ШИС и разрешава за България подаването на сигнали в ШИС за целите на отказ за влизане, а също и изпълнението на такива сигнали, въведени от други държави членки. В конкретния случай, с издадения отказ - единствено за продължително пребиваване на Ф. на територията на България - се постига справедлив баланс между обществения интерес на Съюза, интересите на адресата и интересите на засегнатите от заповедта трети лица - членовете на семейството му, още повече, че сигналът в ШИС от Полша, подаден за Ф., не е безсрочен, а е със срок до 28.05.2026 година (съгласно становището – обобщение от 19.07.2023 година).

Цитираната в жалбата практика на Върховния административен съд не е тълкувателна и няма задължителен характер за настоящия съдебен състав. Що се отнася до цитираната от жалбоподателя практика на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ), тя не разглежда казус с характеристиките на конкретния и цитатите, избрани от нея, не следва да бъдат разглеждани, извадени от контекста на съответното решение на ЕСПЧ.

Като краен резултат, жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли.

Затова, на основание чл. 172 ал. 2 от АПК, съдът

Р Е Ш И

ОТХВЪРЛЯ жалба от О.Ф., гражданин на Р.Ф., роден на *** ***, Р.Ф., с паспорт № ****, валиден до 14.08.2028 година, против заповед № 251з - 3768/20.07.2023 година на директора на Областна дирекция – Б. на Министерството на вътрешните работи.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд в 14 -дневен срок от съобщаването му.

	Съдия: