ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3222
гр. Бургас, 23.12.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети декември през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Росица Ж. Темелкова
Членове:Таня Т. Русева Маркова
Елеонора С. Кралева
като разгледа докладваното от Елеонора С. Кралева Въззивно частно
гражданско дело № 20222100501964 по описа за 2022 година
Производството по делото е по реда на чл.274-279 ГПК.
Постъпила е частна жалба вх.№ 41372/10.11.2022 г. от А. К. Т., със съдебен адрес
гр.Бургас, ул.Трайко Китанчев“ № 22, ет.1, подадена чрез адв.Хубеков, против определение
№ 6190 от 07.11.2022 г. , постановено по гр.д.№ 7159/2022 г. по описа на РС – Бургас, с
което на основание чл.17 от Регламент (ЕО) № 2201/2003г. съдът е прогласил, че не е
международно компетентен да се произнесе по исковата молба на А. К. Т., в качеството й на
майка и законна представителка на малолетните деца Д. А. Т. и В. А. Т., против техния
баща А. Т., с която са предявени претенции по чл.127а СК за издаване на разрешение за
заместващо съгласие за издаване на международни паспорти и за пътуване на децата в
страни от Европейския съюз за период от 5 години, и производството по делото е
прекратено.
Жалбоподателката оспорва постановеното определение като неправилно, поради
нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила
и необосновано. Не се оспорва обстоятелството, че децата имат обичайно местопребиваване
в Р. Г., но се изразява несъгласие с извода на районния съд, че делото следва да се прекрати,
поради липса на международна компетентност на БРС по чл.8, § 1 от Регламент (ЕО) №
2201/2003 г., като в тази връзка се сочи, че е налице пророгация на компетентността, за
което са изложени подробни съображения. Моли въззивния съд да отмени обжалваното
определение и да върне делото на БРС за продължаване на съдопроизводствените действия
по него. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид жалбата, събраните по делото
доказателства и разпоредбите на закона, намира за установено следното:
1
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК от легитимирано лице и
против подлежащ на обжалване акт на съда, поради което е допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.
Производството по гр.д.№ 7159/2022 г. по описа на РС – Бургас е образувано по
исковата молба на А. К. Т. против А. Т., с която се иска от съда да даде разрешение,
заместващо съгласието на ответника-баща за издаване на международни паспорти на
малолетните деца на страните Д. А. Т. и В. А. Т., и за пътуване на децата в страни от
Европейския съюз за период от 5 години.
Ищцата е изложила твърдения, че с ответника са съпрузи от 07.09.2008 г., за което
е съставен Акт за граждански брак № */07.09.2008 г. на * община, като от брака си имат
родени две деца – Д. А. Т., роден на *** г. и В. А. Т., родена на *** г. Твърди се, че на *** г.
цялото семейство заминали за Г. и се установили за постоянно в гр.Г.. Впоследствие,
отношенията между съпрузите се влошили и от 15.08.2021 г. същите били във фактическа
раздяла, като децата останали да живеят при ищцата в гр.Г., където са адресно регистрирани
и посещават училище. Твърди се също, че тъй като бащата на ищцата не бил добре и
постъпил за лечение в болница, на 26.10.2022 г. семейството пристигнало в Б., като ищцата
заедно с двете деца останала при своите родители, а ответника се установил да нощува на
друго място. Ответникът започнал да праща на ищцата заплашителни съобщения, че няма да
й позволи децата да се върнат с нея в Г., като се оказало, че той е задържал при себе си
международните паспорти на двете деца. Предвид това и тъй като децата са умишлено
възпрепятствани от бащата да се приберат в Г., където живеят за постоянно и не могат да
посещават училищата си, се иска от съда да даде разрешение за заместване съгласието на
ответника за издаване на международни паспорти на децата и пътуването им страни от ЕС за
период от 5 години. Към исковата молба са представени писмени доказателства.
Така предявеният иск е с правно основание чл.127а СК.
С обжалваното определение БРС е приел, че произнасянето по предявения иск по
чл.127а СК попада в приложния обхват на Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета от
27.11.2003 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения
по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, поради което в случая е
приложима разпоредбата на чл.8 от Регламента, установяваща, че съдилищата на държава-
членка са компетентни по делата, свързани с родителската отговорност за детето, ако
същото има обичайно местопребиваване в тази държава членка към момента на сезирането
на съда. С оглед обстоятелството, че обичайното местопребиваване на малолетните деца на
страните е в Г., БРС е приел, че не е международно компетентен да се произнесе по иска,
като в случая не са изпълнени условията по чл.9, чл.10 и чл.12, пар.1 от Регламента, не са
налице и предпоставките за пророгация на компетентността на българския съд по чл.12,
пар.3 от Регламента, тъй като децата и майката трайно живеят в Г. и българският съд не
отговаря на критериите за близост, няма най-тясна връзка с тях, трудно би преценил най-
добрия интерес на детето и в най-висш интерес на детето е спорът да бъде разгледан от съда
по обичайното му местопребиваване в Г.. По тези съображения и на основание чл.17 от
2
Регламента, съдът е прекратил производството по делото, поради липса на международна
компетентност на българския съд да разгледа и реши заявения спор.
Бургаският окръжен съд намира, така постановеното определение за неправилно,
поради което следва да бъде отменено.
Няма спор, че по отношение на предявения иск по чл.127а СК приложение намира
Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета от 27.11.2003 г. относно компетентността,
признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с
родителската отговорност (в т.см. – Решение на СЕС от 21.10.2015 г. по дело С-215/15).
Разпоредбата на чл.8 от Регламент (ЕО) № 2201/2003 г. посочва кога държава-членка е
компетентна да разгледа дело, свързано с родителската отговорност – компетентен е съдът
на държавата, в която е обичайното местопребиваване на детето по времето, когато съдът е
сезиран, при спазване на условията по чл.9, чл.10 и чл.12 от същия Регламент.
Следователно, ако не са налице посочените в Регламента изключения, компетентността на
съда следва да бъде определена, съобразно обичайното местопребиваване на детето към
релевантния момент – към датата на подаване на исковата молба, съгласно чл.16 от
Регламента. С оглед на това, при изпълнение на задължението си по чл.17 от Регламент (ЕО)
№ 2201/2013 г. за извършване на служебна проверка за компетентност, съдът следва да
провери не само обстоятелството дали има право да разгледа делото по силата на чл.8, пар.1,
но и дали неговата компетентност не се обуславя от някое от изключенията, визирани в чл.9,
чл.10 или чл.12 от Регламента.
В случая, районният съд правилно е приел, че не е налице хипотезата на чл.9 от
Регламент (ЕО) № 2201/2003 за запазване на компетентността по предишно обичайно
местопребиваване, тъй като конкретния спор не попада в хипотезата на посочената норма,
доколкото в случая не се касае до изменение на решение за право на лични отношения с
детето, издадено от държава-членка преди установяването на детето.
Правилно е прието от БРС също, че не е налице и хипотезата на чл.10 от Регламент
(ЕО) № 2201/2003, тъй като спора не касае случай на отвличане – неправомерно отвеждане
или задържане на дете.
Въззивният съд намира обаче, че изводите на районния съд относно липсата на
предпоставките по чл.12 от Регламент (ЕО) № 2201/2003 са формирани преждевременно и
като такива неправилни, тъй като от материалите по делото се констатира, че съдът е
прекратил производството, без преди това да е изпратил исковата молба до насрещната
страна, респ. не е дал възможност на ответника да изрази становище по въпроса за
международната компетентност на българския съд. По делото не се съдържат и данни
подобно становище да е взето от ответника и извънсъдебно, преди иницииране на процеса.
Съгласно чл.12, пар.3 от Регламента, съдилищата на държавите-членки, извън
хипотезата на чл.8, са компетентни по отношение на дела за родителската отговорност и
когато са налице кумулативно следните две предпоставки: 1) детето има основна връзка с
тази държава-членка и особено по силата на факта, че единият от носителите на
3
родителската отговорност има обичайното си местопребиваване в тази държава-членка или
че детето е гражданин на тази държава-членка и 2) компетентността на съдилищата е била
изрично или по друг недвусмислен начин приета от съпрузите или от носителите на
родителска отговорност към момента на сезирането на съда и е във висш интерес на детето.
Тук следва да се има предвид, че по отношение на предпоставката „съгласие на
родителите“, когато единият съпруг предявява иска, то същият се съгласява с
компетентността по чл.12, пар.3 от Регламента, тъй като с факта на подаване на исковата
молба пред съдебна институция, различна от тази по обичайното местопребиваване на
детето, този съпруг дава съгласието си международно компетентният съд да бъде променен.
В същото време, обаче, ответникът по иска все още не знае за инициираното дело и няма как
да изрази съгласието си или да се противопостави за гледане на производството от
българския съд, освен ако няма данни по делото, че още преди предявяване на иска е дал
съгласие делото да се гледа пред съда, който ще бъде сезиран. Следователно, когато няма
предварително одобрение за разглеждане на делото от българския съд, последният не би
могъл да извърши проверка за наличието на компетентност да разгледа спора за родителска
отговорност по реда на чл.12, пар.3 от Регламент (ЕО) № 2201/2013 г., без преди това да е
уведомил ответника за предявения иск, който чрез подаване на отговор на исковата молба
или по друг начин да е изрази по недвусмислен начин съгласие за приемане
компетентността на сезирания съд. По този начин, когато макар и да не са налице
предпоставките по чл.8, пар.1 от Регламента, но се установи изрично или конклудентно
признаване, българският съд е длъжен да приеме, че му е учредена компетентност. Когато
обаче ответната страна възрази срещу подсъдността на делото или не вземе каквото и да
било участие по него (например ако не депозира отговор, не вземе становище за
компетентността и не се яви в първото открито съдебно заседание), производството следва
да бъде прекратено, тъй като липсва международна компетентност. В горния смисъл са
Решение на СЕС от 19.04.2018 г. по дело С-565/2016 г., Решение на СЕС от 12.11.2014 г. по
дело С-656/2013 г., както и Определение № 229/18.03.2019 г. по гр.д.№ 4373/2018 г. на ВКС,
IV г.о., Определение № 481/29.06.2021 г. по ч.гр.д.№ 2298/2021 г. на ВКС, IV г.о. и др.
В случая следва да се приеме, че малолетните деца имат основна връзка с
държавата-членка, чийто съд е сезиран, т.е. с Б., тъй като са нейни граждани, видно от
приложените удостоверения за раждане, поради което приетото от БРС в обратния смисъл
досежно липсата на такава връзка е неправилно. Безспорно е също, че производството по
делото е прекратено от съда преди исковата молба да бъде връчена на ответника за отговор в
срока по чл.131 ГПК и по този начин не е направена преценка относно обстоятелството дали
компетентността на българския съд не е възникнала по силата на чл.12, пар.3 от Регламент
(ЕО) № 2201/2003. В случай, че такава компетентност възникне, което зависи от
поведението на ответника, районният съд не би разполагал с възможността да прекрати
делото на основание чл.17, вр. чл.8, пар.1 от Регламент (ЕО) № 2201/2003. Това се явява
достатъчно основание за незаконосъобразност на обжалваното определение.
Освен това, при решаване на въпроса относно международната компетентност по
4
чл.12, пар.3 от Регламент (ЕО) № 2201/2013 г. съдът е длъжен да съобрази и дали
разглеждането на делото пред него е във висш интерес на детето. В случая, данните по
делото сочат, че родителите и детето са български граждани, като същите са живеели в Б. до
м.*** г., поради което не може да се приеме, че разглеждане на делото от български съд, ако
се налице всички други предпоставки по чл.12, пар.3 от Регламента, би накърнило по
някакъв начин правата на двете деца. Преценката на съда за висшия интерес на децата може
да се направи и на по-късен етап, след подаване на отговора на исковата молба и при
съобразяване на всички обстоятелства по делото, включително и на допълнителните
уточнения, които биха направили страните.
Ето защо, въззивният съд намира, че обжалваното определение е
незаконосъобразно и неправилно, поради което същото следва да бъде отменено, а делото да
се върне на районния съд за извършване на съдопроизводствените действия по връчване на
исковата молба на ответника за отговор в срока по чл.131 ГПК. Едва след извършването на
тези действия съдът може да направи пълна преценка за международна компетентност.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 6190 от 07.11.2022 г. , постановено по гр.д.№ 7159/2022 г.
по описа на РС – Бургас, с което производството по делото е прекратено на основание чл.17
от Регламент (ЕО) № 2201/2003.
ВРЪЩА делото на РС – Бургас за продължаване на съдопроизводствените действия,
съгласно дадените указания в мотивната част на настоящото определение.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5