Решение по дело №106/2020 на Окръжен съд - Варна

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е 

 

                                          №31/13.2.2020г.                              гр.Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателна колегия, в открито  заседание на тринадесети февруари през две хиляди и двадесета  година, в състав:

 

                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:С. ДАСКАЛОВА                                                                                                     

                                                                                  ЧЛЕНОВЕ: СТАНЧО САВОВ 

      РУМЯНА ПЕТРОВА

                                                                                                                                                                при секретаря Теодора Иванова и  в присъствието на прокурор Боянка Михайлова, като разгледа докладваното от съдия Даскалова ЧНД № 106 по описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази:

 

            Производството е по реда на чл.30 и следващи от Закон за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции / обн. ДВ бр.15/2010г./  ЗПИИРКОРНФС.

            Предмет на разглеждане е постъпило искане от Централен орган за Англия и Уелс за а признаване и изпълнение на Решение № ********** от 05.07.2019 г., постановено от Магистратски съд Бристол Великобритания, влязло в сила на 05.07.2019 г. с което  българският гражданин К.К., р.*** *** е осъден да заплати сумата от 220 британски лири, представляващи глоба за извършено нарушение на правилата за движение по пътищата, 100 британски лири - разноски по производството и 30 британски лири – сума определена към обществен фонд или организация за подпомагане на жертвите, или общо 350 британски лири.

          В съдебно заседание представителят на ВОП изразява становище, че са налице предпоставките на закона за постановяване на решение, с което да се признае  решението за налагане на финансова санкция на лицето.

            Засегнатото лице не може да бъде намерено, поради което не се явява.

            Назначеният му сл.защитник – адв.Йорданов моли да не бъде признавано решението.

         Съдът като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните прие за установено следното :

         От приложеното по делото Удостоверение по чл.4 от Рамково решение  205/214/ПВР на Съвета относно прилагане на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, се установява, че с решение № ********** от 05.07.2019 г., постановено от Магистратски съд Бристол Великобритания, влязло в сила на 05.07.2019 г. българският гражданин К.К., р.*** *** е осъден да заплати сумата от 220 британски лири, представляващи глоба за извършено нарушение на правилата за движение по пътищата, 100 британски лири - разноски по производството и 30 британски лири – сума определена към обществен фонд или организация за подпомагане на жертвите, или общо 350 британски лири.

         Засегнатото лице има местоживеене на територията на Република България в гр.Варна, заявен от него като постоянен и настоящ, видно от справката НБД.  Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 1  от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции е несъмнено, че става въпрос за решение за налагане на финансова санкция, тъй като се касае за влязъл в сила акт на несъдебен орган на държава – членка на Европейския съюз за налагане на задължение за плащане на парична сума /глоба/ и разноски по влязло в сила решение за извършено нарушение по законодателството на Великобритания.  

В графа вид и правна квалификация на престъпленията и законови разпоредби, въз основа на които е издадено решението, в  удостоверението е отразено, че действията на лицето изпълват състава на чл.144А от ЗДвП от 1988 г.и Приложение 2 към Закона на нарушители на движението по пътищата от 1988 г.

Съгласно разпоредбата на чл.3 ал.1 т.3 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции е видно, че става въпрос за решение за налагане на финансова санкция, тъй като се касае за влязъл в сила акт на съдебен орган на държава-членка на Европейския съюз за налагане на задължение за плащане на глоба и разходи по адм. процедура, довели до постановяване на акта. В случая не се изисква двойна наказуемост съгласно разпоредбата на чл.30 ал.2 т.1 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции, тъй като представлява нарушение на правилата за движение по пътищата.

От съдържанието на удостоверението се установява, че то съдържа всички реквизити, предвидени както по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета на Европа от 24.02.2005 год., така и според изискванията на Приложение № 2 към Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции и съответства на решението за налагане на финансова санкция.

Наложената глоба и присъдените от несъдебния орган на издаващата държава разноски за адм. производство, довели до решението представляват финансова санкция по смисъла на чл.3 ал.1 т.3 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции.

          Не са налице основанията за отказ за признаване на решението, посочени в чл. 35, т. 1-11 Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции, тъй като: представеното удостоверение е пълно,  няма данни срещу същото лице и за същото деяние в България или друга държава, различна от издаващата или изпълняващата, да е издадено и/или изпълнено решение за налагане на финансова санкция; изпълнението на решението не е с изтекла давност по българското законодателство; решението не се отнася за деяние, подсъдно на българското законодателство; засегнатото лице не е с привилегия или имунитет по  българското законодателство, които да правят изпълнението на решението недопустимо;решението не се отнася за деяние, извършено изцяло или отчасти на територията на Р България; наложената финансова санкция е не по – малко от 70 евро; решението е по отношение на лице, което е административно – наказателно отговорно; в удостоверението е изрично посочено, че производството не е било писмено, като е било лично уведомено на 30.05.2019 г. за датата на съдебния процес, вследствие на който е постановено решението, и е било уведомено за възможността за постановяване на такова решение, ако не се яви на съдебния процес, и не се е явило лично на съдебния процес, вследствие на който е постановено решението. Следователно не са налице факултативни основания за отказ по чл. 35, т. 1 – 10 включително.

Неоснователно е искането на сл.защитник да се откаже признаване на решението поради неидентифициране на засегнатото лице с ЕГН. Съдът намира, че засегнатото лице К.К. е идентифициран в достатъчна степен – дата на раждане, пол и адрес. Установено е, че съществува такова физическо лице, което да отговаря на дадените в удостоверението данни, а именно К.В.К. ЕГН **********.

            С оглед горното актът следва да бъде признат и изпълнен. Тъй като финансовата санкция е определена в британски лири, съгласно чл. 32, ал. 1 във връзка с чл. 16, ал. 8 от ЗПИИРКОРНФС следва да се определи равностойността й в български левове по курса на БНБ за деня на постановяване на Решението за финансова санкция. Решението е постановено на 05.07.2019 год. Равностойността на 350 британски лири е 763 /седемстотин шестдесет и три/ лева.

         Варненският окръжен съд приема, че са налице условията за признаване и изпълнение на представеното Решение за финансова санкция, поради което и на основание чл. 32, ал. 1 във връзка с чл. 16, ал. 7, т. 1 от ЗПИИРКОРНФС следва да бъде признато и изпратено за изпълнение.

На основание чл.38 от ЗПИИРКОРНФС е необходимо незабавно съдът да уведоми компетентния орган  на издаващата държава за признаване и изпращане на решението за налагане на финансова санкция, на органа по чл.6 ал.2 – НАП – Варна за изпълнение по реда на ЗНАП и ДОПК, която с оглед на разпоредбата на чл.22 ал.2 от цитирания нормативен акт следва незабавно да уведоми съда за предприетите действия по изпълнение на решението. Копие от уведомлението по чл.38 ал.1 да се изпрати на Министерство на правосъдието на Република България.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 32, ал. 1 във връзка с чл. 16, ал. 7, т. 1 от ЗПИИРКОРНФС, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

            ПРИЗНАВА решение № ********** от 05.07.2019 г., постановено от Магистратски съд Бристол Великобритания, влязло в сила на 05.07.2019 г. с което  българският гражданин К.К., ЕГН **********,*** е осъден да заплати сумата от 220 британски лири, представляващи глоба за извършено нарушение на правилата за движение по пътищата, 100 британски лири - разноски по производството и 30 британски лири – сума определена към обществен фонд или организация за подпомагане на жертвите, или общо 350 британски лири, която сума се равнява на 763 /седемстотин шестдесет и три/ лева.

Копие от решението да се изпрати незабавно на ТД на НАП – Варна за изпълнение, която следва незабавно да уведоми съда за предприетите действия по изпълнението му.

Да се уведоми незабавно компетентния орган на издаващата държава – Централен орган за Англия и Уелс за признаването и изпращането на решението за налагане на финансова санкция на компетентния орган – ТД на НАП – Варна, както и за приключване на изпълнението на решението.

Копие от уведомлението по чл.38 ал.1 от ЗПИИРКОРНФС да се изпрати и на Министерство на правосъдието на Република България.

        РЕШЕНИЕТО  подлежи на обжалване и протест в  7 дневен срок от днес пред Апелативен съд гр. Варна.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                        ЧЛЕНОВЕ :