Р
Е Ш Е Н И Е
гр. София, 07.08.2020 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-д въззивен
състав, в закрито заседание на седми август
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
Мл.с. ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
като разгледа докладваното от съдия Гълъбова гр.д. №7496/2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.435 - 438 ГПК.
Образувано е
по жалба, подадена от длъжника „Т.С.“ ЕАД по изпълнително дело №20208600400520
на ЧСИ В.М.с рег. №860 от РКЧСИ, срещу разпореждане за приети разноски от 30.06.2020 г. и
съобщение с изх. №28853/10.07.2020 г., с което е постановен отказ за
намаляването им от 200,00 лв. на 100,00 лв. Твърди, че след образуване на
изпълнителното дело е изпратена само покана за доброволно изпълнение, а
адвокатският хонорар е прекомерен, тъй като изпълнителното дело не е с
фактическа и правна сложност . Счита, че не са извършени никакви действия,
които да оправдават събиране на адвокатско възнаграждение за водене на
изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични
вземания, съгласно чл.10 т.2 Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения. Моли съда да отмени отказа на ЧСИ, а по
отношение на т.26 ТТР към ЗЧСИ и претендираните
разноски за адвокатско възнаграждение да реши въпроса по същество.
Взискателят по изпълнителното дело И.К.П.е подала възражение в
законовия срок, в което излага доводи за неоснователност на жалбата, тъй като хонорарът
включва и действия по смисъла на чл.10 т.2 НМРАВ. Счита, че договореният адвокатски
хонорар е съобразен с минималния размер по Наредба №1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения към момента на сключване на
договора за права защита и съдействие. Моли съда да остави без уважение
жалбата.
Частен
съдебен изпълнител В.М.е депозирала мотиви по извършените от нея изпълнителни
действия, в които е изложила становище за неоснователност на жалбата. Твърди,
че адвокатското възнаграждение е в минимален размер.
Съдът, след
като обсъди доводите, изложени в жалбата, и се запозна с доказателствата по
делото, както и с мотивите на частния съдебен изпълнител, приема следното:
Жалбата е
подадена в срок от процесуално легитимирана страна срещу подлежащо на основание
чл.435 ал.2 т.7 ГПК на обжалване действие на съдебния изпълнител – разноските и
таксите по изпълнението.
Предмет на
обжалване по чл.435 ал.2 т.7 ГПК са разноските по изпълнението, претендирани от взискателя и възложени в тежест на
длъжника, които се определят от частния съдебен изпълнител. За техния размер
последният уведомява длъжника.
В т.2 ТР
№3/2015 г. по тълк.д. №3/2015 г. на ОСКГТ на ВКС се приема, че постановлението за разноските
представлява всеки акт на съдебния изпълнител, с който той се произнася по
задължението на длъжника за разноски по изпълнението. Това важи и за
разноските, посочени в поканата за доброволно изпълнение. В тази си част поканата
съдържа произнасяне по отношение на размера на разноските, които не са
удостоверени в изпълнителното основание и издадения въз основа на него
изпълнителен лист. Това произнасяне може да бъде оспорвано от длъжника по реда
на чл.435 ал.2 ГПК, като това оспорване обаче не го лишава от възможността да
изпълни задължението си по изпълнителния лист в срока за доброволно изпълнение.
В процесния случай в кантората на ЧСИ В.М.по молба на И.К.П.въз
основа на изпълнителен лист, издаден на 27.06.2020 г. по гр.д. №30775/2012 г.
по описа на Софийски районен съд, ГО, 43 състав, е образувано изпълнително дело
№20208600400520 срещу длъжника „Т.С.“ АД за заплащане на парично задължение към
взискателя в размер на сумата от 68,62 лв. – разноски в исковото производство и
сумата от 53,54 лв. – разноски в заповедното производство. Приложен е договор
за правна защита и съдействие, сключен между взискателя и адв.
П.Х., с уговорено възнаграждение в размер на 200,00 лв., които са получени от процесуалния
представител.
С
разпореждане от 30.06.2020 г. е образувано изпълнителното дело, разпоредено е да се изпрати покана за доброволно
изпълнение, да се извършат исканите допустими по ГПК действия, а в случай на
възлагане по чл.18 ЗЧСИ действията по обезпечаване и реализиране на взискването, начислени са такси и разноски, както следва: 108,00
лв. – авансови такси по ТТР към ЗЧСИ и 200,00 лв. - адвокатско възнаграждение.
Покана за
доброволно изпълнение до „Т.С.“ ЕАД е изпратена на 30.06.2020 г.
На 07.07.2020 г. в кантората на ЧСИ В.М.е постъпило възражение,
вх. №5965/07.07.2020 г., подадено от длъжника, за
намаляване на адвокатското възнаграждение на взискателя до размера на сумата от
100,00 лв., съответно и пропорционалната такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ. С
разпореждане от 10.07.2020 г. съдебният изпълнител е оставил без уважение
възражението за разноските. Препис от разпореждането е изпратен на длъжника на
10.07.2020 г.
При направено възражение по чл.78 ал.5 ГПК съдът следва да извърши преценка за съответствие между размера на адвокатското възнаграждение, което е заплатено от страната на упълномощения от нея процесуален представител, и фактическата и правна сложност на делото, като съобрази и размерите, определени като минимални такива за съответния вид работа в Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, под които адвокатското възнаграждение не може да бъде намалено. В случаите на осъществена защита по изпълнителното производство, какъвто е настоящият, това са размерите, определени в чл.10. В т.1 на посочената разпоредба, в приложимата за спора редакция /изм. и доп. - ДВ, бр.84 от 2016 г./, е предвидено, че за процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнително дело се дължи възнаграждение за образуване на изпълнително дело в размер на 200,00 лв. При преценка на минималния размер за извършване на обсъжданото изпълнително действие въззивният съд съобразява, че приложимата в случая разпоредба на Наредба №1 от 09.07.2004 г. – чл.10 т.1, е отменена с влязло в сила решение №5419 от 08.05.2020 г. по адм.д. №14384/2019 г. на ВАС. Според становището, възприето в ТР № 2/2016 г. на ОС на ВАС, за периода от приемане на подзаконовия нормативен акт до неговата отмяна с влязло в сила съдебно решение, този акт се счита за законосъобразен и поражда валидни правни последици. Последващо съдебно решение, с което подзаконовия нормативен акт се отменя, няма обратно действие и не може да преуреди възникналите обществени отношения.
В конкретния случай обаче договорът за правна защита и съдействие, сключен между взискателя и адв. Х., е от 12.05.2020 г., изпълнителният лист, въз основа на който е образувано процесното изп. дело, е издаден на 27.06.2020 г., а самото изп. дело е образувано на 30.06.2020 г., т.е. не може да се приеме, че договорът за правна защита и съдействие и породил своето действие към посочената в него дата, тъй като към тази дата изпълнителен лист не е бил издаден и въобще не са били налице предпоставките за образуване на изпълнително дело. Най-ранната дата, на която договорът за правна защита и съдействие е породил действие, е 27.06.2020 г. – датата, на която е издаден описаният по-горе изпълнителен лист, който вече е основание за пристъпване към принудително изпълнение и въз основа на който е образувано процесното изп. дело
Поради изложеното и доколкото претендираният от взискателя размер на адвокатското
възнаграждение не е съобразен с минимално предвидения в Наредба №1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в
приложимата за спора редакция, възражението по чл.78
ал.5 ГПК неправилно е прието за неоснователно от ЧСИ, като в тежест на длъжника следва да бъдат
възложени разноски за дължимо се на взискателя адвокатско възнаграждение в
размер на сумата от 100,00 лв. по чл.10 т.1 Наредба №1 от 09.07.2004 г.
Съгласно т.26
ТТР към ЗЧСИ, за изпълнение на парично вземане се събира такса върху събраната
сума, като в конкретния случай същата следва да се определи по правилото на б.
„б“. Пропорционалната такса по т.26 съдът намира, че следва да се определи с
вземанията за разноски, т.е. и за адвокатско възнаграждение. Ето защо,
промяната на размера на разноските за адвокатско възнаграждение в
изпълнителното производство влияе върху размера на пропорционалната такса по
т.26, поради което същата следва да бъде изменена на сумата от 26,66 лв. с ДДС.
С оглед
изложеното, разноските за адвокатско възнаграждение в изпълнителното
производство и пропорционалната такса по т.26 ТТР към ЗЧСИ следва да бъдат
намалени, съгласно мотивите, изложени по-горе.
Воден от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба от
длъжника „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********,
седалище и адрес на управление:***, против
постановление за определяне на разноските, инкорпорирано разпореждане за приети
разноски от 30.06.2020 г. и съобщение с изх. №28853/10.07.2020 г., по изпълнително
дело №20208600400520 по описа на ЧСИ В.М.с рег. №860 от РКЧСИ, по отношение на
разноските за адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство в размер
на 200,00 лв. и пропорционалната такса по т.26 ТТР към ЗЧСИ в размер на 38,66
лв. с ДДС, като вместо него постановява:
НАМАЛЯВА на основание
чл.78 ал.5 ГПК разноските за адвокатско възнаграждение, поставени в тежест на
длъжника „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********,
седалище и адрес на управление:***, от 200,00 лв. на 100,00 лв.
НАМАЛЯВА разноските
за пропорционална
такса по т.26 ТТР към ЗЧСИ, поставени в тежест на
длъжника „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********,
седалище и адрес на управление:***, от 38,66 лв. с ДДС на 26,66 лв. с ДДС.
РЕШЕНИЕТО не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.