№ 7
гр. Провадия, 13.01.2023 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на тринадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Десислава Г. П.
при участието на секретаря И.М.В.
и прокурора Т. Б. М.
Сложи за разглеждане докладваното от Десислава Г. П. Наказателно дело от
общ характер № 20213130200064 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 11:02 часа се явиха:
РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ВАРНА, ТО-ПРОВАДИЯ, редовно
уведомени от предходно с.з., се представляват от прокурор Т. Б..
ПОДСЪДИМИЯТ Д. П. Н. , редовно уведомен от предходно с.з., се
явява.
За него се явява адв. Г. Г., АК-Варна, редовно уведомена от предходно
с.з., редовно упълномощена и приета от съда отпреди.
За него се явява адв. Г. Н. АК-Варна, редовно уведомена от предходно
с.з., редовно упълномощена и приета от съда отпреди.
СВИДЕТЕЛЯТ П. Т. К. , редовно призован, не се явява. Постъпила е
справка от ОДМВР-Варна от която е видно, че лицето не е напускало
страната.
Проведен е разговор от служител на съда с полицейски служител А.А.
относно ОДИ за установяване на адрес на свидетеля П. К., в който заяви, че
лицето е установено от служители на ОДМВР-Варна в гр. Варна, снето е
сведение, в което заявява, че постоянния му адрес е гр. ****, ул. „Любен
Каравелов“ № 5, но не живее на адреса, там живее чичо му, настоящия му
адрес е гр. ****, ул. „Бреза“ № 8, но и там не живее, към него момент е в гр.
Варна, като преспива при приятели, по квартири и хотели. Оставил е телефон
за връзка **********, но към него момент е изключен. Изготвена е призовка,
1
която му е връчена от служители на полицията за датата и часа на с.з.
Направени са опити от служител на съда за връзка с лицето на посочения тел.
номер на 10.01.2023 г., 11.01.2023 г., 12.01.2023 г. и 13.01.2023 г., но телефона
е изключен. За горното е обективирана телефонограма от служител при РС -
Провадия.
СВИДЕТЕЛЯТ И. К. Й. , нередовно призована, се не явява. Призовката
е постъпила в цялост с отбелязване, че са направени три посещения на адреса,
но лицето не е намерено. Постъпила е справка от ОДМВР-Варна от която е
видно, че лицето последно е напуснало страната на 07.07.2022 г.
Съдът запита страните за становище по хода на делото.
СТРАНИТЕ поотделно: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Делото е отложено в предходно с.з. с цел събиране на гласни
доказателства, посредством разпит на свидетелите П. К. и И. Й..
СЪДЪТ докладва, постъпили по делото справка за съдимост с вх. №
137/11.01.2023 г. на подсъдимия Д. Н. и писмо с вх. № 120/10.01.2023 г. от
Административен съд Варна, с което представят Решение № 1151/27.06.2017
г. по адм.дело № 1286/2017 г. на АС-Варна.
СТРАНИТЕ поотделно : Да се приемат докладваните писмени
доказателства.
СЪДЪТ намира, че следва да приобщи като доказателства по делото
докладваните и представените в днешното с.з. писмени доказателства, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА И ПРИОБЩАВА по делото справка за съдимост с вх. №
2
137/11.01.2023 г. на подсъдимия Д. Н., Решение № 1151/27.06.2017 г. по
адм.дело № 1286/2017 г. на АС-Варна.
ПРОКУРОРЪТ: Считам, че на осн. чл. 281, ал. 5 вр. ал. 1, т. 4 НПК при
съгласие на подсъдимия и неговите защитници да бъдат прочетени
показанията на свидетелката И. К. Й., която не може да бъде намерена и
призована, дадени от нея на досъдебното производство.
АДВ. Г.: Даваме съгласие да бъдат прочетени показанията на
свидетелката.
АДВ. Н.: Даваме съгласие да бъдат прочетени показанията на
свидетелката.
ПОДСЪДИМИЯТ: Давам съгласие да бъдат прочетени показанията на
свидетелката.
СЪДЪТ намира, че в хода на делото е направено всичко възможно за
призоваване на свидетелката И. К. Й., като делото е било отлагано
многократно с оглед нейното призоваване и нуждата от нейният разпит. С
оглед направеното искане и даденото съгласие, съдът на осн. чл. 281, ал. 5 вр.
ал. 1, т. 4 НПК прочита показанията на свидетелката И. К. Й. дадени в хода на
досъдебното производство, на 19.01.2018 г., намиращи се на лист 40, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА в цялост показанията на свидетеля И. К. Й., дадени на
19.01.2018 г. лист 40 по ДП № 2086/2017 г. по описа на РУ-Провадия (четат
се).
ПРОКУРОРЪТ: Не държа на разпита на свидетеля П. Т. К., не давам
съгласие за прочитане на показанията му.
АДВ. Н.: Моля на осн. чл. 281, ал. 1, т. 4 и т. 5 НПК да бъдат прочетени
показанията на свидетеля П. Т. К., дадени в ДП и тези в съдебното
производство при първоначално разглеждане на делото.
ПОДСЪДИМИЯТ: Давам съгласие да бъдат прочетени показанията на
свидетеля.
АДВ. Н.: В случай, че направите отказ да четете показанията, ние
държим на разпита на този свидетел, защото считаме, че неговите показания
са от значение на разкриване на обективната истина.
Настоящият състав след изслушване становището на страните намира,
че в предходно с.з. е имало възможност да се четат показанията на свидетеля
П. Т. К., който към него момент не е бил намерен, за да бъде призован и е
била налице хипотезата на чл. 281, ал. 1, т. 4 НПК. Към настоящия момент за
днешното с.з. свидетеля е редовно призован и единствената възможност за
протичане на неговите показания попада в хипотезата на чл. 281, ал. 1, т. 5
3
НПК. Доколкото липсва съгласие от страна на прокуратурата, настоящият
състав намира, че е в невъзможност да прочете показанията на свидетеля П.
Т. К., дадени на ДП и в предходното разглеждане на делото, въпреки
направеното искане от страна на адв. Г. и адв. Н..
Мотивиран от горното
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ без уважение искането за прочитане на показанията на
свидетеля П. Т. К., дадени на ДП и в предходното разглеждане на делото от
друг състав.
ПРОКУРОРЪТ: Не държа на разпита на свидетеля П. Т. К..
АДВ. Н.: Държим на разпита на този свидетел и желаем той да бъде
призован за следващото с.з.
Настоящият състав след изслушване становището на страните и след
съобразяване извършените процесуално следствени действия до настоящия
момент, съобразява следното: Делото е върнато за ново разглеждане от ОС-
Варна, поради допуснато процесуално нарушение в предходното му
разглеждане по НОХД № 106/2018 г. на ПРС и е образувано настоящото
производство на 17.02.2021 г. за деяние извършено на 17.06.2017 г. Към
настоящия момент са събрани множество доказателства, като единствено е
останало разпита на свидетеля П. Т. К., който настоящия състав намира, че е в
невъзможност да доведе в с.з. с принудително довеждане, предвид
неуспешния опит да се снемат данни за наличието на актуален адрес, на който
лицето да бъде намерен и доведен в с.з. Посочване на конкретен адрес е
задължителна предпоставка да се направи искане за принудително
довеждане. Предоставения телефонен номер също не дава резултат за
довеждане на лицето в с.з. Обстоятелството, че призовките се връчват на
свидетеля лично или чрез чичо му, също не дават резултат, независимо от
наложените му глоби в размер 200 лв. и на 500 лв. Предвид невъзможността
за довеждане на лицето за разпит и множеството събрани доказателства
настоящият състав намира, че делото е изяснено от фактическа страна, има
достатъчно събрани доказателства, за да формират вътрешно убеждение на
състава, като при намиране за необходимост, провеждане на разпит на
свидетеля или прочитане на свидетелските му показания, дадени на ДП и в
предходното разглеждане на делото от друг състав, могат да бъдат извършени
и във въззивната инстанция. Доколкото настоящият състав съобразява датата
на твърдяното деяние от 2017 г. до настоящия момент, не намира за
обосновано отлагане на делото за друга дата, още повече, че постигане на
крайния резултат не може и да се очаква.
С оглед горното съдът,
4
О П Р Е Д Е Л И:
ЗАЛИЧАВА от списъка с лицата за призоваване свидетеля П. Т. К..
ПРОКУРОРЪТ: Представям и моля да приемете справка за
характеристични данни на подсъдимия.
АДВ. Н.: Да се приеме.
СЪДЪТ намира, че следва да приобщи като доказателства по делото
представените в днешното с.з. писмени доказателства, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА И ПРИОБЩАВА по делото справка за характеристични
данни на подсъдимия Д. Н..
Съдът покани подсъдимия да даде обяснения по обвинението.
ПОДСЪДИМИЯТ Д. П. Н., със снета по делото самоличност, заяви:
- Вечерта минахме през денонощния магазин с Т., с моя джип. Имаше
доста събрани хора и П. дойде с нас. Т. караше джипа. Отидохме за цигари и
П. дойде с нас. От там отидохме на бензиностанцията. Постояхме малко там.
Сигурно Т. е имал работа, не знам. След това дойде и ни взе. Идвахме до
Провадия, но първо спряхме до бат К.. Той беше навън, на улицата
кьоркютюк пиян. Аз знаех, че него ден коли теле и му извиках: „Няма ли да
почерпиш по едно кюфте“. Казах му, че знам кой му е запалил камиона. После
тръгнахме, дойдохме в Провадия и се върнахме. Не съм ходил пред тях. Там
,където спряхме имаше мантинела. Тогава Т. караше, а аз стоях отзад.
Прозореца ми беше отворен, защото пушех цигара. Стоях зад водача, отляво.
Бат К. преди това ме обвини, че съм му запалил камиона. Това беше
причината да спра и да кажа кой му е запалил камиона. След това имаше дела
между нас. Тези дела бяха инициирани от него. Има жалби от него, че съм му
запалил камиона. Аз не съм му палил камиона. Аз само спрях да му кажа, че
знам кой му е запалил камиона, но той не искаше да ме разбере. Беше пиян.
Вече може да е разбрал кой му е запалил камиона, но тогава си мислеше, че
съм аз. Не съм шофирал въпросната вечер. Джипа го нямаше в нас. Той
стоеше в с. Блъсково, в Т.. Аз тогава нямах книжка. Той си го караше и не
5
знам къде е ходил.
На основание чл. 283 от НПК се прочетоха писмените доказателства по
делото.
На основание чл. 286, ал. 1 от НПК страните заявиха, че нямат искания
за извършване на нови следствени действия.
ПРОКУРОРЪТ: Няма да соча нови доказателства. Да се приключи
съдебното следствие.
АДВ. Г.: Няма да соча нови доказателства. Да се приключи съдебното
следствие.
Съдът, като взе предвид становищата на страните намира, че
фактическата обстановка по делото е изяснена, не следва да извършва
съдебно следствени действия, поради което и на основание чл. 286, ал. 2 от
НПК
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ
ПРОКУРОРЪТ: Уважаема госпожо Председател, считам, че в хода на
съдебното следсвие се събраха достатъчно доказателства, които сочат на
виновно поведение на под. Н. на инкриминираната дата, а именно на
17.06.2017 г. в гр. ****, когато същия управлявайки процесното МПС, е
нарушил наложената му мярка за временно отнемане на СУМПС, с което е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по
чл. 343в, ал. 3 НК. По отношение на събраните гласни доказателства считам,
че единствените гласни доказателства, на които може да се даде вяра, като
същите са действително обективни и кореспондират с останалите гласни
доказателства, са показанията на св. К. и съпругата му Т.. Лицето, за което се
твърди, че е управлявало във въпросната нощ автомобила - св. Ф., дори не
фигурира да е посочен някъде в ДП, като присъствал по какъвто и да е начин
на инцидента, още по-малко да е управлявал. Самия той в с.з нямаше спомен
и единственото, което каза пред съда: „Да, управлявал съм джипа му“, но нито
6
кога, нито как, нито при какви обстоятелства. Многократно свидетеля
потвърди, че не си спомня абсолютно нищо. В същото време свидетелите К. и
съпругата му, чиито показания считам за обективни, действително
потвърдиха всичко. От житейска гледна точка няма как да бъде направен друг
извод освен, че става въпрос за факти и обстоятелства, които са преживели
тези лица и ги помнят. Когато нещо не си преживял, нормално е да не го
помниш. Тези техни показания сериозно се припокриват и с изводите и
чутото от записите от тел. 112, които изслушахме. Считам, че дори и само по
тези причини не можем да поставяме под съмнение случилото се,
включително и това кой е управлявал МПС-то, т.е авторството от страна на
подсъдимия. Това обстоятелство в записите прозвуча многократно. Има и
косвени доказателства, видно от справката за съдимост, да действително
съществувал е вероятно някакъв спор между страните, дали с настоящото
деяние, дали със сезирането на полицията за това управление на 17.06.2017 г.
имат връзка последващите действия на подсъдимия, това можем само да
гадаем, но е факт че една седмица след деянието, за което се води настоящото
производство, на 24.06.2017 г. на свидетеля е бил нанесен побой, за което
подсъдимия е осъден по реда на 78А НК. Това обстоятелство е видно от
приложената актуална справка за съдимост. Не намирам за необходимо да
бъда по-продължителна от казаното вече. Считам, че обвинението е доказано
по несъмнен начин. Моля съдът след като признае подсъдимия за виновен,
имайки предвид обстоятелството, че по наказателния ред до сега не са му
налагайки наказания, има добри характеристични данни, изтекъл е доста
голям период от време, да му наложи наказание в минималните размери
предвидени за това престъпление, а именно три месеца „Лишаване от
свобода“, което да бъде отложено с изпитателен срок от три години и глоба в
минималния размер от 200 лв. Считам, че от гл.т. на изискванията на чл. 36
НК ще бъдат изпълнени целите на наказанието. Моля за присъда в този
смисъл.
АДВ. Н.: Уважаема госпожо Председател, считам, че обвинението не е
доказано по нужния безспорен и категоричен начин и предвид разпоредбата
на чл. 303, ал. 1 от НПК, съгласно която присъдата не може да почива на
предположения, подсъдимият следва да бъде оправдан. Обвинението е за
това, че подсъдимият е управлявал лек автомобил, след като е бил лишен по
административен ред със ЗПАМ да управлява МПС. Посоченото деяние, в
практиката, най-често се установява от органите на реда, които лично са
7
възприели управлението от водача със съставянето на АУАН. В случая
обвинението е изградено на показанията на двама свидетели. Принципно няма
пречка престъплението да се доказва с всякакви доказателствени средства, но
в настоящия казус следва внимателно да се прецени достоверността на
техните показания. В случая са налице достатъчно данни, че свидетелите К. и
Т. К.и са заинтересовани от изхода на производството, което поражда
основателно съмнение относно тяхната надеждност и обективност.
Посещението на Д. Н. до имота на свидетелите има предистория, а именно, че
камион, собственост на К. К. е бил запален от неизвестно за него лице, като в
полицията е посочил подсъдимия като извършител. Именно известието за
това обстоятелство е било причината Н., минавайки случайно в близост до
дома му и виждайки го на двора да спре, за да му съобщи, че знае кой е
запалил камиона. Ядосан от тези думи К. е звъннал на тел. 112, за да се жалва
за отправените му заплахи. В кратък интервал от време конфликтът между тях
е ескалирал, като срещу подсъдимият са били подадени от К. множество
жалби - за нанесена му телесна повреда, за шофиране на МПС с
регистрационни табели, поставени не на предназначените за това места, за
извършване на палеж на имущество, за отправени му закани, последвали са
дела и пр., данни за които се намират в кориците на делото. Именно
влошените междуличностни отношения, съмнението, че е извършил палеж на
личното му МПС и предизвикалото го раздразнение от отправената му
забележка, са дали основание К. да сезира във въпросната вечер органите на
реда. От изслушания сигнал, приобщен към материалите по делото, става
ясно, че обаждането му на тел. 112 е не за да съобщи за извършено
престъпление, а за да набеди подсъдимия, като казва, че Д. управлявал МПС
пиян, кьоркютюк пиян, с взета книжка, без да е имал близък контакт с него,
въз основа на който да даде подобни сведения. Поведението при обаждането
на тел. 112 е тенденциозно, открито негативно към подсъдимия и още тогава
проличава целта на това съобщение, а именно да го накаже, чрез
предизвикването на полицейска проверка, изисква да му изпратят патрулка
веднага, обажда се два пъти, изнервен, че не е получил нужното съдействие и
го нарича „мишок“. Съпругата – Т. К. е ясно, че ще заеме позицията на
съпруга си и ще подкрепи казаното от него. Изложеното следва внимателно
да се прецени с оглед проверка годността на показанията на тези двама
свидетели относно управлението на автомобила от подсъдимия. Посоченото
обстоятелство не се потвърди от никой от останалите свидетели, като
полицейските служители при разпита си заявиха, че тези думи на К. и Т. в
инкриминираната вечер са останали голословни и неподркепени от други
данни. Полицаят Т.ов дори изключи категорично възможността от мястото,
където са се намирали св. К.и, да се види кой е управлявал автомобила, спрял
на околовръстното шосе, т.е на около двадесетина метра от къщата, тъй като е
било тъмно, без улично осветление, каквото е имало само на улицата на К. К..
И двамата полицейски служители споменаха за наличен конфликт между К.
К. и Д. Н., към инкриминирната дата, поради което думите на К. са били
8
подложени на съмнение още при проверката. В същото време показанията на
съпрузите бяха опровергани освен от показанията на полицейските
служители и от тези на св. Г. Ж., И. Й., Т. Ф., като последния е бил и спътник
в автомобила на подсъдимия. Всички те са категорични, че във въпросната
вечер не са възприемали Д. Н. да управлява МПС. Посоченото действие би
могло да бъде прието за доказано само с показанията на св. К. К. и Т. К., както
споменах само ако има данни, въз основа на които да се направи извод, че
показанията им са безпристрастни, обективни, правдоподобни, убедителни,
какъвто извод в случая аз лично изключвам. Във връзка с противопоставянето
на св. Ф. и тези на св. К.и, които направи прокурора, считам, че не може да
бъде направен извод, че показанията на св. К.и са обективни защото били
преживели обстоятелства, а тези на св. Ф. не са достоверни, защото не си
спомня, защото не е преживял такива обстоятелства. Намирам за неправилно
тълкуване. Първо св. Ф. не фигурира в ДП поради причини, които можем да
търсим в начина, по който е водено самото ДП и други причини, които стоят в
поведението на лицата, които са участвали в него, включително обвиняемия и
свидетелите, но това не означава, че той не е присъствал на инцидента.
Относно това, че не си е спомнял обстоятелства свързани с деянието считам,
че това поведение е напълно нормално, логично, още повече, че са минали
повече от 6 години от случая, а и самия НПК допуска свидетелят да не си
спомня обстоятелства, които е преживял. В условията на евентуалност, ако
приемете доказаност на обвинението считам, че с оглед конкретиката на
делото, съвсем допустимо е прилагането на чл. 9, ал. 2, пр. 2 от НК, т.к всички
данни сочат за явна незначителност на обществената опасност, както на
извършеното, така и на извършителя. Маловажността на случая не зависи
само от размера на вредните последици, каквито в настоящия случай няма, но
се определя и от множеството смекчаващи вината обстоятелства, които се
установяват по делото. В случая е изминал дълъг период от време от
извършването на деянието до настоящия момент, продължителност на
съдебния процес – върнато е от въззивната инстанция и се разглежда
повторно от районния съд, паралелно съществуване на административен
процес за същото деяние, приключило с отмяна на издаденото наказателно
постановление, а впоследствие възобновен с оглед безпрепятственото
продължаване на наказателното производство, като всичко това се е отразило
на психо-физическото състояние на подсъдимия, защото това, че го водят
като извършител на някакво деяние, не му се отразява добре, включително и в
обществото. Касае се за един млад човек, със семейни отговорности, трудово
ангажиран с тежък и често с полагането на извънреден труд, за което има
данни по делото, добро процесуално поведение, неосъждан, като не бива да се
пропуска и поводът, който е станал причина да се сезира полицията в
инкриминираната нощ, а именно набеждаването от страна на св. К., че
подсъдимия му е запалил камиона и подхвърлената от последния забележка,
че знае кой е извършил палежа на автомобила му. Моля Ви за оправдателна
присъда.
9
АДВ. Г.: Уважаема госпожо Председател, придържам се към казаното
от колегата. Считам, че настоящото обвинение е изградено и към настоящем
защитено единствено и само въз основа на косвени доказателства, при това в
поредица, която категорично не отговаря на изискванията на установената в
съдебната практика последователност и взаимна връзка между която може да
бъде направен различен извод. Твърдя това, защото всички ,които са
установили, че е подсъдимия е управлявал конкретното МПС са всъщност
двамата св. К.и. Считам, че в цялото дело няма нито едно доказателство,
което по безспорен начин да бъде възприето като тяхно изявление, че са го
видели да шофира. Това са думите, които те са изложили едва в с.з. след като
са разбрали за какво обвиняват подсъдимия. До този момент техните думи са
са обективирани в записа, който изслушахме. В този запис се твърди, че е
отправял към тях някакви думи, че е бил кьоркютюк пиян, но не и че е
управлявал джипа, т.е съвсем друг е бил фокуса на възприемане от страна на
К.и и респективно това, което са изложили, като тяхно възприятие. Те се
сещат, че са видели, че подсъдимият е шофирал, едва след като са разбрали,
че го обвиняват за това и до този момент техните претенции са били
единствено, че е казал някакви думи. Категорично съм на мнение, че
показанията им не следва да бъдат кредитирани, с оглед на обстоятелството,
че имат изключително влошени отношения, които и самите те не отрекоха.
Също категорично са опровергани в детайлите от показанията на разпитаните
двама полицейски служители, които категорично казват, че мястото, където е
бил джипа и улицата, където е къщата на свидетеля има голямо разстояние, не
е осветено и на практика не е възможно да възприеме в детайли визията и
това къде точно се е намирал подсъдимия. Освен, че обвинението не е
доказано категорично считам, че тезата на подсъдимия може да бъде
възприета като обективна и подкрепена с доказателства. Тези доказателства
не са само неговите обяснения дадени в д.с.з., но и показанията на св. Ф.,
които са детайлни, изчерпателни и обективни и това, което той заяви, че не си
спомня са думи при повторно разглеждане на делото, но са събрани
убедителни такива при първото разглеждане и те бяха прочетени, поради
което следва да бъдат кредитирани. Тезата се потвърждава от показанията на
всички останали разпитани свидетели, като аз акцентирам върху показанията
на двамата полицейски служители – З. и Т.ов. Двамата категорично твърдят
обстоятелството, че не са възприели автомобила, не са възприели подсъдимия
10
да шофира, не са успели да намерят автомобила същата вечер, както и на
следващия ден и че обективно е невъзможно св. К. да е възприел
обстоятелствата, при които се излагат твърденията, а именно че е видял как
подсъдимия шофира. Това сочи, че при оценката на тези разминавания между
показанията на св. К. и показанията на полицейските служители, по скоро
трябва да се тълкуват с оглед дискредитиране показанията на св. К.. Моля за
оправдателна присъда. Считам, че тя единствено може да бъде обоснована с
оглед събраните доказателствени материали.
ПОДСЪДИМИЯТ: Поддържам казаното от адвокатите. Искам да ме
оправдаете.
На основание чл. 297, ал. 1 от НПК на подсъдимия бе дадена
ПОСЛЕДНА ДУМА:
ПОДСЪДИМИЯТ: Искам да ме оправдаете, защото това всичко е
лъжа, което го каза К. и жена му. Първо жена му я нямаше навън. К. е такъв
човек, че само пише жалби срещу хора. Това не е само с мен, има и с други
хора дрязги.
Съдът се оттегля на съвещание.
След съвещание СЪДЪТ ОБЯВИ присъдата си в публично съдебно
заседание, като разясни, че същата може да се протестира и обжалва пред
Окръжен съд Варна в петнадесетдневен срок от днес.
Заседанието приключи в 12.06 часа.
Съдия при Районен съд – Провадия: _______________________
Секретар: _______________________
11