О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 661
13.2.2019 г.
Бургаският Апелативен съд, гражданско отделение, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Събина Христова
ЧЛЕНОВЕ: Албена Зъбова-Кочовска
Калина Пенева
Като разгледа докладваното от съдия Христова ч.гр.дело №398 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частната жалба на Я. Г. М., чрез адв. К., против определение № 1314/10.07.2019 г. по в.ч. гр.дело № 394/2019 г. по описа на Бургаския окръжен съд.
Иска се отмяна на определението като неправилно и незаконосъобразно или обезсилването му като нищожно.
Според страната, не са налице основания за постановяване на определението по реда на чл.247 ГПК, тъй като разпоредбата касае единствено решенията, постановявани от съда. Неприложима е и разпоредбата на чл.253 ГПК, тъй като поправеното определение слага край на производството по делото.
Съдът неправилно и констатирал, че следва да изправи допусната от него очевидна фактическа грешка, тъй като делото е търговско, а не гражданско и на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК съобразно цената на иска, не подлежало на касационен контрол. Производството по делото е администрирано като гражданско от образуването му и не е налице механизъм за трансформирането му в търговско постфактум. Определението не съдържа мотиви относно търговския характер на делото. Страната счита, че делото е гражданско, тъй като освен, че е администрирано като такова, ищцата е физическо лице, а предмет на производството е изпълнително дело, а не сделката между страните, която освен това е сключена за задоволяване на лични нужди на нетърговеца, страна по нея.
Определението противоречи и на разпоредбата на чл.274, ал.1 ГПК, която е специална съобразно общата разпоредба на чл.274, ал.4 ГПК.
Отговор на частната жалба е подаден от „ОТП Факторинг България“ЕАД, чрез юрисконсулт Б. Намира я за недопустима и неоснователна.
Излага доводи по допустимостта на определението. Твърди, че то не е преграждащо и подлежи на поправяне по реда на чл. 247 ГПК. Предвид, обаче, че поправеното с него определение е окончателно, то частната жалба е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.
Определението не подлежи на обжалване и в частта, с която на Я. М. е върната касационната и жалба вх. № 6313/18.04.2019 г., тъй като частната жалба е подадена пред ненадлежен съд - Апелативен съд - Пловдив, вместо пред Апелативен съд - Бургас.
Бургаският апелативен съд, след като разгледа частната жалба, становищата по нея и съобрази закона, за да се произнесе, приема за установено следното:
Производството по делото е образувано пред Бургаския районен съд по исковата молба на Я. Г. М. против „ОТП Факторинг България“ЕАД с правно основание чл.124, ал.1 вр. с чл.439 ГПК за приемане за установено спрямо ответното дружество, че не му дължи сумата от 8 380, 75 лв. главница по договор за банков кредит от 20.08.2007 г., сумата от 559,90 лв. - главница от 16.09.2016г, за които е издаден изпълнителен лист, послужил за образуване на изп.дело № 1192/2016 г. по описа на ЧСИ Н. Г. , да бъде установена спрямо ответника недължимостта на сумата от 4 377, 49 лв. - лихва върху главницата по договора за кредит от 2007 г., на сумата от 132,81 лв. - санкционираща лихва по същия договор, сумата от 35 лв. заемни такси, сумата от 620,07 лв. - разноски по ч.гр.дело № №7811/2011 г. по описа на БРС и сумата от 1 412, 53 лв. - такса по т.26 ТТРЗЧСИ по изп.дело № 1192/2016 г. по описа на ЧСИ Н. Г.
С определението №194/08.01.2019 г. след размяна на книжата по делото, съдията - докладчик е върнал исковата молба на ищцата на основание чл.130 ГПК.
Против това определение Я. Г. е подала частна жалба вх. № 5381/05.02.2019 г. пред Бургаския окръжен съд. С определение 596/29.03.2019 г. по образуваното ч.гр.дело № 394/2019 г. по описа на БОС частната жалба е оставена без уважение като неоснователна. В определението съдът е указал, че то подлежи на обжалване с частна касационна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му.
Определението е обжалвано от Я. Г. в указания от съда срок с частна касационна жалба. След администрирането и и изпращането и на ВКС за разглеждане с разпореждане №132/04.07.2019 г. на Председателя на Първо отделение при Търговска колегия на ВКС частната касационна жалба е върната на администиращия съд с указания, че е следва да бъде съобразена нейната допустимост до касационно обжалване съгласно цената на иска и разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
След връщане на делото с обжалваното в настоящото производство определение Бургаският окръжен съд е съобразил указанията на ВКС и е констатирал, че е допуснал очевидна фактическа грешка в определение в частта, с която е приел, че то подлежи на обжалване, постановил е поправянето и като е постановил, че определението не подлежи на обжалване и върнал на жалбоподателката частната и касационна жалба. За да достигне до този извод, съдът е посочил, че цената на предявените по делото искове е под минимума, установен в чл.280, ал.3, т.1 ГПК за търговски дела и поради това поправеното определение не подлежи на касационно обжалване.
Частната жалба против определението в частта, с която е върната частната касационна жалба е допустима, но неоснователна. Последователна е практиката на ВКС, че понятието „търговско дело„ за нуждите на чл.280 ал.2 ГПК е по - широко , както от понятието „търговски спор„ по смисъла на чл.365 ГПК, така и от понятието „спор по търговска сделка„. Касационната инстанция приема, че търговски характер имат освен споровете по чл.365 ал.1 ГПК и делата, претенциите по които произтичат от търговска сделка, без последната да е пряко правно тяхно основание или при които претенциите, и без наличието на търговска сделка, са свързани с търговската дейност на страната / напр. опр. № 2 от 06.01.2009 год. по т.д. № 618 / 2008 год. на ІІ т.о. на ВКС ; опр. № 9 от 21.01.2012 г. по т.д. № 3 / 2012 год. І т.о.; опр. № 52 от 01.03.2012 год. по т.д. № 139 / 2012 год. І т.о.;
Предмет на производството е вземане по договор за потребителски кредит между физическо лице и банка, съставляващ абсолютна търговска сделка по чл.1,ал.1,т.7 от ТЗ, с оглед на което негово предназначение и качеството на търговец на банката-кредитор, спорът следва да се квалифицира като търговски по смисъла на чл.280,ал.2,пр.2 от ГПК. При това положение и след като цената на исковете е под 20000лв., въззивното решение не подлежи на касационно обжалване и правилно на основание чл.286,ал.1,т.3 от ГПК с обжалваното разпореждане е постановено връщане на подадената против него касационна жалба, като същото следва да се потвърди.
Като е преценил спора като търговски и следователно с оглед цената на иска – попадащ в ограничението на чл.280 ал.2 т.1 ГПК за касационно обжалване, Бургаският окръжен съд е постановил законосъобразен съдебен акт, чийто изводи следва да бъдат споделени.
Съобразно горните констатации, частната жалба против определението в частта, с която е допусната поправка на очевидната фактическа грешка е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, тъй като е насочена против акт, който не подлежи на инстанционен контрол. Това е така, тъй като поправеното определение не подлежи на касационно обжалване.
Мотивиран от изложеното, Апелативен съд – Бургас
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Я. Г. М., чрез адв. К., против определение № 1314/10.07.2019 г. по в. ч. гр. дело № 394/2019 г. по описа на Бургаския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: