№ 366
гр. Благоевград, 14.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Катя Бельова
Членове:Лилия Масева
Анета Илинска
при участието на секретаря Здравка Янева
като разгледа докладваното от Анета Илинска Въззивно гражданско дело №
20211200500819 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх.№506307/06.08.2021 г., подадена
от адв.П.С., процесуален представител на „Е.“ ЕООД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление: гр. Б., промишлена зона Ч. - дърводелски
цех фирма „Д. 77“ ЕООД, представлявано от управителя М.М.,
представлявано от М.М., срещу Решение №502755/26.07.2021 г., постановено
по гр.д.№1077/2020 г. по описа на РС - Разлог.
С посоченото решение, РРС е ПРИЗНАЛ за незаконно уволнението на
ВЛ. ИЛ. П., ЕГН **********, с адрес: гр. Д., ул. „П.м.“ № 10 и ОТМЕНИЛ,
като незаконосъобразна, Заповед № 146/02.09.2020 г., издадена от управителя
на „Е.“ ЕООД, ЕИК ********, с която на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ -
намаляване обема работа, е прекратено трудовото правоотношение между ВЛ.
ИЛ. П., ЕГН **********, с адрес: гр. Д., ул. „П.м.“ № 10 и „Е.“ ЕООД, ЕИК
********, със седалище и адрес на управление: гр. Б., промишлена зона Ч. -
дърводелски цех фирма „Д. 77“ ЕООД, представлявано от управителя М.М..
ВЪЗСТАНОВИЛ е ВЛ. ИЛ. П., ЕГН **********, с адрес: гр. Д., ул.
„П.м.“ № 10 на заеманата преди уволнението длъжност - „дърводелец,
мебелист“ в „Е.“ ЕООД, ЕИК ********, с месторабота: Дърводелски цех, гр.
1
Б., Промишлена зона, Ч..
ОСЪДИЛ „Е.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление: гр. Б., промишлена зона Ч. - дърводелски цех фирма „Д. 77“
ЕООД, 1 представлявано от управителя М.М. да заплати на ВЛ. ИЛ. П., ЕГН
**********, с адрес: гр. Д., ул. „П.м.“ № 10 сумата от 3052 лв. (три хиляди
петдесет и два лева), представляваща обезщетение за оставане без работа в
резултат на незаконното уволнение за период от 02.09.2020 г. до 11.02.2021 г.,
ведно със законната лихва върху сумата от подаване на исковата молба -
29.10.2020 г. до окончателното изплащане на дължимото, като над уважения
от съда размер до пълно предявения размер от 3660.00 лв. ОТХЪРЛИЛ
иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
На основание чл. 242, ал. 1 ГПК, ДОПУСНАЛ предварително
изпълнение на решението по отношение на обезщетението в горната част по
отношение на главницата.
ОСЪДИЛ „Е.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление: гр. Б., промишлена зона Ч. - дърводелски цех фирма „Д. 77“
ЕООД, представлявано от управителя М.М. да заплати на ВЛ. ИЛ. П., ЕГН
**********, с адрес: гр. Д., ул. „П.м.“ № 10 сумата от 1 219.28 лв. (хиляда
двеста и деветнадесет лева и двадесет и осем стотинки), направени по делото
разноски, съобразно уважената част от исковете за заплатено адвокатско
възнаграждение.
ОСЪДИЛ „Е.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление: гр. Б., промишлена зона Ч. - дърводелски цех фирма „Д. 77“
ЕООД, представлявано от управителя М.М. да заплати по сметка на РС -
Разлог сумата от 282.08 лв. (двеста осемдесет и два лева и осем стотинки),
представляваща дължими държави такси по уважените искове, сумата от
270.00 лв. (двеста и седемдесет лева) - възнаграждение за вещо лице, както и
5.00 лева (пет лева) за служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪДИЛ ВЛ. ИЛ. П., ЕГН **********, с адрес: гр. Д., ул. „П.м.“ № 10
да заплати на „Е.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление: гр. Б., промишлена зона Ч. - дърводелски цех фирма „Д. 77“
ЕООД, представлявано от управителя М.М. сумата от 71.72 лв. (седемдесет и
един лева и седемдесет и две стотинки), направени по делото разноски,
съобразно отхвърлената част от исковете за заплатено адвокатско
възнаграждение и депозит за свидетел.
Направените доказателствени искания с въззивната жалба са оставени
без уважение.
С уточнената жалба е посочено, че решението не се атакува в
отхвърлителната му част и тази, в която другата страна е осъдена да заплати
разноски на ответника / сега въззивник/. Отправено е искане за отмяна на
атакуваното решение в обжалваната част и постановяване на друго, с което да
се отхвърлят предявените искове. Наведени са доводи за неправилност на
атакувания с жалбата съдебен акт. Сочи се, че същият е незаконосъобразен и
необоснован, като се прави анализ на направените правни изводи.
2
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор по въззивната жалба от
другата страна, както и такъв във връзка с уточнената жалба. Иска се да се
потвърди от въззивния съд обжалваното решение.Претендира сторени
разноски за адвокат.
Съдът намира въззивната жалба за допустима, като подадена в срока за
обжалване, от легитимирана страна с правен интерес от обжалване. Същата
отговаря на изискванията на закона и е редовна, като съдържа всички
изискуеми реквизити. Спорът е по КТ и е внесена следващата се държавна
такса от въззивника – ответник в първостепенния съд.
Съдът, след преценка на събраните доказателства, касаещи
предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона,
предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивният съд приема, че така постановеното решение на РС Разлог е
валидно и допустимо в обжалваната част. Съдът не констатира пороци, които
могат да обусловят нищожност или недопустимост на решението.
Разгледана по същество, въззивната жалба е неоснователна поради
следното:
Районен съд - гр. Разлог е бил сезиран с обективно съединени искови
претенции по чл.344, ал.1, т.1 и т. 3 във вр. с чл. 225, ал.1 от КТ.
Ищецът ВЛ. ИЛ. П. оспорва заповед № 146/02.09.2020 г., с която
трудовото му правоотношение било прекратено, на основание чл. 128, ал. 1, т.
3 от КТ, поради намаляване обема на работа.Счита заповедта, с която е
прекратено трудовото му правоотношение за незаконосъобразна. Изложени
са доводи, че уволнението му е извършено в противоречие с цитираното в
заповедта правно основание и при липсата на установен фактически състав на
същото. Твърди, че в противоречие с разпоредбата на чл. 329 от КТ, не е
извършен подбор между работниците, заемащи тази длъжност, което е довело
до незаконосъобразност на уволнението. Ответното дружество било заявило в
Бюро по труда свободни работни места, вкл. и за мебелисти и продължава да
набира работници.Навежда, че уволнението е субективно и е резултат от
образувано от ищеца съдебно производство по чл. 200 от КТ срещу
работодателя, предвид настъпила трудова злополука в цеха на ответника и
предявената по съдебен ред претенция за репариране на неимуществени
вреди. Твърди, че не е спазен срока за предизвестие по чл. 325, ал. 1 от КТ
при прекратяване на трудовото му правоотношение.
Счита се от ищеца, че работодателят му дължи обезщетение за времето,
през което е останал без работа на основание чл. 225, ал. 1 от КТ, за целия
шестмесечен период. Сочи, че претендираното от него обезщетение възлиза
на сумата от 3 660 лв., тъй като считано от 01.01.2020 г. по силата на
сключеното с работодателя допълнително споразумение БТВ е 610.00 лв.
Отправено е искане, съдът да постанови решение, с което:
- да признае прекратяването на трудовото правоотношение със
3
Заповед № 146/02.09.2020 г., издадена от ответното дружество - за незаконно
и да бъде отменено.
- да възстанови ищеца на длъжността, която е заемал преди
прекратяването на трудовото му правоотношение – „Дърводелец, мебелист“, с
месторабота: Дърводелски цех, гр. Б., Промишлена зона, Промишлена зона,
Ч..
- да ОСЪДИ ответното дружество да заплати на ищеца на основание
чл. 344, т. 3 от КТ във вр. чл. 225, ал. 1 КТ сумата от 3 660.00 лв. (три хиляди
шестстотин и шестдесет лева), представляваща обезщетение за времето, през
което е останал без работа – шест месеца, считано от 02.09.2020 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на делото
до окончателното изплащане на задължението.
Претендират се и сторените по делото разноски.
Ответното дружество е оспорило исковете като неоснователни.Твърди
се, че заповедта е мотивирана и е посочено основанието за издаването й –
„намаляване обеме на работа“. Наведени са фактически твърдения, че
дружеството ответник произвежда кошери за пчели, въз основа на конкретни
поръчки от негови контрагенти от Италия, като е пряко зависим от поръчките
на конкретните си клиенти. Наличието или липсата на поръчки през
съответния период, обуславяло пряко числеността на персонала в
дружеството през същия период. В периода месец май – месец юни 2020 г.,
паричните обороти възлизали на 153 180 лв. За периода месец август – месец
септември 2020 г. оборотите намалели близо три пъти, достигнали до нива 59
572 лв. Поетите поръчки от дружеството били изпълнени до края на м. юли и
през периода на уволнението на ищеца и на другите работници, дружеството
не е имало възложени производствени задачи на конкретни поръчки. На
практика, през посочения период м. юли – м. септември дружеството нямало
никаква производствена работа. Поръчката, по която в момента работело
дружеството била получена на 08.09.2020 г. Твърди се, че е извършен подбор
по посочени критерии.Сочи, че в периода на уволнението на ищеца са
уволнени и други работници, заемащи същата длъжност. Посочената
масовост / груповост на извършените уволнения, изключвала всякакви
подозрения за субективност при вземането на решение за прекратяване на
трудовия договор с ищеца. Твърди се, че отправянето на предизвестие не е
елемент от фактическия състав на уволнението и липсата на предизвестие по
никакъв начин не влияе на законосъобразността на уволнението.
Установява се от представените по делото и приети писмени
доказателства от личното трудово досие на ищеца В.П., че е сключен трудов
договор № 023/22.01.2019 г., като П. е назначен на длъжността „дърводелец,
мебелист“ с месторабота: Дърводелски цех, гр. Б., Промишлена зона „Ч.“, код
по НКПД 75221002, считано от 22.01.2019 г. по безсрочно трудово
правоотношение с уговорено месечно трудово възнаграждение от 560 лв. С
допълнително споразумение към трудов договор № 023 от 22.01.2019 г.
месечното трудово възнаграждение е изменено за сумата от 610 лв.
Със Заповед № 146 от 02.09.2020 г. на управителя на ответното
4
дружество, е прекратено трудовото правоотношение на ищеца, на основание
чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ- поради намаляване обема на работата, считано от
02.09.2020 г. Заповедта е връчена на 02.09.2020 г., лично на ищеца.
След прекратяване на трудовото правоотношение, П. е регистриран като
безработен, видно от представената служебна бележка на 04.09.2020 г., като
видно от представената справка за актуално състояние на действащите
трудови договори на ищеца, издадена от ТД на НАП, е, че на 12.02.2021 г.,
ищецът е започнал работа по ново трудово правоотношение в „М.Г.“ ООД.
Видно от представените болнични листове, е, че в периода 01.07.2019 г.
– 01.05.2020 г., ищецът е ползвал отпуск, поради времена нетрудоспособност.
От страна на ответното дружество е представено копие от аналитична
сметка за периода от 01.05.2020 г. до 31.07.2020 г., от която е видно, че е
осчетоводил оборот на стойност от 153 180.44 лв. и копие от аналитична
сметка за периода от 01.08.2020 г. – 30.09.2020, от която е видно, че е
осчетоводен оборот на стойност от 59 572.23 лв.
Представен е протокол за извършен подбор на персонала от 06.08.2020
г. за уволнение на лицата заемащи длъжността „дърводелец, мебелист“ в „Е.“
ЕООД. В протокола е отразено, че подборът се извършва между осем
служители по критериите: „образование и квалификация“ по точкова система
от 10 точки за висше образование, 5 точки за средно образование и 2 точки за
основно образование. По посочения критерии всички участници в подбора са
получили по 5 точки за средно образование. По критерия справяне с работата
(работи по – добре) е определен следния начин на оценяване: трудов стаж в
предприятието, неявяване на работа (включително и поради болнични) и
дисциплинарни наказания. По посочения критерий за трудов стаж в
предприятието от 22.06.2019 г., ищецът В.П. е получил 6 т., в сравнение с
останалите участници в подбора, в т.ч. П.И.Н. за трудов стаж в
предприятието от 22.06.2019 г. е получил 8 т., И.Я.Г. за трудов стаж от
03.04.2017 г. е получил 9 т., Я.В.Т. за трудов стаж от 02.04.2015 г. е получил
10 т. По критерия неявяване на работа, ищецът е получил най – малко – 4
точки. Отразено, е, че всички участници в подбора нямат налагани
дисциплинарни наказания.
Протоколът от извършен подбор е оспорен от ищеца в производството
като антидатиран и като незаконосъобразен, с нарочна молба – становище от
12.01.2021 г.
По делото са приложени трудовите договори на част от участващите в
подбора лица, както и заповеди за прекратяване на трудовото им
правоотношение. От съдържанието им се установява, че лицата Й.Д.А.,
Д.Й.А., Д.Г.Е. са изпълнявали длъжността „дърводелец, мебелист“ в
ответното дружество, като същите са с прекратени трудови правоотношения
на основание чл. 71, ал. 1 от КТ.
От изслушаната съдебно – счетоводна експертиза – основна и
допълнителна, вещото лице е изчислил дължимото обезщетение по чл. 225,
ал. 1 от КТ за шест месеца, съответно съобразявайки последващото трудово
правоотношение на ищеца за пет месеца, като е дадено цифровото изражение
5
на заключението.
В писмо с вх. № 502273 от 01.03.2021 г., ДБТ Разлог посочва, че на
01.09.2020 г. „Е.“ ООД е заявил ДБТ Разлог, филиал Б. със заявка
спецификация с рег. № 217/01.09.2020 г. две свободни работни места за
длъжност „дърводелец“, като срок на валидност на заявката – спецификация,
работодателят е посочил периода от 01.09.2020 г. до 30.11.2020 г. След
извършена проверка е установено, че не са насочвани подходящи безработни
лица на вакантни длъжности. След изтичане на срока на валидност , заявката
е закрита. Към писмото е приложено копие от заявка спецификация с рег. №
217/01.09.2020 г., в която от името на „Е.“ ООД са заявени две свободни
работни места, считано от 01.09.2020 г. със срок за заявката до 30.11.2020 г. за
длъжността „дърводелец“, код по НКПД 71152002, с място на работа: гр. Б.,
ПЗ „Рупчовец“ – дърводелски цех, основни отговорности – изработване на
кошери от дърво, при пълно работно време с основно месечно
възнаграждение от 850 лв. Като лице приело заявката е посочена
свидетелката Д..
Към писмо с вх. № 503828/14.04.2021 г., от страна на ДБТ Разлог е
приложена горецитираната заявка спецификация с рег. № 217/01.09.2020 г. в
оригинал. В писмото си ДБТ Разлог уточнява, че не разполага с хронологичен
дневник от дата 01.09.2020 г. Сочи, че всяка подадена от работодател заявка –
спецификация се входира в Информационната система НБД на АЗ, от която
автоматично се генерира регистрационен номер.
В писмо с вх. № 505228/09.06.2020 г., от страна на ДБТ Разлог е
посочено, че заявката – спецификация в ДБТ Разлог № 217 на „Е.“ ООД за
разкриването на две работни места за длъжност „дърводелец“, съгласно
приложената разпечатка от Единната информационна система на АЗ е с
датата на въвеждане от 04.09.2020 г. от трудовия посредник В. Д.. В
конкретния случай заявката е заявена от работодателя с период на активност
01.09.2020 г. до 30.11.2020 г. Към писмото е приложена разпечатка от
Единната информационна система на АЗ за 04.09.2020 г.
От приложената по делото справка по гр.д. № 1077/2020 г. по описа на
Райнен съд – Разлог, се установява, че между същите страни е образувано
производство по чл. 200 от КТ.
Първостепенният съд е допуснал и събрал поисканите от страните
писмени и гласни доказателства и е изслушал допуснатите съдебно-
счетоводни експертизи.
Въззивният съд намира, че фактическата обстановка по делото е
изяснена от първостепенният съд обективно, всестранно и пълно. Съдът е
обсъдил всички събрани по делото доказателства, въз основа на което е
изградил обосновани фактически констатации. Настоящият въззивен състав
споделя изцяло мотивите на обжалваното решение, в частта им
установяваща фактическата обстановка по делото, и доколкото пред
настоящата инстанция не са приобщени нови доказателства, то счита, че
същите не следва да се преповтарят изцяло като направени твърдения и
оспорвания от страните и в настоящото решение, като съгласно чл. 272 от
6
ГПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд.
С обжалваното решение, РС Разлог е уважил предявените искове по чл.
344, ал.1 т.1 и т.2 КТ и частично искът по чл. 344, ал.1, т.3 КТ, като е
разпределил разноските в процеса .
Като водещи мотиви към направените правни изводи за основателност
на предявените искови претенции, първостепенният съд извел, че ответникът
не е доказал законосъобразността на уволнението; че не е доказал в хода на
процеса, именно този обективен факт на намаляване обема на работа, касаеща
дейността, в която е била зает уволнения ищец. Обратен извод не можел да се
направи от данните по делото – анализираните по – горе аналитични справки
от счетоводството на ищеца. Първоинстанционният съд взел предвид
свидетелските показания и приложената документация от ДБТ Разлог,
правейки извод, че не е налице реално намаляване обема на работа, възложена
за изпълнение именно на ищеца при останалите събрани по делото данни и
характера на трудовите функции. Посочил, че работодателят не е ангажирал
доказателства в насока проследяването на процеса на намаляване на обема на
работа как конкретно се отнася към съответната дейност, реализирана чрез
трудовата функция, възложена именно на ищеца. Първоинстанционният съд
направил извод, че е налице незаконосъобразен обхват на подбора, извършен
в предприятието на ответното дружество по отношение на лицата,
изпълняващи длъжността „дърводелец – мебелист“. В тази връзка в подбора
били взели участие лица, наети по трудов договор със срок за изпитване,
чието правоотношение видно от приложените заповеди е било прекратено на
основание чл. 71, ал. 1 от КТ. От друга страна липсвало и приложено
длъжностно разписание, от което съдът да направи извод, че са взели участие
всички лица, които са изпълнявали сходна на ищеца длъжност. В протокола
липсвали ясни критерии, по които служителите били оценявани. Липсвала
яснота относно прилагания критерий „справяне с работата“, като комисията
не е изследвала посочения критерий, касаещ начина на изпълнение на
трудовите задължения на служителите. Липсвала яснота и относно
прилаганата точкова система.
Въззивният съд достигна до идентични с направените от районния съд
крайни правни изводи .
Въззивният съд намира заповедта за уволнение за мотивирана в
достатъчна степен - съдържа правното и фактическо основание за
прекратяване на трудовоправната връзка, без да е необходимо работодателят
да сочи конкретните си мотиви за предприетото уволнение, като липсва
соченото от ищеца процедурно нарушение, касаещо формата и мотивите на
заповедта.
Въззивният съд приема решаващите изводи на първоинстанционния съд,
че ответникът не е доказал законосъобразността на уволнението като не е
доказал в хода на процеса, че е на лице намаляване обема на работа към
момента на извършване на уволнението, което да се е отразило на
изпълняваните от ищеца трудови функции така, че да е обусловило неговото
уволнение - за правилни.
7
По наведения от ищеца довод, че формулираното в заповедта основание
за уволнение – чл. 328,ал.1,т.3 КТ не е било налице към момента на
издаването и че не е налице намаляване обема на работа като обективно
фактическо състояние, което да е относимо към трудовата дейност,
извършвана от ищеца:
При основанието по чл. 328,ал.1,т.3 КТ - намаляване на обема на
работата, не се преустановява изцяло една или няколко конкретни стопански
дейности на работодателя, а намалява обема, в който тя е била осъществявана
до този момент. По естеството си намаляването обема на работата
представлява намаляване на производствената програма, на количеството на
продукцията, обема на стокооборота, на обема на услугите и това състояние
трябва обективно, фактически да съществува, но не следва да се отнася към
дейността на предприятието изобщо, а към съответната дейност, реализирана
чрез дадена трудова функция - Решение № 125 от 18.04.2013 г. на ВКС по
гр. д. № 832/2012 г., IV г. о.. Това обстоятелство води до намаляване на
необходимостта от съответната част от трудовите функции имащи за задача
нейното осъществяване. Новият, по-малък обем на работа, обективно ще се
изпълнява с по-малко на брой работници или служители, което прави
излишни част от длъжностите на съответните трудови функции и обективно
има за последица прекратяване на част от трудовите правоотношения по
излишните длъжности. Намаляването на обема на работата трябва да се
отнася към дейността, в която е бил зает уволненият работник - Решение №
29/08.02.2011г. по гр.д. № 265/2010г. ІV г.о. Поради намаления обем на
работа, работодателят може да изготви и по-малък щат, който да съответства
на намаления обем на работа. Намаляването на обема на работа е фактическо
състояние, обективен факт, за доказването на който са допустими всички
доказателствени средства - Решение № 1853 от 14.12.2004 г. на ВКС по гр.
д. № 2884/2002 г., III г. о.
Въззивният съд , след анализ на събраните от първостепенния съд
доказателства и доказателствени средства, приема, че ответното дружество –
работодател, не доказва в процеса именно този обективен факт на намаляване
обема на работа, касаеща дейността, в която е бил зает уволненият ищец.
Обратен извод не може да се направи от данните в представените от
ответника счетоводни справки. Само с оглед посочен финансов резултат в
изследвания период от време, не би могъл да се обоснове извод за намаляване
обема на работа, възложена за изпълнение именно на ищеца .
Работодателят не е ангажирал доказателства в насока проследяването на
процеса на намаляване на обема на работа как конкретно се отнася към
съответната дейност, реализирана чрез трудовата функция, възложена на
ищеца.
Трябва да е намаляла работата, която се изпълнява от ищеца с тази
трудова функция и да съществува обективна връзка между намалението и
необходимостта работодателят да реорганизира работния процес - било като
преустанови дейността, за която е намаляла работата, като съкрати щата, или
8
като разпредели трудовата функция, за която работата е намаляла, между
други служители в предприятието /каквито данни са налице в конкретния
случай/. Тъй като работодателят носи тежестта да установи законността на
уволнението, именно той е този, който носи доказателствената тежест и по
отношение на факта за наличието на връзка между намаленият обем на
работата и трудовата функция на уволнения служител.
В случая такава връзка не е доказана от работодателя, доколкото не е
изследван въпроса за необходимостта от реорганизация по определен начин
на работния процес, касаещ трудовата функция, свързана с изпълняваната от
ищеца работа и следователно не се установява потестативното право за
уволнение на ищеца по чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ, съответно уволнението е
незаконно и подлежи на отмяна / в т. см. и Решение № 270 от 2.06.2011 г. на
ВКС по гр. д. № 1661/2010 г., IV г. о., ГК/.
По общо въведения с исковата молба довод за нарушаване от страна на
работодателя при издаване на атакуваната заповед на разп. на чл. 329 ал.1 КТ
:
Правото на подбор е субективно материално право, което се
характеризира още като преобразуващо право и се упражнява от работодателя
при конкретни основания за уволнение по чл. 328, ал. 1 КТ - закриване на
част от предприятието, съкращаване на щата или намаляване обема на
работата. При една част от тях - съкращаване на единствената щатна
длъжност , закриване на част от предприятието, намаляване обема на работа,
прекратяването на трудовия договор с работника или служителя, който заема
длъжността или с работниците и служителите в закриваната част от
предприятието или там , където е намалял обема от работа за единствена
щатна длъжност - се предхожда от подбор по преценка на работодателя.
Когато подборът се извършва поради намаляване на обема на работата или
съкращаване на щата, работодателят е задължен да извърши преценка на
трудовите качества на работниците, изпълняващи идентични трудови
функции. Преценката дали трудовите функции са идентични се извършва с
оглед естеството на възложената работа, поради което изводът за
идентичност не може да се изведе нито само от наименованието на
длъжността, нито от механично сравнение на трудовите задължения по
длъжностна характеристика. При преценката за идентичност на трудовите
задължения следва да се изхожда от естеството на работата; от свойствените
задължения за длъжността – от това има ли съществена разлика в трудовите
функции с оглед характера и естеството на възложената работа за длъжността
- Решение № 7 от 01.04.2011 година на ВКС, Четвърто гражданско
отделение, постановено по гр.д. № 954 по описа за 2009 година по реда
на чл. 290 ГПК.
Установява се от събраните доказателства по делото, че в подбора са
взели участие лица, наети по трудов договор със срок за изпиване, чието
правоотношение, видно от приложените заповеди е било прекратено на
основание чл. 71, ал. 1 от КТ. Липсват доказателства, от които съдът да
извърши проверка дали са взели участие всички лица, които са изпълнявали
идентични трудови функции . Доколкото оценката е извършена включваща
9
основание „образование, квалификация“, се констатира, че всички участници
в подбора имат равно по степен образование и са получили еднакъв брой
точки. Относно прилагания критерий „справяне с работата“, не са ясни
правилата, по които е направена тази оценка от комисията. Липсва яснота и
относно прилаганата точкова система, доколкото ищецът В.П. е получил 6
точки при сравнение със служителя Пирин Неделчев, последният получил 8
точки при трудов стаж с 6 месеца повече от ищеца. Като метод по критерия за
начина на изпълнение на работа , е използван „неявяване на работа,
включително, поради ползване на болнични“. Видно от събраните
доказателства е, че ищецът е ползвал болничен в един продължителен период
от време, поради настъпили телесни увреждания, вследствие трудова
злополука при същия работодател. Посоченият от работодателя метод и
значителното намаляване на получения брой точки за ищеца, поради
наличието на обективни причини за неявяването на ищеца на работа,
фактически е довело до нееднаквото му третиране спрямо останалите
участници в подбора, основано на посочения критерий. В тази връзка,
въззивният съд споделя изложеното от първоинстанционния съд, че не е
посочено от членовете на комисията, какво е нивото на изпълнение на
възложената работа по отношение на всеки един от участващите в подбора,
като качествено, срочно и пр. изпълнение на поставените задачи и заложени в
длъжностните им характеристики задължения.
След като работодателят се е възползвал в конкретния случай от
извършване на подбор – същият е следвало да докаже и законосъобразността
му. Работодателят не доказа в процеса обосноваността на решението си да
уворни именно ищеца след извършения подбор.
С оглед на гореизложеното, изводът на първостепенния съд, че
работодателят е осъществил незаконосъобразно субективното си право на
подбор, което води до уважаване на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ – е
правилен. Атакуваната заповед пред първостепенния съд е незаконосъобразна
и като такава правилно е била отменена.
Изложените доводи с въззивната жалба са неоснователни.
Първостепенният съд не се е позовал в решението си на основания на
незаконосъобразност на атакуваната заповед за уволнение, извън рамката на
определения спор.
С оглед на взаимообвързаността на предявените при условията на
обективно съединяване искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ, искането за
възстановяване на ищеца на работа в ответното дружество на длъжността,
която е заемала преди уволнението правилно е било уважено като
основателно.
По отношение на иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, във
връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ - съображенията на първостепенния съд са
правилни и настоящата въззивна инстанция ги споделя изцяло, като съгласно
чл. 272 от ГПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК правилно са изчислени от районния
съд и направените от ищеца разноски, които ответникът следва да заплати,
10
както и дължимата държавна такса, съобразно с уважената част от исковете,
която ответникът следва да заплати по сметка на РС.
Видно от горното, въззивният съд достигна до фактически и крайни
правни изводи, които са идентични с тези на първоинстанционния, поради
което въззивната жалба се явява неоснователна, и на основание чл. 271 ал. 1
от ГПК, постановеното от него решение следва да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно.
С оглед изхода на процеса, отговорността за разноски лежи върху
въззивника, който следва да понесе своите както са направени и да заплати на
въззиваемата страна, сторените от нея за тази инстанция. Заявено е искане от
въззиваемата страна с писмения отговор по жалбата за присъждане на
направените разноски в размер на 1 100 лв. сторени за адвокат, като съдът ще
присъди същите. Разходът е доказан, доколкото е направено вписване в
представения договор за правна помощ за извършено плащане в брой, както и
че същият има характер на разписка.
По изложените съображения, Окръжен съд Благоевград, на основание
чл.271 от ГПК
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като правилно Решение №502755/26.07.2021 г.,
постановено по гр.д.№1077/2020 г. по описа на РС – Разлог, в частта, в която:
РРС е ПРИЗНАЛ за незаконно уволнението на ВЛ. ИЛ. П., ЕГН
**********, с адрес: гр. Д., ул. „П.м.“ № 10 и ОТМЕНИЛ, като
незаконосъобразна, Заповед № 146/02.09.2020 г., издадена от управителя на
„Е.“ ЕООД, ЕИК ********; ВЪЗСТАНОВИЛ е ВЛ. ИЛ. П., ЕГН **********,
с адрес: гр. Д., ул. „П.м.“ № 10 на заеманата преди уволнението длъжност -
„дърводелец, мебелист“ в „Е.“ ЕООД, ЕИК ********, с месторабота:
Дърводелски цех, гр. Б., Промишлена зона, Ч.;ОСЪДИЛ „Е.“ ЕООД, ЕИК
********, със седалище и адрес на управление: гр. Б., промишлена зона Ч. -
дърводелски цех фирма „Д. 77“ ЕООД, 1 представлявано от управителя М.М.
да заплати на ВЛ. ИЛ. П., ЕГН **********, с адрес: гр. Д., ул. „П.м.“ № 10
сумата от 3052 лв. (три хиляди петдесет и два лева), представляваща
обезщетение за оставане без работа в резултат на незаконното уволнение за
период от 02.09.2020 г. до 11.02.2021 г., ведно със законната лихва върху
сумата от подаване на исковата молба - 29.10.2020 г. до окончателното
изплащане на дължимото и допуснал предварително изпълнение на
решението по отношение на обезщетението по отношение на главницата;
ОСЪДИЛ „Е.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр.
Б., промишлена зона Ч. - дърводелски цех фирма „Д. 77“ ЕООД,
представлявано от управителя М.М. да заплати на ВЛ. ИЛ. П., ЕГН
**********, с адрес: гр. Д., ул. „П.м.“ № 10 сумата от 1 219.28 лв. (хиляда
двеста и деветнадесет лева и двадесет и осем стотинки), направени по делото
разноски, съобразно уважената част от исковете за заплатено адвокатско
възнаграждение; ОСЪДИЛ „Е.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес
11
на управление: гр. Б., промишлена зона Ч. - дърводелски цех фирма „Д. 77“
ЕООД, представлявано от управителя М.М. да заплати по сметка на РС -
Разлог сумата от 282.08 лв. (двеста осемдесет и два лева и осем стотинки),
представляваща дължими държави такси по уважените искове, сумата от
270.00 лв. (двеста и седемдесет лева) - възнаграждение за вещо лице, както и
5.00 лева (пет лева) за служебно издаване на изпълнителен лист.
В останалата част решението не е обжалвано.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, „Е.“ ЕООД, ЕИК
********, със седалище и адрес на управление: гр. Б., промишлена зона Ч. -
дърводелски цех фирма „Д. 77“ ЕООД, представлявано от управителя М.М.
да заплати на ВЛ. ИЛ. П., ЕГН **********, с адрес: гр. Д., ул. „П.м.“ № 10
сумата 1100.00лв. (хиляда и сто лева) за направените от него разноски по
делото пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в
едномесечен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12