РЕШЕНИЕ
№ 3
гр. Белоградчик, 23.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, ІІ-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Антон Ел. Антов
при участието на секретаря Жанета Г. Еленкова
като разгледа докладваното от Антон Ел. Антов Гражданско дело №
20231310100211 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявеният иск е по реда на чл. 422, ал.1, вр. с чл. 415 ал.1 ГПК: за установяване
на вземането на заявител в р-р на 251.90 лв. – главница с пр. осн. чл. 79 ал.1 ЗЗД, 10.80 лв. –
договорни лихви и 41.43 лв. – мораторна лихва в/у главница за периода 31.08.2021 г.-
22.05.2023 г. с пр. осн. чл. 86 ал.1 ЗЗД
В исковата молба, предявена от „АПС Бета България” ЕООД София се излага :
Между “Изи Асет Мениджмънт” ЕООД и ответника – Я. Н. Е. е сключен, договор за
паричен заем от 30.08.2021 г. с който се предоставя на ответника кредит, в размер на 300.00
лв. Сумата е изплатена на ответника по начин уговорен в договора. Кредита е следвало да
бъде върнат на 12 седмични вноски в размер – по 26.27 лв.
Падежа на договора е настъпил на 23.11.2021 г., длъжника не е изпълнил точно
задълженията си и е изпаднал в забава, поради което дължи и мораторна лихва в р-р на
41.43 лв. за периода 31.08.2021 г.- 22.05.2023 г.
С договор за цесия от 31.03.2022 г. “Файненшъл България” ЕООД като цедент е цедирало
вземанията си с/у длъжника по цитирания договор за кредит на ищеца. За извършената
цесия ответника е уведомен с получаване препис от иск. молба с приложенията
Моли се да бъде прието за установено, че ответника дължи изпълнение на парично
задължение в размер на 251.90 лв. – главница с пр. осн. чл. 79 ал.1 ЗЗД, 10.80 лв. –
договорни лихви и 41.43 лв. – мораторна лихва в/у главница за периода 31.08.2021 г.-
22.05.2023 г. с пр. осн. чл. 86 ал.1 ЗЗД и разноските по ч.гр.д. № 100/2023 г.
1
Представя писмени доказателства, претендира разноски.
Особения представител на ответника е оспорил предявените искове.
Оспорва правопораждащи факти на правата на ищеца – ответника не е уведомен за новия
кредитор-ищеца/ за договора за цесия от 31.03.2022 г. м/у “Файненшъл България” ЕООД-
цедент и ищеца-цесионер/
Съдът след като обсъди събраните по делото писмени доказателства, поотделно и в
тяхната пълнота, във връзка с доводите и становищата на страните, приема за установено
следното от фактическа и правна страна :
Не се спори по делото, че между “Изи Асет Мениджмънт” ЕООД и ответника е
сключен, договор за паричен заем от 30.08.2021 г. с който се предоставя на ответника
кредит, в размер на 300.00 лв. Сумата е изплатена на ответника по начин уговорен в
договора/чл.3 от договора/.
Не се установи наличие на сключен договор за цесия от 31.03.2022 г., с който
вземанията с/у ответника са прехвърлени на ищеца, в т.ч., че цедента по този договор -
“Файненшъл България” ЕООД е имал вземания с/у ответника.
Не се установи, че за извършената цесия на вземането, ответника е бил уведомен от
цедента по договора за цесия /от стария кредитор или надлежно упълномощен от него
представител/
Съобразно въведената практика от ВКС уведомлението за цесията може да се връчи на
длъжника заедно с исковата молба, като приложение към същата и това уведомление следва
да се зачете съгласно чл. 235, ал.3 ГПК като нов факт настъпил в хода на делото. / така
Решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г., I т.о. на ВКС /
Такова уведомление също не се установи да е приложено към иск. молба, не е и посочено
като приложение.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните изводи:
Предявеният иск е допустим: Искът по чл. 422, ал. 1 от ГПК е установителен и цели
да установи наличието на вземането на заявителя в заповедното производство, в полза на
който е издадена заповед за изпълнение. Предпоставка за предявяване на иска е наличие на
издадена заповед за изпълнение срещу ответника – длъжник в заповедното производство,
която не е влязла в сила, тъй като е била връчена на ответника посредством фикцията на чл.
47, ал.5 ГПК – с изтичане на срока за получаване на книжата след залепване на уведомление.
В този случай, по реда на чл. 415, ал.1, т.2 ГПК, на ищеца е указано от заповедния съд, че
заповедта за изпълнение е била връчена по реда на чл. 47, ал.5 ГПК и в законния
едномесечен срок заявителят е предявил настоящия иск, поради което съдът приема
предявения иск за допустим.
Предявеният иск е неоснователен, поради следното:
Уведомяването за цесията трябва да бъде извършено от стария, а не от новия
кредитор. Затова съобщението от новия кредитор няма предвиденото в чл. 99, ал.3 и ал.4
ЗЗД действие. Това обаче не означава, че предишният кредитор няма правото да
упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до длъжника като негов
пълномощник. Това упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99, ал.
2
3 и ал. 4 от ЗЗД/Решение № 137/02.06.2015 г. на ВКС по гр.д. № 5759/2014 г., III г.о./
Не се установи, че за извършената цесия на вземането, ответника е бил уведомен нито от
цедента по договора за цесия - от стария кредитор или надлежно упълномощен от него
представител - новия кредитор-цесионер
Съобразно въведената практика от ВКС уведомление, изходящо от цедента, но приложено
към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника със същата, съставлява
надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99, ал.3 пр. първо ЗЗД, с което прехвърлянето
на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл. 99, ал.4 ЗЗД. Същото следва
да бъде съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на
иска, на основание чл. 235, ал. 3 ГПК./ така Решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013
г., I т.о. на ВКС /
Такова уведомление също не се установи да е приложено към иск. молба, не е и изброено и
като приложение в иск. молба.
Следователно довода на ищеца, че длъжника-ответник е уведомен за цесията със самата иск.
молба, без да е налице уведомление, изходящо от цедента, приложено към исковата молба
на цесионера-ищец е неоснователен.
Дори да бе налице такова уведомление, то предявените искове са неоснователни в
настоящия казус.
Исковата молба е връчена не на длъжника, а на назначен по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК
особен представител.
Съгласно чл. 29, ал.5, вр. чл. 34, ал.3 ГПК, особеният представител може да извършва
действия, представляващи разпореждане с предмета на делото и за които се изисква изрично
пълномощно само след одобрението на съда. Смисълът на разпоредбата е, че в този случай
разрешението на съда замества изричното волеизявление на представляваната страна, тъй
като тя самата не може да го извърши. Тази разпоредба подчертава специфичната роля на
особения представител в гражданския процес - доколкото той не е упълномощен от
страната, която представлява, не се явява пълномощник по смисъла на чл. 32 ГПК. Поради
това следва съдът служебно да следи за извършването на действията, изброени в чл. 34, ал.3
ГПК и да прецени последиците, които биха настъпили в сферата на представляваната по
този ред страна, съответно при наличието и при липсата на извършеното от представителя
процесуално действие, за което се изисква изрично пълномощно / Определение № 415 от
10.12.2018 г. на ВКС по к. т. д. № 1721/2018 г. /
В случая уведомяването на особения представител на уведомлението за извършената цесия
с исковата молба би накърнило интереса на представляваната страна, доколкото ще има за
последица намаляване на имуществото на същата и не следва да бъде допускано.
Съдът намира за основателно възражението на особения представител, че доколкото
уведомлението за цесия е направено с исковата молба, която видно от материалите по
делото, не е достигнала до ответника, същото не му е надлежно съобщено и не е породило
ефекта, посочен в чл. 99, ал.4 ЗЗД. Дадено волеизявление се счита прието от физическо
лице, когато е достигнало до съзнанието му. При юридическите лица този ефект се постига с
достигане до съзнанието на това физическо лице, което е упълномощено да представлява
3
юридическото лице. Представител на физическо лице би могъл да получи уведомлението за
цесия само ако е изрично упълномощен за това, както вече беше посочено по-горе.
До фактическо връчване исковата молба на ответника, а от там и на уведомлението за
прехвърлянето на вземането, с материалноправен ефект по чл. 99, ал.4 ЗЗД, не се е стигнало
и предаването на уведомление на процесуален представител не може да се приравни на
съобщение на длъжника, поради особения характер на представителството, осъществявано
от назначен от съда, по чл. 47, ал.6 ГПК, особен представител. Ответника не е валидно
уведомен от цедента за прехвърляне на вземанията му на нов кредитор - ищеца, поради
което правото на последния да търси вземания от него не е консолидирано, не му е
противопоставимо и той не би могъл да претендира изпълнение на задълженията по
договора.
След като не е доказано уведомяването на длъжника от стария кредитор или от новия,
упълномощен за това от стария за цесията, следва че по отношение на него тя не поражда
правно действие - ТР 142-7/11.11.1954г. - ВС, ОСГК. Предявените искове са неоснователни
и следва да бъдат отхвърлени. /Определение № 567 от 18.09.2018 г. по т. д. № 3153/2017 г.
на ВКС, II т.о. /
По силата на чл. 154 ал.1 ГПК всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата, на
които основава своите искания.
С доклада по делото, съдът е вменил в доказателствена тежест на ищеца да докаже наличие
на сключен договор за цесия от 31.03.2022 г., с който вземанията с/у ответника са
прехвърлени на ищеца, в т.ч., че цедента по този договор е имал вземания с/у ответника,
които е прехвърлил на ищеца.
На осн. чл. 146, ал.2 ГПК на ищеца изрично е указано, че за тези обстоятелства не сочи
доказателства. Ищеца не се е възползвал от предоставената по чл. 146 ал.3 ГПК възможност
за доказателствени искания, като негов представител не се е явил в съд. заседание на
17.01.2024 г.
Тежестта на доказване не е задължение да се представят доказателства. Страната може да не
разполага с доказателства и затова не ги представя. За някакво нейно задължение в такъв
случай не може да се говори, но последиците от недоказването ще настъпят. Въпросът за
доказателствената тежест е въпрос за последиците от недоказаното, т. е. състои се в правото
и задължението на съда да обяви за ненастъпили тези правни последици, чиито юридически
факт е недоказан.
По делото не се доказа по безспорен, категоричен и несъмнен начин, наличие на сключен
договор за цесия от 31.03.2022 г., с който вземанията с/у ответника са прехвърлени на
ищеца, в т.ч., че цедента по този договор е имал вземания с/у ответника, които е прехвърлил
на ищеца.
Като извод, следващ от изложеното, съдът приема, че в приложение на правилото за
разпределение на доказателствената тежест следва да приеме, че недоказаните факти не са
се осъществили – че цедента по договор за цесия от 31.03.2022 г. не е имал вземания с/у
ответника, които да прехвърли на ищеца, респ. последния не е придобил такива –
предявените с иск. молба.
4
Предвид изложеното, съдът приема, че предявеният иск по реда на чл. 422, ал.1, вр. с
чл. 415 ал.1 ГПК: за установяване на вземането на заявител в р-р на 251.90 лв. – главница с
пр. осн. чл. 79 ал.1 ЗЗД, 10.80 лв. – договорни лихви и 41.43 лв. – мораторна лихва в/у
главница за периода 31.08.2021 г.- 22.05.2023 г. с пр. осн. чл. 86 ал.1 ЗЗД е неоснователен и
като такъв го отхвърля.
С оглед изхода на спора на ищеца не се следват разноски по настоящото дело в
размер на 25.00 лв. – държавна такса, 400.00 лв. – възнаграждение за особен представител и
100.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение, както и разноски по ч. гр. д. № 100/2023 г. в
размер на 25.00 лв. - държавна такса и 100.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
Отхвърля предявения от „АПС Бета България” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, п.к. 1404, р-н „Триадица“, бул. “България” № 81
В против Я. Н. Е. с ЕГН ********** от с. Р., обл. В., ул.”....“ № .. иск за признаване за
установено по отношение на ответника, че Я. Н. Е. с ЕГН **********, дължи на ищеца
сумата 251.90 лв. – главница с пр. осн. чл. 79 ал.1 ЗЗД, 10.80 лв. – договорни лихви и 41.43
лв. – мораторна лихва в/у главница за периода 31.08.2021 г.- 22.05.2023 г. с пр. осн. чл. 86
ал.1 ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 23.01.2023 г. до
окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение №
49/14.03.2023 г. по ч. гр. дело № 100/2023 г. по описа на БРС.
Оставя без уважение искането на „АПС Бета България” ЕООД, ЕИК ********* за
присъждане на разноски по настоящото дело в размер на 25.00 лв. – държавна такса, 400.00
лв. – възнаграждение за особен представител и 100.00лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Оставя без уважение искането на „АПС Бета България” ЕООД, ЕИК ********* за
присъждане на разноски по ч.гр.д. № 100/2023 г. в общ размер 125.00 лв.
Решението може да се обжалва пред ВОС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Белоградчик: _______________________
5