ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 405
гр. ХАСКОВО, 27.10.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА
Членове:ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ
КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА
като разгледа докладваното от КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА Въззивно частно
гражданско дело № 20215600500381 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл.423 от ГПК.
Делото е образувано по повод подадено възражение по чл.423 ГПК от
Д. А. К. от с.*** обл.Хасково, чрез адв.З.Д. от АК- Варна, срещу издадена от
РС- Димитровград по ч.гр.д. №1487/2020г. Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК №260276/08.12.2020г., с която същата била
осъдена да заплати на кредитора/цесионер/ „ЮБЦ“ЕООД- гр.София сумата в
размер на 131.68 лева- главница и 35.77 лева- мораторна лихва за забава за
периода от 08.02.2018г. до 13.10.2020г., както и 205 лева- деловодни
разноски, по вземане, произтичащо от Договори за предоставяне на мобилни
услуги от 03.07.2017г. и 16.10.2017г. с „БТК“ЕАД.
Във възражението, депозирано под формата на молба, се твърди, че
длъжницата за първи път узнала за издадената срещу нея от РС-
Димитровград Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, от получено на
14.04.2021г. съобщение, ведно с изпълнителен лист №260101/25.01.2021г., по
образувано изпълнително дело № 20218740400241 по описа на ЧСИ Самуил
Пеев. Твърди, че процесната заповед не й е била връчвана, както и че не е
подписвала документи, удостоверяващи това обстоятелство. Моли съда да
1
уважи възражението й и по този начин да й даде възможност да оспори
вземането на кредитора.
В становището, депозирано от ответната страна по делото "ЮБЦ"
ЕООД, се излагат доводи за неоснователност на възражението. Твърди се, че
заповедта за изпълнение е била редовно връчена на длъжника в съответствие
с разпоредбата на чл.46 от ГПК. Моли съда да остави без уважение
възражението на длъжника.
В хода на проведеното открито съдебно заседание пред въззивната
инстанция страните поддържат процесуалните си позиции.
Настоящата въззивна инстанция, като взе предвид становищата
на страните, и след като извърши анализ на приобщените по делото
доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:
При проверка на подаденото възражение се установи, че същото е
процесуално допустимо, като подадено от легитимирано лице в рамките на
законоустановения едномесечен срок от узнаването за издадената заповед за
изпълнение, доколкото същото е депозирано в РС- Димитровград на
16.04.2021г., т.е. в рамките на едномесечния срок от узнаването, считано от
датата на получаване от длъжника на съобщение изх.№5551/08.04.2021г. на
ЧСИ, а именно 15.04.2021г., и доколкото доказателства в обратна насока не са
събрани.
Производството по ч.гр.д.№1487/2020г. по описа на РС-Димитровград
е образувано по Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410
ГПК, подадено от "ЮБЦ" ЕООД- гр.София ЕИК ********* срещу длъжника
Д. А. К. ЕГН **********, за сумата от 131.68 лева- главница и 35.77 лева-
мораторна лихва за забава за периода от 08.02.2018г. до 13.10.2020г., както и
205 лева- деловодни разноски, по вземане, произтичащо от незаплатени суми,
дължими по Договори за предоставяне на мобилни услуги от 03.07.2017г. и
16.10.2017г. с „БТК“ ЕАД. Заявлението е уважено изцяло от съда, като е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
№260276/08.12.2020г. и изпълнителен лист №260101/25.01.2021г. срещу
длъжника за посочените суми. Заповедта е изпратена до настоящия адрес на
длъжника в с.*** общ.*** обл.Хасково със Съобщение от 08.12.2020г.. В
2
разписката, удостоверяваща извършеното връчване от техническия секретар
В.Т., е отразено получаване на съобщението от адресата на 15.12.2020г., без
конкретно посочване имената и качеството на лицето, положило подписа в
съответната графа.
Въз основа на така издадените от РС- Димитровград Заповед и
изпълнителен лист срещу длъжника е образувано изпълнително производство
по изпълнително дело №20218740400241 по описа на ЧСИ Самуил Пеев с рег.
№874 на КЧСИ с район на действие Окръжен съд- Хасково. Изпълнителният
лист е изпратен от ЧСИ за връчване на длъжника, ведно със съобщение за
наложен запор върху банкови сметки с изх.№***г.. Видно от известие за
доставяне, книжата са връчени лично на длъжника Д. А. К. на 15.04.2021г.. От
приобщените по делото материали не се установява на жалбоподателя да са
връчвани лично съобщения и книжа по изпълнителното дело преди тази дата.
Разпоредбата на чл.423 ГПК дава възможност на длъжника, който е
бил лишен от възможност да оспори вземането по издадена заповед за
изпълнение чрез възражение по чл.414 ГПК, да подаде възражение съгласно
чл.423 ГПК пред въззивния съд, в едномесечен срок от узнаването на
заповедта за изпълнение. Молбата му следва да се основава на твърдения за
наличие на обстоятелства по чл.423 ал.1-ал.4 ГПК.
В настоящия случай възражението е базирано на хипотезата на
чл.423 ал.1 т.1 ГПК- твърди се ненадлежно връчване на молителя, което е
лишило същия от възможността да оспори вземането. За да бъде реализирана
тази хипотеза, следва да се анализира спазени ли са в настоящия случай
правилата за надлежно връчване. Съгласно чл.43 ал.1 ГПК, съобщението
може да бъде връчено лично или чрез друго лице. Съгласно чл.44 ГПК,
връчителят удостоверява връчването и отбелязва качеството на лицето, на
което е връчено съобщението. Според разпоредбата на чл.46 ГПК, когато
съобщението не може да бъде връчено лично на адресата, то се връчва на
друго лице, което е съгласно да го приеме. Последното се подписва в
разписката със задължение да предаде съобщението, а за да удостовери това
обстоятелство, връчителят от своя страна следва да отбележи имената и
качеството на лицето на база представен документ за самоличност.
В конкретния случай установяване на лицето, положило на
3
15.12.2020г. подписа си в разписката за връчване на съобщението на РС-
Димитровград, не е възможно, доколкото липсва изрично посочване на
самоличността и качеството му. В този смисъл връчването не е надлежно
удостоверено, съгласно законовите изисквания, въведени с разпоредбите на
чл.44-чл.46 ГПК, поради което не може да се приеме, че процедурата е
редовно извършена. Ето защо съдът приема, че заповедта за изпълнение не е
била връчена надлежно на длъжника Д. А. К., поради което възражението
следва да бъде прието.
На основание чл.423 ал.3 ГПК изпълнението на заповедта по
отношение на длъжника Д. А. К. следва да бъде спряно, а делото да бъде
върнато на Районен съд- Димитровград с указание да бъдат извършени
действията по чл.415 ГПК.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА възражение по чл.423 ГПК от Д. А. К. от с.***
обл.Хасково срещу Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК №260276/08.12.2020г., издадена от РС- Димитровград по ч.гр.д.
№1487/2020г. по описа на същия съд.
СПИРА изпълнението на Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК №260276/08.12.2020г., издадена от РС-
Димитровград по ч.гр.д. №1487/2020г. по описа на същия съд.
ВРЪЩА делото на Районен съд- Димитровград и УКАЗВА да бъде
изпълнена процедурата по чл.415 ал.1 от ГПК.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
4
2._______________________
5