№ 1337
гр. Варна, 01.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Иванка Д. Дрингова
при участието на секретаря Д. Здр. Христова
като разгледа докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно
гражданско дело № 20223100501334 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 14873/22.06.2022 г. от Д. П.,
действащ чрез адв. Ц. Б., срещу Решение № 1186/27.04.2022 г., постановено
по гр. дело № 15852/2021 г. по описа на ВРС, 21 състав, с което е изменен
размера на присъдената със съдебно решение № 562/18.02.2011г., постановено
по гр. дело № 13237/2009г. на Варненски районен съд издръжка, с което е
определена месечна издръжка в полза на детето П. Д. П., ЕГН **********,
дължима от Д. П. П., ЕГН ********** от гр. Варна, ********* ** като я
увеличава от 100 лева на 300 (триста) лева месечно, платима чрез неговата
майка Н. К. Ц., ЕГН ********** от гр. Варна, *********** считано от датата
на предявяване на исковете в съда – 01.11.2021г. до настъпване на законово
основание за изменение или прекратяването й, ведно със законната лихва
върху всяка една закъсняла вноска до окончателно изплащане на
задължението, на осн. чл. 150 СК.
Жалбоподателят изразява становище за неправилност на обжалваното
решение. Твърди, че размерът на издръжката е прекомерно завишен, като
определянето не било съобразено с действителните му доходи и финансово
състояние.
1
Счита за недоказано твърдението, че бил собственик на производствена
база и автомобили.
Излага, че не са събрани доказателства за доходите му, поради което
съдът необосновано се е произнесъл относно размера на издръжката.
Сочи, че разходите в полза на СБМ Варна ЕООД, във връзка с
участието на детето в школа по математика за учебната 2021/2022 г. не са
били необходими, доколкото детето би могло да усвоява знания в училище и
без да посещава такива курсове.
В заключение твърди, че без затруднения може да заплаща месечна
издръжка в размер на 220 лв. на месец.
Моли за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с
което присъдения размер на месечната издръжка бъде в размер на 220.00лв. и
искът отхварлен за горницата над 220.00лв. до присъдените 300.00 лв.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната
страна, чрез адв. Д. Т., в който е изразено становище за неоснователност на
оплакванията срещу постановеното решение. Моли за потвърждаване на
обжалвания съдебен акт. Претендира разноски. В писмени бележки
въззиваемата страна поддържа изразеното в писмения си отговор становище.
ВОС съобрази следното:
С искова молба е предявен иск с правно основание чл. 150 от СК,
насочен срещу Ж.Д.Д., като баща на детето П. Д. П., р. 31.03.2008г., за
увеличение на присъдената в полза на детето с решение по гр.д. №
13237/2009г. на 16-ти състав на ВРС издръжка от 100.00лв. на 300.00лв.,
ведно със законната лихва, считано от завеждане на исковата молба в съда-
01.11.2021г. до настъпване на законна причина за изменение или
прекратяване на издръжката.
Вече 13 години бащата не участва в отглеждането и грижите за детето,
среща се с него рядко, обещава му, че ще го вземе и ще прекарат време
заедно, но не изпълнява обещанието си. Не плаща и издръжката
своевременно.
От предходното определяне на размера на дължимата от бащата
издръжка са минали повече от 11 години и половина. Възрастта на детето П. е
напреднала, изменени са и нуждите му от средства за съществуване-храна,
2
облекло, средства за образование-учебници, пособия, униформи, учебни
помагала, участие в извънучебни мероприятия, което е предпоставка за
пълноценното му развитие. Само учебниците му в началото на учебната
година са на стойност над 100.00лв. Посещава школа по математика към
Съюза на математиците в България, като за първия срок майката е платила
432.00лв. Нуждае се и от ортодонтско и стоматологично лечение на стойност
1200.00лв. Бащата обещал да поеме разноските, но не го сторил. Майката ги
поела и заплатила.
Майката работи и поема издръжката на детето и домакинството от
трудовото си възнаграждение.
Бащата е едноличен собственик и управител на „Топмебели“ ЕООД,
ЕУИК *********, има производствена база, автомобили, има активно
присъствие в социалните медии за популяризиране на търговската си марка.
Притежава недвижимо имущество.
Няма да бъде затруднен да заплаща месечна издръжка за детето си в
размер на 300.00лв.
В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника,
редовно призован, не е взел участие в редовно проведеното о.с.з., не е изказал
становище по исковата претенция.
ДСП-Варна, чрез социален работник Д.Н.П. намира исковата претенция
за основателна, понеже за адекватното задоволяване на основните жизнени,
образователни и здравни потребности на детето П., свързани с правилното му
отглеждане и възпитание са необходими достатъчно средства, дължими от
двете страни. Дължимата към момента издръжка от бащата е под законово
определения минимум. Следва да бъде увеличен размера на издръжката до
този, който е в състояние да плаща бащата и да предоставя реална
възможност да се разчита на нея.
Съдът намира за установено следното от фактическа страна:
Видно от представения изпълнителен лист от 29.04.2011г., изд. по
решение от 18.02.2011г. по гр.д. № 13237/2009г. на 16-ти състав на ВРС Д. П.
П. е осъден да заплаща в полза на детето П. Д. П., действащ чрез своята майка
и законен представител Н. К. Ц.-П.а, месечна издръжка в размер на 100.00лв.,
3
считано от датата на завеждане на исковата молба-02.12.2009г., с падеж до
пето число за месеца, за който се дължи издръжката, ведно със законната
лихва за всяка просрочена вноска, до настъпване на обстоятелства,
обосноваващи нейното изменение или прекратяване.
От приемо-предавателен протокол от 21.09.2021г. е видно, че майката
на детето П. Д. П.-Н. Ц. е поръчала, получила и заплатила за ученически
пособия и помагала сумата от 81.49лв.
Видно от платежно нареждане от 09.09.2021г., по сметка на СМБ Варна
ЕООД Н. К. Ц. е платила за ученика П. Д. П. сумата от 432.00лв., като е
представила и офертата на СМБ Варна за участие в школа по „Състезателна
математика за 7 клас“ на стойност 432.00лв., платима до 12.09.2021г.
От приложените по първоинстанционното дело 5бр. фактури от
27.07.2021г., 06.08.2021г., 09.07.2021г., 19.07.2021г. и 28.06.2021г. и 5бр.
касови бонове, Н. Ц. е платила сумата в общ размер на 1200.00лв. за
ортодонтско лечение на П. П..
Д. П. П. е собственик на жилище и дюкянско помещение в гр. Севлиево,
които са възбранени. Като съсобственик с баща си Д. П. П. скоро-на
10.09.2021г. е продал незастроен ПИ с площ от 1649.00кв.м. в с. Идилево,
Община Севлиево.
От справка от НОИ се установява, че Д. П. П. работи като продавач на
нехранителни стоки към ЕТ „Инка-Павлин Добрев“-гр. Севлиево.
Според удостоверение № 103/04.03.2022г., изд. от Ел Ар Си България“
ЕООД-Варна, Н. К. Ц. работи като Директор/Мениджър човешки ресурси и е
получила средно месечно брутно трудово възнаграждение за периода от
м.март 2021г. до м.февруари 2022г. в размер на 3348.86лв.
С оглед установената фактическа обстановка, съдът прави следните
изводи:
Исковата претенция е допустима за разглеждане, доколкото настоящият
състав намира, че има промяна в обстоятелствата, при които е определена с
решение от 18.02.2011г. по гр.д. № № 13237/2011г. на 16-ти състав на ВРС,
издръжката на детето П., дължима от бащата Д. П. П. в размер на 100.00лв.,
считано от 02.12.2009г.
4
От една страна битовите и социални нужди на детето са се увеличили за
изминалия период от 12 години и 11 месеца и са се променили съпоставимо с
напредване на възрастта му и нарасналите потребности за физическото му,
интелектуално и емоционално развитие. Ноторно известно е, че
икономическите условия в страната диктуват постоянно увеличаващи се
разходи за базови нужди- храна, облекло, транспорт, консумативи и др.
Освен за задоволяване на обичайните нужди на порасналото момче, което
през учебната 2021/2022г. е бил ученик в седми клас и му предстояло
кандидатстване за гимназиалния курс на обучение, за което явно е било
записано на школа по математика, за което майката е платила сумата от
432.00лв., следва да бъде посочено, че от голямо значение за преценката на
съда в конкретния казус е влошеното здравословно състояние на момчето,
нуждаещо се от ортодонтско лечение, за което вече са платени от майката
1200.00лв.
Видно, бащата на детето П.-Д. П. П. работи и би следвало да се приеме,
че е в състояние да си осигурява месечни доходи, поне в размер на
минималната работна заплата от 710.00лв., в какъвто смисъл са и признанията
му във въззивната жалба. Освен това е собственик на недвижими имоти в гр.
Севлиево. Вярно, че имотите са възбранени и не може да ги отчуждава, но
това не пречи да извлича доходи, представляващи наемна цена. Освен това в
края на 2021г. е продал голям съсобствен поземлен имот в строителните
граници на с. Идилево, Община Севлиево и е получил половината от
продажната цена.
Не се установява влошено здравословно състояние на бащата, което да
представлява пречка да полага труд и си набавя по-високи доходи. Няма
твърдения и не се установява по делото той да има и други ненавършили
пълнолетие низходящи, на които да дължи издръжка.
Детето му П. има дете има извънредни нужди, които не могат да бъдат
задоволени по друг начин, освен чрез увеличение на размера на дължимата му
издръжка. Нуждата на детето и нейното задоволяване е от първостепенно
значение за родителите, които са длъжни да си доставят месечни доходи,
които им позволяват да откликват на тази нужда.
Съобразявайки обичайните нужди на дете на 14 години и 7 месеца, като
детето П., но и извънредните му такива за образование и ортодонтско
5
лечение, както и месечните доходи на двамата му родители, но безусловното
им задължение да издържат ненавършилите си пълнолетие деца,
задоволявайки потребностите им, дори преди своите собствени, настоящият
състав намира, че за правилното отглеждане на детето са необходими
550.00лв. месечно, от които бащата поеме заплащането на сумата от
300.00лв., а остатъкът от 250.00лв. бъде възложен на майката. Приоритетното
участие на бащата се определя от това, че в непосредствена тежест на
майката са ежедневните грижи по отглеждане и възпитание на момчето.
Вярно, че размерът на издръжката зависи както от нуждите на детето, така и
от възможностите на родителя, но водещ все пак е интересът на детето.
Увеличеният размер на издръжката от 300.00лв. се дължи, считано от
датата на завеждане на иска-01.11.2021г., ведно със законната лихва върху
всяка закъсняла вноска, дължима до пето число на месеца, за който се дължи
до настъпване на основание за нейното изменение или прекратяване .
С оглед съвпадане на изводите на ВОС с тези по първоинстанционното
решение, същото следва да бъде потвърдено изцяло, включително и в частта
за дължимата държавна такса в размер на 288.00лв. и 5.00лв. за служебно
издаване на изпълнителен лист, на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК по
първоинстанционното дело. Последните не се налага да бъдат
преизчислявани.
Пак с оглед изхода на спора въззивникът следва да бъде осъден да
заплати разноски на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК за въззивното производство в
размер на 300.00лв., за която сума са представени доказателства, че
представлява заплатено от майката Н. К. Ц. адвокатско възнаграждение,
според представения договор за правна защита и съдействие от 10.06.2022г. и
списък по чл. 80 от ГПК.
Воден от горното, съдът:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 1186/27.04.2022г. по гр.д. №
20213110115852 по описа за 2021г. на 21-ви състав на ВРС, с което е изменен
размера на присъдената с решение от 18.02.2011 г. по гр.д. № 13237/2009 г.
по описа на 16-ти състав на ВРС издръжка, дължима от Д. П. П. ЕГН
6
********** от гр. Варна, ********* ** в полза на детето му П. Д. П., ЕГН
**********, чрез неговата майка Н. К. Ц., ЕГН **********, двамата от град
от гр. Варна, *********** като я увеличава от 100.00 лева на 300.00 лева,
считано от подаване на исковата молба- 01.11.2021г. с падеж до пето число на
месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва върху всяка закъсняло
плащане до настъпване на законна причина за нейното изменение или
прекратяване, на осн. чл. 150 от СК и Д. П. П. ЕГН ********** от гр. Варна,
********* ап. 7 е осъден да заплати по сметка на ВРС държавна такса върху
увеличения размер на издръжката от 288.00лв. и 5.00лв. за служебно
издаване на изпълнителен лист, на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК.
ОСЪЖДА Д. П. П. ЕГН ********** от гр. Варна, ********* ** да
заплати на П. Д. П., ЕГН **********, чрез неговата майка Н. К. Ц., ЕГН
**********, двамата от град от гр. Варна, ********* разноски за въззивната
инстанция в размер на 300.00лв., на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, на
осн. чл. 280, ал. 3, т. 2, предл. 1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7