№ 46188
гр. София, 13.11.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДЕНИЦА Н. УРУМОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Частно гражданско
дело № 20241110117855 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Делото е приключило с постановяването на Определение № 36850/13.09.2024 г.
По делото е постъпила молба вх. №341475/28.10.2024г. от процесуалния представител
на длъжника, с искане за допълване на определението в частта за разноските.
Насрещната страна по молбата е взела становище по искането, като оспорва същото,
като неоснователно и прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение.
Съдът намира подадената молба за основателна. Съдът не се е произнесъл по
искането на длъжника за разноски, направено по делото, поради което определението следва
да бъде допълнено и в тежест на заявителя да се възложат направените от длъжника
разноски за адвокатско възнаграждение. Основателно е възражението за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение. Подаването на възражение по чл. 414 ГПК по
начало е формално и елементарно процесуално действие. В закона няма изискване за
мотивиране на възражението и ако същото е изготвено по утвърдения от министъра на
правосъдието образец, достатъчно е същото да е подписано от длъжника, за да е редовно.
Вярно е, че независимо от липсата на изисквания към съдържанието на възражението по чл.
414 ГПК, длъжникът има право да бъде представляван от адвокат в упражняване на това
негово защитно средство срещу издадената заповед за изпълнение. За определяне на
размера на дължимите от заявителя на длъжника разноски следва да се отчетат спецификите
на заповедното производство и обусловените от тях предназначение на възражението.
Заповедното производство е специално производство с едностранен характер. Подаването
на възражението създава единствено предпоставка за образуване на исково производство
чрез предявяване на установителен иск от заявителя - кредитор за установяване на вземането
му. В заповедното производство защитата на длъжника се изчерпва с възможността за
подаване на възражението, като извършването на това формално процесуално действие от
упълномощен представител на длъжника не може да се отъждестви със същинското
процесуално представителство по смисъла на ГПК и чл. 7 от Наредба № 1/2004 г. за
минималните адвокатски възнаграждения. Въпросът за съществуването на вземането се
решава в исковото производство по чл. 422 ГПК. Поради това сторените от длъжника
разноски по повод подаването на възражението не следва да бъдат съизмерявани със
заявения от заявителя материален интерес. Материалният интерес има значение единствено
при направените от заявителя разноски, предвид правилото на чл. 7, ал. 7 от Наредба №
1/2004 г. Именно защото не е същинско процесуално представителство, размерът на
заплатеното от длъжника възнаграждение за изготвяне и подаване на възражение от
упълномощен от него адвокат /вкл. и размерът на дължимото на адвоката възнаграждение
по чл. 38 от ЗА/ не е обвързано от материалния интерес и не следва да се определя съобразно
1
чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Подаването на възражение по чл. 414 ГПК като процесуално действие е най-близко по
съдържание до изготвяне на молба по дело без процесуално представителство по чл. 6, ал. 1,
т. 5 от Наредба № 1/2004 г., приложим по аналогия съгласно § 1 от ДР на същата наредбата.
Минималният предвиден в чл. 6, ал.1, т. 5 от Наредба № 1/2004 г., е в размер на 200 лв. В
случая с оглед съдържанието на подаденото от пълномощника на длъжника възражение
/същото не е напълно бланкетно, в него е направено конкретно възражение за недължимост
на сумите/, дължимото на адвоката възнаграждение следва да се определи в минималнен
размер, а именно 200 лв.
С оглед на гореизложеното, постановеното по делото определение в частта му за
разноските следва да се допълни, като бъде осъден заявителя да заплати, на основание чл.
38, ал. 2 вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. на адв. Л., сумата от 200,00 лв. – възнаграждение за
оказана безплатна адвокатска помощ на длъжника С. Г. М..
Водим от горното, на основание чл. 248 ГПК, Софийски районен съд,
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА Определение № 36850/13.09.2024г., постановено по ч.гр. д. № 31988/2023
г. по описа на СРС, в частта за разноските, като:
ОСЪЖДА „С.в.“ АД, „ЕИК **********, със седалище и адрес на управление /адрес/,
представлявано от В.Т., да заплати на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв. на адв. М.
Л. Л., ЕГН **********, сумата от 200,00 лв. (двеста лева), представляваща направени по
делото разноски за оказана безплатна адвокатска помощ на длъжника С. Г. М..
Определението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в едноседмичен
срок от връчването му на страните.
Препис от определението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2