Р Е Ш Е Н И Е
№ 260120, 27.01.2021 г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ІV гр. с.
На 19.01.2021 г. в публично заседание в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАНЯ БУКОВА
при участието на секретаря : НЕДЯЛКА КРАТУНКОВА
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 701 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното :
Ищецът Б.Д.Б. с ЕГН **********,***, твърди, че с влязло в сила решение постановено в. гр. д. №
270 по описа на Апелативен съд - ***** Д.А.М. е осъден да му заплати сумата от
277 486,33 щатски долара с левова равностойност към датата на подаване на
исковата молба в размер на 475 567,17 лева, представляваща непогасен
остатък от главницата по сключен помежду им на ***** г. договор за паричен заем,
като поради невръщане на заемната сума в уговорения срок – ***** г.,
заемополучателят дължи мораторна лихва от **** г. до датата на подаване на
исковата молба в съда – 31.03.2020 г., в размер на 78 732,76 лева. Въз
основа на така очертаната в исковата молба фактическа обстановка ищецът моли
съда да осъди ответника да му заплати тази сума, а също и законната лихва върху
присъдената с горното решение главница от 31.03.2020 г. до окончателното й
изплащане.
Иск с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ответникът Д.А.М. с ЕГН **********,***, в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е
подал отговор на исковата молба, в който е изразил становище, че последната не
съдържа никакви доказателства, които да обосновават основателността на
предявения иск. Преди датата на насроченото по делото първо открито съдебно
ответникът е депозирал молба вх. № 269819/19.01.2020 г., в която е оспорил
предявения иск по размер и е направил възражение, че вземането за период от
повече от три години е погасено по давност, поради което моли съда да го
отхвърли.
Съдът като обсъди твърденията на ищеца, становището на ответника и
направеното от него правопогасяващо възражение във връзка със събраните по
делото доказателства намира следното :
Видно от приложеното за послужване по настоящото дело гр. д. № 2046 по
описа на Окръжен съд – *******, ХХІІ гр. с. за 2017 година с решение №
74/13.05.2019 г. постановено от Апелативен съд – ******, Гражданско отделение
по въззивно гражданско дело № 270/18 г. е отменено изцяло решение №
490/12.04.2018 г. постановено по гр. д. № 2046 по описа на Окръжен съд – ******,
ХХІІ гр. с. за 2017 г., с което е отхвърлен като неоснователен искът на Б.
Продължение на решение по гр. д. № 701/20 г. на ОСПд – стр. 2/4
Д.Б. срещу Д. А.М.
за връщане на сумата от 308 000 щатски долара предоставени по договор за
заем от 14.08.2008 г. поради настъпила предсрочна изискуемост преди падежа –
14.08.2018 г., и Д.М. е осъден да заплати на Б.Б. сумата от 277 486,33
щатски долара, представляваща неизплатена част от получена от М. като заемател
от Б. като заемодател в заем сума 308 000 щатски долара съгласно договор
за заем, сключен от тях двамата на **** г., със срок на връщането й –
14.08.2018 г., като над уважения до пълния предявен размер от 308 000
щатски долара предявеният иск с правно основание чл. 240, ал. 4 ЗЗД е отхвърлен
като неоснователен. Така постановеното решение от Апелативен съд – **** не е
допуснато до касационно обжалване с определение № 30/29.01.2020 г. на ВКС на РБ
по гр. д. № 3179/20 г. и е влязло в сила на 29.01.2020 г. Следователно спорът
относно съществуването на вземането на ищеца срещу ответника по сключения
помежду им на ***** г. договор за паричен заем с падеж – 14.08.2018 г., е решен
с влязло в сила решение, поради което в настоящото производство следва да се провери
верността на твърдението на ищеца относно неизпълнението на това договорно
задължение и ако такова е налице – да се определи размерът на претендираното
обезщетение.
Тъй като страните в сключения помежду им на ***** г. договор за паричен
заем са определили деня за връщане на заемната сума – 14.08.2018 г., то с
изтичането му ответникът е изпаднал в забава съгласно чл. 84, ал. 1 Закон за
задълженията и договорите, поради което и предвид липсата на доказателства за
връщане на непогасения остатък от главницата в размер на 277 486,33 щатски
долара /чиято левова равностойност към датата на падежа 14.08.2018 г. съобразно
публикувания от БНБ валутен курс на българския лев спрямо щатския долар, който
е 1 щатски долар за 1.71474 български лева, се равнява на 475816.90 лева/, по
силата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД той дължи обезщетение в размер на законната лихва
от 15.08.2018 г. - датата, следваща тази на падежа на задължението, до датата
на завеждане на исковата молба в съда /31.03.2020 г./ Размерът на същото
възлиза на 78641.96
лева, като е определен посредством
електронен изчислителен модул за законната лихва от интернет страницата : www.calculator.bg :
|
Моля,
въведете необходимите данни |
|
|
дължима
сума: |
лева Продължение на решение по гр. д. № 701/20 г. на ОСПд – стр. 3/4 |
|
вид на
задължението: |
|
|
от дата: |
(дд.мм.гггг) |
|
до дата: |
(дд.мм.гг |
РезултатиX
Общо дължими лихви:
78641.96 лева
Неоснователно е правопогасяващото
възражение на ответника, тъй като както се посочи вече в настоящото изложение
вземането за обезщетение за забавено изпълнение на задължението за връщане на
непогасения остатък от главницата по договора за кредит е възникнало на
15.08.2018 г., като то е съдебно предявено с настоящата искова молба на
31.03.2020 г., преди да е изтекъл предвиденият в закона – чл. 110, б. „в“ ЗЗД,
3-годишен давностен срок.
Предвид гореизложеното
предявеният иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да бъде уважен до размера
на сумата от 78641.96 лв., като за разликата до пълния предявен размер от
78732.76 лв. и за периода 14.08.2018 г. – 15.08.2018 г. същият като
неоснователен следва да бъде отхвърлен.
Без уважение следва да бъде
оставено искането на ищеца за присъждане на законната лихва върху присъдената
му главница в размер на 277 486.33 щатски долара с влязлото в сила решение
постановено по в. гр. д. № 270 по описа на Апелативен съд – ***** за 2018 г.,
тъй като предмет на настоящото дело не е тази главница, а претенция с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД и съобразно чл. 214, ал. 2 ГПК искането за
присъждане на законна лихва не е самостоятелен иск, като присъждането на
законната лихва е законна последица от уважаването на предявения иск.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на Окръжен съд –
Пловдив сумата от 3145.68 лева държавна такса по производството.
По изложените мотиви съдът :
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Д.А.М. с ЕГН **********,***, да заплати на Б.Д.Б. с ЕГН
Продължение на решение по гр. д. № 701/20 г. на ОСПд – стр. 4/4
**********,***, сумата от 78641.96 лв. /седемдесет и осем хиляди
шестстотин четиридесет и един лева и деветдесет и шест стотинки/ - обезщетение
за периода 15.08.2018 г. – 31.03.2020 г. за забавено изпълнение на задължението
за връщане на непогасен остатък от главницата по сключен помежду им на ***** г.
Договор за заем с падеж – 14.08.2018 г., в размер на 277486.33 щатски долара
присъдена с влязло в сила решение постановено по в. гр. д. № 270 по описа на Апелативен съд – **** за 2018 г.,
като над уважения до пълния предявен размер от 78732.76 лв. и за периода
14.08.2018 г. – 15.08.2018 г. отхвърля предявения иск с правно основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД като неоснователен.
ОСЪЖДА Д.А.М. с ЕГН **********,***, да заплати в полза
на Окръжен съд – Пловдив сумата от 3145.68 лв. /три хиляди сто четиридесет и
пет лева и шестдесет и осем стотинки/ държавна такса по производството.
Решението може да бъде
обжалвано пред Апелативен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страната.
СЪДИЯ :