МОТИВИ ПО ПРИСЪДА ПО НОХД № 1285/2018г., поописа на Русенския Районен съд, четвърти
наказателен състав
Русенската Районна прокуратура е
обвинила подсъдимия С.Н.Т. в това, че на
06.11.2017г. в гр.Русе, по хулигански подбуди
причинил на М.Т.И. средна телесна повреда, изразяваща се в причиняване на
разстройство на здравето, временно опасно за живота, резултат от счупване на
черепа в ляво слепоочно, контузия на мозъка в ляво слепоочно и субарахноидален
кръвоизлив - престъпление
по чл.129 ал.1 от НК.
Производството по делото е по общия ред.
Прокурорът поддържа обвинението по отношение на подсъдимия.
По делото е допуснат за съвместно разглеждане в наказателния процес
граждански иск, предявен от пострадалия М.И. против подсъдимия за сумата от
20 000лв., представляваща обезщетение за причинените му неимуществени
вреди, ведно с лихвата от датата на деликта до окончателното и изплащане.
Отделно от това пострадалият е конституиран и като частен обвинител.
Подсъдимият Т. дава обяснения в
съдебно заседание, като изцяло отрича съпричастността си към престъплението.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства приема за
установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият С.Н.Т. е български
гражданин, с основно образование, работи, неженен, неосъждан, ЕГН **********.
На 06.11.2017г. вечерта, свидетелите М.И. и К.Г. посетили заведение
„План Б“, намиращо се срещу хотел „Космополитън“ в гр.Русе. Там те трябвало да
се срещнат със свидетелите М.М., С.С. и С.Н., които били състуденти на св. Г..
След като всички пристигнали по едно и
също време, влезли заедно в заведението и се настанили на маса разположена
срещуположно на бара. Свидетелите М.И. и К.Г., които преди това били употребили
алкохол си поръчали уиски и безалкохолни напитки, а свидетелите М.М., С.С. и С.Н.
само безалкохолни напитки. По същото време на бара в заведението се били
разположили обв. С.Т. и неговите приятели св. Й.Н. и св. В.Н., които били
редовни посетители и по тази причина били познати на персонала. В един момент
свидетелите М.И. и К.Г. решили да си тръгват, при което и двамата станали от
масата си и се отправили към бара в заведението, за да платят сметката. Св. М.И.
платил сметката на бара и се върнал на масата при свидетелите М.М., С.С. и С.Н.,
а през това време св. К.Г. посетил тоалетната, след което също се върнал на
масата, където били неговите приятели. Свидетелите М.И. и К.Г. облекли връхните
си дрехи и тръгнали да напускат заведението, като се насочили към изхода му
водещ към ул. „Даскал Никола“. Докато минавал покрай служителка от персонала –
св. Р.Г., която била седнала на бара и разговаряла със свои колеги, св. К.Г.
влязъл в словесен конфликт с нея, като двамата си разменили реплики, след което
той напуснал заведението през изхода водещ към ул. „Даскал Никола“, където вече
го чакал св. М.И.. Св. Р.Г. обаче последвала св. К.Г. и също излязла от
заведението, за да му поиска обяснение за поведението му спрямо нея. По същото
време обв. С. Т. и свидетелите Й.Н. и В.Н., които станали
свидетели на словесния конфликт между св. Р.Г. и св. К.Г. и чули репликите,
които двамата си разменили, също излезли от заведението, с намерението да дирят
сметка на св. К.Г. и св. М.И.. През това време свидетелите М.М., С.С. и С.Н.,
които останали на масата вътре в заведението, решили също да си тръгват и
повикали сервитьор за сметката. След като разбрали, че тя била платена, облекли
връхните си дрехи и напуснали заведението също през изхода му водещ към ул.
„Даскал Никола“. Когато излезли навън, свидетелите М., С. и Н. видели обв. С.Т.
и св. Й.Н., да стоят в близост до св. М.И., като в следващия момент обв. Т.
отскочил от земята и нанесъл удар с крак в главата на св. И., от който
последния се строполил на земята и останал да лежи без да се движи. През това
време св. В.Н. гонел св. К.Г. опитвайки се да го удари, но като видял случилото
се със св. М.И. се върнал и опитал да свести последния, който продължавал да
лежи на земята. След като не успял, св. В.Н. попитал дали някой е извикал
линейка и като разбрал, че св. С.С. вече се е обадил на тел.112, се качил в
паркирания си в близост до заведението лек автомобил „БМВ“ и си тръгнал. Преди
да потегли св. В.Н. извикал на насъбралите се пред заведението хора „Не съм бил
тук“. Обв. С.Т. и св. Й.Н., които през това време били влезли вътре в
заведението напуснали същото и се отправили пеша в посока библиотека „Любен
Каравелов“, а оттам към бул. „Скобелев“ и по този начин се отдалечили от
мястото на инцидента. Впоследствие св. М.И. бил откаран от екип на Спешна помощ
в УМБАЛ Русе, където на същия били направени медицински изследвания,от които се
установило, че е получил черепно-мозъчна травма и бил приет за лечение в
Отделение „Неврохирургия“. След като бил изписан от там, св. М.И. посетил
съдебен лекар, който го освидетелствал. За изясняване на случая била извършена
проверка от органите на МВР, която била възложена на полицейския служител – св.
С.С.. След приключване на проверката било образувано и настоящото наказателно
производство.
В хода на разследването било
проведено разпознаване на лица, при което св. М.М. посочил обв. С.Т., като
лицето което на процесната дата нанесло удар с крак в областта на главата на
постр. М.И.. При проведено разпознаване на лица, св. М. М. посочил св. Й.Н. като лицето,
което е било заедно с обв. Т., когато последния е нанесъл удара на пострадалия М.И..
Видно от заключението на
назначената и изготвена в хода на разследването съдебномедицинска експертиза, в
резултат на удара нанесен от обв. Т., св. М.И. получил счупване на черепа в
ляво слепоочно, контузия на мозъка в ляво слепоочно и субарахноидален
кръвоизлив. В заключението си вещото лице приело, че получените от св. И.
увреждания, са резултат на действието на твърди тъпи предмети и могат да бъдат
получени при инцидента от процесната дата, по начина описан в представените по
делото свидетелски показания и същите следва да се преценяват по медико-биологичния
признакразстройство на здравето, временно опасно за живота– средна телесна
повреда по смисъла на чл.129, ал.2 НК.
Разпитан в качеството на
обвиняем на досъдебното производство подс. Т. не изразил своето отношение към
предявеното му обвинение и се възползвал от правото си да не дава обяснения.
Гореизложената фактическа
обстановка се установява от показанията на
свидетелите М.Т.И., К.И.Г., М.М.М., С.Р.С., С.Й.Н., Р.С.Г., В.С.Н., П.Г.А., Р.И.К.,
Й.Е.Н. и С.Ц.С., както
и от приложените по делото писмени доказателства и доказателствени средства–протоколи за разпознаване на лица, медицинска
документация /история на заболяването/ издадена от УМБАЛ-Русе,
съдебномедицинска експертиза, справка за съдимост, биографична справка, декларация по ЗСГ, протоколите за
следствените действия.
Така с деянието си
обвиняемият С.Н.Т. осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл.131,
ал.1, т.12, вр. чл.129, ал.2, вр. ал.1 НК, тъй като на 06.11.2017г. в гр.Русе, по хулигански подбуди причинил на М.Т.И. ***,
средна телесна повреда, изразяваща се в причиняване на разстройство на
здравето, временно опасно за живота, резултат от счупване на черепа в ляво
слепоочно, контузия на мозъка в ляво слепоочно и субарахноидален кръвоизлив.
От обективна страна изпълнителното
деяние на престъплението било извършено от обвиняемия чрез действие. То се
изразило в нанасяне на удар с крак в главата на пострадалото лице, вследствие
на което същия е получил телесни увреждания подробно описани в заключението на
изготвената съдебномедицинска експертиза.Полученото от постр. М.И., счупване на
черепа в ляво слепоочно, контузия на мозъка в ляво слепоочно и субарахноидален
кръвоизлив,по своя
характер представлява „средна телесна повреда” по смисъла на чл.129, ал.2 НК и това телесно увреждане се намира в пряка
причинно-следствена връзка с нанесения му от обв. Т. удар. С извършените
действия обв. С.Т. грубо нарушил обществения ред и демонстрирал явно неуважение
към обществото, чрез упражняване на непровокирано от пострадалия физическо
насилие, обосноваващо хулиганските мотиви на деянието, което е извършено на
публично място и в присъствието на други лица, което дава основание деянието да
бъде квалифицирано, като престъпление по чл.131, ал.1, т.12, вр. чл.129, ал.2,
вр. ал.1 НК.
От субективна страна
престъплението е извършено от обвиняемия с пряк умисъл като форма на вината по
смисъла на чл.11, ал.2 НК. Както към момента на деянието, така и към настоящия
момент обвиняемият е пълнолетно и психически здраво лице. Същият е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни
последици и е искал настъпването на тези последици.
Защитата и подсъдимият изцяло оспорват авторството на престъплението от
страна на последния и основната им теза е, че автор на престъплението е св.Й.Н..
Последният сам заявява при разпита си , че той е блъснал пострадалия с ръце в
гърдите в резултат на което същият е паднал на земята и в този смисъл изрично
заявява, че всъщност подсъдим по делото е трябвало да бъде той.
Възражението на защитата е неоснователно и като
такива следва да бъде оставено без уважение .
На първо място следва да се посочи, че по делото има
три групи гласни доказателствени средства, възпроизвеждащи доказателства, които
са различни, до степен взаимно изключващи се относно главният факт на доказване
– кой е причинил увреждането на пострадалия. Първата група се състои от
показанията на свидетелите М.И., К.Г., М.М., С.С., С.Н. и С.С.. Втората група
обхваща доказателства, съдържащи се в показанията на свидетелите Р.Г., Й.Н. и В.Н.. Към тази група
гласни доказателствени средства следва да се причислят и обясненията на подсъдимия. Третата група
гласни доказателствени средства се съдържат в показанията на свидетелите П.А. и
Р.К., които съдържат само откъслечни фрагменти за събитията преди или след инцидента,
като следва да се посочи, че очевидно първият свидетел по-скоро е солидарен с
тезата на св.Р.К., която като основен инициатор на конфликта откровено
лъжествидетелствува, подобно на св. Й.Н..
Съдът кредитира изцяло първата група свидетелски
показания, защото същите са логични, последователни и най-вече произхождат от
незаинтересовани по делото свидетели и се подкрепят изцяло от заключението на
СМЕ. Отделно от това на досъдебното производство са извършени разпознавания от
страна на св.М.М., които категорично сочат именно подс.Т., като лицето, което е
ударил с крак в главата пострадалия, съответно, че св. Й.Н. е присъствал на
това събитие, но не той е човекът, нанесъл този удар (протоколи на л.88-л.91 от дос.пр-во).
Най-после свързващото звено между свидетелите М.М., С.С., С.Н. от една страна и
пострадалия е св.К.Г., т.е. по отношение на първите трима по никакъв начин не
може да има дефинитивното очакване, че са пристрастни и предубедени до степента,
която в случая е очевидна по отношение на двамата приятели на подсъдимия – св.Й.Н.
и св.В.Н.. Показателно в това отношение ,че тези първи трима свидетели по
никакъв начин не спестяват и омаловажават състоянието в което са се намирали
св.К.Г. и пострадалият – същите изрично твърдят, че са били „видимо пияни“ и
шумни, т.е. негативни оценки, за разлика от което последните двама по никакъв
начин не възприемат и съответно описват своето състояние (и поведение), като
такова – твърденията им в това отношение
са крайно пестеливи и разграничаващи се от него, твърдейки ,че макар и
да са употребили алкохол, всъщност са били трезвени.
За разлика от
тях показанията на втората група свидетели обслужват изцяло защитната теза на
подсъдимия, т.е. произхождат от заинтересовани свидетели, показанията на които
се опровергават както помежду си, така също и от заключението на СМЕ. Отделно
от това близките приятели на подсъдимия - св.Й.Н., който изрично заявява, че
всъщност той е следвало да бъде подсъдим по делото и св.В.Н. твърдят, че те
самите на знаят, че първият е с прякор „Копитото“, което пък се оказва много
добре известно на св.Р.Г., която се познава с него по-скоро инцидентно, покрай
посещенията му в заведението.
От показанията на пострадалия не могат да се направят
изводи досежно главният факт на доказване относно това кой му е причинил
телесното увреждане – подсъдимия, удряйки го с крак по главата или св.Й.Н.,
блъскайки го с ръце в областта на гърдите. Сам пострадалият заявява, че първият
спомен , след заплащане на сметката от негова страна е вече в болницата, което
предвид характера на увреждането – сериозна травма в областта на главата и
пияното състояние напълно логично обяснява липсата на спомени за конкретика и развитие на ситуацията в нейната динамика.
При това положение от показанията на пострадалия не могат да се правят нито
преки, нито косвени изводи за авторството на престъплението. Не така стои обаче
въпросът с показанията на другите четирима свидетели от тази група, което е
напълно закономерно предвид липсата на тези предпоставки, налични по отношение
на пострадалия. Св.К.Г. е близък приятел с пострадалия и в този смисъл по
отношение на него хипотетично може да съществува съмнение за пристрастност и
предубеденост относно изхода на делото. По преценка на съда подобно съмнение
отсъства, тъй като показанията му се подкрепят изцяло и в съществените им части
от другите трима свидетели, които както бе посочено са само инцидентни познати
с пострадалия и по отношение на тях в най-малка степен не е налице подобно
съмнение; отделно от това от доказателствата по делото не се установява някой
от тях да и бил в пияно, респ.видимо нетрезво състояние. За подобно състояние
на тези трима свидетели не се твърди от нито един свидетел и от трите групи, не
се твърди дори от подсъдимия. От показанията на св. К.Г. се установява, че след
излизането си от заведението, където е бил чакан от пострадалия са били последвани от св.Р.Г., подсъдимия, св.
В.Н. и св.Й.Н. и е продължила размяната на обидни реплики между нея и първите
двама. От показанията на св.К.Г. се установява, че към него се е насочил св.В.Н.,
а подсъдимия и св.Й.Н. са се насочили към пострадалия. Доколкото св.К.Г. си е
разменил по един удар със св.В.Н., то именно в този момент някой измежду
другите двама е ударил пострадалия – „Две момчета налетяха на М., тръгнаха до
го бият, но кое от двете го удари не мога да кажа“, показанията му на л.52,
гърба от пр. за с.з от 23.10.2018г. Тази липса на конкретен спомен, която от
друга страна е и признак на обективност на показанията му, предвид близките
приятелски отношения с пострадалия се дължи на множество обстоятелства – пияно състояние,
внимание ангажирано с друг нападател, бързо развитие на ситуацията, нощното
време. Тази обективна празнота в
показанията на св.К. обаче се преодолява в пълна степен от показанията на св.М.М.
, много съществен критерий за правдивостта им е обстоятелството, изтъкнато от
самия него – „Реално тогава за първи път се запознах с М. и след това влязохме
в заведението.“, показанията му на л.53, гърба. Именно този свидетел е пряк и
непосредствен очевидец на деянието и в тази връзка твърди : „Видях как
по-високото момче което стоеше срещу М., подскачайки го ритна в главата…..“,
показанията му на л.81 от дос.пр-во, приобщени в с.з. от 23.10.2018г. на
основание чл.281 ал.4 вр.ал. 1 т.2 от НПК. Друг съществен момент в този разпит
е изразеното убеждение, че този свидетел може да разпознае както лицето нанесло
удара, а така също и другите му двама спътници , които назовава, като
„по-ниското“ (св.Й.Н.) и това с „БМВ“-то (св.В.Н.). При двете проведени
разпознавания (л.88 – л.91 от дос.пр-во) при спазване на всички процесуални
изисквания, съобразно чл.169 – чл.171 от НПК св.М. изрично разпознава подсъдимия, като човека, който ритва пострадалия с
крак в главата, а св.Й.Н., като човекът , който е стоял до тях, но не и той да е
нанесъл удара, като освен всичко друго следва и да се има предвид, че
разпознаването е извършено в много кратък период след деянието. При това
положение се установява освен всичко друго и че подс.Т. е по-висок от св.Й.Н., което следва да се
противопостави на множеството възражения на защитата в обратна насока - разлики от 2-3-5 см.,
1-2-5м и пр. и способностите (субективни) на човешкото око да определя
разстояния изобщо не следва да се обсъждат. Същественото пък в показанията на
св.С.С. е, че също е възприел „как едното момче, което беше по – високо от
другото ….как го ритна в главата и М. падна на земята“, показанията му на л.82
от дос.пр-во, приобщени по реда на чл.281 ал.4 вр.ал.1 т.2 пр.2 от НПК. Св. С.Н.
също от своя страна е бил очевидец на нанасянето на удара, като същият не може
да посочи точно човека, нанесъл удара, доколкото същият е бил с гръб към него. От
показанията на полицейския служител С.С., извършил проверка по случая също се установява, че подс. Т. е по-висок от св.Й.Н.,
като тези му впечатления са придобити от преглед на видеозаписите в района на инцидента.
Напълно идентични са и възприятията на св.П.А., който в съдебно заседание
изрично заявява, че „Сиско“ (подсъдимия) е по-висок от Дани (Й.Н.). В този
смисъл основаната теза на защитата, че тримата свидетели, са излезли от заведението
след като пострадалият е бил (вече) ударен е несъстоятелна и по никакъв начин
не обслужва идеята, че всъщност тези свидетели не са очевидци на престъплението.
Следва да се посочи, че въпросът за съотношението между ръста на подсъдимия и
този на св.Й.Н. е изяснен по напълно безспорен начин ; по тази причина и съдът
не е извършил освидетелстване, което като способ на доказване да определи
точният им ръст до сантиметри.
Съдът изобщо не кредитира показанията на св.Й.Н.,
който откровено лъже до степен изцяло да претендира, че именно той е нанесъл
удара на пострадалия, блъскайки го с ръце в областта на гърдите, защитавайки се
от него и до там, че на два пъти в съдебно заседание изрично завява, че той е
следвало да бъде подсъдим по делото. Съдът не кредитира по никакъв начин
показанията на този свидетел не само поради гореизложеното , но и предвид
изричното изявление на вещото лице по СМЕ в съдебно заседание :“ Последният
свидетел (Й.Н.) даде такава версия, която по никакъв начин не отговаря на
уврежданията“. С тези си показания съдът намира, че св. Й.Н. извършва
престъплението лъжесвидетелстване и след влизане в сила на присъдата,
материалите по делото, касаещи това следва да се изпратят на РРП на основание
чл.208 т.1 от НПК.
По същия начин съдът не кредитира показанията на св.Р.Г.,
която изцяло отрича да е присъствала ,като очевидец на престъплението,
стремейки се по този начин максимално да разграничи подс.Т. от авторството му,
което категорично се опровергава от показанията на свидетелите М.М., С.С., С.Н..
По отношение на тази свидетелка също следва да се отделят материали по делото и
да се изпратят на РРП на основание чл.208 т.1 от НПК с оглед проверка за извършено
престъпление по чл.290 от НК. Отделно от това показанията и са напълно
протоворечиви – от една страна тя нищо не е видяла, тъй като си е тръгнала с
таксито, от друга страна „Сблъсък не съм видяла такъв, какъвто казват
свидетелите. Видях сблъсък, който не знам, не видях. Видях просто някакви ръце,
които се сплитат и се отблъскват“, показанията и в с.з. от 23.10.2018г. От
приобщените и показания на дос.пр-во по реда на чл.281 ал.4 вр.ал.1 т.1 от НПК
освен, че се установява, че тя е очевидец на престъплението, а също и че на
практика до голяма степен до него се е достигнало в резултат на нейните
провокативни действия, последвайки пострадалия и св.К.Г. извън заведението,
продължавайки да им крещи. Именно в тази ситуация подсъдимия Т. и св.Й.Н. също
са излезли отвън, с нищо непровокирани от първите двама, очевидно с идеята да
въздадат справедливост, „наказвайки“ ги за поведението им спрямо св.Г., като
дори не са отчитали факта, че пострадалият по никакъв начин не е влизал във
вербален сблъсък с нея. Следва да се посочи изрично, че св.Р.Г.
лъжесвидетелства и в други насоки. Доколкото в разпита и на досъдебното
производство нарича неколкократно подсъдимия „Копитото“ ,говорейки за него в 3
л. ед.ч., в съдебно заседание той вече е „Сиско“(и само веднъж „Копитото“), но
много същественото различие се появява в нейната преценка за разликата между
ръста му и този на св.Й.Н.. В разпита си от дос.пр-во, приобщен на основание
чл.281 ал.4 вр.ал.1 т.1 от НПК тя заявява, че „Дани на ръст е по-нисък от
Копитото“, за разлика от съдебно заседание където вече съотношението е точно
обратното – „Дани е по-висок от „Копитото“
Съдът не кредитира показанията на св.В.Н., че към
момента на удара е бил в заведението, а не извън него, защото това се
опровергава от показанията на свидетелите, които съдът кредитира. Всъщност от
тези показания се установява, че св.В.Н. в максимална и много адекватна степен
е оказал спешна медицинска помощ на пострадалия, вадейки му е езика от устата и
привеждайки го в странично положение с оглед недопускане задушаването му с кръв,
което се потвърждава от свидетелите, които са били там.
Въз основа на изложеното ,съдът намира,че подсъдимия
Т. следва да бъде признат за виновен в извършването на престъплението в което е
обвинен и да му се наложи наказание.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът отчита единствено липсата на минали осъждания на подсъдимия.
Като отегчаващи отговорността обстоятелства съдът отчита изключително тежката
степен на телесно увреждане на пострадалия в рамките на средна телесна повреда.
Това е така, защото видно от разпита на вещото лице по СМЕ в съдебно заседание,
че мястото на увреждане вече е анатомично увредено и ще остане такова за цял
живот, особено предвид на това, че се касае за млад човек. В прогнозите си за
оздравяването на пострадалия според вещото лице пострадалият не може да се
възстанови така,“ че да стане онзи човек, който е бил преди удара“. Предвид
областта от тялото, където е причинено увреждането и неблагоприятната прогноза
на вещото лице, съдът намира ,че конкретната телесна повреда се отличава с
по-висока степен на обществена опасност, спрямо обичайните от този вид.
Отегчаващи отговорността обстоятелства е липсата на всякакво провокативно
поведение от страна на пострадалия, който дори не е разговарял с подсъдимия.
Дори и да е имало размяна на обидни реплики и думи (но не и физически сблъсък)
между пострадалия и св.Р.Г., но поне в заведението такива категорично не е
имало, това по никакъв начин не е дало право на подс.Т. да го „наказва“ и то
пози жестоки брутален начин, още повече, че св.М.И. е бил във видимо нетрезво
състояние , което е било възприето от подсъдимия и е било безпределно ясно, че
удар с крак в главата му ще доведе до неконтролируемо падане на земята.
Следващото отегчаващо отговорността обстоятелство, което съдът констатира и липсата на всякакво съчувствие от страна на
нападателя към увредения, което е намерило израз в това, че не само не се е заинтересувал
от състоянието му, а веднага е избягал от местопроизшествието. Тук не може да
не се изтъкне общественополезното поведение на св.В.Н., който с бързите си и
адекватни действия е предотвратил настъпването на значително по-лош
резултат. Всичко това характеризира
деецът, като такъв с висока степен на обществена опасност, използвайки напълно
безпричинно придобити
бойни умения по отношение на безпомощен човек, който освен това с нищо
не го е провокирал и в което именно се
изразяват хулиганските му подбуди . Въз основа на изложеното съдът определи
наказание на основание чл.131 ал.1 т.12 вр.чл.129 ал.1 вр.чл.36 и чл.54 от НК при
превес на отегчаващите отговорността обстоятелства, ориентирано между минимума и средата за извършеното от подсъдимия престъпление – лишаване от свобода за срок от три години и
шест месеца. При такъв размер на наказанието не следва изобщо да се
обсъжда въпросът за отлагане на наказанието, предвид забраната на чл.66 ал.1 от НК. Дори и наказанието лишаване от свобода да бе в размер под три години и наличието на всички други формални предпоставки за
приложението на чл.66 ал.1 от НК, съдът намира че визираните в чл.36 ал.1 от НК
цели не биха се изпълнили, ако изтърпяването на наказанието се отложи за изпитателен срок. Като цяло това
наказание е насочено към постигане на визираните в чл.36 ал.1 от НК цели и в
пълна степен би оказало превъзпитателно въздействие на подсъдимия, който при
изолация от общество следва да преосмисли поведението си, особено в аспекта към
зачитане на телесния интегритет на другите хора.
По предявения граждански иск
от св.М.И. от
20 000 лв. против подсъдимия, представляващ обезщетение за неимуществени
вреди: непозволеното
увреждане е сложен юридически факт, елементи от който са деяние, вреда,
противоправност на деянието, причинна връзка и вина, съединени от правната
норма на чл.45 от ЗЗД. Необходимо е да са осъществени всички тези елементи от фактическия
състав, за да е налице непозволено увреждане. С оглед изложеното е налице
противоправно деяние от страна на подс.Т. - извършено е престъпление по чл.131
т.12 вр.чл.129 ал.1 от НК и то виновно - при пряк умисъл. Налице е и вреда -
неимуществени вреди, изразяващи се в разстройство на здравето,временно опасно
за живота - счупване на черепа вляво
слепоочно, контузия на мозъка вляво слепоочно
и субархоидален кръвоизлив, като получените увреждания се намират в
пряка и причинно-следствена връзка с действията на подсъдимия. Поради това,
съдът намира, че гражданския иск е доказан по своето основание. Предвид гореизложеното, безспорно със своето
виновно поведение подсъдимият Т. е причинил на гражданския ищец неимуществени
вреди, които следва да репарира. Гражданският ищец е търпял болки и страдания
както при получаването на телесните увреждания, така и по-късно в периода на
възстановяване. Касае се за много тежко увреждане в областта на главата, наличие
на оперативна интервенция и ограничения, които завинаги ще съпътстват живота на
пострадалия, който е млад човек, т.е.налице е изключително неблагоприятна
прогноза, като последица от това телесно увреждане, както се установява и от
заключението на вещото лице по СМЕ – анатомично увреждане за цял живот. Въпреки,
че от момента на деянието до постановяване на присъдата е изминал период от
около една година пострадалият изпитва значителни трудности в ежедневието си –
лесна уморяемост, болки в главата при физическо усилие, гадене, проблеми с
паметта и концентрацията, като по тази причина е прекъснал и образованието си
във Висше учебно заведението, тъй като не е в състояние да си вземе изпитите. Предвид
правилата на деликтната отговорност и справедливостта и като взе предвид изложените
по-горе обстоятелства, характера и вида
на телесните увреждания, оперативната интервенция, претърпените болки и
страдания, настъпилата промяна в начина на живот на пострадалия и липсата на
перспектива за пълно възстановяване съдът оценява неимуществените му вреди в
размер на 15 000 лева, т.е.гражданският иск следва да
се уважи до този размер, като основателен и доказан и да се отхвърли до пълната
сума от 20 000 лв. Тази сума подсъдимият Т. следва да заплати на пострадалия, ведно със законната лихва от датата на деликта – 06.11.2017г.
Подсъдимият следва да заплати и сумата от 400 лв. в полза на РРС за държавна
такса върху уважената част от гражданския иск, а също сумите от 166 лв. в полза на държавата за
разноски на дос.пр-во и сумата от 80 лв. за разноски в съдебно заседание в
полза на бюджета на съдебната власт. Съдът
не присъжда разноски на гражданския ищец и частния обвинител за възнаграждение
на повереника му , въпреки подобно искане, защото в представеното пълномощно
такива не са посочени и по този начин изобщо не може да стане ясно какъв е
техният размер.
След влизане в сила на присъдата да се отделят
материалите по делото, касаещи евентуално извършени от св.Й.Е.Н. и св.Р.Р.С.Г.
престъпления по чл.290 от НК и да се изпратят на РРП на основание чл.208 т.1 от НПК.
Мотивиран така съдът постанови присъдата си.
Районен
съдия: