Р Е Ш
Е Н И Е № 124
гр. Сливен, 13.09.2018 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
гражданско отделение, в публично заседание на пети септември през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА
ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
МАРТИН САНДУЛОВ
Мл.с.СИЛВИЯ
АЛЕКСИЕВА
при секретаря Елена
Христова, като разгледа докладваното от съдия Алексиева в.гр.д. № 345 по
описа за 2018 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба, подадена от пълномощник на ответника в първоинстанционното производство
– Професионална Гимназия по механотехника - гр. Сливен, против Решение №
542/18.05.2018 г. по гр.д.№ 6097/2017 г. на Сливенски районен съд, с което са
уважени предявените от Т.М.П.,***, против Професионална гимназия по
механотехника – гр. Сливен с адрес *********,
искове с правно основание чл. 74, ал. 4 от КТ, чл. 344, ал. 1 , т. 1 и т. 2 КТ,
а именно: прогласява се недействителността на клауза по т. 4 на трудов договор
№ ЧР-03-162/07.08.2017 г., сключен между ищцата и ответника, относно срока за
изпитване; признава се за незаконно и се отменя уволнението на П., извършено
със заповед № РД -15-16/27.11.2017 г.,
издадена на основание чл. 71 ал. 1 от КТ, от началника на РУО Сливен; възстановява
се ищцата на заеманата от нея длъжност, преди уволнението – Директор на Професионална гимназия по
механотехника – гр. Сливен; Осъжда се ответникът да заплати на ищцата сумата от
600 лв. деловодни разноски и сумата от 240 лв. държавна такса.
Решението се обжалва изцяло
като неправилно, незаконосъобразно и постановено при нарушение на процесуалните
правила.
Въззивникът – ответник в
първоинстанционното производство, основава твърденията си за порочност на
постановения от СлРС акт, на следното: По отношение на иска по чл. 74, ал.4 във
вр. с чл. 70, ал. 5 от КТ се изтъка неправилност на изводите на съда, тъй като
не са били съобразени следните фактори:
- субектът на преценката за ефективността на изпълнение на
трудовите функции през срока за изпитване и
- промяната им с новия Закон за предучилищно и училищно
образование, при който ищцата не е била изпитвана.
Навеждат се доводи за изменения в трудовите
функции, отразени в длъжностната характеристика от 21.10.2017 г., а именно – да
изпълнява дейности по проекти и програми, съфинансирани от ЕС и да организира
координира, контролира подготовката и отчита средствата по проект наричан за
кратко „Твоят час“, както и за задълбочаване на изискванията към вече
съществуващи задължения по длъжността. Развиват се съображения за липсата на
проверка на запознатостта на ищцата с новата нормативна уредба при трудовата й
ангажираност в предходния момент. Навеждат се доводи за липсата на задълбочен
анализ в акта на съда, на старите и новите трудови функции посочени в
длъжностните характеристики и от там необоснованост на довода за идентитет,
което от своя страна водело до неприложимост на императивната норма на чл. 70,
ал. 5 от КТ, дори при един и същ работодател.
По отношение на допуснатите
нарушения на съдопроизводствените правила се защитава следната позиция:
липсвали мотиви защо съдът не възприема позицията на ответника в
първоинстанционното производство и не били обсъдени доводите му. На следващо
място се повдига въпрос за процесуално нарушение, допуснато във връзка с
оставяне на доказателствено искане на ответната страна без уважение, а именно
такова, за допускане на съдебно трудова експертиза, със задача да установи
различията в трудовите функции според новата и старата длъжностни
характеристики. В тази връзка във въззивната жалба бе направено доказателствено
искане за назначаване на съдебно-трудова експертиза, което беше отхвърлено. Претендират
се деловодни разноски.
В законоустановения срок от
въззиваемата страна е постъпил отговор на въззивната жалба, с който ищцата по
първоинстанционното производство -Т.М.П., чрез пълномощника си, оспорва въззивната
жалба. Твърди се, че наведените аргументите са неоснователни, тъй като законът
сам по себе си, дори и нов - не
предвижда промяна на съществуващите трудови правоотношения за процесната
длъжност, а дори изрично ги потвърждава. Моли въззивния съд да остави без
уважение жалбата и да потвърди атакувания акт, като навежда довод за
обоснованост и аргументираност на извода на съда, атакуван от въззивника.
Оспорва необходимостта на направеното доказателствено искане, доколкото изтъква,
че сравнение на двете характеристики, участниците в процеса могат да извършат и
сами. Претендира разноски за тази инстанция за адвокатски хонорар.
В с.з., въззивникът Професионална
гимназия по механотехника - гр. Сливен се представлява от процесуален
представител по пълномощие, който поддържа подадената жалба и моли за
уважаването й. Иска присъждане на разноски.
Въззиваемата страна Т.М.П., редовно призована в съдебно
заседание се явява лично и се представлява от адвокат, като оспорва въззивната
жалба като неоснователна. Намира атакуваното решение за правилно и
законосъобразно и моли съда да го потвърди. Изтъква, че в мотивите си РС Сливен
не е разгледал и второто основание за недействителност на клаузата за
изпитване, а именно в чия полза е уговорен срокът. Посочва, че срокът бил
уговорен в полза на трето за правоотношението лице, а именно РУО Сливен и в
този смисъл клаузата е недействителна и на това основание, което следвало да
бъда разгледано, в случай че не се възприемат мотивите на Сливенски районен съд
за недействителност на клаузата на първото основание. Прави искане за разноски.
Пред настоящата инстанция не
се събраха допълнителни доказателства.
Въззивният
съд намери въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260
и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално
легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания
акт съд.
Съдът извърши служебна проверка
на обжалваното решение по реда на чл. 269 от ГПК и констатира, че обжалваното
съдебно решение е валидно, а с оглед обхвата на обжалването
– и допустимо.
При извършване на въззивния
контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение,
настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд
доказателства, намира, че обжалваното решение е законосъобразно и правилно.
Този състав на въззивния съд счита, че формираната
от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в
мотивите на решението, е правилна и кореспондираща с доказателствения материал,
и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, препраща към нея, като следва само
най-общо да я допълни по следния начин:
Видно от приложеното по
делото трудово досие на ищцата П., същата е заемала длъжност „директор“ при
ответника от 15.02.2005 г., до 18.02.2016 г. без прекъсване. На 18.02.2016 г.
със заповед № РД 12-80/18.02.2016 г. на МОН (л. 359, т. 2 от досието) трудовото
правоотношение на ищцата е било прекратено. На 07.08.2017 г. между висшестоящия
орган на ответника - РУО- Сливен, и П., на основание чл. 68, ал.1, т.4 и чл. 70
от КТ е сключен нов трудов договор № ЧР-03-162/07.08.2017 г. (л. 359, том 1 от
досието), в който е включена т. 4 където изрично е посочено, че договорът се
сключва за определено време: със срок за изпитване от шест месеца, уговорен в
полза на РУО Сливен, след изтичането на който договорът продължава до заемане
на длъжността въз основа на конкурс. Междувременно ищцата е подписла няколко
длъжностни характеристики - съответно с първия трудов договор на 17.02.2005 г.
(л. 75- 78, том І от досието) и на 05.02.2013 г. (л. 24-29 от
първоинстанционното пр-во) и с последващия трудов договор – на 07.09.2017 г.
(л. 30-33 от първоинст.дело). Във всяка от характеристиките са посочени трудови
функции, задължения и изисквания към лицето изпълняващо длъжността Директор,
които са разделени в около 100 точки, подредени в няколко раздела. Част от
задълженията са конкретни и ясни, а друга част са поставени абстрактно и под
една или друга форма присъстват във всяка една от характеристиките, като
обхващат морални категории, или поставят абстрактни цели като „постигане на
високи резултати“ и „намиране на решения на проблеми“.
На 27.11.2017 г. на Т.М.П.
е връчена при отказ Заповед №
РД-15-16/27.11.2017 г. на РУО Сливен, за прекратяване на трудовото
правоотношение без предизвестие на основание чл. 71, ал.1 от КТ.
Въззивният съд, счита че
доказателствата са правилно анализирани и оценени и не следва да преповтаря
техния анализ.
Въз основа на установеното
от фактическа страна, настоящия състав на СлОС се солидаризира с направените от
първоинстанционния съд правни изводи, относно квалификацията на исковете и тяхната
основателност, като ги разширява и допълва по следния начин:
Доказателствената тежест за
законността на уволнението и действителността на клаузите на трудовите договори
при така предявените обективно съединени искове по чл. 74, ал. 4 от КТ, чл.
344, ал.1 т.1 и т.2 от КТ са правилно разпределени и са възложени на ответника
в производството. Безспорно надлежният ответник е работодателят на ищцата, а именно
Професионална гимназия по механотехника – гр. Сливен. Висшестоящия орган,
съгласно постановките на ТР 1/30.03.2012 г., действа като представител на
работодателя, тъй като не е юридически издържано лицето, което представлява
съответното учреждение да учредява, изменя и прекратява трудовите
правоотношения със себе си.
Следва да бъде уточнено, че от
съдържанието на т.4 на процесния трудов договор, тълкувано в унисон с
константната практика на ВКС, става ясно, че същият е срочен трудов договор с определяем
срок, с клауза за изпитване, който е следвало да се прекрати със заемане на
длъжността след провеждането на конкурсна процедура от лицето спечелило
конкурса, съобразно посоченото в т. 4 на чл. 68 ал. 1 от КТ или с едностранно
волеизявление на работодателя – в случая РУО Сливен направено в 6 месечен срок.
Целта на трудовия договор
със срок за изпитване в полза на работодателя е да се провери годността на
работника да изпълнява възложената работа - чл. 70, ал. 1 от КТ. В ал. 5 изрично
е прогласен принципът, следващ от духа на закона, за еднократност и
изключителност на този договор - само веднъж, за една и съща работа при един и
същ работодател, за да не се държи работникът или служителят в договорна
връзка, която е неокончателна и несигурна и се прекратява облекчено /без
мотиви, предизвестие, закрила по чл. 333 от КТ, дължими обезщетения/ от
работодателя, в чиято полза е уговорен срокът. Договор със срок за изпитване не
може да се сключи за работа /трудова функция/, която работникът или служителят
вече е изпълнявал при работодателя по окончателен трудов договор. Изменение на трудов договор
в такъв с уговорка за изпитване е допустимо само ако едновременно с това се
промени и трудовата функция на работника или служителя. Няма възможност за
сключване на втори и въобще последващ трудов договор със срок за изпитване със
същия служител за същата работа. Ограничението по чл. 70, ал.5 КТ обхваща не
само случаите, когато срокът за изпитване се уговаря повторно при съществуващо
трудово правоотношение, но и когато след прекратяване на трудовия договор за
изпълнение на определена длъжност се сключва нов трудов договор за същата по
естеството си трудова функция, тъй като годността на работника да изпълнява
работата вече е проверена. (така Решение по ГД 776/2014 г. 4-то ГО, ВКС Решение по ГД
418/2016г. 3-то ГО, ВКС, Решение № 26 от 28.02.2018
г. по гр. д. № 2545 / 2017 г. на ВКС, 3-то ГО, в което е цитирана обилна
практика и др.)
В този дух на разсъждения,
спорът по делото се съсредоточава около въпроса дали трудовите функции на
„директор“ на Професионалната гимназия по механотехника преди 18.02.2016 г. се различават
съществено с тези след 07.08.2017 г. Трудовите функции на директор на училище
са обективирани в Длъжностна характеристика. Ищцата има подписани няколко такива.
При анализ на трудовите характеристики преди и след прекъсване на трудовото
правоотношение се установи, че смислово същите се различават само по 8 точки,
от общо 87. Дублиране на функциите има към всеки един раздел, а като качествено
нови може да се определят само т. 28, 29 и 30 от раздел ІІІ на длъжностната
характеристика от 07.09.2017 г. При обсъждане на довода на възивника, че ищцата
не е била изпитвана по т. 29, а именно изпълняване на дейности по европейски
проекти и порграми съфинансирани от ЕС, то следва да се посочи, че
доказателства за противното се съдържат в трудовото досие на ищцата, от където
е видно, че същата е минала обучения (л. 202,205,219) и е извършвала дейности
по европейски проект „УСПЕХ“, възложени и с допълнително споразумение РД
-15-253/28.10.2013 г., без да са констатирани липси на професионални качества у
нея. Що се отнася до т. 30, а именно за възможността си да се справи с
възложената й работа по Европейски проект „Твоят час“, което е и основен
аргумент на въззивника, следва да се посочи следното: На първо място, функцията
на клаузата за изпитване е да се провери годността на работника или служителя
да изпълнява съответните трудови функции реално – именно за това е предвидена
ал. 4 от чл. 71 КТ - към срока за изпитване да не се включва времето, през
което работникът е бил в отпуск или болнични, тъй като през това време същият
не е бил реално изпитван. Съгласно чл. 85, ал. 1 от ИНСТРУКЦИЯ за изпълнение на
дейностите по проект BG05M2OP001-2.004-0004 „Развитие на способностите на
учениците и повишаване мотивацията им за учене чрез дейности, развиващи
специфични знания, умения и компетентности (ТВОЯТ ЧАС) – фаза І“, (публикувана
на интернет сайта на МОН http://tvoiatchas.mon.bg/Schools/Documents/Instruction-Final.pdf) възлагането
на дейностите, сочени от ответниците като такива, които отличават трудовите
функции на директора през 2016 от тези на същата длъжност през 2017 се възлагат
с допълнително споразумение по чл. 119 от КТ, каквото не е сключвано с ищцата в
срока за изпитване. На практика изпитване по тези дейности не е извършвано и не
е имало възможност да се извърши. В светлината на гореизложеното може да се
определи, че т. 28, а именно „разработване на вътрешни правила за работна
заплата“ не представлява такова съществено изменение на трудовата функция на
директор на училище, което да обуслови изпитването му, след като същия е
изпълнявал тази длъжност и функциите свързани с нея единадесет години.
По отношение на наведения от
въззивника довод, че ищцата не е полагала труд при новия Закон за училищното и
предучилищното образование, то следва да се посочи, че въззивникът не доказа
действителното изменение на трудовите функции във връзка с изменението на
закона, а се задоволи с общото посочване, че има такова. Промяната е следвало
да се отрази в длъжностната характеристика, а както бе обсъдено по-горе такава
няма.
Що се отнася до довода на
въззивника, че срокът за изпитване е уговорен в полза на трето лице, а именно
РУО – гр. Сливен, което учреждение не е изпитвало ищцата при предходното
изпълнение на трудовите й функции като директор на професионалната гимназия, то
следва да се посочи, че нормата на чл. 71 КТ изрично посочва, че срокът за
изпитване може да бъде уговорен и в полза на двете страни в правоотношението,
които се явяват работодател и работник. В конкретния случай, поради особените
обществени отношения в сферата на образованието, работодателят се представлява
от горестоящ орган, но страна по правоотношението е все една и съща -
гимназията и именно тя следва да преценява годността на работника, което е
имала възможност да стори през единадесетте години работа и в случай че се
установи, че работникът/служителят не се е справял с функциите на директор,
пред доминиращата страна в трудовото правоотношение е стояла възможност да не
сключва повторен трудов договор с ищцата.
Във връзка с гореизложеното
по делото се установи, че въззивникът не доказва съществено изменение на
функциите и следва да се приеме че уговорената калуза за изпитване противоречи
на закона, а именно на чл. 71, ал. 5 от КТ, поради което следва да се обяви за
недействителна.
Поради изхода на спора по
преюдициалния въпрос за действителността на клаузата за изпитване, то следва да
се потвърди и разрешението по исковете по чл. 344, ал. 1 т. 1 и т.2 от КТ на
първоинстанционния съд. Недействителността на клаузата за изпиване отрича
потестативното право на работодателя да прекрати трудовия договор на основание чл.
71, ал. 4 КТ, поради което уволнението е незаконно поради липса на основание и
като такова е следвало да се отмени. Съдът като съобрази изложеното до тук и
тъй като не са били наведени основания за пречки за възстановяване на работника
на пердходната заемана от него длъжност, а именно изтичане на срока на договора
съгласно, постановките на ТР 2/2012 г. ВКС, то
правилно е уважена претенцията за възстановяване на работа на
въззиваемата, на процесната длъжност.
Двете страни са претендирали
разноски пред въззивната инстанция.
С оглед изхода на процеса
пред настоящата инстанция и на основани е чл.
78, ал.1 от ГПК, на въззивника следва да се възложи да заплати направените
от въззиваемата страна разноски в размер на 600 лв. платени по договор за
адвокатска защита и съдействие от 30.07.2018 г.
Ръководен от гореизложеното
съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 542/18.05.2018 г. по гр.д.№
6097/2017 г. на Сливенски районен съд,
като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Професионална гимназия по механотехника – гр.
Сливен с адрес *********, да заплати на Т.М.П.,*** сумата от 600 лв.,
представляваща направените във въззивното производство разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в
едномесечен срок от връчването му на страните при условията на чл.280, ал.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.