Р Е Ш Е Н И Е
№76
гр.
Велико Търново, 18.03.2022
година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд гр. ВЕЛИКО ТЪРНОВО – шести
състав, в открито заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет
и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН
БУЮКЛИЕВ
при участието на секретаря С.М., като разгледа
докладваното от председателя адм. дело №126 по описа на Административния съд за
2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 от АПК вр. с
166, ал.3 от ДОПК..
Жалбоподателят
„Нове Инженеринг“ ЕООД – Свищов, чрез пълномощника си *** Л. от ВТАК, е
обжалвал като незаконосъобразен АУПДВ № 01-2600/3386#3 от 23.02.2021 година на ИД на ДФ „Земеделие“, с
който е установено публично вземане от 140 600, 28 лв., представляващо
сбор от сумата 70 643,56 лв., представляваща санкция, изчислена в
съответствие с Делегиран Регламент /ЕС/2017 на Комисията и неправомерно платена
/получена/ сума за извършени от жалбоподателя доставки на плодове и зеленчуци в
размер от 69 956, 72 лв., както и 13 991,34 лв., представляваща сума,
с която са финансирани разходи за ДДС по заявки за плащане.
В
жалбата се поддържа, формалната и материална незаконосъобразност на оспорения
административен акт. Аргументира се, че констатациите за недостоверност на
сертификатите за съответствие, представени във връзка с доставките на различни
земеделски производители са необосновани и неподкрепени с доказателства. В тази
връзка се аргументира, че в хода на производството по оценката на доказателствения
материал, приложен към всяка една от заявките, към която се твърди да са
приложени тези сертификати, никакви проблеми със сертификатите не са констатирани,
като заявките за плащане са изпълнени от фонд „Земеделие“. При това според
жалбоподателят с факта на приемането и заплащането на заявките, ответникът е
приел, че доставените по програмата плодове на съответните крайни ползватели,
са отговаряли на всички изисквания за качество. Прави се оплакване, че
приложените към становището в хода на производството по издаване на АУПДВ
писмени доказателства са дезавуирани от административния орган необосновано.
Прави се и оплакване, че при извършването на конкретното производство е
нарушена съществено процедурата, разписана в чл.19 от Наредбата за условията и
реда за прилагане на схеми за предоставяне на плодове и зеленчуци и на мляко и
на млечни продукти в учебни заведения – схема „училищен плод“ и схема „училищно
мляко“, като предвидения там решителен 3 месечен срок е нарушен. Сочи се и, че
са смесени основанията, посочени в разпоредбата на чл.9, алинеи 1 и 2 от
посочената Наредба неправилно издателят на акта приема, че липсата на сертификат
за съответствие на качеството и съответствие на изискванията за качество по
Регламент /ЕС/ 2001 на Комисията е едновременно и доказателства за липаста на
стока въобще или липса на удостоверяване на факта, че тази стока е произведена
от регистриран земеделски производител. Всъщност, дори и да се приемело, че с
такива сертификати се доказва факта на производство на описаните в тях плодове
от регистрирани земеделски производители, то изискването е относимо само за 1/3
от доставките, доколкото това е и законовото изискване. Именно поради това
описаните в акта обстоятелства неправилно били квалифицирани като нарушаване на
разпоредбата на чл.9, ал.2 от Наредбата, а не на разпоредбата на чл.9, ал.1 от
нея. Поддържа се най – сетне, че неправилно е определена сумата, с която
дружеството е санкционирано. Претендират се разноските по делото.
Ответникът
отрича основателността на жалбата в писмено становище, представено на
20.09.2021 година, като и тази страна претендира за разноските по делото.
Жалбата
е допустима за разглеждане по същество, доколкото е подадена от легимирано лице
и в 14 дневния преклузивен срок. Видно от представеното известие за доставяне,
обжалваният акт е връчен на представител на дружеството на 25.02.2021 година,
като е подадена на 9.03.2021 година.
Видно от мотивите на оспореният
акт ответникът приема, че производството по издаването на АУПДВ е открито във
връзка с подадени от жалбоподателя заявки за плащане по схема за предлагане на
плодове, зеленчуци, мляко и млечни продукти в учебните заведения, които са предявени
въз основа на акт за одобрение №01-2600/4931 от 27.09.2018 година , като са
посочени общо шест заявки /от 9.1.2019 г. за ноември 2018 г.; от 7.2.2019 г. за
декември 2018 г.; от 7.3.2019 г. за януари 2019 г.; от 9.4.2019 г. за февруари
2019 г.; от 10.5.2019 г. за март 2019 г., от 7.6.2019 г. за април 2019 г./,
като са посочени сумите, които са заплатени, както и заявените за
възстановяване на ДДС суми.
Посочено е, че е налице
съмнение за недостоверност/неавтентичност на представените към тях сертификати
за контрол на съответствието, касаещи земеделският производител М.Г., ЕТ „Б.Б.
- Пчела“ и ЕТ „К.Ч.“, които сертификати са необходими като доказателство за
спазването на чл.9, ал.1 от Наредба за условията и реда за прилагане на схеми
за предоставяне на плодове и зеленчиуци и на мляко и на млечни продукти в учебните
заведения – Схема „Училищен плод“ и Схема „Училищно мляко“ /Наредбата за лаконичност/.
В табличен вид са описани сертификатите, както и номерата на заявките към която
са приложени такива сертификати.
Посочено е, че във връзка с
това били изпратени писма до ОБДХ – Русе и ОБДХ – Пловдив, които със
съответните писма изпратили информация. ОБДХ – Пловдив е изпратил автентична
заявка за издаване на сертификат за контрол на съответствието и сертификат
№074/ПВ-19, издаден в с.Брестник, като при сравнение с представения сертификат се
установявало наличие на различна дата. ОБДХ – Русе предоставило информация, че
всеки търговец, заявил извършването на контрол за качество на пресни плодове и
зеленчуци съгласно Наредба №16/28.05.2010 в ОБДХ, получава входящ номер от
деловодната система, като се изготвя сертификат и фактура за заплащане за
таксата, събирана от БАБХ. В конкретният случаи нямало подадени заявки от
бенефициерите в ОБДХ Русе, не отговарят по номер, дата и издаване на фактурата
/като са посочени осем конкретни сертификата/.
Съответно в мотивите на
АУПДВ е посочено, че е поискано становище
от БАБХ, като с писмо от 31.01.2019 година, тази агенция посочвала, че според
чл.23,ал.1 от Наредба №16, когато партидата е с произход от ЕС и е
предназначена за вътрешния пазар и качеството и означението съответстват на
изискванията и стандартите за предлагане на пазара, инспектор от ККППЗ издава
сертификат за съответствие по чл.21, ал.1 на основание постъпило искане от
страна на търговеца, след подадена заявка по образец съгласно приложение на
Наредбата.
С оглед на посоченото е
прието, че за учебната 2018/2019 не е спазено изискването на чл.9, ал.1 от
Наредбата, съгласно което по схемата „Училищен плод“ се разпределят само пресни
плодове и зеленчуци, включени в списъка по приложение 1, като се извършват не
повече от 46 доставки за година, от които поне 1/3 да са на продукти,
произведени от земеделски стопани, регистрирани по Наредба №3 от 1999 г. за
създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани. В представените
заявки за плащане изпълнението на изискването било удостоверено от бенефициера
с представянето на изброените сертификати, представляващи официални
удостоверителни документи, издадени в съответните длъжностни лица в това им качество,
като те са послужили за основание да се разпореди и извърши плащането по тези
заявки. От издателите на тези
сертификати /съответните поделения на БАБХ/ се установявал, че въпросните
сертификати били неистински/неавтентични. При това положение според мотивите на
акта, не е установено изискването на чл.9, ал.1 от Наредбата, като
производството по тези заявки е следвало да приключи с отказ. Тъй като така или
иначе е налице извършено плащане, а в последствие се установяват факти, водещи
до отказ от плащане, следва сумите, заплатени по тези заявки, вкл.и за финансирането
на ДДС, да се възстановят.
Извън това, ответникът е
развил и съображения, че освен неправомерно изплатените суми, които следва да
се възстановят от бенефициера, последният следва да заплати административна
санкция, която е равна на разликата между първоначално заявената сума и сумата,
на която има право в съответствие с чл.8 от Делегиран Регламент /ЕС/ 2017/40 на
Комисията от 3.11.2016 година за допълнение на Регламент /ЕС/ №1308/2013 на ЕП
и Съвета по отношение на помощта на Съюза за доставки на плодове и зеленчуци,
банани и мляко в учебните заведения и за изменение на Делегиран регламент /ЕС/
№907/2014 г. на Комисията.
Според съдържанието на
представената на съда административна преписка, жалбоподателят – бенефициер е
предявил въз основа на двата акта за одобрение /изх.№01-2600/4931 от 27.09.2018
година и №01-2600/6299 от 16.10.2019 година/ следните заявки за плащане, а
именно: 1/ заявка за плащане 01/04/280518/79069 от 9.01.2019 година; 2/ заявка
за плащане 02/04/280518/79069 от 7.02.2019 година; 3/ заявка за плащане 03/04/280518/79069
от 7.03.2019 година; 4/ заявка за плащане 04/04/280518/79069 от 9.04.2019
година; 5/ заявка за плащане 05/04/280518/79069 от 10.05.2019 година; 6/ заявка
за плащане 06/04/280518/79069 от 7.06.2019 година; 7/ заявка за плащане
01/04/090919/84147 от 9.01.2020 година; 8/ заявка за плащане 02/04/090919/84147
от 4.02.2020 година; 9/ заявка за плащане 03/04/090919/84147 от 2.03.2020
година; 10/ заявка за плащане 04/04/090919/84147 от 8.05.2020 година; 11/ заявка
за плащане 01/04/071119/84995 от 4.02.2020 година, 12/ заявка за плащане 02/04/071119/84995
от 2.03.2020 година; 13/ заявка за плащане 01/04/071119/84995 от 8.05.2020
година, прилагайки необходимите документи.
Конкретно, към заявка за
плащане 01/04/280518/79069 от 9.01.2019 година са били приложени два
сертификата за контрол на съответствие /№Р – 023/556 от 8.11.2018 година и № Р-023/572
от 20.11.2018 г./, към заявка за плащане 02/04/280518/79069 от 7.02.2019 година
са били приложени два сертификата /№Р-023/580 от 4.12.2018 година и №Р-023/592
от 17.12.2018 година/, към заявката за плащане 03/04/280518/79069 от 7.03.2019
година е бил приложен един сертификат /№Р-023/040 от 21.01.2019 година/, към
заявката за плащане 04/04/280518/79069 от 9.04.2019 година е бил приложен един
сертификат /№Р-023/076 от 18.02.2019 година/ към заявката за плащане 05/04/280518/79069
от 10.05.2019 година са били приложени два сертификата /№ Р-023/150 от
1.03.2019 година и №Р-023/156 от 18.03.2019 година/и най – сетне, към заявката
за плащане 06/04/280518/79069 от 7.06.2019 година е приложен сертификат №
074/ПВ-19 от 15.04.2019 година.
По делото няма спор, че по
първата заявка на бенефициера - жалбоподател е заплатена сумата от 19 122,
лв. и ДДС по тези разходи от 3 824, 40 лв., по втората заявка на
бенефициера е заплатена сумата от 16 612, 65 лв. и ДДС по тези разходи от
3322, 53 лв., по третата заявка е заплатена на бенефициера сумата от 8952, 45
лв. и ДДС по тези разходи от 1790, 49 лв., по четвъртата заявка е заплатена
сумата от 7217, 04 лв. и ДДС върху тези разходи от 1 443, 41 лв., по
петата заявка е заплатена сумата от 12 793, 42 лв. и ДДС върху тези
разходи от 2558, 68 лв. и по последната посочена заявка е заплатена сумата от
5295, 16 лв. и ДДС върху тези разходи от 1051, 83 лв.
След извършването на т.н.
допълнителни административни проверки е прието от ответника, че посочените
сертификати са недостоверни.
Посочените проверки на
практика представляват запитвания и отговори на ОБДХ – Пловдив и на ОБДХ – Русе
към БАБХ, като са съпоставени представеният сертификат № 074/ПВ-19 от 15.04.2019 година от бенефициера
с този, който е представила ОБДХ – Пловдив, както и информацията на ОБДХ – Русе
за останалите осем сертификата, съдържаща се в писмо №645/8.6.2020 година.
Всъщност от тази областна дирекция е отговорено, че производството по
издаването им се развива по реда на Наредба №16/28.05.2010 година, като се
подава заявка за контрол на пресните плодове и зеленчуци, като се изготвя
съответния сертификат срещу заплащане. В посочените случаи, касаещи осемте
сертификата, издадени от името на служител на тази областна дирекция няма
подавани заявки, сертификатите не отговарят по номера и прочие и следователно
са невалидни, а и някои от тях са допълнително обработени.
Според изслушаното експертно
заключение по допуснатата от съда СИЕ, което съдът кредитира, жалбоподателят е заявил
помощ за доставени от него плодове и зеленчуци, както следва: за месец 11.2018
година от 19 174,13 лв., за месец декември на 2018 година от 17 178,
05 лв., за месец януари на 2019 година от 8 952, 67 лв., за месец февруари
на 2019 година от 7 283, 77 лв., за месец март на 2019 година от
12 793, 93 лв., за месец април на 2019 година от 5261, 01 лв., като общият
размер на предявената от дружеството финансова помощ е от 70 643, 56 лв. От
друга страна експертизата установява, че са доставени общо 163 728 порции
за посочените месеци, като общата стойност на фактурите за тези порции е
70 333, 32 лв. без начислено ДДС. Констатирано е от ВЛ, че за периода
месец ноември на 2018 година – месец април на 2019 година са доставени
ябълки на стойност от 23 597, 20
лв. без ДДС, като това представлява повече от 1/3 от всички доставки, тъй като
стойността на 1/3 от тях е 23 444,44 лв. без ДДС. Според ВЛ за неспазването
на изискванията на доставки за този продукт по метода, посочен в АУПДВ се дължи
санкция от общо 93 405, 84 лв., като следва да се определи и сума за
финансиране на ДДС от 9 271, 90 лв.
Според допълнителното
заключение на същия експерт, което следва да се кредитира, за месец ноември на
2018 година са доставени 40358 порции,
от 8513, 04 килограма, като ябълките са 2 583, 8 килограма или 30, 35%, за
месец декември на 2018 година са доставени 39 352 порции или 8385, 99
килограма, от които ябълките са 3344, 14 килограма или 30, 35%, за месец януари
на 2019 година са доставени 22 280 порции от 4603, 77 килограма, като
ябълките са 1374, 66 килограма, за месец февруари са доставени 18 636
порции от 3774, 25 килограма, като ябълките са 1115 килограма или 29,54 %, за
месец март са доставени 39 782 броя порции от 6521, 37 килограма, като
ябълките са 2553, 96 килограма или 39, 16%, за месец април са доставени
12 320 порции от 2599, 33 килограма, като ябълките са от 65.35, 22
килограма или 24, 43%. Общото доставено количество за тези периоди /които касаят
платените заявки/ на плодове е от 34 397, 75 килограма, като ябълките са
11 606, 78 килограма или 33, 74%. Освен това експертът сочи, че единствено
доставките на ябълки са закупени от регистрирани земеделски производители.
По инициатива на ответника по
делото се приобщиха постановление за прекратяване на наказателно производство и
изпращане по компетентност /лист 352 и следващите/ и постановление за спиране
на наказателно производство от
18.11.2021 година, като първото е на прокурор във ВТОП, а второто е на прокурор
във ВТРП. Видно от мотивите на първото постановление, обсъдени са посочените по
– горе заявки за плащане и приложените към тях сертификати за съответствие с
пазарните стандарти на ЕС, като прокурорът е приел липса на съставомерност на
деянието по чл.248а, ал.2 от НК, въпреки, че според данните, събрани по наказателното
производство, сертификатите са неистински. Прието е обаче, че представянето им
в едно със заявките за плащане не е умишлено с цел получаване на средства
от фондове на ЕС. Всъщност от мотивите
на постановлението се установява, че липсват и оригиналите на тези сертификати.
От мотивите на второто постановление се констатира, че прокурорът в районната
прокуратура е приел, че въпреки манипулирането на сертификатите, няма
доказателства управителят на настоящият бенефициер да е знаел за неистинността
на тези сертификати. Прието е и, че не са установени лица, които да са
съпричастни към престъплението по чл.308 от НК. При това положение, поради
неустановяване на извършителя за претендираното престъпление, производството е
спряно.
Същевременно, ответникът
оспори по реда на чл.193 и следващите от ГПК сертификати, както следва: №Р –
023/556 от 8.11.2018 година, № Р-023/572 от 20.11.2018 г., №Р-023/580 от
4.12.2018 година, №Р-023/592 от 17.12.2018 година, №Р-023/040 от 21.01.2019
година, №Р-023/076 от 18.02.2019 година, № Р-023/150 от 1.03.2019 година и
№Р-023/156 от 18.03.2019 година /вж. молбата становище от 28.06.2021 година на
лист 199 от делото/, като съдът указа, че е в негова тежест да установи неистинността
на тези официални удостоверителни документи. Производство по оспорването на
последният сертификат съдът не допусна поради преклудирането на тази
процесуална възможност /вж. протокола от ОСЗ на 20.09.2021 година/.
Събрани са и доказателства от
трети, неучастващи по делото страни /сертификати, издадени от ОДБХ – Русе и
ОДБХ – Пловдив с идентични номера/ в едно със заявките за издаването им с оглед
оспорването.
Какви са изводите на съда?
АУПДВ е валиден административен
акт, издаден от компетентен по материя и
степен орган. В акта са посочени като основания разпоредбите на чл.20а, ал.1 и
ал.2, чл.27, ал.3 и 5 от ЗПЗП и чл.162, ал.2, т.8 и 9, и чл.165 и чл.166 от ДОПК. В чл.20а, ал.1 от ЗПЗП е посочено, че изпълнителният директор на фонда е
изпълнителен директор на Разплащателната агенция, а в ал.2 има две точки, които очертават
представителната власт на изпълнителния директор и основните му функции. Нормите
на чл.27, ал.3 и ал.5 от ЗПЗП уреждат параметрите на притезанията на фонда и
характера на тези вземания, когато са обусловени от уреждането им в
административен договор или административен акт.
Всъщност няма спор по делото,
че предмет на акта е финансиране, което попада в хипотезата на чл.162, ал.2,
т.8 от ДОПК във връзка с чл.217 от РЕГЛАМЕНТ
(ЕС) № 1308/2013 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТ от 17 декември 2013 г. за
установяване на обща организация на пазарите на селскостопански продукти и за
отмяна на регламенти (ЕИО) № 922/72, (ЕИО) № 234/79, (ЕО) № 1037/2001 и (ЕО) №
1234/2007.
Съответно приложима е
хипотезата на чл.166, ал.2 от АПК, според която „Ако в съответния закон не е
предвиден ред за установяване на публичното вземане, то се установява по
основание и размер с акт за публично вземане, който се издава по реда за
издаване на административен акт, предвиден в Административнопроцесуалния
кодекс. Ако в съответния закон не е определен органът за издаване на акта,
той се определя от кмета на общината, съответно от ръководителя на съответната
администрация.“. С оглед на разпоредбите на чл.27, ал.3 във връзка с чл.20а,
ал.1, т.1 от ЗПЗП е обоснован извода, че именно ИД на ДФ „Земеделие“ е
материално компетентния орган за издаване на акт като процесния.
Съдът
намира, че са спазени административно – производствените правила при издаването
на процесното АУПДВ, като жалбоподателят е бил уведомен за началото на
производството и му е дадена възможност да ангажира доказателства по
преписката.
Съдът
счита обаче, че актът противоречи на материалния закон – чл.146, т.4 от АПК.
Сочените
две относително самостоятелни правни основание за издаването на процесния АУПДВ
по чл.19, ал.3 от Наредбата са неотносими към постфактум възникнало публично
вземане. Според приложимите към датата на издаването на АУПДВ хипотези на тази
разпоредба „Държавен фонд "Земеделие" отказва изплащането на част или
на цялата финансова помощ по заявката за плащане, когато: установено неспазване
на изисквания на чл. 9, 10,
11
или 11а или ползвателят на помощта е представил документ с
невярно съдържание, неистински и/или подправен документ, включително документи,
представени при или по повод на кандидатстването му за одобрение по схемите.
Както систематическото, така и чисто логическото тълкуване на тези хипотези
водят до извода, че става въпрос за отказ за плащане по заявка за плащане след
извършената административна проверка на същата, като отказът следва да се
обективира в уведомително писмо – вж. чл.19, ал.2 от Наредбата. Предвидените в
чл.19 на Наредбата основания за отказ за плащане на помощите по конкретната
схема не могат да обосноват и прилагането на санкцията от 70 643, 56 лева,
която е вписана в АУПДВ като държавно вземане.
Най – сетне, както се установява от преписката, към момента на
предявяването на исканията за плащане и на административните проверки на тези
заявки, са били налице предпоставките за
плащане по заявките, доколкото хипотезата на чл.18, ал.4 от Наредбата е
породила правните си последици и сумите са платени.
Всъщност в случая единствено приложимо е
правното основание, посочено в чл.8 от ДЕЛЕГИРАН
РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2017/40 НА КОМИСИЯТА
от 3 ноември 2016 г. за допълнение на Регламент (ЕС) № 1308/2013 на Европейския
парламент и на Съвета по отношение на помощта от Съюза за доставка на плодове и
зеленчуци, банани и мляко в учебните заведения и за изменение на Делегиран
регламент (ЕС) № 907/2014 на Комисията /Делегираният регламент/, според която
норма „В случаите на неспазване на задълженията, предвидени в рамките на
схемата за училищата, с изключение на случаите, посочени в член
64, параграф 2, букви а)—г) от Регламент (ЕС) № 1306/2013, освен
възстановяването на неправомерно изплатените суми, заявителят заплаща
административна санкция, равна на разликата между първоначално заявената сума и
сумата, на която заявителят има право.“.
Прилагането
на последиците и е обусловено от неспазване на задълженията на бенефициера,
които са предвидени в рамките на схемата за училищата. От друга страна, неприложимостта
на тези последици въпреки неспазването на задълженията по схемата е обусловена
от наличието на някоя от хипотезите, предвидени изчерпателно в нормите на
чл.64, параграф 2, букви а - г на Регламент /ЕС/ 1306/2013.
Както
се установява от АУПДВ, за неспазено се сочи изискването по чл.9, ал.1 от
Наредбата. Следва да се маркира с оглед действието на нормите по време, че става
въпрос за нормативно изискване, което е било приложимо към момента на
подаването на заявките за плащане, а не към момента на издаването на
административния акт. Съгласно приложимата редакция на нормата на чл.9, ал.1 от
Наредбата „По Схема "Училищен плод" се разпределят само пресни
плодове и зеленчуци, включени в списъка по приложение
№ 1а, като се извършват не повече от 46 доставки за учебна година, от които
най-малко 1/3 от доставките на всеки доставчик да са на продукти, произведени
от земеделски стопани, регистрирани по Наредба № 3 от
1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани. Броят
на доставките за всяка учебна година се определя от изпълнителния директор на
Държавен фонд "Земеделие" в срок до 15 август съобразно прогнозата за
бюджета по Схема "Училищен плод".“
Видно
от мотивите на акта, не се спори, че доставените плодове по схемата от
бенефициера – жалбоподател са включени в приложение 1а към разпоредбата, като
не са извършени повече от броя посочени в нормата доставки. От друга страна от
заключението на експерта се установява, а всъщност това не е било и спорно, че
всички доставени ябълки по схемата са закупени от земеделски производители,
регистрирани по Наредба № 3 от 1999 г. за създаване и поддържане на регистър на
земеделските стопани. Както се констатира от допълнителното заключение,
доставените ябълки от регистрирани по този ред земеделски производители са от 33,
74%, като е налице и това материално – правно условие на разпоредбата.
Към
момента на подаването и обработването на заявките за плащане /който момент е
релевантен към спазването на изискванията по схемата от страна на бенефициера/
не е съществувало нормативното изискване на чл.9, ал.10 /арг. от §9 от
ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 125 на МС от 15.06.2020 г. за изменение и допълнение на
Наредбата за условията и реда за прилагане на схеми за предоставяне на плодове
и зеленчуци и на мляко и млечни продукти в учебните заведения – схема
"Училищен плод" и схема "Училищно мляко", приета с
Постановление № 251 на Министерския съвет от 2016 г./.
Дори
и в разрез с изискването на чл.59, ал.2 от АПК за формата на акта и оттам на
изискването за очертаване на предмета на спора пред съда /чл.145, ал.2, т.1 вр.
с чл.170, ал.1 от АПК/, да се приеме, че ответникът е имал предвид неспазването
на изискването на релевантната редакция на чл.9, ал.2 от Наредбата, то това
отново не води до законосъобразност на процесния акт. Според тази разпоредба „Разпределяните
плодове и зеленчуци трябва да отговарят на изискванията за качество на пресни
плодове и зеленчуци съгласно Регламент за изпълнение (ЕС) № 543/2011 на Комисията от 7
юни 2011 г. за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент
(ЕО) № 1234/2007 на Съвета по отношение на секторите на плодовете и
зеленчуците и на преработените плодове и зеленчуци (ОВ, L 157/1 от 15.06.2011
г.) и на изискванията за безопасност съгласно Закона за
храните и нормативните актове по прилагането му.“. Може да се предположи,
че поради претендирантата недостоверност на сертификатите ответникът аргументира
в акта, че не е изпълнено и това условие. Съдът обаче констатира, че в
случая е налице хипотезата на чл.64,
параграф 2, буква „г“ от РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 1306/2013 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И
НА СЪВЕТА от 17.12.2013 година относно финансирането, управлението и
мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО)
№ 352/78, (ЕО) № 165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и
(ЕО) № 485/2008 на Съвет, попадащ в изключенията по чл.8 от Делегирания регламент,
изключващи възстановяването на помощта и налагането на санкция. Според последното
предложение на тази пряко приложима общностна норма, преодоляваща противоречащо
и национално законодателство „Не се налагат административни санкции ….ако
компетентният орган установи по друг начин, че съответното лице няма вина“.
Предвид
представените документи и информация от ОДБХ -
Русе съдът намира, че оспорените по реда на чл.193 от ГПК осем сертификата
/№Р – 023/556 от 8.11.2018 година, № Р-023/572 от 20.11.2018 г., №Р-023/580 от
4.12.2018 година, №Р-023/592 от 17.12.2018 година, №Р-023/040 от 21.01.2019
година, №Р-023/076 от 18.02.2019 година, № Р-023/150 от 1.03.2019 година и
№Р-023/156 от 18.03.2019 година/ са неверни документи.
Посоченото
обаче не означава автоматично, че бенефициерът не е изпълнил материално-правните
изисквания на чл.9, ал.1 или ал.2 от Наредбата. Както се отбеляза по – горе, и
в двете постановления на прокуратурата /за прекратяване на наказателното
производство и за изпращане по компетентност, и за спиране на наказателното
производство/ се сочи изрично, че няма доказателства длъжностни лица от
персоналният състав на дружеството – бенефициер да са участвали съзнателно в
съставянето на процесните девет сертификата или в представянето им с цел да се
получи безвъзмездно финансиране по конкретната схема от бенефициера или
свързано с него лице.
Следователно,
приложимо е именно изключението, предвидено в чл.8 от Делегирания регламент във
връзка с чл.64, параграф2, буква г/, предложение последно от Регламент (ЕС) №
1306/2013 на ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ, при което получените суми не се
възстановяват, нито се налагат предвидените в разпоредбата санкции.
Жалбата
е основателна.
На
жалбоподателя следва да се присъдят разноски, които за него представляват
внесена държавна такса от 50 лв., разноски за експертиза в общ размер от 650
лв., както и договорено и внесено адвокатско възнаграждение /според
представеното пълномощно в частта му, имаща характер на разписка/ в размер от
4500 лв.
Водим
от горното, Великотърновският административен съд, шести състав
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ акт за установяване на
публично държавно вземане № 01-2600/3386#3 от 23.02.2021 година на ИД на ДФ
„Земеделие“.
ОСЪЖДА
Държавен фонд „Земеделие“ да заплати на „Нове Инженеринг“ ЕООД – град Свищов,
ЕИК **********, разноски по делото в размер от 5200 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: