Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Наказателно отделение,ХІІ-ти въззивен състав, в открито заседание на четиринадесети май, две хиляди
и осемнадесета, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕЛИЧКА ЦАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:АНИ
ЗАХАРИЕВА
АНДРЕЙ ГЕОРГИЕВ
при
участието на секретаря Галина Иванова и в присъствието на прокурор Красимир
Кирилов, като се запозна с докладваното от съдия Цанова в.н.о.х.д. № 1527 по описа
за
Производството е по реда на гл.ХХІ
от НПК.
С присъда от 12.10.2017
год. по НОХД № 21900/16 год. на СРС,НО,100 състав,подс.П.В.В. е признат за невиновен в това,че за времето от
24.09.2015 год. до 17.30 ч. на 25.09.2015 год. в гр.София,при условията на
продължавано престъпление,чрез използване на МПС-автомобил марка
„Фолксваген”,модел „МАН” с рег.№ ******да е отнел чужди движими
вещи,собственост на И.Б.К.,П.Д.И. на обща стойност 796 лв. от владението на
различни лица /И.Б.К. и Д.М.В./,без тяхно съгласие,с намерение противозаконно
да ги присвои,както следва:
1.На 24.09.2015
год. в гр.София,ул.”******,на неохраняем паркинг в
междублоковото пространство,чрез МПС –автомобил „Фолксваген МАН” с рег.№ ******да
е отнел чужда движима вещ-л.а. „Хонда Акорд” с рег.№ ******
на стойност 350 лв.,от владението на собственика И.Б.К.,без негово съгласие с
намерение противозаконно да я присвои.
2.На 25.09.2015
год.,в гр.София,за времето от 08.00 ч. до 17.30 ч.,бул.”Климент
Охридски”,локално платно в посока бул.”Г.М.Д.”,чрез използване на МПС-автомобил
„Фолксваген МАН” с рег.№ ******да е отнел чужди движими вещи,собственост на П.Д.И.-л.а.
„Сааб
Срещу присъдата е
постъпил протест от СРП с доводи,че е неправилна.Поддържа се,че съдът
неправилно е приел липса на субективната страна на деянието,в който смисъл
изводите му са произволни,тъй като не са събрани доказателства в тази
насока.Твърди се и че е неоснователен аргументът на съда за лошото техническо
състояние на процесните автомобили,тъй като от
оценителната експертиза е установено,че са годен предмет на престъплението като
вещи със стойност.По отношение на плеъра и монитора
се излага,че обосноваването на хипотезата на чл.9,ал.2 от НК за тях е
незаконосъобразно и непочиващо на доказателствата,като не може да бъде
обоснована тезата,че по отношение на части от предмета на деянието подсъдимия е
действал субективно съставомерно,а по отношение на
останалата част –несъставомерно от субективна
страна.Прави се искане за отмяна на присъдата и постановяване на осъдителна
такава.
В съдебно заседание представителят на СГП не
поддържа протеста.Заявява,че произнесената присъда е правилна и
законосъобразна,тъй като действително в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд е установено по несъмнен начин не
само,че не е налице престъпление по чл.195,ал.1,т.4 от НК,за каквото е
повдигнато обвинение,но е доказано несъмнено,че липсва такова престъпление,като
е налице само обективната страна.Напълно се присъединява към пледоарията на
прокурора от първата инстанция,тъй като са налице категорични доказателства-показанията
на св.Т.-полицейски служител,който е осъществил връзката с подсъдимия и на
практика го е насочил към натоварването и закарването до пункта на двата
автомобила,за които е повдигнато обвинението.Позовава се и на показанията на
св.М.,според които подсъдимия е действал напълно спокойно,без да се
притеснява,с оглед на обстоятелството,че тези действия са му били възложени от
полицейския служител Т..Ето защо намира,че не е налице субективната страна на
престъплението и пледира присъдата да бъде потвърдена.
Защитникът на
подсъдимия излага аналогични съображения и моли присъдата да бъде потвърдена.
Подсъдимият
заявява,че е направил това,което му е възложил Т.и не е имал умисъл за
кражба.Моли да бъде потвърдена оправдателната присъда на СРС.
Съдът, като
обсъди доводите в протеста, както и изложените в съдебно заседание от страните,
и след като провери изцяло правилността на атакуваната присъда намира следното:
От събраните в
хода на наказателното производство доказателства съдът е приел за установена
следната фактическа обстановка:
Към 2015 год. подс.В. работел заедно с баща си В.В.
във фирмата на последния „Г.С.”ООД,като се занимавали с изкупуване на вторични
суровини,вкл.автомобили за скрап.Към 2015 год. складът за скрап се намирал в
кв.”Враждебна”.Срещу предадените автомобили,собствениците им получавали парична
сума в зависимост от теглото на автомобила.За разфасоването на един автомобил
били необходими около два часа.
Фирмата имала
един товарен автомобил-тип репатрак „Фолксваген Ман”
с рег.№ ******,с който работел подс.В. и с него той прекарвал
автомобилите,предадени за скрап.
В началото на
2014 год. св.В.В. се запознал със св.Т.Т.,който към този момент бил районен инспектор в 07 РУ СДВР
и отговарял за кв.”Дървеница”,в който квартал живеел подсъдимия.Поводът за
запознанството им бил посещение на В.В. в районното
във връзка с притежаван от него пистолет.По време на разговора им св.Т.разбрал,че
В. се занимава с изкупуване на скрап,вкл.автомобили и му казал,че може да му
праща хора,които имат нужда от такива услуги.
Двамата си
разменили телефонните номера,като В. уточнил,че синът му се занимава с
репатриране на автомобили.Поради това Т.започнал да си контактува повече с
подсъдимия.
Още през 2013
год. била стартирана кампания от Столична община за отстраняване на стари,в
лошо техническо състояние автомобили,които не се ползвали.Целта на кампанията
била обезопасяване на кварталите,попадащи в района на 07 РУ СДВР,тъй като имало
различни случаи на инциденти с деца,играещи в близост до такива МПС.
По повод на тази
кампания св.Т.започнал да обикаля кв.”Дървеница” и да съставя списък с видимо
старите и в лошо техническо състояние автомобили,които били паркирани на едно и
също място,без да се ползват дълго време,с оглед отстраняването им.Имало и
много случаи при Т.да идват хора от квартала и да се оплакват от стари
автомобили,които пречат,с молба да бъдат отстранени.На такива автомобили били
залепвани бележки за собствениците с оглед установяване на контакт с тях.
На няколко пъти
св.Т.пращал при подсъдимия собственици на автомобили,които искали да ги
предадат за скрап или по други поводи.
Св.И.К.бил собственик
на л.а. „Хонда” с рег.№ ******,производство 1989 год.
Към 2015 год. автомобилът бил доста повреден,спирачките му били блокирани и не
бил в движение,бил занемарен.Самият К.не карал автомобила си от 3-4 години,като
последния стоял паркиран в кв.”Дървеница” на едно и също място.През 2015 год.
се наложило св.К.да премести автомобила си от мястото,където бил паркиран,тъй
като пречел на строителни работи,извършвани в квартала.К.преместил колата,но не
на собствен ход,тъй като не била в движение и я оставил паркирана в
кв.”Дървеница”,в междублоковото пространство в близост до ул.”****.Там
автомобилът отново пречел на работещите и живущите,които се оплакали на св.Т..По
този повод същият се чул по телефона на със св.К.и последният му казал,че му е
омръзнало да се занимава с колата и който иска да си отстранява.Този автомобил
бил включен в списъка на св.Т.за автомобилите,които следва да бъдат отстранени
от мястото,където са паркирани,тъй като пречат и създават възможност за
инциденти.
Св.К.минавал от
време навреме в близост до мястото,където бил паркиран автомобилът му,като
последния път,когато го видял,било на дата 23.09.2015 год.около 18.00
ч.Впоследствие ,на 27.09.2015 год.,около 18.30 ч. отново минал в близост до
това място,но автомобилът го нямало.
Към м.септември
2015 год.,в близост до мястото,където била паркирана колата на К.,стоял
паркиран и автомобилът на св.П.И.-„Сааб” с рег.№ ******,който
бил с първа регистрация от 1993 год. Този автомобил П.И. бил предоставил на
брат си Я.И. да го ползва.От своя страна Я.И. го бил предоставил за ползване на
св.Д.В..Последният живеел в кв.”Дървеница”,ул.”******и паркирал автомобила в
близост до дома си.Собствеността му не била прехвърляна.В него имало
инсталирани ДВД плеър с дистанционно управление и
монитор с дистанционно управление,китайско производство.
Този автомобил
също не бил в добро техническо състояние,тъй като имал счупен лагер на помпата
на съединителя и едната предна гума била спаднала.
Тъй като
техническото му състояние и преди не било добро,а работата на св.В.била
свързана с чести командировки,последните три месеца преди инцидента,автомобилът
не бил ползван и стоял паркиран на едно и също място.
На няколко пъти
приятели на св.В.му казвали,че са виждали бележка,залепена на автомобила,на
която имало телефон с молба собственикът да се обади,но самият В.не попадал на
такава бележка.Този автомобил също бил включен в списъка на св.Т.,които
следвало да се махнат от мястото на паркиране поради това,че пречат.
На 25.09.2015
год. сутринта,св.В.видял,че автомобилът е на мястото,където е бил паркиран,но
около 17.00 ч. установил,че го няма и се обадил на св.Я.И..Бил подаден и сигнал
в полицията.
Впоследствие В.се
видял със св.М.-домоуправител на входа,в който живеел св.В.,тъй като трябвало
да му плаща входна такса.По време на разговора В.се оплакал на М.,че някой му е
откраднал автомобила и домоуправителя му казал,че един ден видял репатрак да вдига автомобила и да го отвежда нанякъде.Казал
също така,че е записал регистрационния номер на репатрака
и го дал на В..Последния от своя страна го предоставил на полицията.
Междувременно св.Т.казал
на подсъдимия и на баща му,че има две коли в кв.”Дървеница” за
отстраняване,като визирал посочените по-горе.
След като се
свързал със св.К.и последния отказал да се занимава с колата си,Т.се обадил на
подсъдимия и му казал,че „Хонда”-та може да я
измести,а той ще му даде документите.
На 24.09.2015
год. св.Т.и подс.В. отново се чули по телефона,като Т.потвърдил,че
двата автомобила трябва да се вземат с репатрака,но
все още не е подготвил документите,тъй като не се видял окончателно със собствениците.Казал,че
сега не може да се занимава,тъй като имал рожден ден на следващия ден и отделно
ползвал компенсация.
Тогава подсъдимия
му казал,че ще премести автомобилите в склада за скрап,но няма да ги
пипа,докато Т.не му даде документите.Така и направил,като на следващия ден
натоварил автомобила „Сааб”,ползван от св.В.и го
откарал в склада за скрап.
Действията на подс.В. и закачването и натоварването на автомобила били
наблюдавани от св.М.,на който му направило впечатление,че човекът работи
спокойно,без да бърза.Въпреки това се усъмнил,че може да става нещо нередно и
решил да запише номера на репатрака,като го видял
през бинокъла.
След като закарал
„Сааб”-а в склада,подсъдимият се върнал,натоварил и
л.а. „Хонда”,собственост на К.и го откарал в склада
за скрап.
Подсъдимият взел
от л.а. „Сааб” ДВД плеър и
монитор от него.
Нито той,нито
баща му предприели действия по разглобяване на автомобилите,тъй като изчаквали
обаждане от св.Т.,след като последният се свърже със собствениците и подготви
документите.
Междувременно св.В.казал
на полицейските служители номера на репатрака,с който
била взета колата му.След проверка същите установили чия собственост е репатрака и на 28.09.2015 год. отишли в склада на „Г.С.”ООД.Там
установили св.В.В. и подсъдимия,които им показали
търсените автомобили.
На място били
извършени огледи на двата автомобила с поемни
лица-св.Б.и В.и с протоколите автомобилите били иззети.Било описано състоянието
на същите и след това били откарани с репатрака в 07
РУ СДВР,като подсъдимият върнал на полицейските служители плеъра
и монитора,които взел от л.а. „Сааб”.Впоследствие
автомобилите и техниката били върнати на собствениците им,а подсъдимият и баща
му били арестувани.
Били приобщени
мобилните им телефони,на които впоследствие бил извършен оглед и било
установено,че последният запазен разговор от телефона на св.В. с телефона на
св.Т.бил от 11.09.2015 год.,а от телефона на подсъдимия последния разговор със
св.Т.бил от 24.09.2015 год.
Отивайки на
работа в първия работен ден след рождения си ден,на св.Т.било съобщено от
колегите му,че при задържането на подсъдимия последния казал,че е пренесъл
автомобилите по молба на Т..Във връзка със случилото се било образувано
дисциплинарно производство срещу последния.
От
съдебно-оценителната експертиза съдът е приел,че стойността на л.а. „Хонда”
е 350 лв., на л.а.”Сааб” е 350 лв.,на плеъра с дистанционно е 50 лв.,а на монитора с дистанционно
е 46 лв.
Съдът е приел
горната фактическа обстановка от обясненията на подсъдимия,показанията на св.К.,П.И.,Д.В.,Т.Т.,В.В.,М. М.,дадени в хода на
съдебното следствие и на досъдебното производство,приобщени на основание чл.281,ал.5
във вр. с ал.1 от НПК,тези на св.Я.И.,Г. В.и Р. Б.,дадени
пред съда,заключението на оценителната експертиза,протоколите за извършени
процесуално-следствени действия,справка за съдимост,писмените доказателства.
Съдът е извел
пред скоби,че в показанията на свидетелите не се наблюдават съществени
противоречия във връзка с основните факти,предмет на доказване,като ги е
анализирал изключително подробно както поотделно,така и в съвкупност с всички
доказателства и е обосновал изводите си по фактите.
Съдът е обърнал
специално внимание на заявеното от св.Т.и на обясненията на
подсъдимия,сведенията от които е съпоставил с показанията на всички останали
свидетели и аргументирано е изложил своите изводи относно тяхната достоверност,разгледани
и на плоскостта,че във връзка с разглеждания случай срещу Т.е било образувано
дисциплинарно производство и с оглед двояката природа на обясненията на
подсъдимия,който доказателствен анализ изцяло се споделя от въззивния
съд.
Самостоятелният
прочит на доказателствата по делото от въззивния съд
налага извода,че за да изгради вътрешното си убеждение,първостепенният съд е
анализирал изключително прецизно събраните по делото доказателства,като е
оценявал заявеното поотделно от свидетелите и относителната им корелация с
факти,установени чрез останалата доказателствена съвкупност.В изпълнение на
задължението си съдът е посочил кои факти приема за доказани и въз основа на
какви доказателства и доказателствени средства е изградил вътрешното си убеждение.Установяването
във възможен обем на тези релевантни факти и обстоятелства е последвано от
точната им оценка в съответствие с принципите на формалната логика.Не е
подценил или надценил едни доказателствени факти ,или група факти за сметка на
други.С начина,по който доказателствения обем е анализиран и оценен ,въззивния съдебен състав се съгласява изцяло и не намира за
необходимо да го преповтаря,още повече,че спор по така установените факти
няма,с изключение на изводите относно техническото състояние на автомобилите,а
спорът е концентриран основно върху правните съображения на съда.
Във връзка с
твърденията във въззивния протест,че аргументите на
съда за лошото техническо състояние на автомобилите,са произволни,следва да се
изтъкне,че съдът се е позовал на констатациите от огледа на автомобилите,според
които по отношение на л.а.”Сааб” е констатирано,че е
спаднала предна дясна гума,счупено стъкло на предна лява врата,множество подбитости по боята и ламарините,3 бр.отвори в арматурното
табло със стърчащи кабели и букси,а досежно л.а. „Хонда” е констатирано,че са спаднали всичките му гуми,с
изкл. на задна дясна,счупени двете предни странични стъкла и задно ляво
стъкло,счупен люк на тавана и издаден нагоре,множество драскотини и леки удари
външно,които констатации се допълват и от показанията на св.К.,според който
автомобилът не бил в движение поради блокиране на спирачките и тези на св.В.,че
рядко ползвал автомобила,тъй като техническото му състояние било лошо.
Твърди се и
доказателствен дефицит досежно тезата на съда за
наличие на конкретен юридически факт-акция от страна на орган на изпълнителната
власт или общината,за каквато не са събрани писмени доказателства и
доказателства,че подсъдимия е поел задължение за транспортиране и съхранение на
процесните автомобили
по силата на договор или административен акт.
В отговор на
горното въззивния съд счита,че фактическите изводи на
първостепенния съд са обосновани от показанията на св.Т.,които са в синхрон със
заявеното от подсъдимия и дадените от тях сведения,в различните им части,се
подкрепя от показанията на останалите свидетели,поради което и липсата на
писмени доказателства в тази връзка не е от естество да формира изводи в исканата
от прокурора насока.Ако представителят на държавното обвинение е считал,че
достоверността на заявеното от св.Т.и подсъдимия следва да бъде проверено и с
писмени доказателства ,то същият е следвало да прояви процесуална
активност,като представи сам доказателства в този смисъл или поиска от съдът да
ги събере,което не е сторено.Нещо повече,държавния обвинител,в пренията по
същество,сам се е позовал на показанията на св.Т.,според които лично се е
свързал с подсъдимия и в качеството си на полицейски служител го е помолил да
разчисти автомобилите от местата,където са били паркирани,предвид разпореждане
на общината,което кореспондира с обясненията на подсъдимия и въз основа на така
заявеното от тях не е поддържал обвинението поради липса на умисъл за своене на вещите,посочени в обвинителния акт.
С оглед на
горното съдът споделя изцяло фактическите и
доказателствени изводи на първостепенния съд,от което следва и че
изводите на съда по правото са правилни и законосъобразни,че установените по
делото факти не запълват състава на престъплението по чл.195,ал.1,т.4 във вр. с чл.194,ал.1 във вр. с
чл.26,ал.1 от НК.
Съдът е
изложил,че безспорно подсъдимият е превозил двата автомобила до склада за
скрап,както и че те са били чужда собственост и той не е имал изричното
съгласие на техните собственици за извършване на тези действия.
Първостепенния
съд обаче е приел,че по делото не е установена особената цел у подсъдимия да
отнеме вещите с цел да ги свои противозаконно,тъй като от доказателствата по
делото е установено,че събитията са се развили по повод провеждана акция по
отстраняване на стари и в недобро
техническо състояние автомобили и че подсъдимият е имал уверение от страна на
кварталния инспектор Т.,че двата автомобила следва да се отстранят и може да ги
пренесе в склада,но да не ги разглобява за скрап,докато не получи от него
нужните документи със съгласието на собствениците.
В изпълнение на
тази уговорка подсъдимият,след като е превозил автомобилите в склада,не ги е
разглобил,въпреки че е имал достатъчно време за това преди да дойдат
полицейските органи,изчаквайки отговора на Т.и предаване на нужните документи.В
тази връзка съдът се е позовал и на показанията на св.К.,с които е показал
пълна дезинтересованост относно автомобила му,сочеща
и на липса от необходимост от съгласие.
С оглед на това
съдът е извел,че не може да бъде направен безспорен извод са налично намерение
у подсъдимия противозаконно да свои автомобилите,напротив,същият е имал
намерение да изчака документите от св.Т.преди да пристъпи към разглобяване на
автомобилите,като не е подминал и факта,че при репатрирането на л.а. „Сааб” той е действал напълно спокойно,без да бърза,в
светлата част на денонощието,което е аргумент в полза на тезата,че е действал
добросъвестно по постигнатата уговорка с Т..
Заключил е,че при
така изложеното субективната страна на престъплението е недоказана от гледна
точка на особената цел,поради което и е оправдал подсъдимия.
За пълнота,във
връзка с плеъра и монитора ,взети от подсъдимия от
л.а. „Сааб” съдът е отбелязал,че стойността на същите
е 96 лв.,много под минималната работна заплата за страна към онзи момент,която
е била 380 лв. и дори и да се приеме,че по отношение на тези вещи е запълнен
състава на чл.194,ал.1 от НК ,то това деяние би се явило малозначително
по смисъла на чл.9,ал.2 от НК ,поради явна незначителност на обществената
опасност.
Въззивният съд намира,че правните изводи на съда са правилни и
законосъобразни ,поради което следва да бъдат потвърдени.
На плоскостта на
установеното от фактическа страна обосновано първостепенния съд е приел,че не е
установено по несъмнен начин наличието
на особената цел на престъплението,за което подсъдимия е предаден на съд- да
свои противозаконно двата автомобила.В тази насока с достатъчна степен на
категоричност се установява от показанията на св.Т.и от обясненията на
подсъдимия уговорката им на репатрира автомобилите до склада за скрап,която
уговорка последният е изпълнил спокойно,превозвайки автомобилите в светлата
част на денонощието.Пак по силата на същата той не е преминал веднага към
разглобяването им,което би му отнело по около два часа на автомобил,а е чакал
св.Т.да му предостави необходимите документи със съгласието на собствениците на
автомобилите.Горното идва да покаже,че липсва умисъл у подсъдимия
противозаконно да свои инкриминираните два автомобила,поради което и напълно
правилно първостепеннния съд го е оправдал поради
това,че е не е запълнен състава на престъплението ,за което е предаден на
съд,откъм субективната му страна.
Представителят на
държавното обвинение възразява във въззивния протест
,че съдът не е следвало да се доверява на показанията на св.Т.и на обясненията
на подсъдимия,между които е съзрял близки отношения и заинтересованост у св.Т.от
изхода на делото.
Горното
категорично не се споделя от настоящия съдебен състав ,тъй като както в
показанията на св.Т.,така и в обясненията на подсъдимия не се наблюдават
съществени противоречия,които да ги дискредитират и освен това същите се намират в корелация с
показанията на останалите свидетели,съдържащи конкретни сведения относно
връзката между подсъдимия и св.Т.,възникнала чрез бащата на подсъдимия и
изградена единствено по повод дейността на последния и сведенията досежно поведението на самия подсъдим при репатрирането и
съхраняването на двата автомобила,подробно описано по-горе,което не се субсумира под състава на престъплението по чл.195,ал.1,т.4
във вр. с чл.194,ал.1
във вр. с чл.26,ал.1 от НК.
Правилни са
изводите на първостепенния съд и относно
плеъра и монитора,взети от л.а. „Сааб”
,за които са налице доказателства,че същият противозаконно е отнел,но с оглед
ниската им стойност деянието,явяващо се кражба по смисъла на чл.194,ал.1 от НК,
попада в обхвата на разпоредбата на чл.9,ал.2 от НК.Видно е от обясненията на
подсъдимия,че е отнел тези движими вещи,без съгласието на собственика им и с
намерение противозаконно да ги присвои,но след това е върнал,в която насока е
протокола за доброволно предаване от 28.09.2015 год.,т.е. формално от обективна
и субективна страна е осъществил състава на престъплението по чл.194,ал.1 от НК
,но като се има предвид установената по делото стойност на същите в общ размер
на 96 лв.,то деянието не е престъпно,тъй като само формално осъществява
признаците на това престъпление предвид неговата незначителна обществена
опасност.
В протеста се изразява
несъгласие с тезата на съда да извади от общия предмет на деянието тези вещи,за
които да приложи чл.9,ал.2 от НК,т.е. съставомерност
на деянието,а за двата леки автомобила да приема липсата на субективната страна
на престъплението.
В отговор на това
съдът държи да изтъкне,че тези движими вещи са напълно самостоятелен,обособен предмет
на престъпно посегателство,видно и от диспозитива на
обвинителния акт,поради което и решаващият съд е бил длъжен да изследва налице
ли е съставомерност на деянието и за тях,като в
конкретния случай и предвид своеобразието на обстоятелствата,установени по
делото,несъмнено е,че деянието е несъставомерно по
отношение на двата автомобила,но е такова по основния състав на кражбата досежно плеъра и монитора,което
обаче попада под обхвата на чл.9,ал.2 от НК.В случая не се касае за общ предмет
на престъплението,както твърди прокурора във въззивния
протест,а за инкриминирани отделни движими вещи,включени в общата престъпна
дейност,за които се дължи изрично произнасяне от страна на съда и именно това е
сторил решаващия съд,обсъждайки обективната и субективна съставомерност
на деянието за тези вещи.
С оглед на
горното атакуваната присъда като правилна и законосъобразна,без допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила и в съответствие с материалния
закон ,следва да бъде потвърдена.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА присъда,постановена на 12.10.2017 год. по НОХД № 21900/16
год. на СРС,НО,100 състав.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.