Р Е Ш Е Н И Е
№ 4626
гр. Варна, 30.10.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, XLI – ви състав, в публично заседание проведено
на тридесети септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: С.Т.
при секретаря Х.И., като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 3778 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба от „Т.Б.“ ЕАД, с ЕИК *** и седалище и
адрес на управление ***, срещу С.М.С., с ЕГН ********** и адрес ***, с която са
предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422,
ал.1 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът
дължи на ищцовото дружество следната сума, за която е издадена Заповед за
изпълнение №9099/04.12.2017г. по ч.гр.д.№ 18257/2018г. по описа на ВРС:
сумата
от 100.86 лв./сто лева и осемдесет и шест стотинки/, представляваща месечни
задължения за заплащане на цената на предоставени мобилни услуги и лизингови
вноски за периода 01.11.2016 г. – 28.02.2017 г.,
сумата
от 74.97 лв./седемдесет и четири лева и деветдесет и седем стотинки/,
представляваща нестойка в размер на 3 бр. стандартни абонаментни такси без
вкл.ДДС, както и
сумата
от 113.88 лв./сто и тринадесет лева и осемдесет и осем стотинки/,
представляваща изискуем остатък от лизингови вноски за мобилно устройство марка
SAMSUNG Galaxy А5 Black, включваща 12 неначислени месечни вноски, дължими по
Договор за мобилни услуги №*** и Договор за лизинг от *** г. и по фактури №***г.,
№***г., №***г., №***г., №***г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението – 03.12.2018 г., до окончателното
изплащане.
Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически твърдения, заложени в обстоятелствената част на исковата молба:
На ***г. между страните били сключен договор за мобилни услуги № *** и Договор за лизинг.
Ответницата не изпълнила свои парични задължения, начислени в 5 броя фактури в периода от м.декември 2016г. до м. април 2017г. включващи суми за предоставени мобилни услуги и абонаментни такси и лизингови вноски.
Поради неизпълнение на задълженията на ответницата договора за мобилни услуги бил прекратен по нейна вина и ищцовото дружество издало фактура № ***г. на стойност 188.85 лева, която включвала задължение за заплащане на неустойка за предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги в размер на 74.97 лева и задължение за предсрочна изискуемост на неначислените лизингови вноски в размер на 113.88 лева. Размерът и основанието на задължението за неустойка били уредени в т.11 от договора за мобилни услуги и общия размер на същата бил 331.48 лева, като в настоящето производство начислената неустойка се претендира частично до размер на 74.97 лева, каквато сума е включена във фактура № ***г.
На 03.12.2018г. ищцовото дружество подало заявление за издаване на заповед за изпълнение за вземания за ползвани и незаплатени мобилни услуги, по което било образувано ч.гр.д.№18257/2018г. по описа на ВРС и издадена заповед за изпълнение. Заповедта за изпълнение била връчена на ответницата по реда на чл.47, ал.5 ГПК, за което ищецът бил уведомен и получил указания да предяви иск за установяване дължимостта на вземанията, което породило правен интерес у ищеца от предявяване на настоящите установителни искове.
Ищецът моли за уважаване на предявените искове, прави искания по доказателствата и претендира присъждане на направените по делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК не е постъпил отговор от ответницата.
В открито съдебно заседание ищцовото дружество не изпраща представител. С писмена молба, постъпила преди заседанието, моли за уважаване на предявения иск и постановяване на неприсъствено решение, в случай, че ответника не се яви в съдебното заседание. Ответника не се явява и неизпраща представител.
СЪДЪТ,
преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК
и чл. 235, ал.
2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
На ***г. между
страните е сключен договор за мобилни услуги, по силата на който ищцовото
дружество се задължило да предоставя на ответника мобилни услуги по програма НонСтоп
29.99 срещу заплащане на месечна абонаментна такса в размер на 29.99 лева, със
срок на договора 24 месеца /л.10-11/.
На същата дата
страните са подписали договор за лизинг, по силата на който ищцовото дружество
е предоставило на ответницата за временно и възмездно ползване мобилно
устройство марка Samsung модел Galaxy A5 black срещу заплащане на 23 месечни лизингови вноски
в размер на 9.49 лева всяка /л.12/.
Към
доказателствения материал по делото са приети издадените от ищеца фактури за
процесния период и справките за месечно потребление към същите, които не са
оспорени от ответника в срока по чл.131 ГПК /л.13-19/.
С молба от *** е
представена и покана за доброволно плащане, с която ищцовото дружество кани
ответника да заплати сума в размер на 100.86 лева с включен ДДС в срок от 10
дни от датата на писмото, като се отправя изявление до ответницата, че при
неплащане на задължението в посочения срок договорът за предоставяне на мобилни
услуги ще бъде прекратен и към задълженията на ответницата ще бъде добавено и
задължение за заплащане на неустойка в размер на 546.22 лева. Като дата на
писмото е посочена ***г., а адресат: С.С.,*** /л.51/.
Липсват
доказателства, а и твърдения от страна на ищеца, ответницата да е поканена да
заплати дължимите по договора месечни абонаментни такси, да бъде определен
подходящ срок за това и да е указано, че с изтичане на срока договора ще бъде
развален, а ответницата ще дължи неустойка.
От ч.гр.д. №18257/2018г.
по описа на ВРС се установява, че делото е образувано по заявление от ищеца и
на 03.12.2018г. и е издадена заповед № 9099 за изпълнение на парично задължение
по чл.410 ГПК срещу ответника за сумата от 100.86 лв./сто лева и осемдесет и
шест стотинки/, представляваща месечни задължения за заплащане на цената на
предоставени мобилни услуги и лизингови вноски за периода 01.11.2016 г. –
28.02.2017 г., сумата от 74.97 лв./седемдесет и четири лева и деветдесет и
седем стотинки/, представляваща нестойка в размер на 3 бр. стандартни
абонаментни такси без вкл.ДДС, сумата от 113.88 лв./сто и тринадесет лева и
осемдесет и осем стотинки/, представляваща изискуем остатък от лизингови вноски
за мобилно устройство марка SAMSUNG Galaxy А5 Black, включваща 12 неначислени
месечни вноски, дължими по Договор за мобилни услуги №*** и Договор за лизинг
от *** г. и по фактури №***г., №***г., №***г., №***г., №***г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
– 03.12.2018 г., до окончателното изплащане. В настоящето производство са
предявени искове за установяване дължимостта на вземанията, за които е издадена
заповедта за изпълнение, а претендираните вземания за неустойка и лизингови
вноски са предявени като осъдителни искове, както са докладвани по делото.
Заповедта за изпълнение е връчена на ответника по реда на чл.47, ал.5 ГПК –
чрез залепване на уведомление, на заявителя са дадени указания да предяви иск
за установява дължимостта на вземанията в едномесечен срок, в който срок са предявени
настоящите искове.
Предвид
така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ
формулира следните изводи от правна
страна:
Предпоставка за допустимост на предявените искове бе ищеца да е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение за процесната сума, да му е издадена такава и заповедта за изпълнение да е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК. Наличието на посочените положителни процесуални предпоставки за разглеждане на предявеният иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК бе установено от ч.гр.д. №18257/2018г. по описа на ВРС.
С доклада по делото на основание чл.146 ГПК е разпределена доказателствената тежест с оглед изложените от страните твърдения и за уважаване на предявения иск в тежест на ищеца е възложено да докаже при условията на пълно и главно доказване: сключването на описаните в исковата молба договори за мобилни услуги и договор за лизинг между страните; прекратяването на договора за мобилни услуги, извършено едностранно от ищеца, включително изпращането и достигането на покана за доброволно плащане с определяне на подходящ срок за плащане и предупреждение, че след изтичането му договора ще бъде прекратен на ответника; наличието на валидна клауза за неустойка в договора, както и размерът на претендираните вземания.
В тежест на ответника не е възлагана доказателствена тежест с оглед липсата на отговор на исковата молба.
Предвид, че истинността на представените с исковата молба писмени доказателства не е оспорени от ответника в предвидения в закона преклузивен срок, то следва да се приеме за доказано сключването на договор за предоставяне на мобилни услуги на ***г., както и наличието на неплатено задължение от страна на ответницата за сумата от 100.86 лева, представляваща неплатени месечни абонаменти и използвани услуги за отчетен период от 01.11.2016г. до 28.02.2017г.
По същите съображения следва да се приеме за доказано сключването между страните на твърдения в исковата молба договор за лизинг на мобилно устройство, изправността на ищцовото дружество по договора (предаване на мобилния телефон на ответницата), както и наличие на неплатено задължение по договора за лизинг в общ размер на 113.88 лева. За посочените твърдения ищцовото дружество е представило писмени доказателства, които не са оспорени от ответницата и няма причина да не бъдат кредитирани при постановяване на настоящето решение.
При липсата на твърдения от страна на ответника за заплащане на тези задължения и ангажиране на доказателства в тази насока предявения иск за приемане за установено дължимостта на вземане в размер на 100.86 лева, представляващо неплатени месечни абонаменти и използвани услуги, както и сумата от 113.88 лева, представляваща незаплатени лизингови вноски се явяват доказани по своите основание и размер и следва да бъде уважен.
Съгласно разпоредбата на чл. 92, ал. 1 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. За да бъде ангажирана отговорността на ответната страна на основание цитираната законова разпоредба, е необходимо да са налице следните предпоставки: да съществува задължение; това задължение да не е изпълнено; неустойката да е уговорена между страните по договора.
В приложения с исковата молба договор между страните е записано, че в случай на прекратяване на договора по вина или по инициатива на потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за съответната програма месечни абонаменти до края на срока на договора.
Прекратяването на действието на договора с едностранно волеизявление от изправната страна – доставчик на мобилни услуги преди изтичане на срока му представлява разваляне на договора, ако основанието за прекратяване на облигационната връзка е виновно неизпълнение на задължение от страна на потребителя. С оглед характера на насрещните престации /за продължително изпълнение/ развалянето на договора има действие занапред.
Липсват доказателства по делото договорът между страните да е прекратен по предвиденият в закона ред, едностранно от мобилния оператор, поради виновно неизпълнение от страна на ответницата. Липсват твърдения и ангажирани доказателства от ищеца да е отправено и достигнало до ответницата изявление, с което е поканена да изпълни задълженията си, определен е подходящ срок за това и е уведомена, че при неизпълнение в посочения срок ищеца ще прекрати договора и ще претендира уговорената между тях неустойка. С доклада по делото изрично е указано на ищеца, че не сочи доказателства покана за доброволно плащане с определяне на подходящ срок за плащане и предупреждение, че след изтичането му договора ще бъде прекратен да е изпратена и достигнала до ответника. Това е и причината исковата претенция за заплащане на неустойка да не се явява вероятно основателна според представените доказателства, което е пречка за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника за претендираната неустойка. Лиспват доказателства за разваляне на договора по вина на ответницата по предвидения в закона ред, поради което претенцията за неустойка се явява неоснователна и недоказана в претендирания с исковата молба размер от 74.97 лева.
Предвид изложеното исковата претенция за установяване дължимостта на неустойка в размер на 74.97 лева, дължима на основание прекратяване (разваляне) на договора за мобилни услуги по вина или по инициатива на ответницата се явява неоснователна и недоказана и следва да бъде отхвърлена, доколкото не се установи да са възникнали предпоставките за възникване на задължение на ответника за заплащане на неустойка по сключения между страните договор за мобилни услуги.
Отделно от горното следва да се отбележи, че при неизпълнението от страна на ответника на задълженията и по договора, мобилният оператор е решил да се възползва от правото си да прекрати договора и заплащането на неустойка в размер на всички абонаментни такси до края на договора би надхвърлило присъщите на неустойката функции.
Допустимо е уговаряне от страните на неустойка за вредите от развалянето, но само в рамките на присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, иначе клаузата за неустойка би била нищожна, поради накърняване на добрите нрави, а в случая и като неравноправна клауза по смисъла на чл.146, ал.1 от Закона за защита на потребителите, за което съдът следи служебно, като преценката се извършва към момента на сключване на договора, а не с оглед конкретното неизпълнение – т.3 от Тълкувателно решение № 1/ 15.06.2010г. по тълк.д. № 1/ 2009г. на ОСТК на ВКС. Уговорката за неустойка при предсрочно прекратяване на договор за предоставяне на мобилни услуги, в размер на всички неплатени по договора абонаментни такси до края на срока му, излиза извън по-горе очертаните функции на неустойката, тъй като мобилният оператор по вече разваления договор получава имуществена облага от насрещната страна в размер, какъвто би получил, ако договорът не беше развален, но без да се предоставя ползването на мобилни услуги, което води до неоснователното му обогатяване и нарушава принципа за справедливост.
Предвид изхода от спора и при направено само от ищеца искане за присъждане на направени по делото разноски, такива следва да му бъдат присъдени според уважената част от предявените искове. Размерът на направените от ищеца разноски е 385 лева в заповедното производство и 485 лева в исковото производство. Съобразно уважената част от исковете в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 285.37 лева в заповедното производство и 359.49 лева в исковото производство
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че С.М.С., с ЕГН ********** и адрес *** ДЪЛЖИ на „Т.Б.“ ЕАД, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление ***, следната сума, за която е издадена Заповед за изпълнение №9099/04.12.2017г. по ч.гр.д.№ 18257/2018г. по описа на ВРС:
сумата от 100.86 лв./сто лева и осемдесет и шест стотинки/, представляваща месечни задължения за заплащане на цената на предоставени мобилни услуги и лизингови вноски за периода 01.11.2016 г. – 28.02.2017 г., както и
сумата от 113.88 лв./сто и тринадесет лева и осемдесет и осем стотинки/, представляваща изискуем остатък от лизингови вноски за мобилно устройство марка SAMSUNG Galaxy А5 Black, включваща 12 неначислени месечни вноски, дължими по Договор за мобилни услуги №*** и Договор за лизинг от *** г. и по фактури №***г., №***г., №***г., №***г., №***г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 03.12.2018 г., до окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Т.Б.“ ЕАД, с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление ***, срещу С.М.С., с ЕГН ********** и адрес *** иск за приемане за установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищцовото дружество следната сума, за която е издадена Заповед за изпълнение №9099/04.12.2017г. по ч.гр.д.№ 18257/2018г. по описа на ВРС:
сумата от 74.97 лв./седемдесет и четири лева и деветдесет и седем стотинки/, представляваща нестойка в размер на 3 бр. стандартни абонаментни такси без вкл.ДДС.
ОСЪЖДА С.М.С., с ЕГН ********** и адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на „Т.Б.“ ЕАД, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление ***, Бизнес Парк София, сграда 6 сумата от 359.49 лева, представляваща направени в настоящето производство съдебно-деловодни разноски, както и сумата от 285.37 лева, представляваща направени разноски в заповедното производство, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и обявено.
Препис
от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението
за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: