Р Е Ш Е Н И Е
№ 116
гр. Сливница, 15 ноември 2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – гр. Сливница, първи състав,
в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и седми септември през две
хиляди и осемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:Ангелина Гергинска
при участието на секретаря Жанета Божилова, като
разгледа докладваното от съдията НАХД № 159 по описа на съда за 2018 г. и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и
сл. ЗАНН.
В.Й.С. с ЕГН: **********,***,
обжалва НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 50/2014 от 27.01.2014 г. на началник на група
в сектор ПП при ОД МВР София, с което за нарушение разпоредбите чл.139, ал.5 ЗДвП, му е наложено административно наказание “глоба” в размер на 300,00лв. на
основание чл.179, ал.3,т.4, предл.1 ЗДвП.
В жалбата си, жалбодателят е заявил че процесното
НП, му е връчено на 15.02.2017г., за извършено от него нарушение на 15.01.2014г.,
поради което счита че е изтекла предвидената давност за реализиране на
отговорността му. Твърди, че не е търсен от административнонаказващи орган за
този период и самият той не е препятствал по никакъв начин връчването на
процесното НП. Предвид изложеното, моли НП да бъде отменено изцяло, поради
изтекла в негова полза давност. В съдебно заседание, редовно призован
жалбодателят не се явява , не се представлява.
Административнонаказващият орган не изразява
становище по жалбата, представя административнонаказателната преписка. В
съдебно заседание не се явява, не се представлява, не сочи доказателства, не
прави доказателствени искания.
Съдът, след като прецени доводите на страните и
събраните по делото доказателства (акт за установяване на административно нарушение
№ 50 от 15.01.2014 г., наказателно постановление № 50/2014 от 27.01.2014 г. на началник
на група в сектор ПП при ОД МВР София, заповед Із-1745/2012г. на министъра на
вътрешните работи, справка за нарушител водач и свидетелските показанията на
свидетеля П.И.П.), намира следното:
На 15.01.2014 г., около 21,15 часа, по главен път ПП-І-8, в района на 38-ми км., извън населено място, в посока към гр.София, свидетелите П.И.П. и Георги Митков Жеков-полицейски служители, спират л.а.”Фолксваген” модел „Голф” с ДК № В 2043 НС, за проверка. Установили че автомобилът се управлява от жалбодателя. При проверката, свидетелите установили, че жалбодателят управлава МПС без да е платил винетна такса от категория К3 за движение според чл.10, ал.1, т.1 ЗДвП. Констатирал е че няма и залепен винетен стикер.
За констатираните нарушения му бил съставен АУАН № 50 от 15.01.2014г. от П.П.-
мл. автоконтрольор при СПП-ОД-МВР-София, в присъствието на св.Георги Жеков и на
жалбодателят, който го подписал акта със саморъчно отбелязване в графа
обяснения и възражения „нямам“. Въз основа на така съставения акт за
установяване на административно нарушение било издадено и атакуваното
наказателно постановление № 50/2014 от 27.01.2014 г. на началник на група в
сектор ПП при ОД МВР София, с което на жалбоподателя за нарушение на
разпоредбата на чл.139, ал.5 ЗДвП, му е
наложено административно наказание “глоба” в размер на 300,00лв. на основание
чл.179, ал.3, т.4 ЗДвП.
С оглед на така приетата за установена фактическа
обстановка, съдът намира следното от правна страна:
От приложените по делото доказателства е видно, че
наказателно постановление № 50/2014 от 27.01.2014 г. на началник на група в
сектор ПП при ОД МВР София е връчено на жалбоподателя на 20.02.2018г., и на 21.02.2018г.
е подадена жалбата чрез административнонаказващия орган до РС - гр.Сливница /
печата на входирането на жалбата/. Съдът приема, че жалбата е допустима с оглед
на обстоятелството, че същата е подадена в предвидения в чл.59 от ЗАНН 7-дневен
срок за обжалване на връченото наказателно постановление.
Административнонаказателното производство се
образува със съставянето на акта, с който се установява извършването на
административното нарушение. В чл.42 от ЗАНН са въведени минималните законови
изисквания към един акт за установяване на административно нарушение, които
следва да са налице, за да бъде той законосъобразен. Посочените в чл.42 от ЗАНН
законови реквизити на акта за установяване на административно нарушение са с
императивен характер. В конкретния случай съдът, след като се запозна с акт за
установяване на административно нарушение № 50 от 15.01.2014г., намира, че същият отговаря
на изискванията на чл.42 от ЗАНН.
Производството по налагане
на административно наказание е една последваща дейност и предполага образуване
на административно-наказателно производство, наличие на административна
преписка и събрани доказателства във връзка с извършеното административно нарушение.
Съгласно нормативните изисквания на ЗАНН административнонаказващият орган се
произнася по преписката в едномесечен срок от получаването й, като преди да се
произнесе, наказващият орган проверява съставения акт за установяване на
административно нарушение за неговата законосъобразност и обоснованост,
преценява възраженията и събраните доказателства, след което издава наказателно
постановление, с което налага съответното по вид и размер административно
наказание.
В чл.57, ал.1 от ЗАНН са въведени минималните
законови изисквания към едно наказателно постановление, които следва да са
налице, за да бъде то законосъобразно. Посочените в чл.57 ал.1 от ЗАНН законови
реквизити на наказателното постановление са императивни по характер. В
конкретния случай съдът, след като се запозна внимателно с наказателно
постановление № 50/2014 от 27.01.2014 г.
на началник на група в сектор ПП при ОД МВР София, намира същото за издадено от
компетентен орган в кръга на правомощията му.
Осъществявайки контрол за
законосъобразност на процесното наказателно постановление, съдът намира, че е
изтекъл абсолютния давностен срок от три години, считано от датата на
извършване на деянието, за ангажиране на административната отговорност на
жалбодателя. В административно – наказателното производство, съгласно чл.11 от ЗАНН, по въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата, които изключват
отговорността, се прилагат разпоредбите на общата част на НК, доколкото в този
закон не се предвижда друго. Препращането е общо и важи за всички обстоятелства,
които изключват административно – наказателната отговорност, включително и
давността. В ЗАНН няма изрична правна уредба на давността за наказателно
преследване. Съществува уредба единствено на давността за изпълнение на вече
наложено административно наказание с влязло в законна сила наказателно
постановление. По силата на субсидиарно приложимата разпоредба на чл.80, ал.1,
т.5 от НК за административни нарушения по смисъла на чл.6 от ЗАНН, давността е три
години. Съгласно чл.80, ал.3 от НК, тя започва да тече от довършването им, а
тези които траят непрекъснато или са продължавани – от прекратяването им. При
всички случай обаче, независимо от това колко пъти е спирана или прекъсвана
давността, съгласно разпоредбата на чл.81, ал.3 от НК, наказателното
преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока
по чл.80, ал.1, т.5 от НК.
В конкретния случай,
против жалбоподателя е съставен акт за извършено административно нарушение на 15.01.2014г.
Процесното наказателно постановление е издадено на 27.01.2014г. Видно от
направеното върху него отбелязване, процесното НП е връчено на жалбодателя на 20.02.2018г.
Следователно още към 15.01.2017 г., е изтекъл тригодишния абсолютен давностен
срок. Липсват каквито и да било доказателства, давността да е спирана или
прекъсвана, за да намери приложение разпоредбата на чл.80, ал.3 от НК. С
изтичането на давностния срок , независимо от спирането или прекъсването на
давността, се изключва въобще административно – наказателното преследване,
включително и възможността да бъде реализирана в бъдеще отговорността на
нарушителя. Пропускането на абсолютния давностен срок е заличило деянието, като
единствено годно основание за налагане на административно наказание.
Следователно издаденото вече наказателно постановление не може да служи за
осъществяване на давностно погасена административно – наказателна отговорност.
Поради тази причина обжалвания санкционен акт се явява незаконосъобразен на
посоченото по – горе основание и следва да бъде изцяло отменен, без да се
проверява дали е извършено или не процесното деяние от обективна и субективна
страна.
Предвид гореизложеното
съдът намира че не е необходимо да излага доводи по съществото на жалбата.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА изцяло НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 50/2014 от 27.01.2014
г. на началник на група в сектор ПП при ОД МВР София, с което на В.Й.С. с ЕГН: **********,***,
за нарушение разпоредбата на чл.139, ал.5 ЗДвП,
му е наложено административно наказание “глоба” в размер на 300,00лв. на
основание чл.179, ал.3, т.4 ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред
Административен съд – София област в 14 -
дневен срок от получаване на съобщението за постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: