Р Е
Ш Е Н
И Е №260061
гр.Кюстендил, 26.03.2021г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският окръжен съд, гражданско отделение,
първи състав, в закрито заседание на двадесет и шести март, две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ БОГОЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЕВГЕНИЯ СТАМОВА
ВЕСЕЛИНА
ДЖОНЕВА
след като разгледа
докладваното от съдия В.Джонева в.гр.д.№74/2021г.
по описа на Окръжен съд-Кюстендил и, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава Тридесет и девета „Защита срещу изпълнението“, Раздел Първи
„Обжалване действията на съдебния
изпълнител“, чл.435 – чл.438 от ГПК.
Делото е образувано
по жалба на Е.А.К., с ЕГН **********,***, подадена чрез пълномощника му адв.С.ДЖ.,
против предприето от ЧСИ ЕЛ.ХР., с рег.№743 на Камарата на ЧСИ, с район на действие
Окръжен съд-Кюстендил по изп.д.№201974330400644 изпълнително действие,
изразяващо се в насочване на изпълнението против несеквестируемо имущество на К.,
в качеството му на длъжник по изпълнителното дело, чрез извършване на опис на
1/2 ид.ч. от УПИ I, пл.861, кв.65 по плана на с.Драговищица, с площ от
837 кв.м., ведно с 1/2 ид.ч. от
построените в имота масивна жилищна
сграда, състояща се от етаж и сутерен, с РЗП от 141.90 кв.м. и двуетажна
жилищна сграда с РЗП от 143.55 кв.м.
В жалбата се излагат
твърдения, че извършването на опис на посочения имот е незаконосъобразно
изпълнително действие, тъй като длъжникът не притежава друго жилище, което е
единствено такова за него и четиричленното му семейство, състоящо се от него
самия, приятелката му, сестра му и майка му. Претендира се отмяна на
атакуваното действие.
Ответникът по
жалбата – взискателят по изпълнителното дело – К.С.Й., с ЕГН **********, с
адрес ***, чрез пълномощника си адв.Г.Димитров, е депозирал възражение, в което
аргументира разбиране за неоснователност на жалбата, с твърдения, от една
страна, че описаният имот е единствено жилище на длъжника, поради факта, че на
по-ранен етап същият се е разпоредил с правата по отношение на друг притежаван
от него имот, а от друга – че семейството на длъжника, според легалната
дефиниция за такова, не е четиричленно. Претендира се оставяне на жалбата без
уважение.
От страна на ЧСИ
Е.Христова са депозирани мотиви по чл.436 ал.3 изр.2 от ГПК, съдържащи се в
съпровождащото жалбата писмо. Според съдебния изпълнител, жалбата е
неоснователна и следва да се остави без уважение. Изтъква се, че възражението
за несеквестируемост е било направено след извършване на описа и предявяване на
страните на оценката на имота, поради което този въпрос ще подлежи на
изследване в изпълнителното производство, за което били предприети действия.
Същевременно се изтъква, че описът на несеквестируем недвижим имот и
назначаването на пазач, е допустимо изпълнително действие, съгласно т.1 от ТР
№2/2013г. от 26.06.2015г. на ОСГТК, а жалбата срещу него се счита за
преждевременно подадена.
Настоящият състав,
след като се запозна с материалите по делото и съобрази изложените в жалбата,
възражението и мотивите на ЧСИ аргументи, намира следното:
Изп.д.№201974330400644
по описа на ЧСИ ЕЛ.ХР., с рег.№743 на Камарата на ЧСИ, с район на действие
Окръжен съд-Кюстендил е било образувано въз основа на молба от 13.08.2019г.,
подадена от К.С.Й., чрез си адв.Г.Димитров и изпълнителен лист от 06.08.2019г.,
издаден по гр.д.№1340/2018г. по описа на КнРС, с който Е. Ангелов К. е бил
осъден да заплати на К.С.Й. следните суми: 4 500 лева, представляваща дължима сума по сключен между тях договор
за заем от 13.09.2012г., с падеж 01.07.2013г., ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от 29.06.2018г. до окончателното изплащане; 1 369.44
лева, представляваща дължима лихва за забава, начислена върху горната сума за
периода от 01.07.2015г. до 29.06.2018г., 1 987.57 лева, представляваща
сторени разноски в производството пред Районен съд-Кюстендил и 929.39 лева,
представляваща сторени разноски в производството пред въззивната инстанция.
От посоченото е
видно, че жалбоподателят Е.К. има качеството на длъжник в така образуваното
изпълнително производство за принудително събиране на присъдени в полза на
взискателя Й. парични суми.
Според разпоредбата
на чл.435 ал.2 т.2 от ГПК, длъжникът може да обжалва насочването на
изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо. Тук е дължимо да
се отбележи, че самостоятелно обжалване на действията на съдебния изпълнител по
извършване на опис на конкретно определена вещ и оценка на същата, не са сред
тези, изрично и изчерпателно визирани в нормата на чл.435 ал.2 от ГПК, поради
което само по себе си е недопустимо.
В случая, обаче, с
оглед на посоченото в подадената жалба, следва да се приеме, че не се обжалва
самото действие на съдебния изпълнител по извършване на опис на притежавания от
К. недвижим имот, а се обжалва насочването на принудителното изпълнение по
изпълнителното дело срещу недвижимия жилищен имот в с.Драговищица, което -
както се посочи – съгласно чл.435 ал.2 т.2 от ГПК, може да бъде оспорено пред
съда от длъжника само с доводи за неговата несеквестируемост.
Съгласно
разясненията, дадени с Тълкувателно решение №2/26.06.2015г. по тълк.д.№2/2013г.
на ОСГТК на ВКС, несеквестируемостта на непотребимите вещи е забрана за тяхното
осребряване. Налагането на запор/възбрана върху тях обаче е допустимо, тъй като
запорът/възбраната ги задържа в патримониума на длъжника - налагането на запор
или възбрана върху вещи не е несъвместимо с несеквестируемостта и в този смисъл
не я нарушава. Допустим е и описът на непотребимите вещи. Забранено е
осребряването им и поради това при описа несеквестируемите непотребими вещи не
може да бъдат предадени за пазене вън от дома на длъжника, а несеквестируемото
жилище може да бъде предадено за пазене на лице, което не се числи към
домакинството на длъжника само ако не се намери такова лице и длъжникът
отсъства. Длъжникът може да обжалва насочването на изпълнението върху
имущество, което счита за несквестируемо и преди да му е съобщен наложеният
запор или възбрана. Преждевременната (подадена преди да започне да тече срока)
жалба е винаги допустима, тъй като длъжникът има интерес да бъдат разрешени
въпросите относно несеквестируемостта.
В цитираното ТР е
посочено още, че срокът за обжалване при насочване на изпълнението върху вещ
започва да тече от връчването на съобщението за насрочване на проданта.
Пропускането на този срок обаче не осуетява правото на длъжника да иска от
съдебния изпълнител да прекрати започналата продан преди издаването на
постановление за възлагане или да му върне получената от публичната продан сума
преди тя да е получена от кредитора.
В настоящия случай,
по изпълнителното дело публична продан не е насрочена, но именно по изложените
в ТР съображения, съдът приема, че преждевременната (подадена преди да започне
да тече срока) жалба е допустима, тъй като длъжникът има интерес да бъдат
разрешени въпросите относно несеквестируемостта на описания недвижим жилищен
имот. Доколкото насочването на принудителното изпълнение върху определен
имуществен обект се осъществява с налагането на възбрана върху него, което
действие в случая се установява, че е извършено по отношение на имота,
собственост на длъжника (с постановление за налагане на възбрана от 03.10.2019
г., вписана в АВ), то следва да се приеме, че по отношение на същия от момента
на налагане на възбраната е възникнало правото на жалба по чл.435 ал.2 т.2 от ГПК. С оглед посоченото, съдът приема и, че жалбата е подадена срещу подлежащо
на обжалване действие на съдебния изпълнител - насочване на изпълнението към
недвижим имот на жалбоподателя, за който се твърди, че е несеквестируем.
Освен анализираните
по-горе предпоставки за допустимост на подадената жалба, следва да се отбележи
и установимото от материалите по делото обстоятелство, че настоящата жалба е
депозирана в срока по чл.436 ал.1 от ГПК, поради което подлежи на разглеждане.
Обоснованата констатация за допустимост на жалбата налага потребността от
разглеждането й по същество, което предполага съдът да се произнесе по въпроса
секвестируем ли е имущественият обект за събирането на конкретното вземане.
Според
императивната разпоредба на чл.444 т.7 от ГПК, изпълнението не може да бъде
насочено към жилището на длъжника, ако той и никой от членовете на семейството
му, с които живее заедно, нямат друго жилище, независимо от това, дали
длъжникът живее в него. Ако все пак размерът на жилището надхвърля жилищните
нужди на длъжника и членовете на семейството му, определени с наредба на
Министерския съвет, надвишаващата част от него се продава, ако са налице
условията на чл.39 ал.2 от ЗС. Тази норма е установена от съображения на
обществения интерес за социална справедливост с цел на длъжника и неговото
семейство да се осигури закрила чрез осигуряване на минималните необходими
условия за нормалното им съществуване.
Както беше посочено,
съгласно цитираното ТР принудителното изпълнение се насочва към определено
имущество с налагането на възбрана върху него, която се вписва в Агенция по
вписванията. Чрез оповестяването на наложената обезпечителна мярка и
получаването на поканата за доброволно изпълнение жалбоподателят е информиран,
че съдебният изпълнител е предназначил този негов имуществен обект за
осребряване. Към този момент се преценява дали недвижимия имот е
несеквестируем, т. е. дали длъжникът или някой от членовете на семейството му
притежава друго жилище, което да отговаря на жилищните им нужди, съгласно
правилата на Наредбата за жилищните нужди на длъжника и членовете на неговото
семейство, приета с ПМС №31 от 15.02.2008г. (ДВ, бр.20 от 26.02.2008г.).
Меродавен по отношение на преценката за несеквестируемост на имота е моментът
на налагането на възбраната върху него.
С постановеното по
реда на чл.290 от ГПК решение №132/23.07.2020г. по гр.д.№3781/2019г. по описа
на ВКС, ІV г.о. е уеднаквена съдебната практика, като е прието, че при
налагането на възбраната, съдебният изпълнител не проверява предпоставките по
чл.444 т.7 от ГПК за несеквестируемост на жилището на длъжника, върху което се
насочва изпълнението и когато той е физическо лице. Несеквестируемостта е
забрана за осребряване, а възбраната задържа жилището в неговия патримониум
(чл.451 от ГПК). Допустим е и описът на несеквестируемо жилище. При него
съдебният изпълнител установява жилищната площ, съгласно изискванията на чл.444
т.7 от ГПК и Наредбата за жилищните нужди на длъжника и членовете на неговото
семейство, а може и да провери с кого живее длъжникът – друго обстоятелство от
значение за несеквестируемостта. Предпоставките по чл.444 т.7 от ГПК обуславят
процесуалната законосъобразност на следващите действия по публичната продан на
жилището. Съдебният изпълнител ги установява по документите, които взискателят
е представил и по документите, които самият той е длъжен да изиска и събере
(чл.426 ал.4 от ГПК; чл.18 ал.1 от ЗЧСИ, чл.483 от ГПК). За съдебният
изпълнител са задължителни определението по чл.438 от ГПК за спиране на
публичната продан и решението, с което жалбата на длъжника по чл.435 ал.2 т.2
от ГПК е уважена. Преди постановлението за възлагане съдебният изпълнител може
да прекрати публичната продан, въпреки че длъжникът е пропуснал срока за
жалбата по чл.435 ал.1 т.2 от ГПК, ако длъжникът докаже, че жилището е
несеквестируемо, а преценката на изпълнителния орган за обратното е невярна.
По делото има
данни, че К. не притежава други жилищни имоти, освен описаните от съдебния
изпълнител 1/2 ид.ч. от намиращите се в поземлен имот в с.Драговищица, две
двуетажни жилищни сгради. Други факти, относими към преценката за
несеквестируемост, по делото не са установени. При това положение съдът намира,
че към настоящия момент, не може да бъде даден еднозначен и обоснован отговор
на въпроса дали въпросните жилищни сгради, към които е насочено принудителното
изпълнение, респективно една от тях, представлява несеквестируемо имущество на
длъжника.
За да се счита за
несеквестируем даден имот по смисъла на чл.444 т.7 от ГПК е необходимо не само
длъжникът да не притежава друго жилище, но и членовете на неговото семейство.
Посоченото означава, че за да установи верността на твърдението си, че
съдебният изпълнител е насочил изпълнението срещу несеквестируемо имущество,
жалбоподателят длъжник носи доказателствената тежест да докаже наличието на
предпоставките на посочената норма, от които извлича за себе си благоприятни
правни последици. В настоящия случай жалбоподателят не сочи и не представя
каквито и да било доказателства за установяване на несеквестируемостта на
имотите.
Твърдението му, че
семейството му е четиричленно е недоказано в рамките на настоящото оспорване.
Същевременно, би следвало да се има предвид, че при липсата на легална
дефиниция в ГПК на понятието „членове на семейството“, в практиката се приема
за приложимо определението, съдържащо се в § 20 от ДР на 3акона за здравното
осигуряване, според който членове на семейството са съпругът, съпругата, децата
до 18-годишна възраст, респ. до 26-годишна възраст, ако продължават
образованието си или независимо от възрастта си децата, които са недееспособни
или трайно нетрудоспособни.
Наред с посоченото,
липсват каквито и да било доказателства, установяващи дали твърдяните членовете
на семейството на К. притежават друго жилище.
След като не са
ангажирани доказателства за горните правнозначими обстоятелства, не може да се
направи извод за несеквестируемост по смисъла на чл.444 т.7 от ГПК.
Като се съобрази
изложеното и доколкото описът на несеквестируемо жилище е допустим – както се
посочи несеквестируемостта е забрана за осребряване, а а в случая публична
продан не е насрочена, не следва да бъде отменено насочването на изпълнението
срещу жилищните имоти в с.Драговищица. За дължимата преценка е ирелевантно
притежаването на право на ползване от трето за изпълнителното производство
лице.
В контекста на
изложеното, съдът намира оплакванията в жалбата за несъстоятелни, същата следва
да се остави без уважение, поради което и на основание чл.437 ал.4 от ГПК,
съдът
Р Е Ш И:
О С Т А В Я Б
Е З У В А Ж Е Н И Е жалбата на Е.А.К.,
с ЕГН **********,***, подадена чрез пълномощника му адв.С.ДЖ., против предприето
от ЧСИ ЕЛ.ХР., с рег.№743 на Камарата на ЧСИ, с район на действие Окръжен
съд-Кюстендил по изп.д.№201974330400644 изпълнително действие, изразяващо се в
насочване на изпълнението против несеквестируемо имущество на К., в качеството
му на длъжник по изпълнителното дело, чрез извършване на опис на 1/2 ид.ч. от УПИ I,
пл.861, кв.65 по плана на с.Драговищица, с площ от 837 кв.м., ведно с 1/2 ид.ч. от построените в имота масивна жилищна сграда, състояща се
от етаж и сутерен, с РЗП от 141.90 кв.м. и двуетажна жилищна сграда с РЗП от
143.55 кв.м.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
Заверен препис от
съдебния акт да се изпрати на ЧСИ Е.Христова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.