ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 724
гр. Пловдив, 21.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно частно
гражданско дело № 20225300500364 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е по постъпила частна жалба, подадена от ТР. СТ. М.
от с. Бенковски, Пловдивска област, ул.15-та №38, ЕГН **********, чрез
процесуалния му представител адв. С.К., против определение
№10615/09.12.2021 г., постановено по гр.д. №10345/2021 г. по описа на РС
Пловдив, V гр.с., с което е прекратено производството по делото и е върната
исковата молба.
В частната жалба се навеждат подробни съображения за
неправилност и незаконосъобразност на съдебния акт. Не са обсъдени
фактическите твърдения и обстоятелствата в исковата и уточняващата молби.
Ответникът е изразил становище, че сумата по договора за кредит се дължи
от ищеца. Подаваната информация в Централния кредитен регистър на БНБ
за кредитната задлъжнялост на ищеца е невярна. На ищеца от различни банки
е отказвано отпускане на кредит поради „лоша/влошена кредитна история“.
Въпреки че ответникът не е предприел действия за принудително изпълнение,
продължавал да счита себе си за кредитор, ежемесечно инициирал телефонни
обаждания и отправял покани за доброволно плащане, което обуславя и
правния интерес от завеждане на делото. Същевременно ответникът нямал
правен интерес от завеждане на дело, в което да се предостави възможност на
жалбоподателя да отправи възражението за давност. Нямал и правен интерес
от образуване на изпълнително производство. С извънсъдебното си поведение
ответникът дал повод за завеждане на делото. Правната сфера на
1
жалбоподателя била накърнена и само въз основа на съществуващия в полза
на кредитора изпълнителен титул. Допустимостта се обуславяла от наличието
на извънсъдебни покани на кредитора, от факта, че сочел ищеца за длъжник и
повличал за ищеца вредни последици, които не могат да бъдат преодолени по
друг начин, освен чрез влязъл в законна сила съдебен акт, както и, че липсва
признание на кредитора на предявения иск. Счита, че има правен интерес от
иск за несъществуване на вземането и когато не е заплашен непосредствено
от принуда (процесуална или извънпроцесуална). Твърди се и противоречие
на изводите на съда със съдебната практика. Иска се отмяна на съдебния акт и
връщане на делото на РС Пловдив за продължаване на съдопроизводствените
действия.
Пловдивски окръжен съд, като взе предвид представените по
делото доказателства, намери следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от страна,
имаща правен интерес от обжалване на съдебния акт, в законоустановения
срок. Разгледана по същество е неоснователна.
За да постанови обжалвания акт, съставът на районния съд е
приел, че е предявен отрицателен установителен иск с правно основание
чл.124, ал.1 ГПК, направил е разграничение между исковете по цитирания
текст и по чл.439, ал.1 ГПК, посочил е, че позоваването само на изтекла
погасителна давност за вземане е недопустимо, тъй като не е свързано с
препятстване възможността на кредитора да се удовлетвори принудително, а
е свързано с отричане на вземането. Отбелязано е, че интересът от
предявяване на отрицателен установителен иск е винаги конкретен, а не –
абстрактен – длъжникът не може да обоснове интерес от предявяване на иска
от хипотетичната възможност за кредитора да инициира действия по
принудително събиране на вземането. Подаването на информация в
Централния кредитен регистър на БНБ за наличие на вземане не е основание
за завеждане на иска, тъй като по този начин длъжникът не може да бъде
заставен да изпълни задължението си и това не е действие, насочено към
принудително удовлетворяване на вземането.
Тези съображения се споделят от настоящия състав.
И теорията, и съдебната практика са категорични, че наличието на
правен интерес от установителен иск е обусловено от естеството на правния
спор, предхождащ неговото предявяване, т.е. от вида на действията,
посредством които се застрашава упражняването или се оспорва правото на
ищеца. За да се приеме, че е налице интерес от предявяване на отрицателен
установителен иск, е необходимо постановеното по предявения иск съдебно
решение да разреши окончателно със сила на пресъдено нещо възникналия
между страните правен спор и по този начин да преустанови както него
(правния спор), така и нежеланото поведение на страната, която
неоснователно оспорва правата на ищеца.
В исковата молба се твърди, че въз основа на изпълнителен лист
2
ищецът и още едно лице са осъдени да заплатят солидарно на „ОББ“ АД
София сума, дължима по сключен между страните договор за предоставяне на
потребителски кредит от 23.03.2004 г. Било е образувано изпълнително дело,
което впоследствие е прекратено. В хода на изпълнителното производство
кредиторът е цедирал вземането си на ответника. Същият подавал
информация в ЦКР при БНБ данни, че ищецът дължи и има активно
просрочие над 360 дни по придобитото вземане. Кандидатствал за
предоставяне на кредит, като такъв му е отказан. Направил искане за
подаване на информация до ЦКР при БНБ, че вземането е погасено поради
давност – че паричното задължение не се дължи, но му е отказано. По този
начин обосновава правния си интерес, като твърди, че с това поведение
ответникът му причинява вреди.
Според изложеното в решение №83/23.05.2018 г., постановено по
гр.д. №3448/2017 г. на ВКС, III г.о., трайната практика на ВКС, съдържаща се
в решение № 127 от 29.10.2010 г. по т. д. № 20/2010 г. на I т.о. на ТК,
определение № 391 от 15.07.2009 г. на ВКС по ч. гр. д. № 396/2009 г. на I г.о.
на ВКС, решение № 60 от 20.02.2012 г. по гр. д. № 1213/2010 г. на I г.о.,
определение № 356 от 19.06.2014 г. по ч. гр.д. № 1587/2014 г. на I г.о.,
решение № 362 от 28.11.2011 г. по гр.д. № 8/2011 г. на I г.о. на ВКС, решение
№ 133 от 22.11.2011 г. по т. д. № 17/2011 г. на I т.о., определение № 359 от
18.06.2014 г. на ВКС по т.д. № 4268/2013 г. на II т.о., сочи, че правният
интерес от предявяване на установителен иск е винаги конкретен и зависи от
обстоятелствата по делото. Интересът трябва да бъде доказан от ищеца и като
положителна процесуална предпоставка следва да е налице при всяко
положение на делото. Когато ищецът желае да установи, че не дължи дадено
вземане поради изтекла погасителна давност, той следва да посочи
конкретните обстоятелства, които обуславят правния му интерес от
предявяване на установителния иск. Такива обстоятелства са например
започнало и висящо принудително изпълнение, покана от ответника да се
издължи, извънсъдебно оспорване, че давността е изтекла. Оспорването в
отговора на исковата молба също би обусловило правния интерес от
предявения установителен иск. Когато ответникът с извънсъдебното си
поведение не е дал повод за завеждане на иска и в отговора на исковата молба
е признал, че давността е изтекла, липсва правен интерес като положителна
процесуална предпоставка за съществуване на правото на иск. Нещо повече –
в определение №549/29.11.2018 г. по ч.гр.д. №4317/2018 г. на ВКС, IV г.о.,
определение №474/07.11.2019 г. по ч.гр.д. №3063/2019 г. на ВКС, IV г. о.,
определение №95 от 22.02.2018 г. по ч.гр.д. № 510/2018 г. на ВКС, ІV г.о.,
определение №318 от 25.07.2018 г. по ч.гр.д. № 2828/2018 г. на ВКС, ІII г.о. е
посочено, че страната, която претендира извънсъдебно дори несъществуващо
вземане, дори със заплаха да бъдат предприети съдебни мерки, не дава повод
за предявяване на иск за несъществуване на претендираното вземане.
В случая към исковата молба е приложено писмо до ищеца, с
което ответникът го уведомява, че информацията до ЦКР на БНБ е във връзка
3
със задължението им за предоставяне на информация за всички кредити на
клиентите си. Не се оспорва наличието на изтекла погасителна давност.
Според твърденията на ищеца, в случая няма започнало или
висящо принудително изпълнение. Твърди се, че ежемесечно ответникът
канел ищеца да изпълни задължението си, но такива доказателства не са
представени - липсва покана от ответника да се издължи. Приложеното писмо
също не представлява покана за изпълнение, а само се посочва възможност.
Не е налице и извънсъдебно оспорване, че давността е изтекла. Ето защо
изводът на първоинстанционния съд, че отрицателният установителен иск е
недопустим, е правилен и законосъобразен.
Освен това в исковата молба се твърди, че в резултат от
поведението на ответника – включване в ЦКР при БНБ, на ищеца са
причинени вреди. В такъв случай обаче предявеният отрицателен
установителен иск няма да ги обезщети, а за репарирането им ищецът
разполага с друг ред за защита. Той не би могъл да защити правата си чрез
предявения иск, като в този случай той отново е недопустим. Трайно
установена е съдебната практика, че правният интерес от установителен иск
по чл. 124 ал. 1 ГПК е конкретен и се извежда от твърденията на ищеца в
исковата молба, с оглед засегнатите права от възникнал правен спор, като не
следва да има друг ред за защита правата на ищеца и той да може с
решението, постановено по установителния иск, да постигне целения
резултат, без да се наложи да води друг иск за постигане на този резултат.
Неоснователни са доводите за невъзможност на жалбоподателя да
упражни правото си да получи кредит – ако счита, че са му причинени вреди,
той разполага с друг ред за защита, за което се изложиха съображения. Не се
ангажираха и доказателства за твърдяното ежемесечно поканване на ищеца да
изпълни задължението си, което, евентуално, би могло да аргументира правен
интерес. Цитираната в жалбата съдебна практика касае различни хипотези и е
неотносима към настоящия казус. Но и в част от посочените актове изрично е
отбелязано, че искът по чл.124, ал.1 ГПК е недопустим, ако е налице друг ред
за защита на правата на ищеца. Във всички случаи обаче интересът следва да
е конкретен, а не – абстрактен.
Въз основа на гореизложеното частната жалба е неоснователна,
определението на РС Пловдив – правилно и законосъобразно, като следва да
се потвърди.
Воден от гореизложеното, Пловдивският окръжен съд, V въззивен
граждански състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №10615/09.12.2021 г., постановено
4
по гражданско дело №10345/2021 г. по описа на Районен съд Пловдив, V
граждански състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в
едноседмичен срок от съобщаването му на страните пред Върховен
касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5