ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 26 10.01.2020 година град Бургас
Апелативен съд - Бургас Търговско отделение,
На десети януари две хиляди и двадесета година
В закрито заседание в следния състав:
Председател Павел Ханджиев
Членове Илияна Балтова
Христина Марева
Секретар
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия Ил. Б.
частно търговско дело № 1 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.1 ГПК.
Образувано е по частната жалба на М. Т. Д. , ЕГН **********, с адрес за връчване: гр. С., ул. „Х“, № *, четвърти полуетаж, офис *, представлявана от адв. Н. адв. Е. , против определение от 24.10.2019 г. на Окръжен съд С. , постановено по т.д. № 94/ 2019 г. по описа на същия съд, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателката - ищца за освобождаване от разноски по предявения от нея иск против Г. фонд, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Г“, № *, ет.*, представлявано от С. С. и Б. М. – изпълнителни директори, за осъждане на фонда да заплати на ищцата сумата от 70 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие пътно транспортно произшествие от 4.10.2018 г., при участието на лице, управляващо МПС, относно което липсва задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, към датата на събитието. Признава се, в исковата молба, че ищцата е получила извънсъдебно сумата от 10 000 лв. от ответника, за репариране на претърпените от пътния инцидент вреди.
В производството, ищцата е направила искане за освобождаване от държавна такса и разноски. С определение от 9.08.2019 г. молителката е освободена от дължимата в процеса държавна такса, възлизаща на 2800 лв. Не е освободена от разноски.
В хода на делото, по искане на ищцата, са назначени съдебно – медицинска и съдебно – психологична експертиза, като са определени депозити за изпълнението на същите, платими от ищцата, в общ размер на 600 лв. Жалбоподателката е сезирала съда с искане за освобождаване от тези разноски, сочейки, че е в затруднено материално положение и не разполага със средства за заплащането им.
С атакуваното в настоящото производство определение, окръжният съд, препращайки към мотивите, изложени при предходното си произнасяне, е приел, че не следва да освободи ищцата от разноски, тъй като същата е в млада, работоспособна възраст, в добро здравословно състояние и следва да заплати разноските по делото, след като е била освободена от държавна такса.
Освобождаването от държавна такса и разноски, така, както е уредено в процесуалния ни закон – чл.83, ал.2 от ГПК, е изключение от общото правило, че за съдебните производства се внасят държавни такси – чл.71, ал.1 ГПК, и лицата, искащи извършването на процесуални действия, за които се дължи заплащане, следва предварително да внесат в съда разноските за действията, които са поискали – чл.76 ГПК. Това изключение е приложимо единствено за онзи лимитиран кръг от хипотези, когато комплексното имуществено, здравословно, семейно и социално положение на молителя водят до извода за обективно и трайно състояние на липса на средства за покриване на тези разходи, при което отказът да се приложи освобождаването би бил равносилен на отказ от правосъдие.
Последователно в практиката на ЕСПЧ се застъпва становището, че правото на достъп до съд, представляващо един аспект от „правото на съд“ по чл.6 от ЕКПЧ, не е абсолютно, а може да бъде подложено на ограничения, регламентирани от вътрешната процесуална уредба, като не са недопустими финансови ограничения на този достъп, в това число чрез събиране на държавни такси и разноски по производствата – Решение на ЕСПЧ „А“ жалба № 68334/01. Ограничаването на достъпа до съд би било в противоречие с нормата на чл.6 ЕКПЧ, ако ограничението не преследва законна цел и не е налице разумно съотношение на пропорционалност между използваните средства и преследваната цел.
В цитираното решение е прието, че системата за събиране на държавни такси преследва законната цел осъществяване на добро правораздаване, като едновременно се възпира злоупотребата с искова защита и се осигурява доброто функциониране на правосъдието. За да се направи преценката за пропорционалност, следва да се установи дали в конкретния случай прилагането на ограничението - налагане заплащането на разноски в горепосочения размер по отношение на конкретния молител, би довело до накърняване на неговото право на достъп до съд, в самото му естество – Решение на ЕСПЧ „В“ жалба № 45723/99.
По разбирането на практиката на ВКС – О. № 206 от 17.05.2013 г. по гр.д. № 2434/ 2013 г.; Определение № 66 от 12.02.2016 г. по ч.гр.д. № 136/2016 г., по молбата за освобождаване от внасяне на такса и разноски, съдът следва да извърши преценка налице ли са предпоставките за освобождаване, въз основа на доказателства за имущественото състояние на лицето, семейното му положение, възраст, здравословно състояние, трудова заетост и всички обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за поемане на разходите.
Същественото е, че изводът дали са налице предпоставките за освобождаване, следва да се формира на базата на съпоставка на актуалната обща картина на материалното състояние на страната с дължимите в конкретния случай разноски.
Видно от данните по делото, молителката е на възраст от 35 години. В представената декларация е удостоверила, че е неомъжена, не разполага с имущество, доходи и влогове, и макар да е декларирала влошено здравословно състояние, при поискване от съда, не е представила доказателства за такова. Признала е, че е получила от ответника сумата от 10 000 лв., като доброволно изплатено обезщетение за неимуществените вреди, претендирани в настоящото производство.
Горната сума е постъпила в патримониума на ищцата и съставлява част от имуществото, с което тя има право доброволно да се разпорежда. В отговор на повдигнатото в жалбата възражение за несеквестируемост на полученото обезщетение, следва да се изтъкне, че регламентираната по смисъла на чл.381, ал.1 КЗ несеквестируемост на застрахователното обезщетение по застраховка Гражданска отговорност означава забрана да се посегне върху тази сума за принудително удовлетворяване на задължения на ищцата, но не я лишава от възможността да се разпорежда с паричните средства, по свое усмотрение. Инициирането и воденето на граждански дела за защита на субективни права е съзнателен волеви акт на лицето, проява на собствен избор, а не на принуда. Ето защо, невъзможността за насочване на принудително изпълнение върху това вземане не означава, че ищцата не може да използва сумата за свои нужди, в това число – за покриване на разноски по водене на дела. Изплатеното обезщетение е изпълнило предназначението си да репарира вредите и се е вляло в имуществения комплекс на ищцата, от който безпрепятствено може да бъде доброволно разпореждано.
Необлагаемостта на същото обезщетение с подоходен данък, също изтъкнато в жалбата, няма никакво отражение върху възможността за разпореждане.
Анализирани в съвкупност, установените по делото обстоятелства не убеждават настоящия състав, че по отношение на жалбоподателката са налице основанията за освобождаване от разноски в производството. Същата е получила и разполага с немалка по размер сума, за която няма данни да е разходвана за някакви специфични медицински или други разходи, свързани с отстраняване последиците от претърпяното от нея произшествие. В настоящия процес, ищцата е била освободена от държавна такса, което е гарантирало неосуетения ѝ достъп до съд. По отношение на разноските, изводът е, че тя разполага със средства да ги поеме. Отправеното искане е неоснователно и изводът в този смисъл на съда от първа инстанция следва да се подкрепи.
Горното предпоставя потвърждаване на атакувания съдебен акт.
Водим от горните съображения, Апелативен съд - Б.
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 24.10.2019 г. на Окръжен съд С. , постановено по т.д. № 94/ 2019 г. по описа на същия съд, с което е оставено без уважение искането на М. Т. Д. , ЕГН **********, с адрес за връчване: гр. С., ул. „Х“, № 4, представлявана от адв. Н. адв. Е. , за освобождаване от разноски по предявения от нея иск против Г. фонд, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Г“, № *, ет.*, представлявано от С. С. и Б. М. – изпълнителни директори, за осъждане на фонда да заплати на ищцата сумата от 70 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие пътно транспортно произшествие от 4.10.2018 г., при участието на лице, управляващо МПС относно което липсва задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, към датата на събитието.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: