Р Е Ш Е Н И Е
Номер88/20.3.2018г..Град
Варна
Варненският окръжен съд Наказателно отделение
На двадесет
и втори февруари Две
хиляди и осемнадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АСЕН ПОПОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЖУЛИЕТА ШОПОВА
СТОЯН ПОПОВ
Секретар: Родина Петкова
Прокурор: Виолета Радева
като разгледа докладваното от съдия А.Попов
ВНОХД
№ 29 по описа на съда
за 2018 г.,
за да се произнесе взе предвид:
Предмет на въззивното
производство е присъда № 32 по НОХД № 430/2017 год. по описа на Районен
съд-Провадия, постановена на 17.10.2017 год., с която подсъдимият С.В.Д. е
признат за виновен в това, че на 28.09.2017 г. в с. Ягнило, област Варна, чрез
използване на моторно превозно средство – товарен автомобил „Форд Транзит“ с
рег. № ****** и техническо средство – кирка и метален лост, направил опит да
отнеме чужди движими вещи – 2.16 куб. м. еднолицев
дялан камък, на стойност 97.20 лв. (деветдесет и седем лева и двадесет
стотинки), от владението на Р. Д. С., без нейно съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои, като деянието останало недовършено по независещи
от волята на дееца причини -
престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, вр. чл. 194,
ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1 от НК, като му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от четири
месеца, отложено с изпитателен срок от три години.
Срещу така постановената присъда е
подадена въззивна жалба от адв.Ж.М.Г.
***, в качеството му на процесуален представител на подс.С.Д.,
с която се моли, първоинстанционният съдебен акт да бъде отменен, като
подсъдимият бъде оправдан по възведеното
срещу него обвинение. Сочи се, че по делото липсват категорични
доказателства досежно участието на подсъдимия в
изпълнителното деяние на престъплението за извършването на което, същият е
осъден. От друга страна се излагат доводи относно наличието на визираните от
закона предпоставки, за квалифициране на извършеното деяние като маловажен
случай по чл.197, вр.чл.195, ал.4 от НК и респективно
за реализиране на административна отговорност
на подс.Д. по реда на чл.218б от НК.
По съществото на делото и в съдебно заседание
пред въззивната инстанция, прокурорът иска да бъде потвърдена присъдата на
Районен съд-Провадия, като правилна и законосъобразна.
В съдебно заседание, защитникът на подс.Д. – адв. Г., излага аргументите
си относно посочените искания в депозираната от него въззивната жалба, свързани
с липсата на доказателства относно участието на подс.Д.
в извършеното престъпление, както и непълнота на мотивите на първоинстанционния
съд, изводими от посочената липса на основания свързани с квалифициране на
извършеното като „маловажен случай“ и прилагането на чл.195, ал.4 от НК. Иска
се подс.Д. да бъде оправдан по така възведеното му
обвинение и присъдата на Районен съд-Провадия да бъде отменена, като в
условията на евентуалност същият да бъде санкциониран по реда на чл.218б, ал.1
от НК
Съдът, след преценка на събраните по
делото доказателства и въз основа императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на постановеният акт по отношение законосъобразността,
обосноваността и справедливостта му, съобразно изискванията на чл.313 и чл.314,
ал.1 от НПК намира за установено следното:
Въззивната
жалба е процесуално допустима, подадена в срока за обжалване и от надлежна страна,
като разгледана по същество е неоснователна.
От фактическа страна,
първостепенният съд в съответствие с всички релевантни доказателства е приел за
установено по безспорен начин следното:
Свид. Р. Д. С.
притежавала недвижим имот - къща с двор, находящ
се в с. Ягнило, обл.Варна, която не обитавала, тъй
като живеела в гр.Варна. На 24.09.2017г., кметът на селото – свид.
В. К., минавайки покарай парцела на свидетелката, забелязал,
че липсва част от каменната ограда, която го ограждала. Веднага се обадил на
св.С., която на следващия ден пристигнала в селото и съответно подала жалба в
РУ-Провадия за извършената кражба. Няколко дена по-късно - на 28.09.2017 г.,
св.К. видял паркирал до имота на св.С. камион, както и две лица, които с
инструменти събаряли камъни от оградата и ги товарели в каросерията му. В този
момент по мобилния му телефон, с него се свързал св.А. – полицейски служител
при РУ-Провадия, който заедно с колегата си св.В. се намирал в селото във
връзка с подадената от св.С. жалба, предвид което двамата своевременно отишли
на мястото. Когато пристигнали, установили, че каросерията на товарния камион -
„Форд Транзит“ с рег.№ ******, паркиран в непосредствена близост до оградата на
къщата е напълнена с еднолицев дялан камък, като след
извършена проверка, установили и самоличността на намиращите се там лица – св.Й.
и св.А. и подс.Д., който бил в кабината на камиона. Същият,
тъй като дни преди това бил научил, че
оградата на двора на къща в с.Ягнило е изградена от еднолицев
дялан камък, точно от какъвто имал нужда, в изпълнение на решението си да го вземе, на
27.09.2017 г., около 19.00 ч. се свързал със св.Й., с който се познавали понеже
последният, заедно със св.А. извършвали строителни дейности на къща, която подс.Д. строил през 2016г. в с.Приселци. Казал му, че има
работа за него и ще го вземе на следващия ден рано от дома му. Такава уговорка
направил и и със св.А. на 28.09.2017 г. Същият ден, подс.Д.
взел двамата свидетели от домовете им в с.Садово с личния си автомобил, като им
обяснил, че трябва да натоварят камион с камъни, за което ще им бъде заплатено.
Взели от дома на подсъдимия в с.Приселци кирка и лост, след което отишли до
гр.Варна, където познати на подс.Д. му дали товарен
камион - „Форд Транзит“ с рег.№ ******. С него тримата се отправили към
с.Ягнило, където пристигнали около обяд на същия ден. Подс.Д.
паркирал автомобила до имота на св.С., като двамата свидетели започнали да
къртят камъни от оградата на имота и да ги товарят в каросерията на камиона, а подс.Д. останал в кабината. При пристигането на св.К.,
който поискал обяснение за случващото се от подс.Д.,
последния го помолил да се разберат помежду си, без да се уведомява никой.
Предвид обаче проведения преди това разговор на св.К. с полицейския служител св.А.,
органите на МВР пристигнали на мястото и извършили оглед на местопроизшествие,
като било започнато бързо производство
за престъпление по чл.195, ал.1, т.4, пр.1 и пр.2, вр.чл.194,
ал.1 от НК.
Тази
фактическа обстановка е правилно установена от първоинстанционния съд, като същата
се доказва от приобщените по делото показания на свидетелите Р. С., М. В., Д.А., В. К.,Х.Й.
и Ю. А., заключението на изготвената съдебно оценителна
експертиза, писмените доказателства по делото.
Всички събрани доказателства са еднопосочни по отношение
съществените факти относими към установяването на
инкриминираното деяние. Първоинстанционният съд след анализ на събраните
доказателства е постановил присъдата си, като е приел, че подсъдимият, с действията си е осъществил от обективна и субективна
страна престъпление по чл.195, ал.1, т.4, вр. чл.
194, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1 от НК.
Така направените крайни изводи на съда относно
правната квалификация на извършеното от подс.Д.
деяние се споделят от настоящият съдебен състав, но видно от доказателствата по делото ВОС
счита, че престъплението е извършено от подсъдимия при хипотезата на
посредственото извършителство. Внимателният анализ на събраните
доказателства сочи за наличието на фигурата на посредственото извършителство от подс.Д., който
чрез св.Й. и св.А. е осъществил престъплението
за което му е било възведено обвинение. Това е така, тъй като безспорно
в конкретния случай, подс.Д. реално не е реализирал изпълнителното
деяние на престъплението, като действията са били извършени от св.Й. и св.А..
Предвид обаче, че в тяхното съзнание е липсвала субективна представа относно съставомерните елементи на престъпното деяние и свидетелите
формално са осъществили действия запълващи състава на престъплението, без да
съзнават фактическото обстоятелство, че извършват
неправомерно деяние, принадлежащо към състава на престъплението „кражба“, това изключва
интелектуалния елемент на умисъла в поведението на двамата, поради което
осъщественото от тях се явява в условията на чл. 14, ал. 1 от НК - "фактическа грешка". За разлика от тях, тези
обстоятелства обаче са били напълно известни на подсъдимият, който използвайки
незнанието на свидетелите, чрез техните действия е направил опит да отнеме
дялания камък от оградата на св.С.. В този смисъл и изтъкнатото във въззивната
жалба възражение относно липсата на доказателства за фактическото участие на подс.Д. в изпълнителното деяние на престъплението, за което
му е възведено обвинение, е несъстоятелно, предвид, че същото е именно чрез
посредственото извършителство на двамата свидетели.
ВОС счита, че дотолкова, доколкото от една страна материалният
закон е бил приложен правилно от първостепенния съд, а от друга - подс.Д. се е защитавал по факти, напълно идентични с тези,
приети за безспорно установени и от настоящата инстанция, то в конкретния
случай не е налице основание за исканата с въззивната жалба отмяна на присъдата,
предвид твърдяното нарушаване правата на подсъдимия.
Несъстоятелно е и направеното от
страна на защитата възражение досежно наличието на
предпоставки за квалифициране на извършеното от подс.Д.
по чл.195, ал.4 от НК и съответно - прилагане на чл.218б от НК, аргумент за
което се намира в определянето на осъщественото като „маловажен случай“ и
възстановяване предмета на престъплението. Това е така, тъй като съставът на
чл.195, ал.4 от НК визира единствено хипотезите на чл.195, ал.1, т.2 и т.6 от НК, по които в конкретния случай не е предявено обвинение на подс.Д.. Същото е за извършено деяние по чл.195, ал.1, т.4
от НК, като доводите на защита, че привилегированата законова разпоредба е относима към случаите на чл.195, ал.1, т.2-6, не намират
опора в закона, в чл.194, ал.4 от който ясно е формулирано за кои квалифицирани
състави на чл.195 от НК се отнася тази норма /Решение №353/2000 г. на ВКС по
н.д.№266/2000г., I н.о./.
В същата, посредством използване на съюзната част на речта „и“, която смислово
отделя, изброявайки и посочвайки конкретните точки на ал.1 от чл.195, обхванати
от посочената хипотеза, са
конкретизирани именно точки 2 и 6 от чл.195 от НК, предвид и което направеното
възражение от защита не може да бъде кредитирано от въззивната инстанция и
съответно не се налага обсъждане на относимостта на
конкретния случай към обективираната в термина
„маловажен случай“ законодателна воля.
Настоящият съд счита, че наложеното на
подсъдимият Д. наказание „Лишаване от свобода“ в определения му размер и с
приложението на чл.66 ал.1 от НК е съответно на принципа на чл.35 ал.3 от НК и
на целите по чл. 36 от НК, поради което
същото се явява справедливо. Взети са предвид и правилно са оценени, от една
страна степента на обществена опасност на конкретното престъпление,останало
недовършено в стадия на опита и от друга
– ниската такава на дееца. Отчетени са липсата на отегчаващи отговорността
обстоятелства и наличието единствено на
смекчаващи такива, като правилно е приложена и разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1
от НК.
По изложените съображения, с оглед и
предвид липсата на служебно констатирани основания за отменяне или изменяне на
присъдата, на основание чл.338 от НПК, съставът на Окръжния съд в гр. Варна,
като въззивна инстанция,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА
присъда № 32 по НОХД
№ 430/2017 год. по описа на Районен съд-Провадия, постановена на 17.10.2017
год.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на касационна
проверка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.