№ 2687
гр. София, 01.12.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на първи декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Виктор Б. Чаушев
Членове:Даниела Талева
Калина В. Станчева
като разгледа докладваното от Калина В. Станчева Въззивно частно
наказателно дело № 20221100605162 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 341, ал. 2 вр. чл. 306, ал. 3 вр. чл. 306, ал. 1, т.
4 предл. II от НПК.
Образувано е по частна жалба от частния тъжител И. Г. Р., чрез
надлежно упълномощения й повереник – адв. В.В. от САК, съгласно
пълномощно, приложено на л. 14 от първоинстанционното дело, срещу
определение от 09.11.2022 г. на Софийски районен съд – Наказателно
отделение (СРС – НО), 10-ти състав, постановено по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4
от НПК, по НЧХД № 16564/2021 г. по описа на същия съд, с което на
основание чл. 190, ал. 1 НПК И. Р. е осъдена да заплати на подсъдимата
Я.С.Б. сумата от 2850 лева, представляваща сторени от последната съдебно-
деловодни разноски за адвокатско възнаграждение.
С жалбата се иска алтернативно отмяна или изменение на атакуваното
определение, като на първо място частният тъжител претендира искането за
присъждане на разноски за адвокатски хонорар на подсъдимото лице Б. да
бъде отхвърлено, а в случай, че съдът реши все пак да уважи това искане, по
отношение на разноските да се приложи разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК
за прекомерен размер на същите. Счита, че следва да се отчетат актуалните
минимални размери на адвокатските възнаграждения, установени в Наредба
№ 1 от 09.04.2004 г. (изм. и доп. ДВ. бр. 88 от 4.11.2022 г.). Развиват се
съображения за незаконосъобразност, необоснованост и неправилност, като в
подкрепа на застъпената теза се позовава на съдебна практика на ВКС.
Навеждат се доводи за това, че решаващият мотив на първостепенния съд
нарушава правата на една от страните в производството, като на практика я
оставя без способ за защита, а последното е в разрез с постановките на
КЗПЧОС и по-специално с гаранцията за достъп до справедлив и
безпристрастен съд, дадена в чл. 6 от Конвенцията.
1
Софийски градски съд, като взе предвид доводите на жалбоподателя и
релевираното искане, въз основа на материалите по делото и закона, приема
за установено следното:
С определение от 09.11.2022 г., постановено по НЧХД № 16564 по
описа на Софийски районен съд (СРС-НО), 10-ти състав за 2021 г., съдията-
докладчик от първоинстанционния съд е прекратил наказателното
производство от частен характер на основание чл. 289 ал. 1, вр. чл. 24, ал. 5, т.
4 НПК, доколкото е констатирал, че е десезиран предвид подадената от
частния тъжител Р. молба от 16.09.2022 г. за оттегляне на частната тъжба.
Така депозираната молба е поддържана и от повереника на тъжителя – адв.
Видолов в хода на проведеното открито съдебно заседание пред СРС на
09.11.2022 г.
В същото съдебно заседание процесуалният представител и договорен
защитник на подсъдимото лице Я.Б. – адв. Е.П., САК, надлежно
преупълномощена от договорния защитник на подсъдимата – адв. Б., БлАК,
по силата на пълномощно, находящо се на л. 132 от първоинстанционното
дело, е представил годни доказателства, установяващи реално сторени
разноски за адвокатска защита (виж договор за правна защита и съдействие на
л. 133 от производството пред СРС). Съгласно представените от защитата
писмени доказателства предадената на съд Б. е сторила разноски за заплатен
адвокатски хонорар в размер на 2850 /две хиляди осемстотин и петдесет/ лева
за оказаната професионална правна помощ. В този смисъл е и заявеното в
съдебно заседание искане за присъждане на сторените разноски.
Така с определение от 09.11.2022 г., постановено по НЧХД № 16564 по
описа на Софийски районен съд (СРС-НО), 10-ти състав за 2021 г., съдът се е
произнесъл по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4 НПК по отношение на сторените
разноски по делото. С посоченото определение частният тъжител И. Г. Р. е
осъдена да заплати на основание чл. 190, ал. 1 НПК на подсъдимата Я.С.Б.
сумата от 2850 лева – реално сторени съдебно-деловодни разноски за адвокат,
предвид че наказателното производство от частен характер е било
прекратено. Именно този съдебен акт на районния съд е предмет на ревизия в
настоящото въззивно частно производство.
При така установеното от фактическа страна, въззивният съд
достигна до следните правни изводи:
Съдебният състав, след като се запозна с подадената частна жалба и
след като извърши преценката по реда на чл. 342 от НПК, установи, че
същата е депозирана в законоустановения седем дневен срок от
постановяване на определението на СРС, от надлежно легитимиран да
инициира въззивна проверка субект, поради което е и процесуално
допустима.
След извършване на проверката от страна на настоящия въззивен
състав, по отношение на редовността /допустимостта/ на въззивната частна
жалба, съдът пристъпи и към преценка по обосноваността и
2
законосъобразността на обжалвания първоинстанционен съдебен акт.
Настоящият съдебен състав намери, че разгледана по същество, жалбата
е неоснователна, а обжалваното първоинстанционно определение –
законосъобразно, при съображения, както следва:
Съгласно разпоредбата на чл. 190, ал. 1 от НПК, когато подсъдимият
бъде признат за невинен или наказателното производство бъде прекратено,
разноските по дела, образувани по тъжба на пострадалия до съда, се възлагат
на частния тъжител. По този въпрос първоинстанционният съд може да се
произнесе и с отделно определение, в закрито заседание, след влизане в сила
на оправдателната присъда или определението, с което се прекратява
наказателното производство.
В конкретиката на настоящия случай се установява, че подсъдимата
Я.Б. добросъвестно и законосъобразно е ангажирала процесуален
представител, който да осъществява адвокатската й защита в
първоинстанционното производство по НЧХД № 16564 /2021 г. по описа на
СРС, НО, 10-ти състав, във връзка с което е съставен и подписан от нея и от
адв. Б. договор за правна помощ и съдействие от 13.09.2022 г. с уговорена
сума за адвокатско възнаграждение в размер на 2850,00 лева и отбелязване, че
до сключване на същия сумата е заплатена изцяло и в брой. Така подписаният
договор за адвокатски услуги служи за разписка за получаване на
договорената в него сума в брой, съгласно т. 1 от Тълкувателно решение №
6/2012 г. от 06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС. При така ангажираните
доказателства за извършения разход и срочно релевираното искане, в тежест
на частния тъжител следва да бъдат възложени сторените от подсъдимото
лице разноски на основание чл. 190, ал. 1 НПК.
С оглед прецизност и по повод основното възражение в частната жалба
за прекомерност на присъдените разноски, следва да се обърне внимание, че в
наказателното производство новелата на чл. 78, ал. 5 от ГПК, предвиждаща
възможност за намаляване на претендирани разноски за адвокатско
възнаграждение поради прекомерност в гражданските дела, не може да бъде
прилагана аналогично. Това е така, тъй като НПК предвижда възможност за
субсидиарно прилагане на ГПК единствено и само относно реда за
разглеждане на гражданския иск – арг. от чл. 88, ал. 1 от НПК, но не и по
въпроса за произнасянето, респективно присъждането на разноски в
производството по наказателни дела. Последният въпрос не съставлява част
от реда за разглеждане на гражданския иск, а възниква за решаване едва след
произнасянето на съда по основателността на исковата претенция и е
последица от това произнасяне. Ето защо, няма как да се приеме, че на
основание чл. 88, ал. 1 от НПК в наказателното производство може да се
прилага чл. 78, ал. 5 от ГПК и на това основание съдът да намалява размера
на претендирано адвокатско възнаграждение, в който смисъл и възражението
на жалбоподателя частен тъжител се явява неоснователно. При положение, че
към настоящия момент законът не овластява наказателния съд с подобно
3
правомощие, то няма как такова правомощие да бъде упражнено. Касае се за
законодателна празнота, която не би могла да бъде преодоляна от съда чрез
анализ и тълкуване на процесуалните норми, а единствено от законодателя
чрез иницииране на законови изменения и допълнения.
Действително, съдебната практика по наказателни дела е била
колеблива по отношение на това дали при присъждане на разноски на
граждански ищец се прилагат правилата на НПК или е възможно по аналогия
да се приложи и нормата на чл. 78, ал. 5 ГПК - например решение № 445 от
15.11.2012 г. по н.д. № 1321/2012 г. на ВКС, II н.о. и решение №
163/13.04.2010 г. по н.д. № 14/2010 г. на ВКС, I н.о., като именно на последно
цитирания съдебен акт се позовава и частният тъжител в своята въззивна
жалба. След постановяване на ТР № 1 от 2013 г. по т. д. 2/2012 г. на ОСНК на
ВКС обаче този въпрос е разрешен, като се приема, че след като е допуснат за
разглеждане граждански иск в наказателното производство, той се подчинява
изцяло на правилата на НПК, включително и при погасяване на наказателната
отговорност и само доколкото няма съответни правила, се прилага ГПК. В
този смисъл процесуалният наказателен закон, регламентиращ разноските,
сторени по време на наказателните производства, е достатъчно ясен и се
намира във функционална връзка с реализираната наказателна отговорност,
като погасяването на същата трябва да бъде съобразено с приетото по
фактологията на престъпната дейност /в този смисъл и решение № 492 от
19.11.2013 г. по н.д. № 1766/2013 г. на ВКС, II н.о./. Непостоянството в
практиката по темата е окончателно преодоляно след публикуване на решение
на ОСНК на ВКС, постановено в съдебно заседание на 11.02.2016 г., в което
върховните съдии са приели, че в наказателното производство не следва да се
обсъжда оплакване за прекомерност на разноските, тоест неприложима е
разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК.
Следователно в светлината на конкретния случай, предвид че
наказателното производство е прекратено поради оттегляне на частната
тъжба, по молба на частния тъжител Р., направените от подсъдимата Б.
разноски за адвокатско възнаграждение следва да са за сметка на тъжителя.
Поради изложеното въззивният състав на съда се солидаризира с
формирания извод от първоинстанционния съд и намира, че атакуваният
съдебен акт е правилен и законосъобразен, и като такъв следва да бъде
потвърден.
Воден от горното, на основание чл. 345 НПК във вр. с чл. 341, ал. 2 от
НПК и чл. 306, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 4, пр. 2 от НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 09.11.2022 г. на Софийски районен
съд (СРС-НО), 10-ти състав, постановено по НЧХД № 16564/2021 г., с което
4
И. Г. Р. е осъдена да заплати на Я.С.Б., сумата от 2850, 00 лева – разноски за
адвокатско възнаграждение, сторени пред СРС.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5