№ 463
гр. Варна, 06.02.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на шести
февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Иванка Д. Дрингова
Ивелина Владова
като разгледа докладваното от Деспина Г. Георгиева Въззивно частно
гражданско дело № 20233100500218 по описа за 2023 година
Производството е образувано по подадената от Н. П. К. и Й. И. К., чрез
адв.Б. И. Ж., посочен и за съдебен адрес гр.Варна ул."Сан Стефано" № 10 ет.1,
срещу определението на ВРС-35с-в № 13312/28.11.2022г по гр.д.№
13158/2022, с което съдът е прекратил производството поради недопустимост
на иска.
Счита същото за незаконосъобразно и затова моли за неговата отмяна, като
бъде върнато делото на ВРС за разглеждането му по същество. Излага
следните доводи: всяко субективно право, когато е застрашено или нарушено,
може и следва да бъде защитено от съда при доказан правен интерес от
предявяване на иска. Ето защо, след като предмет на иска не е фактът дали
дадено имущество е секвестируемо или не, а правото на ищците по чл.133
ЗЗД в качеството им на кредитори на ответницата по парично вземане и
взискатели по изп.д.№ 20217180400167 по описа на ЧСИ Ст.Костова-Данова
рег.№ 718, образувано по ИЛ № 260054, изд. от ВОС по гр.д.№ 836/2019г, да
се удовлетворят от цялото налично имущество на ответницата - длъжник без
изключение, а в същото време правният интерес от предявяването на този
иск, намира за свой единствен източник недопустимото решение на ВОС, с
което си е позволил да установява с диспозитив правоизключващи факти по
твърдение на ответницата-длъжник в контролно-отменителното
производство, в което жалбата й срещу действията на ЧСИ е била отхвърлена.
Затова е налице, както допустим предмет на иска, така и конкретен правен
1
интерес - нужда от защита на това застрашено право.
Недопустимото указание на съда към ЧСИ да възприеме като
ограничено правото на взискателите да насочат изпълнението върху който и
да е от жилищните имоти на длъжника, както намерят за уместно, не отнема
правото на ищците по чл.133 ЗЗД. Това решение не е постановено в исков
процес, въпреки стремежа, който е вложен в него, не може да изпълни целта.
Поради това, че взискателите не могат да изискват от ЧСИ да преценява
автономно недопустимостта на съдебното решение, постановено в контролно-
отменителното производство, а могат в същото време да изискат с пълно
основание това от съда в рамките на исковото производство, молят да бъде
съобразено, че определението е било неправилно, тъй като именно това
решение на ВОС застрашава и затруднява правото на ищците да насочат
изпълнението върху всеки имот от патримониума на длъжника.
Под нарушение на правото по см.чл.124 ал.1 ГПК се разбира както
отнето право, така и застрашено или чието упражнение затруднено.
СЪДЪТ по подадената ч.жалба съобрази следното:
Същата е допустима – подадена е в срок от надлежна страна.
Разгледана по същество е неоснователна по сл.съображения:
Производството е образувано по исковата молба на Н. П. К. и Й. И. К.
срещу Д. З. с искане за постановяване на решение, с което да се признае по
отношение на ответницата правото на ищците да се удовлетворят от цялото
имущество на ответницата, без ограничение по отношение на конкретен имот.
Правния си интерес от предявяването на иска обосновават с твърденията,
че ищците са кредитори на ответницата по парично вземане, за събиране на
което е било образувано изп.производство.
Предприетите от ЧСИ действия по насочване на изпълнението върху
притежавани от длъжницата недвижими имоти, са били обжалвани от нея и с
решение на ВОС жалбата е била оставена без уважение, като е приета за
установена несеквестируемостта на жилище на длъжника.
Във връзка с горното ищците навеждат доводи в подкрепа на обратната
теза за неговата секвестируемост.
За да прекрати производството по иска ВРС е приел същия за недопустим,
като е изложили мотиви за това, че предметът на предявения иск се свежда до
2
установяване секвестируемостта на притежаван от длъжника жилищен имот.
Разпоредбата на чл.133 ЗЗД предвижда, че цялото имущество на
длъжника служи за общо обезпечение на неговите кредитори, които имат
еднакво право да се удовлетворят от него, ако няма законни основания за
предпочитане. Изключение от правилото по чл.133 ЗЗД са вещите, визирани в
хипотезата на чл.444 ГПК, определени като несеквестируеми и за които е
въведена забраната за удовлетворяването на кредиторите чрез насочване на
изпълнение върху тях, когато длъжникът е физическо лице. Съгласно
императивната разпоредба на чл.444 т.7 ГПК изпълнението не може да бъде
насочено върху жилището на длъжника - физическо лице, ако той и никой от
членовете на семейството му, с които живее заедно, нямат друго жилище,
независимо от това дали длъжникът живее в него. И само ако жилището
надхвърля жилищните нужди на длъжника и членовете на семейството му,
определени с Наредба на Министерски съвет, то надвишаващата част от него
може да бъде продадена, при това само ако са налице условията по чл.39 ал.2
ЗС.
Нормата на чл.444 т.7 ГПК следва да бъде съобразявана служебно от ЧСИ във
всяко положение на изп.производство до приключването му.Преценката
относно възможността за насочване на принудително изпълнение върху
конкретен жилищен имот или наличието на ограничения за това е на СИ в
рамките на образуваното изп.производство. При отказ да предприеме
изп.действие поради несеквестируемост на имуществото за взискателя е
налице възможност да защити правата си чрез обжалване на отказа по арг. от
чл.435 ал.1 ГПК. Недопустимо е по общия исков ред да се
установява/признава възможността за удовлетворяване на взискателя от
цялото имущество на длъжника.
ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД споделя крайния правен извод за недопустимост на
предявения иск, макар и по отчасти различни съображения:
Нормата на чл.133 ЗЗД е обща материално-правна разпоредба, която
указва, че кредиторът има правото да търси удовлетворяване на вземането си
от цялото имущество на длъжника, а това означава, че в съдебното
изпълнение може да се насочи върху всяка една вещ /движима или
недвижима/, притежавана от длъжника.
3
Предявяването на самостоятелен установителен иск за признаване правото
на кредитора да се удовлетвори от цялото имущество на длъжника е лишено
от правен интерес, което прави предявяването му недопустимо. Това е така,
защото това право на кредитора му е признато по силата на законовата
разпоредба . затова не се налага да се предявява нарочен иск за признаването
на това му право. Нормата на ч.133 ЗЗД има връзка с последващите две
разпоредби - на чл.134 и чл.135 ЗЗД, с които вече са предвидени отделните
видове защита на това признато право на кредитора чрез предявяването на
специалните за това искове – сурогационен по чл.134 ЗЗД и Павлов – по
чл.135 ЗЗД.
Отделно стои въпросът за преценката дали са налице изключенията,
визирани в чл.444 или чл.446 ГПК, така че върху определено имущество да не
може да бъде насочено принудителното изпълнение. Тази преценка може да
бъде направена в рамките на изп.производство и е от компетентността на СИ.
От обстоятелствената част на ИМ става ясно, че ищците се позовават на
неправилната преценка за несеквестируемостта на жилището, спрямо което
биха искали да бъде насочено изпълнението, която преценка произтича от
незаконосъобразния съдебен акт на ВОС, постановен в производство по
обжалване действията на ЧСИ, т.е. в рамките на контролно-отменително
такова, който акт не се ползва със СПН.
При това положение за ищците съществуват други процесуални способи за
защита на интереса им, като напр. чрез отравяне искане за насочване на
изпълнението върху конкретната вещ и в случай на отказ от ЧСИ, разполагат
с правото на жалба по реда на чл.435 ал.1 ГПК. Ако междувременно
длъжницата се е разпоредила с имуществото си, дори да е било
несеквестируемо, то тогава тази несеквестируемост би отпаднала, а за
кредиторите би възникнала възможността да упражнят правото си на иск по
чл.135 ЗЗД, в случай, че това е довело до намаляване на имуществото й, от
което би могъл да се удовлетвори. Разполагат и с процесуалната възможност
да търсят обезщетение от органа, постановил незаконосъобразния съдебен
акт, в случай че от това за тях са произтекли вреди.
По изложените съображения се налага извод за недопустимост на
предявения иск, поради което производството по същия правилно е било
прекратено и затова постановеното от ВРС определение следва да бъде
4
потвърдено.
Мотивиран от горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определението на ВРС-35с-в № 13312/28.11.2022г
по гр.д.№ 13158/2022, с което съдът е прекратил производството поради
недопустимост на иска, предявен на осн.чл.133 ЗЗД.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред ВЪРХОВЕН
КАСАЦИОНЕН СЪД в едноседмичен срок от уведомяването на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5