№ 74
гр. С., 15.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С., III-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Невена Пл. Великова
при участието на секретаря Паулина Бл. Велкова
като разгледа докладваното от Невена Пл. Великова Административно
наказателно дело № 20241890200752 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 189, ал. 8 ЗДвП, вр. чл. 59 и следващите ЗАНН.
Образувано е по жалба на Е. Б. С., ЕГН **********, подадена чрез адв. М. П., срещу
Електронен фиш Серия К № 8612344, издаден от ОДМВР – С., с който на основание чл. 189,
ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 4 ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер
на 300,00 лв. за извършено административно нарушение по чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДвП,
изразяващо се в това, че на 21.12.2023 г., в 08.29 часа, в обл. Софийска, общ. Божурище, ПП
I-8, км. 41+700, с посока на движение от гр. С. към С., при въведено ограничение на
скоростта извън населено място от 60 км/ч с пътен знак В 26, е управлявал МПС марка
„ТОЙОТА“, модел „Аурис“, рег. № ***, със скорост на движение 93 км/ч, при разрешена
скорост 60 км/ч, като нарушението е заснето с автоматизирано техническо средство № TFR1-
M 653, насочено към гр. С..
В жалбата се твърди, че нарушението е недоказано, тъй като не е представен
протокол за използване на АТС, както и че по време на извършване на нарушението
автомобилът не е бил управляван от жалбоподателя, поради което не е налице
противоправно поведение от негова страна и не следва да носи наказателна отговорност. В
тази връзка се твърди, че автомобилът е бил управляван от бившата съпруга на
жалбоподателя – Л. С.а, което е упражнявала фактическата власт върху съответното МПС,
като е ползвала същото за ежедневните си нужди, вкл. но не само в периода на извършеното
нарушение. Сочи се, че АНО не е приложил към ЕФ снимков материал на твърдяното за
извършено от жалбоподателя нарушение, поради което не може да се установи дали
описаното в ЕФ нарушение е извършено със собствения на жалбоподателя автомобил и дали
описаното в ЕФ отговаря на истината. Сочи се, че ЕФ не става ясно дали АТС, с което е
заснето нарушението, е технически изправно, като не са представени и доказателства, че е
преминало периодичен технически преглед. С оглед на горното, счита, че обжалваният ЕФ
подлежи на отмяна, като при условията на евентуалност се иска намаляване на наложеното
наказание. Претендират се разноски в производството.
В последно проведеното открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно
1
призован, не се явява, като не се явява и процесуалният му представител – адв. П..
В съдебно заседание въззиваемата страна – ОДМВР – С., редовно уведомена, не
изпраща представител. По делото е постъпила писмена защита вх. № 1162 от 25.02.2025 г., с
която се иска ЕФ да бъде потвърден, като в полза на административнонаказващия орган
бъде присъдено и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева. Прави се
възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 189, ал. 8 ЗДвП (по делото
липсват доказателства за връчване на ЕФ, доколкото наличната по делото разпечатка АИС
АНД не удостоверява надлежно връчване, но наред с това в същата е отразено че ЕФ е
връчен на 13.12.2024 г., а жалбата е подадена чрез ССЕВ на 23.12.2024 г., поради което и в
двата случая следва да се приеме, че е спазен срокът по чл. 189, ал. 8 ЗДвП), от процесуално
легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити, обуславящи нейната редовност.
Районен съд – С., след като обсъди доводите в жалбата‚ в контекста на събраните по
делото доказателства и след като в съответствие с чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК провери
изцяло правилността на обжалвания електронен фиш, констатира, че са налице основания за
неговата отмяна.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема следната
фактическа обстановка:
Към 21.12.2023 г. Е. Б. С. бил собственик на лек автомобил марка „ТОЙОТА“, модел
„Аурис“, рег. № ***. Към тази дата, по силата на издадена по реда на ЗЗДН заповед за
защита, жалбоподателят бил изведен от дома на съпругата си – свидетелката Л. Петкова С.а,
която по принцип управлявала горепосочения лек автомобил.
На 21.12.2023 г., в 08.29 часа, собственият на жалбоподателя Е. Б. С. лек автомобил
марка „ТОЙОТА“, модел „Аурис“, рег. № ***, бил заснет с преносима система за контрол на
скоростта – автоматизирано техническо средство TFR1-M № 653, с посока на заснемане към
гр. С., намираща се в началото на локален път на ПП-I-8 Калотина – С., на разстояние около
360 м. след пътен знак В 26 – км. 41+700, пред бензиностанция „Авиа“ Божурище и на около
50 м. преди кръстовището на локалния път с ул. „Хан Кардам“ гр. Божурище. Автомобилът
се движел с посока на движение от гр. С. към гр. С. със скорост от 93 км/ч, въпреки че
посоченият участък от пътя, бил регулиран с пътен знак „В 26“ – „Забранено е движението
със скорост, по-висока от означената“, на който била отразена и максимално разрешената
скорост, а именно 60 км/ч.
Заснемането било извършено от определения със Заповед № 517з-7325/29.09.2023 г.
на ВПД директор на ОДМВР – С. – К.Б.Б., който бил преминал обучение по „Контрол на
пътното движение чрез използване на технически средства, АИС и РСОД от полицейските
органи“, за което му било издадено и съответно удостоверение. За използването служителят
Боянов съставил Протокол за използване на АТСС от 21.12.2023 г., в който било отразено
мястото на позициониране на камерата и разстоянието от нея до пътния знак В 26, като била
направена и снимка на местоположението на уреда TFR1-M № 653, намиращ се в служебния
автомобил.
При заснемането бил изготвен клип № 66964 с четири броя снимки.
По делото няма доказателства за връчването на атакувания ЕФ, като след връчването
му е подадена жалба в РС – С. и не е подавана декларация по чл. 189, ал. 5 ЗДвП.
Системата за видеоконтрол TFR1-M е вписана под № 4835 в регистъра на одобрените
за използване типове средства за измерване, като е одобрена и вписана в списъка на
24.02.2010 г., със срок на валидност на одобрението до 24.02.2020 г., и на основание чл. 30,
ал. 5 ЗИ, доколкото уред с № 653 се намира в употреба, преминал е периодична проверка на
31.01.2023 г. (със срок на валидност до 31.01.2024 г. съгласно Заповед № А-616/11.09.2018 г.
на председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, издадена на
2
основание чл. 43, ал. 4 ЗИ) и отговаря на одобрения тип, се счита за одобрен тип средство за
измерване. Въз основа на констатираното нарушение на скоростта за движение, заснето с
мобилна система за видеоконтрол и след приспаднат на толеранс от 3 км (вино от клипа
установената от АТСС скорост е била 96 км/ч), от ОДМВР – С. бил издаден процесният
електронен фиш Серия К № 8612344, с който на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т.
4 ЗДвП на Е. Б. С. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300,00 лв. за
извършено административно нарушение по чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДвП, изразяващо се в
превишаване на допустимата скорост с 33 км/ч.
Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от
събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно: приложен
снимков материал към електронен фиш Серия К № 8612344, издаден от ОДМВР С.; един
брой справка от КАТ относно собствеността на лек автомобил марка „Тойота“, модел
„Аурис“, рег. № ***; Заповед № 8121з-172/29.02.2016 г. на министъра на вътрешните работи;
Заповед № 8121з-931/30.08.2016 г. на министъра на вътрешните работи; заверено копие от
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835, касаещо автоматизирано
техническо средство „TFR1-M ”; Протокол № 4-39-23/31.01.2023 г. от проверка на мобилна
система за видеоконтрол „TFR1-M”, с фабричен № 653; протокол за използване на
автоматизирано техническо средство или система „TFR1-M ”, с фабричен № 653 от
21.12.2023 г., ведно със снимков материал към него, Заповед рег. № 517з-1761/16.04.2023 г.
на директора на ОДМВР – С., акт за встъпване в длъжност на К.Б.Б. и Заповед № 517з-
7325/29.09.2023 г. на ВПД директор на ОДМВР – С., както и приетото по делото заключение
на вещото лице по допуснатата съдебна техническа експертиза.
Съдът кредитира изцяло приложените по делото писмени доказателства, приобщени
на основание чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 293 НПК, тъй като същите са пряко относими към
предмета на доказване по делото. От приложеното Удостоверение за одобрен тип средство
за измерване № 10.02.4835, касаещо автоматизирано техническо средство „TFR1-M” и
Протокол № 4-39-23/31.01.2023 г. от проверка на мобилна система за видеоконтрол „TFR1-
M”, с фабричен № 653 се установява, че процесната мобилна система за видеоконтрол, с
която е констатирано и заснето процесното нарушение, е одобрена съобразно нормативните
изисквания. Доколкото писмените доказателства са обективни, достоверни и
непротиворечиви, съдът намира за ненужно по-подробното им анализиране (по аргумент от
чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 305, ал. 3, изр, 2 НПК).
Съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП „Изготвените с технически средства
или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и
регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки
са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес”. С оглед
на изложеното съдът кредитира изцяло приложения снимков материал към процесния
електронен фиш като годно веществено доказателствено средство. От същото се установява
видът, марката и регистрационният номер на управлявания автомобил, както и измерената
скорост – 96 км/ч (от която е приспаднат толеранс от 3 км/ч).
От заключението на вещото лице по допуснатата съдебна автотехническа експертиза,
която е съобразила приложения по делото снимков материал, се установява обстоятелството,
че устройството, представляващо преносима система за контрол на скоростта „TFR1-M”, се
позиционира и отчита местоположението си чрез външна GPS антена, свързана към него с
USB порт автоматично и не се настройва от оператора, поради което няма основание за
съмнение в координатите на разполагане (местоположението) на устройството, когато е в
режим на работа. Установява се, че същата е била позиционирана в района на ПП I-8 (АМ
„Европа“), км. 41+700, в точка с координати 42.774240º и 23.186150º (съответни на
установените и от вещото лице), с посока на движение на контролираните МПС – от
Калотина към С., в който участък разрешената скорост за движение е 60 км/ч. и е въведена с
3
пътен знак В 26 Установява се още, че в момента на заснемането автомобилът е бил на
разстояние от 70 метра от камерата и на разстояние 270 метра след пътния знак, въвеждащ
ограничението на скоростта.
Съдът намира приложените по делото доказателства за безпротиворечиви, обективни
и необорени от други доказателства, поради което съдът ги кредитира изцяло. Въз основа на
тях по безсъмнен начин се установява възприетата от съда фактическа обстановка.
При така установената фактическа обстановка настоящият съдебен състав намира от
правна страна следното:
Съгласно чл. 189, ал. 4 ЗДвП електронният фиш съдържа данни за: териториалната
структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено
нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния
номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното
средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока,
сметката или мястото на доброволното й заплащане. Всички тези реквизити се съдържат в
процесния електронен фиш – мястото на извършване на нарушението е описано подробно,
посочена е разрешената скорост, както и установената такава на движение на процесното
МПС. Изрично е посочено, че нарушението е извършено извън населено място, в района на
общ. Божурище, обл. Софийска, на ПП I-8, км. 41+700, с посока на движение към гр. С..
Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по т. д. № 1/2013 г. на ВАС,
издаването на ЕФ е строго ограничено и е възможно само в случаите на предварително
стационарно позиционирани технически средства, със съответните обозначения за
съществуването им (чл. 165, ал. 2, т. 6 и т. 7 ЗДвП), които работят на автоматичен режим без
нужда от обслужване от съответния контролен орган. Видно от мотивите на ТР водещото в
случая е необходимостта от наличието на правила, които да бъдат достатъчно ясни и
подробни, за да дадат на гражданите съответно указание за условията и обстоятелствата, при
които контролните органи имат право да ползват и мобилни технически средства.
Редакция чл. 189, ал. 4 ЗДвП към момента на установяване на нарушението гласи, че
при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в
отсъствие на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на
глоба в размер, определен за съответното нарушение. Следва да се отбележи, че
разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП никога не е предвиждала нарушението да се установява
в отсъствието на контролен орган, доколкото и предходните редакции на тази норма
предвиждаха, че при нарушение, установено и заснето с (автоматизирано – след
изменението ДВ, бр. 19 от 2015 г.) техническо средство (или система – след изменението ДВ,
бр. 19 от 2015 г.), в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен
фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. От правилния
граматическия прочит на тази разпоредба е видно, че нарушението не се установява в
отсъствието на контролен орган (доколкото е невъзможно да бъде установено и в
отсъствието на нарушител, до какъвто извод би се достигнало при направеното от
жалбоподателя тълкуване), а глобата се налага в отсъствието на контролен орган и
нарушител, доколкото този процес е свързан единствено с изтегляне на информацията,
записана на твърдия диск на мобилната система за видеоконтрол. Съгласно т. 65 (Нова – ДВ,
бр. 19 от 2015 г.) „автоматизирани технически средства и системи” са уреди за контрол,
работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за
измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или
отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята и
обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към превозно
средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.
На основание чл. 165, ал. 3 ЗДвП министърът на вътрешните работи е издал Наредба
4
№ 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, обн. ДВ,
бр. 36 от 19.05.2015 г., с която се уреждат условията и редът за използване на
автоматизирани технически средства и системи (АТСС) за контрол на правилата за
движение по пътищата. В чл. 2 от Наредбата се прави разграничение между стационарни и
мобилни АТСС, като чл. 3 гласи, че за установените от АТСС нарушения на правилата за
движение по пътищата се издават електронни фишове чрез използване на автоматизирана
информационна система.
Анализът на всички посочени нормативни разпоредби налага извода, че към дата на
нарушението отразена в ЕФ – 21.12.2023 г., нарушенията на правилата за движение по
пътищата могат да се установяват и санкционират, чрез издаване на електронен фиш, не
само чрез използване на стационарни АТСС, а и посредством мобилни автоматизирани
технически средства и системи за контрол.
В случая нарушението е установено от преносима система за контрол на скоростта на
МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации, тип TFR1-M, представляваща
одобрен тип средство за измерване. Процесната система за контрол на скоростта отговаря на
изискването на ЗДвП, техническото средство, с което е установено и заснето нарушението,
да бъде автоматизирано, за да не позволява човешка намеса при установяването и
заснемането на всяко едно конкретно нарушение. Именно по тази причина в електронния
фиш липсва посочване на конкретен издател, тъй като операторът на системата за
видеоконтрол няма това качество.
Към датата на извършване на нарушението е отпаднало изискването на чл. 165, ал. 2,
т. 8 ЗДвП.
Съгласно чл. 189, ал. 15 ЗДвП снимковият материал, изготвен с техническо средство
или система, заснемаща или записваща датата, точния час на нарушението и
регистрационния номер на моторното превозно средство, съставлява годно веществено
доказателствено средство в административнонаказателния процес.
В процесния случай, нарушението е заснето с годно автоматизирано техническо
средство – мобилна система за видеоконтрол „TFR1-M”, с фабричен № 653, съгласно
разпоредбите на чл. 189, ал. 4 ЗДвП, вр. § 6 от ДР на ЗДвП, при спазване на правилата,
регламентирани в Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. на министъра на вътрешните работи.
Видно от техническата спецификация на мобилната система за видеоконтрол,
съдържаща се в протокола за последваща проверка, в електронния фиш е приспаднат в полза
на нарушителя толеранс от 3 км/ч (допустимата грешка при измерване на скоростта с
процесната мобилна система за видеоконтрол е +/– 3 км/ч при скорост до 100 км/ч и +/– 3 %
при скорост над 100 км/ч), като е посочена скорост на движение от 93 км/ч, което е с 33 км/ч
повече от максимално позволената в съответния участък скорост от 60 км/ч.
Правилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност именно на
жалбоподателя Е. Б. С., доколкото от приложената справка от за МПС с рег. № *** е видно,
че последният е собственик и лице, на което е регистриран заснетият при извършване на
нарушението автомобил марка „Тойота“, модел „Аурис“. С оглед разпоредбата на чл. 189,
ал. 5, вр. чл. 188, ал. 1 ЗДвП собственикът на МПС носи административнонаказателна
отговорност за така извършеното нарушение, ако не посочи на кое лице е предоставил
управлението на МПС. В 14-дневен срок от връчване на електронния фиш Е. Б. С. не е
представил декларация с посочване на лицето, което е управлявало процесния автомобил,
поради което правилно е ангажирана административнонаказателната му отговорност.
Следва да се отбележи, че обстоятелството, че фишът е връчен на 13.12.2024 г., без да
се посочват други данни за връчването, нито да се представя разписка за връчване (служебно
или по пощата), не съставлява процесуално нарушение от кръга на съществените, водещо до
5
отмяната му на самостоятелно основание, тъй като това не е рефлектирало неблагоприятно
върху правото на защита на наказаното лице. В процесния случай, след като на нарушителя
е бил връчен електронният фиш, същият го е обжалвал в предвидения от закона срок и е
реализирал в пълнота правото си на защита, а отделно от това е имал възможност да
представи писмена декларация по чл. 189, ал. 5, изр. второ ЗДвП за друго лице, което да е
управлявало автомобила в деня на нарушението, каквото няма данни да е било сторено.
Личната отговорност за извършено административно нарушение е дерогирана от чл. 188
ЗДвП, който въвежда презумпция за отговорност на собственика на МПС, който може да
обори законовата презумпция по регламентирания в чл. 189, ал. 5 ЗДвП ред, което не е било
сторено. За наказващия орган не съществува законово разписано задължение да установява
кой е действителният водач на МПС, с което е извършено нарушението по чл. 21, ал. 1 ЗДвП,
защото законът е създал презумпция относно извършителя на нарушението и в тежест на
този презюмиран извършител е да обори законовата презумпция с разписаните в нормата на
чл. 189, ал. 5 ЗДвП способи – декларация и свидетелство за управление на моторно превозно
средство на действителния водач. Тази законова презумпция не може да се оборва по друг
начин, с други писмени доказателства, снимки или със свидетелски показания, макар и
такива с цел осигуряване правото на защита на жалбоподателя да са били допуснати. Нещо
повече, в конкретния случай вместо да посочи пред АНО, че именно друго лице е
управлявало автомобила, жалбоподателят е направил такова твърдение с жалбата пред съда.
Законът съвсем целенасочено предоставя две възможности на лицето, срещу което е издаден
фиша, след връчването му – да заяви, че друго лице е управлявало МПС или да обжалва
фиша. Ако АНО счете, че действително друго лице е управлявало МПС, фишът се анулира.
В случай, че възражението, че друго лице е управлявало автомобила не бъде уважено, то
отново започва да тече срок за обжалване след отказа за анулиране на фиша. Когато обаче
след получаването на фиша лицето обжалва, то възможността да се посочва друго лице по
реда на чл. 189, ал. 5 ЗДвП вече е преклудирана, тъй като сериозно се засяга възможността
АНО да издаде фиш срещу другото лице, доколкото това не може да стане преди
приключване на съдебното производство, а очевидно това противоречи на идеята на закона
(така Решение № 1304 от 01.11.2023 г. на АдмС – С. област). Следва да се отбележи, че е
отговорност на собственика на автомобила да има достъп до свидетелствата за управление
на МПС на лицата, на които е предоставил ползването на собственото му МПС. По този
начин законодателят поставя в задължение на собствениците на МПС, да предоставят
фактическата власт над същите само на лица, от които в случай на нужда и в случай че не
искат да отговарят за чужди нарушения, биха могли да се снабдят със съответните
документи. Ако поради една или друга причина трето лице ползва собственото на
жалбоподателя МПС без негово съгласие, законите в Република България му дават
достатъчно възможности да се защити, като си върне фактическата власт върху МПС
посредством иницииране на съдебно, респ. изпълнително производство или да подаде
сигнал за противозаконното му отнемане до съответните органи. С предоставяне ползването
на МПС на бившата му жена, в случай че е бил възпрепятстван да подаде декларация по чл.
189, ал. 5 ЗДвП, поради липса на нейното СУМПС, жалбоподателят очевидно сам се е
поставил в невъзможност да обори презумпцията по чл. 189, ал. 5 и чл. 188, ал. 1, изр. второ
ЗДвП. Допускането едва в хода на съдебното обжалване на електронните фишове да се
събират данни за лицата, които са управлявали заснетото МПС, при наведени твърдения, че
тези лица са различни от собственика, би създало множество пречки пред АНО да ангажира
отговорността на което и да е лице, което пък би направило закона неефективен, при това на
фона на зачестяващите пътно-транспортни произшествия, причината за настъпването на
които често е превишената скорост.
Следва да се обърне внимание, че от разпита на свидетелката С.а, на която съдът дава
вяра и която заявява, че няма проблем да понесе отговорността за извършени от нея
нарушения, в случай обаче че действително тя ги е извършила, се установява, че самият
6
жалбоподател отказва да й съдейства за прехвърляне на автомобила, въпреки че съпрузите
са разделени. С това си действие съдът намира, че жалбоподателя сам се е поставил в
неизгодното положение да отговаря за всички нарушения, извършени с регистрираното на
негово име МПС, без значение дали са извършени или не от него, когато законът се
дезинтересира от това, какъвто е случая с електронните фишове.
Обобщавайки гореизложеното, съдът намира, че законосъобразно е била ангажирана
отговорността на жалбоподателя Е. Б. С., който именно се явява собственик на процесното
МПС.
Според чл. 182, ал. 2, т. 4 ЗДвП водач, който превиши разрешената максимална
скорост извън населено място, се наказва за превишаване от 31 до 40 км/ч с глоба в размер
на 300,00 лева. С оглед на това, обжалваният електронен фиш е законосъобразен и в тази си
част, доколкото на жалбоподателя е наложена именно „глоба“ в размер на 300,00 лв.
Доколкото нарушението е извършено на 21.12.2023 г., тоест след влизане в сила на
разпоредбата на чл. 189з. (Нов - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.), съгласно
който за нарушенията по ЗДвП не се прилагат чл. 28 и 58г от Закона за административните
нарушения и наказания, то този въпрос не следва да бъде обсъждан.
По разноските:
На основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 3 и чл. 144 АПК, вр. чл. 77 и 76
ГПК, в тежест на жалбоподателя следва да бъдат възложени и сторените по делото разноски,
а именно разноските по служебно допусната на разноски на съда СТЕ (които, с оглед
тежестта на доказване, биха били сторени от въззиваемата страна, която би имала право на
разноски).
По отношение на претендираното юрисконсултско възнаграждение следва да се има
предвид, че разноските се определят по реда на АПК (чл. 63д, ал. 1 ЗАНН). По смисъла на
чл. 143, ал. 3 АПК, когато съдът отхвърли оспорването страната, за която
административният акт е благоприятен, има право на разноски. В Тълкувателно решение №
3 от 13.05.2010 г. по тълкувателно дело № 5/2009 г. по описа на общото събрание на
колегиите на ВАС е прието, че случаите, в които съдът отхвърли оспорването, страната
дължи заплащане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, когато
административният орган е представляван от юрисконсулт в производството. Видно от
мотивите на ТР в такива случаи следва да се приложи субсидиарно разпоредбата на чл. 78,
ал. 8 ГПК. Според този текст размерът на присъденото възнаграждение за юрисконсулт не
може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37
ЗПрПом. Впрочем и разпоредбата на чл. 63д, ал. 5 ЗАНН препраща към чл. 37 ЗПрПом.
Според чл. 37 ЗПрПом заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на
извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на
НБПП. Въз основа на този текст е приета Наредбата за заплащане на правната помощ от
01.01.2006 г. (приета с ПМС № 4 от 06.01.2006 г.). Съгласно чл. 27е от цитираната Наредба
възнаграждението за защита в производства по ЗАНН е от 80,00 до 150,00 лв., т.е. съдът
следва да определи юрисконсултското възнаграждение именно в тези рамки. С оглед факта,
че юрисконсултът не се е явявал по делото, а и с оглед фактическата и правна сложност на
делото, съдът достигна до извод, че за осъщественото от юрисконсулта процесуално
представителство в полза на наказващия орган следва да се определи възнаграждение в
минимален размер, а именно – 80,00 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 9, вр. ал. 2, т. 5, вр. ал. 1 ЗАНН, Районен
съд – С.
РЕШИ:
7
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К № 8612344, издаден от ОДМВР – С., с
който на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 4 ЗДвП на Е. Б. С., ЕГН **********, с
адрес гр. С., ул. „Х.Д.“ № 10, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
300,00 лв. за извършено административно нарушение по чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДвП.
ОСЪЖДА Е. Б. С., ЕГН **********, с адрес гр. С., ул. „Х.Д.“ № 10, да заплати в
полза на държавата по сметка на Районен съд – С. сторените по делото разноски в размер на
452,40 (четиристотин петдесет и два лева и четиридесет стотинки) лева за съдебно-
техническа експертиза.
ОСЪЖДА Е. Б. С., ЕГН **********, с адрес гр. С., ул. „Х.Д.“ № 10, да заплати на
Областна дирекция на МВР – С., със седалище и адрес на управление в гр. С., ул. „Г.М.” №
71, ЕИК ****, представлявана от директора, сумата в размер на 80,00 (осемдесет) лева –
юрисконсултско възнаграждение в производството пред въззивния съд по НАХД №
752/2024 г. по описа на Районен съд – С..
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – С.
област на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава дванадесета АПК в 14-дневен
срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните!
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
8