№ 4314
гр. София, 01.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:районен съдия
при участието на секретаря .....
като разгледа докладваното от районен съдия Гражданско дело №
20211110152401 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба с вх. № 51594/08.09.2021 г.,
с която ЗАД ...... е предявило срещу ........ обективно кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 411, ал. 1, изр. 2 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
за суми, както следва: 1/ сумата от 1128,85 лева, представляваща регресно вземане
за заплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ за причинени
имуществени вреди на лек автомобил ........., вследствие на застрахователно
събитие, настъпило на 22.05.2018 г., реализирано по вина на водача на лек
автомобил .........., чиято гражданска отговорност е била застрахована при ..........
към датата на реализиране на ПТП, ведно със законна лихва от 08.09.2021 г. до
изплащане на вземането; 2/ сумата от 324,88 лева, представляваща мораторна
лихва за периода от 19.10.2018 г. до 07.09.2021 г.
Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за
имуществена застраховка „Каско” е настъпило събитие – ПТП, в причинна връзка
с което са причинени щети на застрахования при ищеца автомобил - лек
автомобил .......... Поддържа, че след настъпване на застрахователното събитие в
ЗАД ...... е подадено искане за оценка на нанесените вреди на собственика на
застрахования автомобил, тъй като към момента на реализиране на процесното
ПТП увреденото при последното МПС – лек автомобил ......... е било застраховано
при ищеца по застраховка „Каско“ – застрахователна полица № 18-
1
0300/300/5000419, със срок на застрахователно покритие от 15.05.2018 г. до
14.05.2019 г. Поддържа, че при ищцовото дружество била образувана преписка по
щета № 0300/18/727/504033, като увреденият автомобил бил прегледан от
експерти, описани били щети по същия, нанесени в резултат на процесното ПТП и
същите били отстранени за сметка на ищцовото дружество в доверен сервиз на
застрахователя. Сочи, че за отстраняване на щетите по увреденото в резултат на
процесното ПТП, застраховано при ищеца, последният е заплатил сумата от
3125,83 лева. Поддържа, че вредите по МПС – лек автомобил ........., застрахован
при ищцовото дружество, са причинени от водача на лек автомобил .........., чиято
гражданска отговорност е била застрахована при ответното дружество. Поддържа,
че ответното дружество е поканено да заплати дължимата сума в общ размер от
3140,83 лева, включваща заплатеното застрахователно обезщетение в размер на
3125,83 лева и ликвидационни разноски в размер на 15,00 лева, както и че от
страна на ответника е извършено частично погасяване по заявената претенция в
размер на .... лева. В тази връзка се сочи, че непогасена останала сумата от 1128,85
лева, която се претендира в настоящото производство, ведно със законната лихва
от 08.09.2021 до погасяването. Претендира се лихва за забава, считано от
19.10.2018 г. до 07.09.2021 г. в размер на 83,84 лева.
Моли се за уважаване на предявените искове. Претендират се разноски в
производството.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК от името на ответника ........ е
депозиран отговор на исковата молба, с който се излага становище за
неоснователност на предявения иск. Изрично се заявява, че не се оспорва
основанието на предявените искове, като същите се оспорват само по размер.
Ответникът не оспорва наличието на застрахователно правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ със срок на действие,
обхващащ датата на реализиране на процесното ПТП /22.05.2018 г./, сключено
между ответното дружество и собственика на лек автомобил .........., че на
22.05.2018 г. е реализирано ПТП, при което са причинени щети на лек автомобил
........., че щетите са причинени от водач на лек автомобил .........., че към датата на
ПТП между ищеца и собственика на увредения при ПТП автомобил е била
сключена валидна застраховка „Каско“, както и че ищецът е предявил пред него
суброгационна претенция за сумата от 3140,83 лева, по която ответното дружество
е погасило сумата от .... лева. Оспорва се, че ищцовата претенция е завишена по
размер, като се излагат подробни съображения в този смисъл. Поддържа се, че
към датата на проишествието лек автомобил ......... е бил в експлоатация повече от
2
6 години, считано от датата на първоначалната му регистрация, поради което и не
е било необходимо извършване на ремонт на процесното МПС в сервиз на
офиациалния представител на марката „Фолксваген“ за Република България. В
тази връзка се сочи, че цените на труда и частите, които се предлагат от
официалния сервиз за марката надвишават средните пазарни цени. Предвид
горните съображения се сочи, че сумата, платена от ответника по регресната
претенция е достатъчна за репариране на вредите, причинени на лек автомобил
........., в резултат на процесното ПТП. Оспорва се и акцесорната претенция за
лихва за забава.
Моли се за отхвърляне в цялост на предявените искове. Претендират се
разноски. Прави се възражение с правно основание чл. 78, ал. 5 ГПК за
прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение в
производството.
С оглед становищата на страните и изложеното в отговора на исковата
молба и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, съдът е обявил за безспорни и
ненуждаещи се от доказване в производството, следните обстоятелства: че на
22.05.2018 г., в гр. София, между лек автомобил .........., управляван от ...... и лек
автомобил ........., управляван от Людмила Овчарова, е реализирано ПТП, при
което са причинени щети на лек автомобил .........; че щетите са причинени в
резултат на виновно и противоправно поведение на водача на лек автомобил
..........; че към датата на реализиране на процесното ПТП /22.05.2018 г./ за лек
автомобил ......... е била сключена застраховка „Каско“ по застрахователна полица
№ 18-0300/300/5000419, със срок на застрахователно покритие от 15.05.2018 г. до
14.05.2019 г.; че към датата на реализиране на процесното ПТП /22.05.2018 г./
гражданската отговорност на водачите на лек автомобил .........., включително на
водача ......, е била застрахована при ответното дружество; че ищецът е заплатил
застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско“ в размер на
3125,83 лева; че направените ликвидационни разноски от ищеца по процесната
щета са в размер на 15,00 лева; както и че ответникът е заплатил по предявената
регресна претенция сумата от .... лева в полза на ищцовото дружество.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 411, ал. 1 изр. 2 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
3
По отношение на иска с правно основание чл. 411, ал. 1 изр. 2 КЗ:
С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в
правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето,
застраховало неговата гражданска отговорност. За възникване на регресното
вземане е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за
имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и
вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято
гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за
което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение
ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на
действителните вреди. Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК ищецът следва да
установи горепосочените обстоятелства, а в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираното вземане.
С оглед становищата на страните и изложеното в отговора на исковата
молба и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, съдът е обявил за безспорни и
ненуждаещи се от доказване в производството, следните обстоятелства: че на
22.05.2018 г., в гр. София, между лек автомобил .........., управляван от ...... и лек
автомобил ........., управляван от Людмила Овчарова, е реализирано ПТП, при
което са причинени щети на лек автомобил .........; че щетите са причинени в
резултат на виновно и противоправно поведение на водача на лек автомобил
..........; че към датата на реализиране на процесното ПТП /22.05.2018 г./ за лек
автомобил ......... е била сключена застраховка „Каско“ по застрахователна полица
№ 18-0300/300/5000419, със срок на застрахователно покритие от 15.05.2018 г. до
14.05.2019 г.; че към датата на реализиране на процесното ПТП /22.05.2018 г./
гражданската отговорност на водачите на лек автомобил .........., включително на
водача ......, е била застрахована при ответното дружество; че ищецът е заплатил
застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско“ в размер на
3125,83 лева; че направените ликвидационни разноски от ищеца по процесната
щета са в размер на 15,00 лева; както и че ответникът е заплатил по предявената
регресна претенция сумата от .... лева в полза на ищцовото дружество.
Спорно е между страните, дали изплатеното от ищеца застрахователно
обезщетение е завишено по размер и дали отговоря на размера необходим за
възстановяване на щетите, причинени по лек автомобил ......... в резултат на
процесното ПТП.
Съгласно заключението на вещото лице по допуснатата, изготвена и приета
4
по делото съдебна автотехническа експертиза се установява в производството, че
на 22.05.2018 г., около 14:30 часа, лек автомобил „Мерцедес Е 300“, рег. №
СА4376МН се движи в гр. София, по бул. „България“ и на кръстовището с ул.
„Проф. Фритьоф Нансен“, при маневра ляв завой, водачът реализира ПТП с
намиращия се пред него автомобил ...... От заключението на вещото лице се
установява също, че предвид установения по делото и изложен по-горе механизъм
на реализиране на процесното ПТП, извършеното сравнение на щетите в описа на
застрахователя по имуществената застраховка и отразените в протокола за ПТП
видими увреждания, се налага извод, че от техническа гледна точка е налице
съответствие, респективно причинно-следствена връзка между описаните от
ищеца щети по автомобил ..... и процесното ПТП.
Предвид всичко гореизложено, настоящият съдебен състав намира, че
застрахователното събитие, предмет на настоящото производство, е настъпило в
резултат на виновно и противоправно поведение на застрахования при ответника
водач на МПС, като в причинна връзка с него са настъпили описаните от
застрахователя по имуществена отговорност вреди на застрахования при него лек
автомобил. Следователно, ответникът носи отговорност за обезщетяване на
причинените вреди, респ. за възстановяване на платеното от застрахователя по
имуществена застраховка на пострадалия обезщетение.
Относно действителният размер на настъпилата вреда:
По отношение на размера на заплатеното и дължимо от ответника
застрахователно обезщетение следва да се има предвид на първо място
разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ, съгласно която при настъпване на
застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно
обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на
настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по
договорена застрахователна стойност. Съгласно константната съдебна практика
/включително на ВКС/, дължимото обезщетение следва да бъде определено по
пазарната стойност на ремонта за отстраняване на претърпяната вреда към
момента на настъпване на застрахователното събитие. Застрахователното
обезщетение не може да надвишава действителната (при пълна увреда), респ.
възстановителната (при частична увреда) стойност на увреденото имущество, а
действителната, респ. възстановителната стойност не може да бъде по-голяма от
пазарната му стойност към деня на настъпване на събитието. Съгласно чл. 400, ал.
1 КЗ за действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото
имущество може да се купи друго от същия вид и качество. А чл. 400, ал. 2 КЗ
5
определя възстановителната застрахователна стойност като стойността за
възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число
всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без
прилагане на обезценка. Следователно, размерът на застрахователното
обезщетение се определя съобразно доказания размер на претърпяната вследствие
застрахователното събитие вреда, който не може да надхвърля действителната,
респ. възстановителната стойност на увреденото имущество, определено по
пазарната му стойност. При изчисляване размера на обезщетението не следва да
се прилага коефициент на овехтяване, тъй като последният е инкорпориран в
самата застрахователна стойност (вж. Решение № 79 от 02.07.2009 г. по т. д. №
156/2009 г., І Т. О., ВКС, Решение № 6 от 02.02.2011 г. по т. д. № 293/2010 г., І Т.
О., ВКС). Същевременно, по становище на настоящия съдебен състав, деликтната
отговорност е насочена към обезщетяване на негативния интерес (увреденото
лице да бъде поставено в състоянието преди деликта), но за постигане на тази цел
на увреденото лице не следва да се вменява в тежест възстановяването на вредите
с овехтени (вече употребявани) части, доколкото те несъмнено се характеризират
с по-ниско качество и различна техническа характеристика от новите материали, а
и в някои случаи влагането им би било невъзможно предвид спецификата на
увредената част. Ето защо обезщетението следва да е в размер, необходим за
възстановяване на вещта, като делинквентът, респ. застрахователят на
гражданската му отговорност, понесе и отговорността за влагането на нови части
при отстраняване на щетите.
Съгласно заключението на приетата по делото САТЕ, неоспорено от
страните, към момента на настъпване на процесното ПТП за отстраняването на
причинените вреди на база средни пазарни цени са били необходими 2903,18 лева,
като при определяне на този размер вещото лице е остойностило само описаните
от застрахователя увредени детайли, които се намират в пряка причинно-
следствена връзка с конкретното ПТП. Съдът кредитира изцяло заключението на
САТЕ, което установява пазарната стойност на ремонта на щетите в причинна
връзка с настъпилото ПТП в посочения размер. Към тази сума следва да се
прибавят 15,00 лева обичайни разноски за определяне на застрахователното
обезщетение, т.е. общият размер на регресното вземане на ищеца възлиза на
2918,18 лева След приспадане на платената от ответника сума от .... лева остава
дължима сумата от 906,21 лева, до който размер предявеният иск с правно
основание чл. 411, ал. 1, изр. 2 КЗ се явява основателен и доказан и следва да бъде
уважен, като за разликата над този размер до пълния предявен размер от 1128,85
6
лева, искът следва да се отхвърли.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Задължението на делинквента (на застрахователя на неговата гражданска
отговорност) към застрахователя по имуществената застраховка е задължение без
срок за изпълнение, към което, с оглед регресния характер на вземането, не може
да се приложи разпоредбата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД. В случая моментът на
извършеното плащане има значение само за възникване на регресното право, а
длъжникът изпада в забава след покана и изтичането на 30-дневен срок от
представянето на всички доказателства, в който застрахователят трябва да
определи и изплати размера на задължението си по предявената претенция или
мотивирано да откаже плащането (арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД, вр. с чл. 412, ал. 3 КЗ). По
делото не се оспорва и се установява, че ищцовото дружество е отправило до
ответника покана за изпълнение на паричното му задължение. Същевременно от
ответника не се оспорва, че регресната покана е получена и че по нея е извършено
частично плащане /след извършено прихващане/ на 19.10.2018 г. Не се оспорва от
ответника, а и се установява от събраните по делото доказателства, включително
приобщеното към доказателствения материал по делото споразумение за
прихващане № 002-2315/17.10.2018 г., че към тази дата ответникът е получил
изпратената му от ищеца регресна покана, към която са били приложени
документите по процесната ликвидационна преписка. Ответникът е разгледал
претенцията на ищеца и в срока по чл. 412, ал. 3 КЗ е одобрил заплащане на
обезщетение в размер на .... лева, с което е приел, че е изпълнил задължението си
към ищеца по процесната щета. Следователно, считано от 18.10.2018 г. /датата
следваща тази, на която ответникът – застраховател е изпълнил задължението си
по чл. 412, ал. 3 КЗ/ ответното дружество е изпаднало в забава /доколкото след
като е разгледал претенцията на ищеца, в срока по чл. 412, ал. 3 КЗ е одобрил
заплащане на обезщетение в размер на .... лева, с което е приел, че в цялост е
изпълнил задължението си към ищеца по процесната щета, което се потвърждава
и от събраните по делото писмени доказателства, обсъдени по-горе, и от
изявленията, направени от името на ответното дружество в отговора на исковата
молба/. Следователно за претендирания в исковата молба период от 19.10.2018 г.
до 07.09.2021 г. /включително/ дължи мораторно обезщетение в размер на
законната лихва върху главницата – сумата от 265,59 лв. /изчислена по реда на чл.
162 ГПК, посредством лихвен калкулатор за законна лихва на НАП/.
Следователно акцесорният иск е основателен и следва да бъде уважен за сумата от
265,59 лева, като за разликата над този размер до пълния предявен размер от
7
324,88 лева, искът следва да се отхвърли.
По отношение разпределението на отговорността за разноски в
настоящото производство:
Предвид изхода на спора право на разноски в настоящото производство
имат и двете страни.
От името на ищцовото дружество се претендират разноски в настоящото
производство за заплатена държавна такса в размер на 100,00 лева, за заплатен
депозит за вещо лице по изготвената в производството съдебна автотехническа
експертиза в размер на 300,00 лева и за адвокатско възнаграждение в размер на
360 лева с ДДС.
Предвид горното и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът ........, със
седалище и адрес на управление: ...... следва да бъде осъден да заплати в полза на
ищеца ЗАД ......, със седалище и адрес на управление ....... сумата от 612,61 лева,
представляваща разноски в исковото производство пред СРС, съразмерно на
уважената част от исковете.
От името на ответното дружество се претендират разноски в настоящото
производство за юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер
на 150 лева.
Предвид горното и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ЗАД ......, със седалище и
адрес на управление ......., следва да бъде осъден да заплати в полза на ответника
........, със седалище и адрес на управление: ...... сумата от 29,09 лева,
представляваща разноски в исковото производство пред СРС, съразмерно на
отхвърлената част от исковете.
Така мотивиран, Софийски районен съд, II ГО, 160 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА ........, със седалище и адрес на управление: ...... да заплати в
полза на ЗАД ......, със седалище и адрес на управление ......., на основание чл. 411,
ал. 1, изр. 2 КЗ, сумата от 906,21 лева, представляваща регресно вземане за
заплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ за причинени
имуществени вреди на лек автомобил ........., вследствие на застрахователно
събитие, настъпило на 22.05.2018 г., реализирано по вина на водача на лек
автомобил .........., чиято гражданска отговорност е била застрахована при ..........
към датата на реализиране на ПТП, ведно със законна лихва от 08.09.2021 г. до
8
изплащане на вземането, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание
чл. 411, ал. 1, изр. 2 КЗ за разликата над уважения размер от 906,21 лева до
пълния предявен размер от 1128,85 лева.
ОСЪЖДА ........, със седалище и адрес на управление: ...... да заплати в
полза на ЗАД ......, със седалище и адрес на управление ......., на основание чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, сумата от 265,59 лева, представляваща мораторна лихва за периода от
19.10.2018 г. до 07.09.2021 г., КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над уважения размер от 265,59 лева до
пълния предявен размер от 324,88 лева.
ОСЪЖДА ........, със седалище и адрес на управление: ...... да заплати в
полза на ЗАД ......, със седалище и адрес на управление ......., на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК сумата от 612,61 лева, представляваща разноски в исковото
производство пред СРС, съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА ЗАД ......, със седалище и адрес на управление ....... да заплати в
полза на ответника ........, със седалище и адрес на управление: ......, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 29,09 лева, представляваща разноски в исковото
производство пред СРС, съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9