Решение по дело №1993/2018 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 529
Дата: 17 април 2018 г. (в сила от 5 май 2018 г.)
Съдия: Биляна Великова Видолова
Дело: 20184430101993
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 март 2018 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

гр.Плевен, 17.04.2018год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Плевенски районен съд в публично заседание на 17.04.2018год. в състав:

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:Биляна Видолова 

при секретаря Галя Николова, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 1993, по описа за 2018 год., за да се произнесе, взема предвид:

 

Искове с правно основание чл.415 ал. 1 от ГПК.

Постъпила е искова молба от Р.И.Ф., като майка и законен представител на малолетните деца Н.Г. С., с ЕГН ********** и И.Г.С., ЕГН **********, срещу Г.М.С. ***, в която се твърди, че ответника е баща на децата, че е бил задължен да заплаща издръжка за тях в размер на  по 120.00лв. месечно. Твърди се, че са изминали повече от 2 години от първоначалното определяне на издръжката на децата, че Н.е в трети клас, има ТЕЛК и се нуждае от повече грижи посещава психолог, ходи на спортни танци. Твърди, че детето И.е в предучилищна паралелка, а тя е безработна. Твърди, че бащата получава значителен доход и следва да заплаща по 200лв. месечно за всяко от децата. Моли съда да измени издръжката за децата в размер от 120лв. на по 200лв. месечно, в съдебно заседание размерът на исковите претенции е изменен, като ищцата претендира увеличение на размера на издръжките от 120лв. на 150лв. месечно за всяко от децата.

Ответникът заявява, че отсъства по работа по 4-5 месеца, но когато е в страната взима децата за по няколко дни у тях и винаги им купува от каквото имат нужда – учебни материали, раници, дрехи, обувки и играчки, като децата никога не са били лишени от нищо. Твърди, че въпреки че изплаща редовно издръжката на децата, те идвали при него без дрехи и бельо и ищцата го карала той да им купува. Твърди, че го осигуряват на минималната работна заплата, че сегашната му съпруга е безработна и се грижи за своята дъщеря. В отговора на и.м. твърди, че е съгласен да заплаща увеличен размер на издръжка от 130лв. за всяко от децата. Твърди, че не е знаел, че детето Н.има издадено ЕР на ТЕЛК за заболяване, че детето не е се оплаквало или споменавало, че има астматични пристъпи. Твърди, че ищцата се е опитвала да инвалидизира и дъщеря им. Счита, че детето Н.е малко по-нервно, но не е за психолог. В изрична писмена молба след насрочване на делото декларира, че има възможност да изплаща издръжка по 150лв. месечно за двете деца.

В с.з., с оглед признанието на изменените искове, ищцата е направила искане да се постанови решение при признание на иска.

Съдът, като обсъди становищата и изявленията на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Безспорно е по делото, а и видно от представените актове за раждане на Община Плевен № 1794/11г. и № 2295/2007г., че малолетните деца Н.Г. С., с ЕГН ********** и И.Г.С., ЕГН **********, са деца на ищцата и ответника. Не е спорно също и че с влязло в сила на 06.04.2015г. решение по гр.д. 5189/2014г. на ПлРС, бракът между родителите на децата е прекратен, а за децата е присъдена издръжка от бащата в размер на 120лв. месечно, считано от 19.11.2014г. Безспорно е по делото, че от определянето на предходната издръжка за децата е изминал период от време, в който техните нужди са се увеличили, увеличен е размерът на минималната за страната работна заплата, съответно – и се е увеличил минимумът на размера за издръжка, дължим от един родител на ненавършило пълнолетие дете. Съгласно чл. 237 от ГПК, когато ответникът признае иска, по искане на ищеца, съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието, като в мотивите на решението е достатъчно да се укаже, че то се основава на признанието на иска. Такава е и настоящата хипотеза, като поради представените по делото писмени доказателства и от двете страни и становището на ДСП Плевен за интересите на децата, съдът намира, че признатите права не противоречат на закона и на добрите нрави и са такива права, с които ответника има право да се разпорежда. С оглед на направеното признание на предявените искове от страна на ответника, следва да бъде постановено положително решение относно увеличението на размерите на издръжките за двете деца до 150лв. месечно, считано от влизане в сила на съдебното решение, до настъпване на законова причина за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, с падеж - до пето число на месеца, за който се дължи издръжка за двете деца.

При този изход на делото, ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на ПлРС ДТ върху увеличението на издръжките в размер на 86.40лв., както и 5.00лв. – такса, в случай на издаване на изп.лист.

  Воден от горното, и на осн. чл. 237 от ГПК, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

На основание чл. 150, във вр. чл. 143 ал. 2 от СК, ИЗМЕНЯ определените с влязло в сила на 06.04.2015г. решение по гр.д. 5189/2014г. на ПлРС, месечни издръжки, които Г.М.С. с ЕГН **********, дължи да ЗАПЛАЩА за децата Н.Г. С. с ЕГН ********** и И.Г.С. с ЕГН **********, чрез тяхната майка и законен представител Р.И.Ф. с ЕГН **********, КАТО ГИ УВЕЛИЧАВА от 120 лв. /сто и двадесет лева/ на 150 лв. /сто и петдесет лева/ месечно за детето Н., и от 120 лв. /сто и двадесет лева/ на 150 лв. /сто и петдесет лева/ месечно детето И., считано от влизане в сила на съдебното решение, до настъпване на законова причина за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, с падеж - до пето число на месеца, за който се дължи издръжка за двете деца.

 

ОСЪЖДА Г.М.С. с ЕГН **********, да ЗАПЛАТИ по сметка на ПлРС държавна такса върху увеличението на издръжките в размер на 86.40лв., както и 5.00лв. – такса, в случай на издаване на изп.лист.

 

Решението подлежи на обжалване пред Плевенски ОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: