№ 370
гр. Варна, 08.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Деница Славова
Членове:Светла В. Пенева
Красимир Т. Василев
при участието на секретаря Елка Н. И.
като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20253100500003 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба на В. П. Б. чрез адвокат С.
И. против решение № 3787 от 27.10.2024 г., постановено по гр.д.№ 20233110112149 на
Районен съд – Варна, девети състав, в частта, с която е осъден Б. да заплаща в полза на
детето К. В.ова Б. ЕГН ********** чрез неговата майка и законен представител И. Г. Б.
месечна издръжка за разликата над 300 лева до постановеният размер от 400 лева, считано
от датата на постановяване на решението, с падеж всяко десето число на месеца, за който се
дължи, до настъпване на обстоятелство за нейното изменение или прекратяване, ведно със
законната лихва за всяка просрочена вноска, на основание член 59, алинея 2 във връзка член
143 от СК; както и в частта, с която Б. е осъден да заплати в полза на детето К. В.ова Б. ЕГН
********** чрез неговата майка и законен представител И. Г. Б. сумата от 3 227 лева,
представляваща издръжка за минало време за периода от 01.10.2022 г. до 20.09.2023 г., ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда /21.09.2023 г./
до окончателното погасяване на задължението, на основание член 149 от СК.
Във въззивната жалба се излага, че решението е необсновано и незаконосъобразно. На
първо място се излага, че първоинстанционният съд е определил завишен размер на
месечната издръжка на детето в размер на 600 лева, което не е съобразено с обстоятелствата,
че нуждите му са обичайни и нормални за възрастта му, то няма хронични заболявания и
няма данни за други извънредни нужди. Обръща се внимание върху факта, че от
представените касови бонове е видно, че част от закупените стоки не са за детето. Набляга
се, че в проектните предложения за извънсъдебно споразумение от майката самата тя е
посочила сума в размер на 180 лева месечно за издръжка на детето. Също така се смята, че
предстоящото увеличение на минималната работна заплата за страната е бъдещо несигурно
събитие, а освен това е инструмент за социална политика и е необективен критерий за
първоначално определяне размера на издръжката на непълнолетно лице. По отношение на
издръжката за минало време се сочи, че не е отчетено, че бащата е участвал в издръжката на
К. с парични средства и със закупуване на вещи за него, което е установено в хода на
1
първоинстанционното производство. Освен това е превел на майката сума в размер на
10 430 лева с банкови преводи, което включва и издръжка за 25 месеца след предявяването
на иска.
Иска се да бъде отменено решението в обжалваните части, като искът по член 149 от
СК бъде отхвърлен, а искът по член 143 от СК да бъде уважен до размера на 300 лева и
отхвърлен до присъдената сума от 400 лева, като се ревизират и дължимите държавни такси.
В срока по член 263, алинея 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, в която
се излага, че решението в обжалваните му части е правилно и законосъобразно и като такова
следва да бъде потвърдено. Излагат се подробни аргументи защо размера на издръжката за
бъдеще време в размер на 400 лева е правилно определен. Навежда се твърдение, че
междувременно въззивникът е променил трудовата си ангажираност, като понастоящем
работи в банка и получава по-високи доходи. Оспорва, че сумата от 10 430 лева й е платена
за издръжка на детето, доколкото в първата инстанция Б. за същата сума е навел доводи, че с
нея са платени лични задължения на майката.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско отделение – първи
състав, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в
жалбата, и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, както и
становищата на страните и по вътрешно убеждение, съобразно член 235 от
Гражданския процесуален кодекс, счита за установено от фактическа и правна страна
следното:
Пред въззивната инстанция спорът между страните е относно издръжката за бъдеще
време и издръжката за минало време.
Производството е образувано по предявена искова молба от И. Г. Б., в която се твърди,
че ищцата и ответникът на 14.01.2017 г. са сключили граждански брак и от брака си имат
едно дете - К. В.ова Б., родена на 03.03.2017 г. След раждането на детето между страните се
появили противоречия, включително и по въпросите относно оглеждането на К.. През
лятото на 2020 г. ищцата закупила жилище на адрес в град ****, като ответникът си наел
самостоятелно квартира и живеел отделно от съпругата и детето си. Впоследствие,
ответникът заживял заедно с ищцата и детето К. в закупеното от ищцата жилище, но
въпреки това противоречията между ищцата и ответника продължили, като окончателната
раздяла между страните настъпила през месец декември 2021 г., когато ответникът напуснал
семейното жилище. Ищцата сочи, че за коледните празници на 2022 г. ответникът
предоставил на детето К. издръжка в размер на 180 лв., а след това от месец февруари 2023
г. редовно започнал да изплаща издръжка по банкова сметка на ищцата. Заявява, че не е
съгласна с така определената от ответника издръжка, тъй като я намира за крайно
недостатъчна предвид вида и обема на нуждите на детето. Счита, че месечните разходи за
отглеждане на детето са в общ размер на 700-800 лева съобразно възрастта му, нуждите му и
икономическата обстановка в страната, поради което моли ответникът да бъде осъден да
заплаща на детето месечна издръжка в размер на 400 лева. Според Б. ответникът има
възможност да заплаща издръжка на детето в този размер, тъй като работи на постоянен
трудов договор в „Пристанище Варна“ ЕАД като „компютърен специалист“, за което
получава доход около 2 000 лева месечно. Предявен е и иск за заплащане на издръжка за
минал период, доколкото се твърди, че бащата е заплащал на детето К. частична издръжка в
размер на 180 лева за месец декември 2022 г. и от февруари 2023 г. до август 2023 г. Твърди
се, че от раздялата на съпрузите през месец декември 2021 г. И. Б. се грижи изцяло за
дъщеря си К. в жилището си на ****.
Ответникът в отговора на исковата молба е оспорил предявените от ищцата искове за
издръжка за минал и бъдещ период като неоснователни само по размер. Излага, че ищцата
2
на 07.11.2022 г. с проект за споразумение между страните е направила предложение за
необходимия и търсен размер на издръжката, която бащата да заплаща в полза на дъщеря си,
а именно 180 лева. Претендираната издръжка в настоящото производство в размер на 400
лева счита за необосновано завишена. Моли за постановяване на решение, с което съдът да
определи месечна издръжка в полза на детето в размер на 200 лева.
Конституирана по реда на член 15 от ЗЗДт Дирекция „Социално подпомагане” – Варна
е представила социален доклад, в който не взема становище по размера на издръжката.
Въззивният съд намира, че не следва да преповтаря установената пред първата
инстанция фактическа обстановка, доколкото страните нямат наведени доводи, че тя е
неправилно установена, поради което и на основание член 272 от ГПК препраща към частта
от мотивите досежно фактическата обстановка. Единствено следва да бъдат съобразени
събраните пред въззивната инстанция доказателства, от които се установява, че В. Б.
понастоящем работи в „Кей Би си глобал сървисис Н.В. – клон България“, а в съдебно
заседание въззивникът е заявил, че получава месечно брутно трудово възнаграждение в
размер на около 3 500 лева, чисто – 2 715 лева.
Не се спори, а и се установяват от събраните по делото доказателства, следните
обстоятелства:
1/ Че И. Г. Б. и В. П. Б. са родители на детето К., родено на 03.03.2017 г.;
2/ Че от месец декември 2021 г. страните са във фактическа раздяла, като ищцата
заедно с детето живеят в собственото й жилище;
3/ Че с решение № 3787 от 27.10.2024 г., постановено по гр.д.№ 12149/2023 г. по описа
на Районен съд – Варна – девети състав, родителските права по отношение на детето М. са
предоставени на майката; определено е местоживеенето при нея; определен е режим на
лично отношения на бащата с детето;
4/ Че детето К. е ученичка в първи клас;
5/ Че след раздялата на страните грижите за детето се полагат от майката.
Според постановките в ППВС № 5 от 16.11.1970 г., доразвити с ППВС № 5 от
30.11.1981 г., нуждите на лицата, които имат право на издръжка се определят от
обикновените условия на техния живот. Вземат се предвид възрастта, образованието и
всички обстоятелства, които са от значение за случая, като нуждите са винаги конкретни.
Възможностите на лицето, което дължи издръжката са основание за даването й и показател
за нейния размер. Те също винаги са обективни и конкретни. Определят се от доходите,
имуществото, квалификацията на задълженото лице. За да бъдат приложени правилно тези
разяснения, следва да се имат предвид условията, при които са живели децата в семейството.
Издръжката трябва да е в такъв размер, че да способства за правилното и хармонично
изграждане на издържания и за подготовката му за пълноценна изява в обществото. При
определяне размера на издръжката следва да се определи общата сума за издръжка на
детето, която да се разпредели съобразно възможностите на родителите. За размера е от
значение и при кого от родителите детето е предоставено за отглеждане, като усилията,
които се полагат и ангажираносттта на родителя във връзка с отглеждане на детето следва да
се вземат под внимание при определяне на издръжката, която той дължи.
Член 59, алинея 5 от СК изрично разпорежда, че размерът на издръжката трябва да
осигури условията на живот на детето, които то е имало преди развода, освен ако това би
3
създало особени затруднения на дължащия издръжка родител. Отделно от това издръжката
на детето следва да бъде в такъв размер, при който да служи не само за задоволяване на
необходимия минимум от нуждите му, но също и такива за занимания, свързани с неговите
специфични потребности съобразно възрастта и интересите му.
При определяне на точния размер на дължимата издръжка следва да бъде отчетено, че
според данните на НСИ общият разход на член от домакинство за четвъртото тримесечие на
2024 г. е средно в размер на 2 826,03 лева. След изключване на групите разходи, които не са
необходими за непълнолетно лице /алкохол, тютюневи изделия, данъци, социални
осигуровки, регулярни трансфери към други домакинства, влог и дадени и получени в заем
суми/, размерът на средният разход за тримесечие възлиза в размер на 2 057,29 лева или
месечно по 685,76 лева. Отчитайки, че това са средства за покриване на базисни
потребности, а дете на 7 години има нужда от средства за образователни, спортни и
социални активности, както и от лични средства, съдът намира, че необходимата месечна
издръжка за което и да е дете е в размер на поне 600 лева месечно.
К. е на 7 години, няма данни за извънредни разходи. Посещава занятия в детски танцов
ансамбъл, за която месечната такса е 65 лева.
В хода на производството е установено, че средномесечният осигурителен доход на
майката е около 2 000 лева, а бащата реализира месечно доход от около 3 500 лева.
Въззивникът няма алиментни задължения към други непълнолетни.
С оглед на изложеното и обществено–икономическата обстановка в страната, както и
предвид презумптивното бъдещо увеличение на нуждите с всяка изминала година, съдът
намира за адекватен за нуждите на К. да определи общ размер на издръжката от 600 лева.
Доколкото майката полага и ще предстои да полага непосредствените ежедневни грижи
за детето, от общия определен размер на издръжката бащата следва да поеме сумата от 400
лева месечно, която съдът преценява като напълно съобразена с възможностите му, а
майката ще следва да поема разликата.
Съдът съобразява трайната съдебна практика, според която, при определяне
издръжката на ненавършили пълнолетие деца относими са брутните доходи на родителите, а
не нетните такива, поради което следващите се по закон удръжки, както и разходите, които
някой от родителите прави за своята лична издръжка и за подобряване на битовите си
условия, включително чрез кредити от банка, не следва да се приспадат от общия доход.
Поради изложеното решението на първата инстанция по иска с правно основание
член 143 от СК следва да бъде потвърдено.
Не се спори между страните, че след раздялата им грижите за детето са поети основно
от ищцата. Твърденията на ответника, че е участвал през този период в издръжката не се
доказват, тъй като от събраните по делото пред първата инстанция доказателства е видно, че
същият е плащал суми за издръжката на детето за период след депозиране на исковата
молба.
Това формира извод за основателност на предявения иск с правно основание член
149 от СК, респективно за потвърждаване на решението в тази му част.
По изложените съображения и на основание член 271, алинея 1 от ГПК, настоящият
състав на въззивния съд
РЕШИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3787 от 27.10.2024 г., постановено по гр.д.№
20233110112149 на Районен съд – Варна, девети състав, в частта, с която е осъден В. П. Б. да
заплаща в полза на детето К. В.ова Б. ЕГН ********** чрез неговата майка и законен
представител И. Г. Б. месечна издръжка в размер на 400 лева, считано от датата на
постановяване на решението, с падеж всяко десето число на месеца, за който се дължи, до
настъпване на обстоятелство за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната
лихва за всяка просрочена вноска, на основание член 59, алинея 2 във връзка член 143 от
СК; както и в частта, с която В. П. Б. е осъден да заплати в полза на детето К. В.ова Б. ЕГН
********** чрез неговата майка и законен представител И. Г. Б. сумата от 3 227 лева,
представляваща издръжка за минало време за периода от 01.10.2022 г. до 20.09.2023 г., ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда /21.09.2023 г./
до окончателното погасяване на задължението, на основание член 149 от СК.
Решението не подлежи на обжалване на основание член 280, алинея 2, точка 2 от
Гражданския процесуален кодекс.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5