Решение по дело №802/2018 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 431
Дата: 18 септември 2018 г. (в сила от 14 декември 2018 г.)
Съдия: Димитър Борисов Бишуров
Дело: 20185220200802
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 15 май 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

Р     Е     Ш   Е     Н    И    Е

 

гр.Пазарджик, 18.09.2018 год.

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, ХІV състав,  в публично заседание на 13.09.2018 година в състав:

 

 

                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР БИШУРОВ 

 

                                                      

при секретаря Елена Пенова, като разгледа докладваното от съдията Бишуров  АНД № 802 по описа за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на С.Р.Т. ***, ЕГН ********** против Наказателно постановление № 85 от 24.04.2018 година на Директора на ОДБХ-Пазарджик, с което на основание чл.417 ал.1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност /ЗВМД/ и за нарушение на чл.132, ал.1, т.11 от ЗВМД му е наложена глоба в размер на 500 лв. /петстотин лева/.

Релевираните в жалбата обстоятелства се свеждат до наличие на материална и процесуална незаконосъобразност на атакуваното НП, чиято отмяна се иска.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с процесуален представител, който поддържа жалбата, ангажира доказателства и излага съображения за отмяна на НП.

Ответникът по жалбата – АНО, не се явява лично, но изпраща  процесуален представител, който оспорва жалбата, ангажира доказателства и пледира за потвърждаване на НП.

Съдът като съобрази доводите изложени в жалбата и събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

Жалбоподателят е санкциониран за нарушение на чл.132 ал.1, т.11  от ЗВМД, при следната възприета от АНО и описана в обстоятелствената част на НП фактическа обстановка:

На 28.03.2018 год. била извършена проверка в нерегламентиран животински пазар, намиращ се в гр. Пазарджик, квартал „Из­ток” от служители на ОДБХ-Пазарджик, а именно: д-р Б.А.М. - на длъжност главен инспектор в от­дел „Здравеопазване на животните”, д-р Н. В.Й. - на длъжност главен инспектор в отдел „Здравеопазване на жи­вотните” и д-р А. Х. С. - на длъж­ност главен инспектор в отдел „Здравеопазване на животните”.

При проверката било констатирано, че в района на нерегламентирания и описан по-горе животински пазар, жалбоподателят С. Т., в качеството си на собственик на сел­скостопански животни, с моторно превозно средство с peг. № …… из­вършвал, без да има право, придвижване и търговия с животни - 3 (три) броя овце негова собственост, които не са били идентифицирани и за които не са изпълнени мерките по програмата за профилактика, надзор, контрол и ликвидиране на болести по живот­ните.

Всичко това съставлявало според проверяващите нарушение на  императивната разпоредба на чл.132 ал.1, т.11 от ЗВМД, според която: „Собстве­ниците, съответно ползвателите на животновъдни обекти със селскостопански животни: ... т.11. нямат право да извършват придвижване и търговия с животни, които не са идентифицирани и за които не са изпълнени мерките по програмата за профилактика, надзор, контрол и ликвидиране на болести по животните ...”.

Резултатите от проверката били обективирани първоначално в КП № …., след което жалбоподателят бил поканен в сградата на ОДБХ-Пазарджик за съставяне на АУАН.

Въз основа на установените при проверката факти и обстоятелства бил съставен АУАН сериен № ….. г.

 Въз основа на акта  било издадено и атакуваното НП, което било връчено на жалбоподателя на 02.05.2018г. Жалбата против НП била подадена чрез АНО на 09.05.2018г., при което е процесуално допустима, като подадена в срок и от лице, активно легитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на НП.

Гореописаната фактическа обстановка се установи по безспорен и категоричен начин от писмените доказателства, приети  по делото, показанията на актосъставителя - св.Б.М., както и от тези на свидетелите Р.М., Б.М. и Н.  Й., а също и от обясненията на жалбоподателя.

При така установеното съдът намира, че жалбата е основателна по следните съображения:

         Според настоящия съдебен състав, в рамките на настоящото административнонаказателно производство е ангажирана отговорността на жалбоподателя Т. при  допускане на съществени нарушения на процесуалните правила, което драстично е накърнило правото на защита на санкционирания и е самостоятелно основание за отмяна на НП. Отделно от това, с издаденото НП материалният закон е приложен неправилно.

 

         Относно процесуалните нарушения:

 

   Първото, което следва да се каже е, че АУАН, с който е поставено началото на АНП, е съставен в драстично нарушение на чл.40 ал.1 от ЗАНН. Посочената правна норма императивно предвижда, че актът за установяване на административното нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на нарушението, т.е. изисква се да се състави в присъствието на свидетели-очевидци или на самото извършване на нарушението или на неговото установяване.  Изключение от това изискване се съдържа в разпоредбата на чл.40 ал.3 от ЗАНН, където е разписано, че само при липса на свидетели, присъствали при извършването или установяването на нарушението, или при невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, той се съставя в присъствието на двама други свидетели, като това изрично се отбелязва в акта.

В конкретния казус се установи безспорно, че актосъставителят – св.М. и неговите колеги: д-р Н.В.Й. и д-р А. Х. С. - главни инспектори в отдел „Здравеопазване на жи­вотните” при ОДБХ-Пазарджик, са присъствали по време на проверката в нерегламентирания животински пазар, при което са били преки очевидци на извършването и установяването на твърдяното нарушение. Това е посочено, както в началото на обстоятелствената част от НП, така и в съставения по време на проверката констативен протокол № …...

 При това положение актосъставителят и свидетел по делото д-р Б.М. е имал задължението да състави акта в присъствието на горепосочените негови колеги и да ги впише като свидетели в него. Вместо това обаче той е вписал като свидетели в акта други свои колеги-А. Т. Б. и А. И. К., без обаче без да са били налице условията на чл.40 ал.3 от ЗАНН, т. к. няма данни за невъзможност актът да бъде съставен в присъствието на двамата свидетели-очевидци, които и към момента на съставянето са били служители в ОДБХ-Пазарджик. Отделно от това в акта няма изрично отбелязване защо той е съставен не присъствието на свидителите-очевидци, а в присъствието на други двама свидетели, каквото е императивното изискване на чл.40 ал.3 от ЗАНН.

 Изискването за спазване на императивната норма на чл.40 ал.1 от ЗАНН е предпоставка за гарантиране правото на защита и разкриване на обективната истина и по никакъв начин не може да се игнорира, освен в строго и лимитативно определени от закона случаи. Това изискване корелира и на правото на обвиненото в извършване на административно нарушение лице да научи въз основа на кои доказателства – в случая гласни, е установено самото извършване. В настоящото производство обаче актосъставителят е нарушил изцяло горецитираната норма и е изготвил АУАН в разрез с нея, което представлява неотстранимо процесуално нарушение, водещо до отмяна на НП, издадено въз основа на порочния акт.

При наличие на очевидци на нарушението или на неговото констатиране, в акта за установяване на административно нарушение не следва да се посочват за свидетели други лица, присъствали само при съставянето му, защото това затруднява дейността на административнонаказващите органи и съдилищата при разкриване на обективната истина /Виж Постановление № 10 от 28.IX.1973 г., Пленум на ВС на Р Б./.

Дори това процесуално нарушение хипотетично да бъде игнорирано, то е налице и друго такова.

Според настоящия съдебен състав НП не отговаря на императивните изкисвания на чл.57 ал.1, т.5 от ЗАНН, т.к. не е направено ясно, точно и пълно описание на нарушението, т.е. на обстоятелствата, които очертават неговата обективна съставомерност. Това е съществено процесуално нарушение, т.к. привлечения към административнонаказателна отговорност не може да научи конкретните факти, очертаващи състава на нарушението и да изгради защитна теза срещу тях. При описване на нарушението по чл.132 ал.1, т.11 от ЗВМД, актосъставителят, а след това и АНО, са се задоволили да посочат само, че  жалбоподателят, с моторно превозно средство с peг. № ….., из­вършвал „придвижване и търговия” с животни - 3 (три) броя овце, негова собственост, които не са били идентифицирани. Липсва обаче описание на конкретните обстоятелства, при които са били извършени двете изпълнителни деяния на административното нарушение – придвижването и търговията. Не е посочено нито в какво се е изразила търговията, т.е. дали е купувал или продавал, нито в какво се е изразило придвижването на животните, т.е. кога, откъде до къде и т.н.

За да може с издаването на едно наказателно постановление да се реализира административнонаказателна отговорност на дадено лице, следва същото да съдържа законово регламентиран минимален обем информация. Данните, фактите и обстоятелствата, които в постановлението безусловно следва да са налице, са посочени в чл. 57 ЗАНН. А възведените в чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6  (описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, доказателствата, които го потвърждават, както и законните разпоредби, които са били нарушени), съставляват мотивите - фактическите и правните основания, от които следва постановеният от наказващия орган резултат. В случай, че така установените нормативни изисквания не са спазени, ще бъде налице акт, постановен в съществено нарушение на закона.

Изискването за обоснованост на наказателното постановление е една от гаранциите за законосъобразност на същото, които законът е установил за защитата на правата и правнозащитените интереси на гражданите - страни в административнонаказателното производство. Тази гаранция се проявява в две насоки. С излагането на мотивите се довеждат до знанието на адресата съображенията, по които АНО е пристъпил към налагане на конкретна административна санкция. Това подпомага лицето, чиято юридическа отговорност е ангажирана, да организира защитата си. От друга страна, наличието на мотиви улеснява и прави възможен контрола за законосъобразност и правилност на акта, упражняван при обжалването му пред съда, допринася за разкриване на евентуално допуснатите закононарушения. Значението на изискването за мотиви според ЗАНН е такова, че тяхното неизлагане към наказателното постановление съставлява съществено нарушение на закона и е основание за отмяна на акта.

Съдът намира, че в поставеното за разглеждане постановление липсва ясно и точно описание на нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено, т.к. както вече се спомена от съдържащите се по делото доказателства според настоящата инстанция не може да се изгради никакъв, още по-малко безспорен и несъмнен извод, че именно жалбоподателят е извършил вмененото му административно нарушение, доколкото не е установено нита дали е купил или продал процесните животни, нито от къде, за къде и кога те са били придвижени.

 

Относно нарушението на материалния закон:

 

Според настоящия съдебен състав, в конкретния казус жалбоподателят Т. не може да бъде субект на вмененото му нарушение по  чл.132, ал.1, т.11 от ЗВМД. Тази правна норма разписва, че: „Собствениците, съответно ползвателите на животновъдни обекти със селскостопански животни: т.11 – нямат право да извършват придвижване и търговия....”. От буквалното тълкуване на правната норма следва, че субект на нарушение би могъл да бъде само собственик или ползвател на животновъден обекти със селскостопански животни.

С описаното в НП обаче, а и по делото пред въззивната инстанция, не само че не са представени доказателства, но и не се твърди въобще, че жалбоподателят е собственик или ползвател на животновъден обект със селскостопански животни, още по-малко пък да е описван такъв обект, респ. да се твърди, че има регистриран такъв.

 

Всичко това налага порочното наказателното постановление да бъде отменено изцяло.

 

Мотивиран от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът

 

 

Р     Е     Ш     И :

 

 ОТМЕНЯ НП № 85 от 24.04.2018 год.  на Директора на ОДБХ-Пазарджик, с което на С.Р.Т. ***, ЕГН **********, на основание чл.417 ал.1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност /ЗВМД/, във вр. с  чл.132, ал.1, т.11 от ЗВМД е наложена глоба в размер на 500 лв. /петстотин лева/, като незаконосъобразно.

 

 Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от съобщаването му на страните пред Пазарджишкия административен съд.                      

                                  

                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: