РЕШЕНИЕ
№1520
гр. Пловдив, 19.07.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХXІХ състав, в открито заседание на двадесет и девети октомври, две хиляди и
двадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Методиева
при секретаря
Ваня Петкова,
като разгледа
докладваното от съдията административно дело № 1648 по описа на съда за 2020
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.268, ал.1 от ДОПК.
Образувано
е по жалба на Х.Ю.М. с ЕГН ********** ***
против Решение № 193/09.06.2020 г. на Директора на ТД на НАП Пловдив, с което е
оставена без уважение като неоснователна жалбата на лицето срещу Разпореждане с
изх. №
С180016-137-0011927/19.11.2018 г. на
публичен изпълнител при ТД на НАП, в частта му, с която на основание чл.226, ал.1 от ДОПК е
отказано погасяване по давност на публично вземане, установено с
Наказателно постановление № А-388/10.05.2013 г. на Началник на РУП Асеновград
при ОД на МВР Пловдив, по изпълнително дело № 16130000876/2013 г., водено против
жалбоподателя.
Жалбоподателят в жалбата, както и по същество чрез процесуалния си
представител адв.Р. в съдебно заседание твърди
незаконосъобразност на решението, като сочи, че същото е постановено при
нарушаване на административнопроизводствените правила и е необосновано.
Изложено е съображение и относно това, че приложението на материалния закон е в
противоречие с ТР №2/2017 г. на ВАС. Моли се за отмяна на оспореното решение и
присъждане на разноски по представен списък.
Ответникът по жалбата – Директор на ТД на НАП, чрез процесуалния си представител юрисконсулт А., излага
становище за правилност и законосъобразност на оспорения акт и моли за
отхвърляне на жалбата по съображения, изложени в представено писмено становище
по делото. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на
ТД на НАП Пловдив, като се прави възражение за прекомерност на претендираното
от другата страна като разноски адвокатско възнаграждение.
Окръжна прокуратура Пловдив, надлежно уведомена за възможността да встъпи в
производството, не е изпратила представител и не е встъпила в процеса.
Съдът, като прецени становищата на страните и събраните
по делото доказателства намери следното:
Жалбата е допустима, като е подадена срещу подлежащ на съдебен контрол
акт, от лице с надлежна легитимация, до компетентния да разгледа спора съд по
местонахождението на публичния изпълнител, чието действие се обжалва и в
определения по чл.286, ал.1 от ДОПК срок.
Разгледана по същество, съдът намира същата за основателна по следните съображения:
На първо място, следва да се
отбележи, че в рамките на
служебно извършена проверка съдът установи, че оспорваното решение представлява
валиден административен акт, издаден от компетентен орган и в кръга на
законоустановените му правомощия по чл.267 от ДОПК. Решението е издадено след проведено задължително
производство по обжалване на отказа на публичния изпълнител при ТД на НАП - гр.
Пловдив, в писмена форма и съдържа необходимите реквизити,
включително и изложение на
фактическите и правните основания за постановяването му. Самият отказ за
прекратяването на изпълнителното производство поради изтекла давност, касателно задължението по наказателно постановление, също е издаден от оправомощен за това
орган, на основание чл.226 от ДОПК и в
рамките на неговата компетентност. При извършената проверка съдът установи, че
започването, провеждането и приключването на процедурата по издаването на
оспорения акт са извършени в съответствие с предвиденото в ДОПК, като в хода й не са били допуснати съществени по характера им нарушения на административно - производствените
правила.
На второ място, от фактическа страна се установява, че
спрямо жалбоподателя е било издадено наказателно постановление №
А-388/10.05.2013 г. на Началк на РУ Полиция гр. Асеновград при ОД на МВР
Пловдив, с което на М. било наложено административно наказание глоба от 500
лева за нарушение по ЗОБВВПИ. Наказателното постановление влязло в сила на
10.08.2013 г. Междувременно, спрямо жалбоподателя било образувано изпълнително
дело № 16130000876/2013 г., по повод
събиране на публични задължения по декларации, като съобщението за доброволно
изпълнение, изпратено додлъжника с дата 03.06.2013 г. било връчено на адреса му
на негова родственица на 12.06.2013 г. С разпореждане за присъединяване от
28.01.2014 г. на публичния изпълнител било допуснато присъединяване по
изпълнителното дело № 16130000876/2013 г. на
публичното вземане, установено с наказателно постановление № А-388/10.05.2013 г. в размер
на 500 лева. Разпореждането за присъединяване било връчено на жалбоподателя с
писмо с обратна разписка на 05.02.2014 г. С постановление за налагане на
обезпечителни мерки от 11.12.2014 г. във връзка със събиране на задълженията по
изпълнителното дело, включително и тези по посоченото наказателно постановление,
бил наложен запор въху дялове от капитала на „Тиенекс“ ЕООД, притежавани от
жалбоподателя М.. Постановлението било връчено на 14.12.2014 г. по адреса на
жалбоподателя на негов родственик. В изпълнение на въпросното постановление
било изпратено запорно съобщение до Агенция по вписванията - Търговски
регистър, което било получено от адресата на 13.12.2014 г. Впоследствие, с
разпореждания за присъединяване към изпълнителното дело от 2015 г. и от 2016 г.
били присъединени и други вземания, а през 2018 г. били издадени няколко
постановления за налагане на запори върху трудовото възнаграждение на
жалбоподателя при работодателя му, както и върху банковите му сметки в различни
банки. На 19.11.2018 г. с Разпореждане изх.№ С180016-137-0011927 на публичния
изпълнител във връзка с молба с искане за погасяване на публични задължения
поради изтекла давност, включително и досежно вземането по наказателно
постановление № А-388/10.05.2013 г., на основание чл.226, ал.1 от ДОПК
публичният изпълнител отказал да прекрати изпълнителното дело с № 16130000876/2013
г., поради изтекла погасителна давност по отношение събирането на множество
вземания, описани под 26 точки, включително и вземането за глобата по посоченото
наказателно постановление. Като мотиви на разпореждането конкретно в частта
относно произнасяне на публичния изпълнител по отношение на това дали е изтекла
давността за изпълнение на вземането по наказателното постановление било
посочено в т.10 от разпореждането от 19.11.2018 г., че изпълнителното основание
било регистрирано в специализирания програмен продукт на НАП на 19.11.2013 г.,
с което действие се сочи, че е прекъсната давността. По-нататък е посочено, че
с разпореждането за присъединяване на публичен взискател от 28.01.2014 г.,
връчено на лицето на 05.02.2014 г., вземането по наказателното постановление
било присъединено към изпълнително дело № 16130000876/2013 г. Посочено е, че са
наложени обезпечителни мерки с постановления от 11.12.2014 г., от 20.06.2018 г.
и от 05.10.2018 г. Заключено е, че погасителната давност е прекъсната, предвид
разпоредбата на чл.82, ал.2 от ЗАНН, с изпълнение на всяко действие за
изпълнение на наказанието, каквито действия са приети от страна на публичния
изпълнител да са: изпращане на наказателното постановление до публичния
изпълнител, образуването на изпълнително дело, наложените обезпечителни мерки. В
решението на Директора на ТД на НАП Пловдив, предмет на оспорване по настоящото
дело, контролиращият административен орган е счел, че изводите на публичниия
изпълнител по т.10 от разпореждането от 19.11.2018 г. са правилни, като е посочил
също, че приложими са специалните разпоредби на чл.82 от ЗАНН, предвиждащ
двугодишна давност за изпълнение на административно наказание глоба. В тази
насока е приел, че давността, започнала да тече от датата на влизане в сила на
наказателното постановление, е била прекъсната с с издаването на разпореждането
за присъединяване от 28.01.2014 г. на вземането по наказателното постановление,
преди изтичане на двугодишния давностен срок. Прието е, че съгласно чл.82,
ал.1, б.“а“ от ЗАНН от 28.01.2014 г. е започнал да тече нов двугодишен
давностен срок, който би изтекъл на 28.06.2016 г., но в рамките на който срок
публичният изпълнител е издал постановлението за налагане на обезпечителни
мерки от 11.12.2014 г. за налагоне запор върху дврлужествени дялове. Посочено е,
че предвид това, че в ЗАНН липсвал специален текст, който касае института на
спирането на погасителната давност, то следвало приложение да намери нормата на
чл.172, ал.1, т.5 от ДОПК и да се приеме, че с налагане на посочената
обезпечителна мярка давността е спряна. Прието е, че абсолютгната погасителна
давност по чл.82, ал.4 от ЗАНН е неприложима, защото за събиране на глобата е
било образувано изпълнително производство в двугодишния срок, като в тази
връзка не е изтекла и абсолютната погасителна давност от 10 години, съгласно
приложимата норма на чл.171, ал.2 от ДОПК. По възраженията на длъжника относно
това, че глобата била заплатена от него е посочено в решението, че до момента
на издаване на решението на Директора на ТД на НАП Пловдив няма данни глобата
да е била заплатена.
При така установеното от фактическа страна, от правна такава, съдът намира, че при
издаване на оспореното решение материалният закон е бил приложен неправилно. Не
се спори между страните по отношение характера на вземането, за което се е
искало признаване, че е погасено по давност, а именно, че се касае до публично държавно
вземание за глоба по влязло в сила наказателно постановление. С оглед характера
на въпросното публично държавно вземане, а именно касаещо административно
наказание и съобразно с разрешението, дадено в Тълкувателно решение № 2 от 12.04.2017 г. на ВАС по т. д. № 3/2016 г.,
ОСС, I и II колегия, по отношение на
давността за изпълнение се прилага специалната разпоредба на чл.82 от ЗАНН.
Съгласно чл.82, ал.1, б.“а“ от ЗАНН административното наказание не се
изпълнява, ако са изтекли две години, когато
наложеното наказание е глоба. Според чл.82, ал.2 от ЗАНН давността
започва да тече от влизане в сила на акта, с който е наложено наказанието и се
прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето спрямо наказания за
изпълнение на наказанието. След завършване на действието, с което е прекъсната
давността, започва да тече нова давност. В разпоредбата на
чл.82, ал.3 от ЗАНН е предвидено, че независимо от спирането или
прекъсването на давността, административното наказание не се изпълнява, ако е
изтекъл срок, който надвишава с една втора срока по ал.1. Налице е обаче ограничение в приложението на абсолютната давност от три
години, визирана в чл.82, ал.3 от ЗАНН и тя не се прилага, тогава, когато за
събирането на глобата в двугодишшния давностен срок е
образувано изпълнително производство. С оглед на така изложеното и съдът намира, че в конкретния случай
действитено се установява давността за изпълнение на административното
наказание глоба да е била изтекла към момента на произнасяне на публичния
изпълнител, съответно на Директора на ТД на НАП Пловдив. И това е така, защото
съобразно с нормата на чл.82, ал.2 от ЗАНН, двугодишният срок е започнал да
тече от момента на влизане в сила на наказателното постановление на 10.08.2013
г. Преди да изтече този срок на относителната погасителна изпълнителска
давност, обаче, същият е бил прекъснат с извършеното действие по присъединяване
на вземането по наказателното постановление като такова в рамките на
образуваното вече изпълнително дело от страна на публичния изпълнител, което е
действие по изпълнението по своя характер, защото е насочено към конкретен
длъжник и касае конкретно вземане на държавата от него, като в тази връзка
присъединяването към вече образувано изпълнително производство по своята
същност е същото като образуването на изпълнително производство. С действието
по присъединяване на публичното вземане по изпълнителното дело, станало
известно на жалбоподателя на 05.02.2014 г., на практика е бил прекъснат
давностният срок по чл.82 от ЗАНН и съобразно разпоредбата на чл.82, ал.2 от ЗАНН от този момент е започнал да тече нов двугодишен давностен срок, както
впрочем е приел и ответният административен орган. Настоящият състав
споделя становището на админисатративния орган, че по отношение на процесното
задължение в случая е неприложим институтът на абсолютната давност, установен с нормата
на чл.82, ал.3 от ЗАНН,
доколкото, както се каза, в срока по чл.82, ал.1, б.“а“ от ЗАНН,
вземането за глоба по наказателното постановление е
присъединено към образувано срещу жалбоподателя изпълнително дело. След датата на уведомяване на жалбоподателя за
извършеното присъединяване, сиреч за наличното изпълнително дело срещу него за
събиране на глобата от 500 лева, по отношение на абсолютната давност вече ще се явява приложима разпоредбата на чл.171, ал.2 от ДОПК, като предвиденият в нея срок не е изтекъл и към момента. Съдът обаче не възприема становището на ответника относно това, че
действието по налагане на обезпечителна мярка запор върху дружествени дялове е
довело до спиране на давността, съгласно чл.172, ал.1, т.5 от ДОПК. По
отношение на последното обстоятелство органът е изложил
аргументи, че налагането на обезпечителните мерки има за последица спиране на
давността, съгласно разпоредбата на чл.172, ал.1, т.5 от ДОПК, която се счита, че е приложима, доколкото ЗАНН не съдържал изрични
разпоредби относно спиране на давността. Като изхожда от съдържанието на
разпоредбата на чл.221, ал.4 от ДОПК, която сочи, че в случаите, когато не са наложени обезпечителни
мерки, принудителното изпълнение върху вземания на длъжника и върху негови
движими и недвижими вещи започва чрез
налагането на запор, съответно чрез вписването на възбрана, с постановление на
публичния изпълнител, то съдът счита, че с постановлението от от
11.12.2014 г. за налагане на запор на практика е осъществено действие по
принудително изпълнение в рамките на започнало вече изпълнително производство
против жалбоподателя. Разпоредбата на чл.221 се намира в глава 25 от ДОПК,
озаглавена „Принудително изпълнение“ и съответно в раздел IV, озаглавен „Действия“. Налице
е в тази насока разлика между обезпечителен и изпълнителски запор, като независимо
от наименованието му на практика с постановлението от 11.12.2014 г. не е наложен запор като
обезпечителна мярка, а е предприето конскретно изпълнително действие в рамките
на определения изпълнителен способ, в случая по чл.215, ал.1 от ДОПК. В тази насока и следва да се има предвид, че
разпоредбата на чл.172, ал.1, т.5 от ДОПК се отнася до налагането на запор като
обезпечителна мярка, сиреч преди образуването на изпълнителното производство,
но не и както е в случая, при
наличието на образувано такова, при което налагането
на запора има характера на действие по принудително
изпълнение. Ето защо и според съда наложеният запор води като последица не до спиране, а до прекъсване на давността съобразно с чл. 82, ал.2 от ЗАНН, доколкото съставлява действие на
надлежните органи, предприето спрямо наказания за изпълнение на наказанието. Съгласно чл.82, ал.2 от ЗАНН, както вече се посочи, след завършване на
действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност. Запорът върху
двружествените дялове по постановлението от 11.12.2014 г. е наложен фактически на 13.12.2014 г., а именно с
получаване на запорното съобщение от Агенцията по вписванията, съгласно чл.203,
ал.8 от ДОПК. Ето защо и считано от
налагане на запора 13.12.2014 г. и доколкото същото
съставлява изпълнително действие, прекъсващо давността, е започнал да тече нов
двугодишен давностен срок. Констатира се, че в рамките на същия, изтекъл на
14.12.2016 г. от страна на пулбичния изпълнител не са били предприети други
действия, които да са прекъснали давността, като последващите постановления, с които са налагани запори са едва от 2018 г.,
или значително време след изтичане на новата двугодишна давност по чл.82, ал.1
от ЗАНН. Ето защо и предвид факта, че давността е била вече изтекла към момента
на издаване на последващите постановления от 2018 г. за налагане на запори
върху възнаграждение и банкови сметки, както и передвид факта, че може да бъде
прекъсната само давност, която не е изтекла, то тези действия не водят до
прекъсване на давността, както е приел неправилно публичният изпълнител в
разпореждането си от 19.11.2018 г. Поради това и предвид възражението от
жалбоподателя за погасяване на вземането за глобата по
наказателното постановление по давност, публичният
изпълнител е следвало да приеме, че съгласно разпоредбата на чл.168, т.3 от ДОПК
публичното вземане за глоба в размер на 500 лева по наказателното постановление от 10.05.2013 г. е погасено по
давност към 14.12.2016 г. и следва да се отпише съобразно императивното
правило на чл.173 от ДОПК. В тази връзка и като е оставил жалбата срещу отказа на
публичния изпълнител да признае за погасено по давност въпросното публично
взмане, приемайки, че наложеният запор върху дружествени дялове е действие
спиращо, а не прекъсващо давността, ответникият Директор на ТД на НАП Пловдив е
приложил неправилно материалния закон и е постановил незаконосъобразно решение.
Предвид гореизложеното, решението на Директора на ТД на НАП-Пловдив,
следва да бъде отменено, а заедно с него и разпореждането на
публичния изпълнител в оспорената му част. На основание чл.160, ал.3 от ДОПК преписката
следва да бъде върната на публичния изпълнител при ТД на НАП гр. Пловдив за
ново произнасяне при съблюдаване на дадените с настоящо решения указания по
тълкуването и прилагането на закона.
Иначе, що се касае до възраженията, свързани с твърденията относно това, че
жалбоподателят е осъществил плащане на глобата, което съставлява основание за
прекратяване на изпълнителното производство в тази му част, то същите се явяват напълно неоснователни. Вярно е, че
към момента на произнасянето си, нито публичният изпълнител, нито ответникът по
настоящото дело са разполагали с изисканата достоверна информация досежно това
дали в действителност жалбоподателят е внесъл доброволно глобата по
наказателното постановлеине по сметката на РУ Асеновград. Въпреки това обаче,
посочената липса на пълна проверка на това обстоятелство преди произнасянето,
не води до извод за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените
правила, доколкото на практика се установява, макар и в впоследствие, че
жалбоподателят не е заплатил доброволно глобата, което става ясно от
приложеното със становище на ответника уведомление до ТД на НАП от ОД на МВР
Пловдив, както и от уведомленията,
постъпили по настоящото дело от РУ Асеновград и Сектор ПП при ОД МВР Пловдив.
Поради това и дори и да бе постъпила преди произнасянето поисканата информация,
то с оглед характера ѝ това не би променило изводите на административния
орган и затова, както се каза, не е налице налушение на процедурата, което да е
съществено по характера си.
С оглед изхода на
правния спор, ще следва в полза на жалбоподателя да се присъдат разноски,
каквито е поискал, като се установява, че същият е направил такива за държавна
такса от 10 лева и за адвокат от 300 лева, които са били заплатени в брой,
съгласно отразеното в приложгения договор за правна защита и съдействие. Възражението
за прекомерност на възнаграждението е неоснователно, защото е видно, че то е в
предвидения минимален размер по чл.8, ал.1, т.1 от Наредба №1/2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнажграждения, като определянето му не е в
противоречие с чл.36, ал.2 от ЗА.
С оглед горните мотиви и
Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 193/09.06.2020 г. на
Директора на ТД на НАП Пловдив, с което е оставена без уважение като
неоснователна жалбата на Х.Ю.М. срещу Разпореждане с изх. № С180016-137-0011927/19.11.2018 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП, в частта му, с която на основание чл.226, ал.1 от
ДОПК е отказано погасяване по давност на публично вземане, установено с
Наказателно постановление № А-388/10.05.2013 г. на Началник на РУП Асеновград
при ОД на МВР Пловдив, по изпълнително дело № 16130000876/2013 г., водено
против лицето, вместо което постановява:
ОТМЕНЯ Разпореждане с изх. № С180016-137-0011927/19.11.2018 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП, в частта му, с която на основание чл.226, ал.1 от
ДОПК е отказано погасяване по давност на публично вземане, установено с
Наказателно постановление № А-388/10.05.2013 г. на Началник на РУП Асеновград
при ОД на МВР Пловдив.
ИЗПРАЩА
преписката на публичен изпълнител в ТД на НАП – Пловдив по
изп. дело № 16130000876/2013 г. за ново произнасяне по искането за погасяване по
давност на публично вземане, установено с Наказателно постановление №
А-388/10.05.2013 г. на Началник на РУП Асеновград при ОД на МВР Пловдив, съобразно
дадените указания по тълкуването и прилагането на закона.
ОСЪЖДА ТД
на НАП Пловдив да заплати на Х.Ю.М. с ЕГН ********** *** сумата от 310.00 лв. /триста
и десет лева/, направени разноски по делото.
Решението е
окончателно.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: