РЕШЕНИЕ
№ 53
гр. П., 18.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – П., 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Нестор Сп. Спасов
Членове:Емилия Ат. Брусева
Тодор Илк. Хаджиев
при участието на секретаря Мила Д. Тошева
като разгледа докладваното от Нестор Сп. Спасов Въззивно търговско дело №
20245001000577 по описа за 2024 година
Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.
Повод за започването му е изходяща от „А.С.**“ ЕООД, ЕИК ***, гр. П.,
бул. „С.“ №*, С.** въззивна жалба против постановеното по т. дело №
114/2021 г. по описа на Старозагорския окръжен съд решение № 61 от
16.02.2024 г., с което „А.С.**“ ЕООД, ЕИК ***, с. Сг., община Ч. е осъдено да
заплати на „Ф.“ ООД, ЕИК **, гр. С., О.П., км.** - К. общо сумата от 80 030,40
лв., от които:
1. 65 030, 40 лв. ведно със законната лихва от 21.05.2021 г. равняващи
се на сбора от дължими главници по фактура № ** г. в размер на 41 144 лв.,
представляваща второ плащане по договор № ** г., фактура № ** г. в размер
на 17 857, 90 лв. представляваща трето плащане по договор № ** г. и фактура
№ ** г. в размер на 6 028, 80 лв., представляваща последно плащане по
договор № ** г. и
2. 15 000 лв. претендирана частично неустойка за забавено плащане на
горните главници равняваща се на сбора от частични претенции от начислени
1
неустойки за забава на плащанията по горните фактури, както следва:
- 10 000 лв. за периода от 25.07. 2020 г. до 20.05. 2021 г. по фактура №
** г.
- 4 000 лв. за периода от 05.10. 2020 г. до 20.05. 2021 г, по фактура №
** г.
- 1000 лв. за периода от 19.10. 2020 г. до 20.05. 2021 г. по фактура № **
г.
Във въззивната жалба са изложени подробни съображения за
неправилност на решението иска се неговата отмяна, вкл. и в частта за
разноските и постановяване на друго отхвърлящо исковете.
Въззиваемият е изразил становище за неоснователност на жалбата.
Съдът след като се запозна с акта предмет на обжалване и данните по
делото намери за установено следното:
На 21.05. 2021 г. в Старозагорския окръжен съд е постъпила изходяща от
„Ф.“ ООД, ЕИК **, гр. С. искова молба против А.С.**“ ЕООД, ЕИК ***, което
дружество тогава е било със седалище и адрес на управление - с. Сг., община
Ч..
В обстоятелствената част на същата се говори, че на 22.05.2020 г. между
ищеца в качеството му на изпълнител и ответника в качеството му на
възложител бил сключен договор № **. С него ответното дружество
възложило на „Ф.“ ООД да извърши доставка и монтаж на метално хале тип
Д.+ едноскатно на обект находящ се в с. П., община Б.Д., област С.З.. Това
следвало да стане съобразно подробно описание в Приложение № 1,
неразделна част от договора.
Дължимото възнаграждение за възложените работи било уговорено в чл.
2 от договора като общата стойност на същото било определено в размер на
84 288 лв.
Плащането му ставало в 3 дн. срок от издаване на фактурата по
специална схема определена в чл. 3.2 от договора, както следва:
- 20 % от възнаграждението, т.е. 16 857,60 лв. за стартиране на
договора, изготвяне на технически проект по част „Конструктивна“ и
стартиране на производството на сградата,
2
- 50 % от възнаграждението 41 144,00 лв. - при доставка на носещата
конструкция на сградата,
- 20 % от възнаграждението, т.е. 16 857,60 лв. при завършване на
монтажа на носещата конструкция и допълнителни СМР,
- 10 % от възнаграждението 8 428, 80 лв. - при завършване монтажа
на сградата.
По повод на горните договорки в ИМ е посочено, че от ищеца били
издадени 4 бр. фактури, както следва:
1. Фактура № **. за 16 857, 60 лв. представляваща първо плащане,
2. Фактура № **г. за 41 144 лв. представляваща второ плащане,
3. Фактура № ** г. за 17 857, 90 лв., представляваща трето плащане,
4. Фактура № ** г. за 6 028,80 лв., представляваща последно плащане
по договора.
Относно размерът на задължението посочен последната фактура е
пояснено, че с Анекс № * от ** г. към договора страните се уговорили да
отпаднат част от допълнителните СМР за халето с хладилни камери, както и
да се изпрати един монтажник от ищеца, който да съдейства на възложителя
за извършване на отпадналите СМР от трети лица. Това довело и до уговорки
за промяна на дължимата по договора суми.
Във връзка с така издадените фактури ищецът твърди, че на 03.06. 2020
г. било извършено плащане само по първата фактура в размер на 16 857,60 лв.,
а плащане на останалите д договорените срокове липсвало.
По повод на това неплащане е посочено, че подобно поведение било
обичайно за ответника във връзка с изпълнението на други сключени между
тях договори. Подчертано е и, че то освен с неплащане в срок се
характеризирало и в неполагане на подписи по документите издавани във
връзка със сключените договори.
В подкрепа на това се споменава, че във връзка с приключване
изпълнението по процесния договор бил издаден на 15.10.2020 г. приемо -
предавателен протокол. Той бил изпратен на ответника за подпис, но това не
било сторено.
На база изложеното е направено обобщение, че ищецът изпълнил
3
качествено и в срок възложените му с договора работа, но плащане на същите
не било извършено.
Вместо това с писмо от 26.11. 2020 г. ответникът предложил да изплаща
задължението към „Ф.“ ООД по този договор, а и по други такива разсрочено
на вноски. Общият размер на задълженията е определен на 163 486,01 лв., от
които следвало да се платят четири вноски по 28 000 лв. през м. 12. 2020 г.,
01,02, 03. 2021 г. и последна вноска от 51 486,01 лв. през април на 2021 г.
Посочено е, че ищецът отказал това предложение, но същевременно с
това се прави извод, че с него ответното дружество реално признало
описаните по- горе задължения по процесния договор.
Споменава се, че признание на тези задължения било направено и в
изпратени на 07.12.2020 и 07.02.2021 г. отговори от ответника до ищеца във
връзка отправни му нови покани за плащане на процесните суми.
По повод горното неизпълнение е посочено, че в чл. 5.12.3 от договора
била постигната договорка, че при забава на плащане възложителят дължи
неустойка в размер на 0, 2 % върху неразплатената сума за всеки ден забава от
датата на възникване задължението без необходимост от писмено
предизвестие. Посочено е, че към датата на подаване на исковата молба
дължимата неустойка е в общ размер на 37 362, 16 лв. и се равнява на сбора от
неустойките за забавени плащания по фактури, както следва:
- неустойка в размер на 24 686,40 лв. за периода от 25.07.2020 г. до
20.05. 2021 г. начислена върху дължимата сума по фактура № ** г. ,
- неустойка в размер на 8 143,20 лв. за периода от 05. 10. 2020 г. до
20.05. 2021 г. начислена върху дължимата сума по фактура № ** г.,
- неустойка в размер на 2 580,33 лв. за периода от 19.10.2020 г. до
20.05. 2021 г. начислена върху дължимата сума по фактура № ** г.
На база така изложеното е отправено искане до съда да постанови
решение, с което „А.С.**“ ЕООД да бъде осъдено да заплати на ищеца „Ф.“
ООД сумата от 65 030, 40 лв., ведно със законната лихва от 21.05.2021 г.,
равняваща се на сбора от дължимите главници по фактура № ** г. в размер на
41 144 лв., фактура № ** г. в размер на 17 857, 90 лв. и фактура № ** г. в
размер на 6 028, 80 лв.
Отправено е и искане до съда ответното дружество да бъзе осъдено да
4
заплати на ищеца и общата сума от 15 000 лв. като част от общо дължимата
неустойка от 37 362, 16 лв. равняваща се на сбора на част от дължимите се
неустойки за всяко отделно плащане в следните размери:
- 10 000 лв. представляващи част от общо дължима неустойка в
размер на 24 686,40 лв. за периода от 25.07. 2020 г. до 20.05. 2021 г. начислена
върху задължение по фактура № ** г. за сумата от 41 144,00 лева,
- 4 000 лв. представляващи част от общо дължима неустойка в
размер на 8 143,20 лева за периода от 05.10. 2020 г. до 20.05. 2021 г. начислена
върху задължение по фактура № **г. за сумата от 17 857,90 лв.
- 1 000 лв. представляващи част от общо дължима неустойка в
размер на 2 580,33 лв. за периода от 19.10. 2020 г. до 20.05. 2021 г. начислена
върху задължение по фактура № ** г. за сумата от 6 028,80 лв.
В отговора на исковата молба е изразено становище за неоснователност
на исковете като не е оспорено сключването на договор № ** г. и плащането
на първата вноска от 16 857, 60 лв. представляващи 20 % от дължимото
възнаграждение.
Недължимостта на останалите три вноски се аргументира с това, че
ищецът бил некоректен и неточен при изпълнението на задълженията си по
този договор. В подкрепа на това се споменава, че плащането на процесните
суми се дължало след изпълнение на определени и подробно описани в
договора работи, които в случая били престирани частично
Посочено е, че в исковата молба изпълнението на задълженията от
страна на изпълнителя се аргументирало с факта на издаване на трите
фактури, без да е направена конкретизация за момента на извършване на
отделните работи и индивидуализацията им по етапи.
Плащането единствено на първата вноска се обяснява с това, че само
работата обуславяща това плащане била извършена, т.е. дургите явяващи се
предпоставка за останалите плащания не били изпълнени.
Липсата на изпълнение и фактът, че възложената от „А.С.**” ЕООД на
ищеца работа била от своя страна възложена на ответника от друго лице,
кандидатстващо за европейско финансиране станало причина да се сключи
нов договор с друг подизпълнител - „А.*” ЕООД, който да извърши в срок
неизпълнените от ищеца монтажи предмет на процесния договор.
5
Неизпълнението на тези задължения се сочи като причина за
неподписването на съставения от „Ф.” ООД приемо- предавателен протокол от
15.10. 2020 г. В тази връзка е оспорено твърдението на ищеца, че ответното
дружество в лицето на управителя си трайно отказвало да подписва
документи издавани във връзка с изпълнението на договорите сключени
между страните. По този повод е посочено, че самият ищец е представил с ИМ
множество подписани документи опровергаващи това му твърдение.
Според ответника за удостоверяване на извършената работа възложена
на ищеца с процесния договор следвало да се съставят приемо- предавателни
протоколи за всеки етап - един при доставка на носещата конструкция на
сградата, един при завършване монтажа на носещата конструкция и
допълнителни СМР и трети при завършване монтажа на сградата. Такива
обаче липсвали.
По отношение на протокола по чл.5.11 от договора е посочено, че той
удостоверявал предаването на договорената сграда и следвало да се състави и
предаде на възложителя в деня на завършване на възложените СМР.
Подписването му от страните пък следвало да стане след проверка на
удостоверените с него обстоятелства. В случая това не било станало, защото
ищецът единствено издал протокола, но не връчил същия на възложителя.
Това се свързва с липса на реално предаване на сградата в завършен вид,
което нямало и как да стане поради твърдяното неизпълнение. По повод на
този протокол се сочи и че липсвало яснота за момента на издаването му и
момента на връчването му на възложителя.
В контекста на тези разсъждения е изразено мнение, че процесните
фактури не удостоверяват реално извършени от ищцовото дружество
дейности. В подкрепа на това е и казано, че от описаните в Приложение № 2
към договора дейности от ищеца била извършена единствено доставката на
материали. Другите описани в същото реално били извършени от споменатото
по- горе трето дружество възоснова на договор от 22.10.2020 г. Изпълнението
им било удостоверено с приемо - предавателен протокол от 07.06. 2021 г. То
издало фактура № ** г., която била платена.
От страна на ответника е оспорено и твърдението за наличието на
сключен между страните анекс № ** г. към договора. В подкрепа на това е
посочено, че представените две копия от същия не били подписани от
6
ответника, а едното нямало и подпис на ищеца. За подписания от ищеца
екземпляр е заявено, че изпращането му на лицето Д.В. не обвързвало
ответното дружество независимо от твърдението, че тя била инициатор на
преддоговроните контакти довели до сключване на процесния договор. В
подкрепа на това е посочено, че от момента на сключване на договора страна
по него е възложителя и до следва да е адресат на всякаква кореспонденция
във връзка със същия.
По отношение на представените с исковата молба писмени изявления на
В.З. в качеството му на управител на ответника е изразено мнение, че в тях не
се оспорвало изпълнените на договорите между страните, по които имало
подписани приемо- предавателни протоколи. В случая за процесния такива
нямало, което изключвало извод, че от ответника е направено признание за
приемане на работата и съществуване на процесните задължения към ищеца.
В отговора е изразено и становище за неоснователност на претенцията
за заплащане на неустойка.
В подкрепа на е посочено, че уговорката за плащане на такава от
възложителя на изпълнителя постигната в чл. 5.12. 3 е нищожна поради това,
че с нея се накърняват добрите нрави.
На първо место това накърняване е аргументирано с нарушаване на
принципите на равнопоставеност и справедливост в договорните отношение,
тъй като от съдържанието на чл. 5.12.1 от договора се виждало, че за
изпълнителя бил определен краен предел на дължимата от него неустойка, а
по отношение на дължимата от възложителя такъв липсвало. Липсвало и срок,
до който същата следва да се начислява при забава на плащането.
На второ място се споменава, че ако се приеме главното задължение за
дължимо размерът на неустойката за забава ще превиши с повече от
поливаната същото и така ще се нарушат присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции, което също е основание за формиране
на извод за нарушаване на добрите нрави и нищожност.
На трето место изводът за нищожност поради накърняване на добрите
нрави се свързва с липсата на твърдение, че ищецът е претърпял вреди в
размер превишаващ презюмираната с чл. 86 ЗЗД вреда при забавено
изпълнение на парично задължение. В подкрепа на това е посочено, че
липсата на такива твърдения и факта, че уговорената неустойка превишава
7
законната лихва повече от 7 пъти налага извод, че са нарушени присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
В отговора е споменато, че ако доводите за нищожност не се споделят от
съда то претенцията за неустойка се явява неоснователна с оглед липсата
задължения по отношение, на които ответната страна е изпаднала в забава.
При възприемане на противното от страна на съда и по отношение на
това обстоятелство се излагат доводи за наличие на предпоставки за
намаляване на неустойката поради прекомерност на същата.
В подкрепа на същите е казано, че с чл. 5.14 от договора страните се
уговорили за всички неуредени в този договор въпроси да са в сила
разпоредбите на ЗЗД. Това сочело, че те доброволно са изключили
приложимостта на чл. 309 от ТЗ и се съгласили с приложимостта на чл. 92, ал.
2 от ЗЗД. Наличието на предпоставки за намаляване пък е обяснено с това, че
процесната неустойка превишавала законната лихва повече от седем пъти и с
липсата на доказателства за претърпени вреди в размери над същата.
С ДИМ ищецът е взел становище за неоснователност на всички
посочени по- горе защитни възражения на ответното дружество и са изложени
подробни аргументи в подкрепа на това становище по отношение на всяко
едно от тях.
В отговора на ДИМ като цяло са преповторени първоначалните защитни
възражения на ответника.
Така съдът след събирането на всички поискани от страните и относими
според него към спора доказателства е постановил решението предмет на
обжалване.
В него след анализ на събраните по делото доказателства е прието за
установено, че между страните по делото е възникнало правоотношение по
договор за изработка с посоченото в исковата молба съдържание на правата и
задълженията и че ищецът е изправна страна по договора. Стойността на
извършени, но незаплатени от ответника СМР по него е определена на 65
030,40 лв. и главният иск е уважен в пълния му размер.
По отношение на частичната претенция за неустойка е посочено, че
нищожността на неустоечните клаузи поради накърняване на добрите нрави с
оглед прекомерност се преценява към момента на сключване на договора . В
8
тази връзка е прието, че в случая за прекомерност и накърняване на добрите
нрави с уговорката в чл. 5.12.3 не може да се говори.
На тази база, уговорените срокове за плащане и приета ССчЕ е
посочено, че за времето от падежиране на плащанията по трите фактури до
предявяване на исковата молба общия размер на неустойката е 35 409, 80 лв. и
се равнява на сбора от начислените неустойки по чл. 5.12.3 за плащанията по
вясках фактура, както следва:
- 24 686,40 лв. за периода от 25.07. 2020 г. до 20.05. 2021 г. начислена
върху задължение по Фактура № ** г. за сумата от 41 144,00 лева,
- 8 143,07 лв. за периода от 05.10. 2020 г. до 20.05. 2021 г. начислена
върху задължение по Фактура № ** г. за сумата от 17 857,90 лв.
- 2 580,33 лв. за периода от 19.10. 2020 г. до 20.05. 2021 г. начислена
върху задължение по Фактура № ** г. за сумата от 6 028,80 лв.
По повод на тези размери е посочено, че при двустранните търговските
сделки като процесната неустойката не може да бъде намалявана поради
прекомерност съгласно разпоредбата на член 309 от ТЗ. Независимо от това е
споменато и че не са налице предпоставките на чл. 92, ал. 2 от ЗЗД.
По тази причина и с оглед на факта, че частичната претенция е по- малка
от приетия за дължим размер на неустойката искът е уважен за пълния
предявен размер от 15 000 лв.
Недоволен от този съдебен акт е останал ответникът и е подал жалбата
станала причина за започване на настоящето дело.
В жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на
решенето поради постановяването му в нарушение на материалния и
процесуалния закон.
Нарушенията на материалния закон се свързват с неправилно
приложение на нормите на чл. 266 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД във връзка с
предявените по делото главен иск за плащане на възнаграждение по договор
за изработка и акцесорен такъв за плащане на неустойка за забава.
По отношение на главният иск са оспорени изводите на съда, че е
налице цялостно и точно изпълнение на задълженията на ищеца по процесния
договор. В тази връзка е посочено, че те са направени в противоречие със
събраните по делото писмени доказателства, както и без съдът да се
9
произнесе и разгледа всички направени от ответното дружество защитни
възражения за неизпълнение на възложената работа Оспорен е и извода, че
само на база счетоводни записвания и издадени фактури може да се прави
заключение за пълно и точно изпълнение на поетите договорни задължения.
В подкрепа на така направеното оспорване е направен анализи на събрани по
делото доказателства и възоснова на същия е посочено, че ищецът не е
изпълнил задълженията си, липсва приемане на възложената работа, което
изключва пораждане на задължение за плащане на дължимо по договора
възнаграждение за същата.
По отношение частта от решенето уважаваща претенцията за неустойка
са оспорени изводите на съда, че преценката дали уговорка за неустойка
накърнява добрите нрави поради прекомерност на същата се правела към
момента на сключване на договора и че към същия такава не била налице.
Оспорен е също извода му, че чл. 309 от ТЗ изключва възможността за
намаляване на неустойката поради прекомерност при сделки и
приложимостта на чл. 92 от ЗЗД. Наред с това е изразен несъгласие и с
изразеното от СзОС становище за липса на предвидените в споменатата
разпоредба на ЗЗД предпоставки за намаляване на неустойката.
Така описаната жалба и разпоредбата на чл. 269 от ГПК изискват съдът
да извърши произнасяне за валидността и допустимостта на решението
служебно, а досежно правилността му с оглед посоченото в жалбата.
По повод на тази преценка ПАС, намира за нужно да посочи, че едно
решение е невалидно (нищожно), когато не е постановено от надлежен орган
или е постановено от ненадлежен състав, т.е. от лице, което няма качество на
съдия или от едноличен вместо троен състав и т.н. Нищожно е и решение,
което не е подписано или не е постановено в предвидената от закона писмена
форма. Налице е нищожност и в случаите, когато решението е постановено от
съда извън пределите на неговата компетентност, т.е. срещу лица неподчинени
на правораздавателната власт на българските съдилища.
В случаят, нито една от тези предпоставки не е налице и за нищожност
не може да се говори.
Недопустимост видно от съдържанието на чл. 270, ал.3 от ГПК е налице,
когато е извършено произнасяне въпреки липсата на право на иск или има
произнасяне по един непредявен иск. Налице е недопустимост и когато спорът
е разгледан от некомпетентен съд, т.е. във всички случай, когато е постановен
10
съдебен акт въпреки липсата на предпоставки за разрешаване на спора по
същество.
В случая се претендират плащания по сключен между страните договор
и присъждане на неустойка с оглед твърдяната забава на същите. СзОС е
разгледал предявените пред него искове на база посочените в
обстоятелствената им част факти и обстоятелства, както и направените
защитни възражения от ответника. Това изключва възможността да се говори
за недопустимост на решението
Казаното сочи, че въззивният съд съобразно разпоредбите на чл. 271 от
ГПК следва да реши спора по същество като потвърди или измени изцяло или
отчасти същото. При извършване на тази преценка, той ще е обвързан от
посочените в жалбата съображения за неправилност.
От ИМ е видно, че съдът е сезиран с обективно съединени искове с
правно основание чл. 266, ал.1, изр.1 от ЗЗД и чл. 92, ал.1 от ЗЗД.
В чл. 266, ал.1, изр. 1 от ЗЗД във връзка с този тип договори от страна на
законодателя е предвидено, че плащането на възнаграждението за
извършената работа следва да стане от поръчващия при приемане на същата.
Така изложеното от своя страна сочи, че основателността на процесната
искова претенция е обусловена от даване отговор на въпросите:
- дали между страните има постигнати договорености в твърдения с
исковата молба смисъл?
- дали изпълнителят по същите е извършил възложената му работа?
- дали е налице приемане на същата?
- дали във връзка с това тя е платена от страна на възложителя?
Ищецът твърди да е сключил с ответника на 22.05.2020 г. договор № **,
с който ответното дружество му е възложило да извърши доставка и монтаж
на метално хале тип Д.+ едноскатно на обект находящ се в с. П., община Б.Д.,
област С.З.. Това следвало да стане съобразно подробно описание в
Приложение № 1, неразделна част от договора, а за възложената с договора
работа се дължало възнаграждение в общ размер от 84 288 лв. платимо по
схема и в срокове определени в чл. 3.2. на договора.
По делото видно от изложеното в ИМ и отговора между страните не се
спори, че на 22.05.2020 г. е сключен в писмена форма посочения по- горе
11
договор. Той е приет и като доказателство по делото.
В началната част на същия действително е материализирано съгласие
между ответника като възложител и ищеца като изпълнител, последният да
достави и монтира в с.П., общ. Б.Д., метално хале, тип Д.+ едноскатно с
ширина - 9 м., дължина - 7 м. и височина - 5, 10 м.
В раздел 1 е определен обхватът на договора. Така в чл.1.1 е
конкретизирано, че доставката и монтажа на договорената сграда следва да се
извърши съгласно подробно описание направено в Приложение № 1 явяващо
се неразделна част от договора. В чл.1.2 е посочено, че изпълнителят поема и
задължение да предостави технически проект по част „Конструктивна“ за
сградата/халето/. В чл.1.3 страните са се съгласили, че допълнително
възлагане на СМР и промени в обхвата на първоначално възложените, които
са описани в Приложение № 1 и Приложение № 2 става с писмен анекс към
договора.
Раздел 2 от договора е наименуван от страните „ЦЕНИ“. В него е
посочено, че общата стойност на договора е 84 288 лв. с ДДС като преди
определяне на същата са посочени цени без ДДС на възложени с него СМР.
Прави впечатление, че част от тях са наименувани допълнителни СМР за хале
с хладилни камери, направено е описание на същите и е посочено дължимо
възнаграждението за тях. Тук за яснота е нужно да се спомене, че в
подписаното от страните Приложение № 2, за което става реч в чл.1.3 от
Раздел 1 на договора също е направено описание на дължимите СМР. То е по-
конкретно и разбито, без да е споменато, че съдържа нови СМР, което да
налага промяна определеното в договора възнаграждение. От същата следва
извод, че допълнителните СМР за хале с хладилна камера са свързани с
извършване на демонтажи на окачен таван от панели ЕPS 60, доставка и
монтаж на окачен таван ЕPS 80, доставка и монтаж на стенни водачи за
хоризонтални панели, монтаж на демонтираните от таван панели на сте от ос
В7 до ос В3 и по ос 7-14, 32 см. с височина 4, 52 м., доставка на панели ** за
преградна стена по ос 3, монтаж на преградни стени за хладилни камери,
които са били предмет на сключен между страните договор ** и анекс към
него, изглаждане на санитарно помещение сп налични панели EPS 60 и
допълнителен отвор за врата.
От така изложеното следва извод, че с процесния договор от ответника е
12
възложено на ищеца да направи не само доставка и монтаж на метално хале
тип Д.+ едноскатно, но и да изработи технически проект по част
„Конструктивна“ за същото, както и да извърши допълнителни СМР в хале с
хладилни камери с доставени от изпълнителя материали.
Възнаграждението за така възложените работи е определено общо.
Това съобразено с цитираната по- горе разпоредба на чл. 266, ал. 1, изр.1
от ЗЗД би следвало да води до извод, че задължението за плащането му
възниква в патримониума на възложителя при приемане на всичко възложено.
В чл. 264, ал.1 ЗЗД съответно е посочено, че изпълнителят е длъжен да приеме
извършената съгласно договора работа, което сочи, че ако това е факт дори
при липса на изявление за приемане задължението за плащане следва да се
счита за възникнало.
Нормата обвързваща плащането с извършване и приемане на работата
възложена с договора е диспозитивна и няма пречка страните при
сключването му да се уговорят за нещо друго включително за плащания на
части при достигане на определени етапи в изпълнението на възложената
работа.
В процесния случай в чл. 3.2 е уговорено, че плащането на общо
определеното възнаграждение се извършва на четири пъти в 3 дн. срок от
издаване на фактура за всяка вноска.
Първата се равнява на 20 % от цялото възнаграждение като за нея е
посочено, че е за стартиране на договора с изготвяне на технически проект по
част „Конструктивна“ и започване производството на сградата.
Второто е в размер на 50 % от общото възнаграждение и обвързано с
доставката на носещата конструкция на сградата.
Третото в размер на 20 % от стойността на договора е свързано със
завършване монтажа на носещата конструкция и извършване на
допълнителните СМР. Последното в размер на 10 % от общото
възнаграждение е обвързано със завършване монтажа на сградата.
С договора не са определени срокове за извършване на СМР обуславящи
второто, третото и четвъртото плащане, нито пък такъв за изготвяне на
техническия проект, което е посочено като основание за извършване на
първата вноска.
13
Реално в чл. 4.2 от договора се говори за общ срок за извършване на
възложените като е казано, че това е по- големият от следните срокове:
- 85 дни от първото плащане,
- 45 дни от приемане на подготвената за монтажа на халето строителна
площадка, доставени материали за носеща конструкция и извършено второ
плащане и
- 10 дни след завършване монтажа на носещата конструкция и
допълнителни СМР и извършено трето плащане.
Анализът на гореизложеното води до логичен извод, че основният срок е
определен на 85 дни от първото плащане. Другите два срока са обвързани с
настъпването на бъдещи събития основно изразяващи се в изпълнение на
поети от възложителя насрещни задължения по договора- подготовка на
строителна площадка/задължение по чл.п 5.1, т. 1 от договора или плащане на
съответен етап уговорен в чл. 3.2 от договора/. Включването им в договора и
предвиждането, че задължението следва да се изпълни в рамките на по-
дългия от описаните по- горе три срока води до извод, че с последните два
варианта реално са посочени предпоставки, при които се удължава основния
срок от 85 дни.
Анализът на така изложеното води до извод, че задължението на
ответника за първото плащане възниква след сключване на договора и
издаване на фактура за същото. Това е сторено на 03.06.2020 г. и плащането е
извършено в срок.
Задължението за второто възниква при доставката на носещата
конструкция на сградата и издаване на фактура за стойността на същото. То
следва да се извърши в 3 дн. срок от издаването.
Третото следва да се извърши при извършени монтаж на носещата
конструкция и допълнителните СМР в 3 дн. срок от издаване на фактурата.
Задължението за последното възниква при завършване монтажа на
сградата в 3 дн. срок от издаване на съответната фактура.
Цитираните по горе текстове на чл. 264, ал.1 и 266, ал.1 ЗЗД
предполагат, че за възникване на задължение за плащане в патримониума на
възложителя не е нужно само да е издадена от изпълнителя фактура, но следва
да е извършена и работата посочена като условие за същото.
14
Удостоверяване на това обстоятелство логично става със съставен от
страните протокол, но в случая те не са предвидили изрично изискване за
съставяне на такива за всеки етап от строителството.
В чл. 5.11 от договора единствено е уговорено, че в деня на завършване
на възложените СМР изпълнителят трябва да състави и предаде на
възложителя констативен протокол за предаване на сградата.
По делото с исковата молба е представен такъв, който е подписан от
ищеца. Липсват подписи на ответника и доказателства за връчването му.
Това и липсата на протоколи удостоверяващи извършването на
отделните етапи от възложената работа не води до извод, че не е налице
основание за плащане при условие, че извършването на възложените СМР,
респ. приемането им или наличието на предпоставки за същото може да се
установи с всички възможни доказателствени средства в хода на настоящето
производство.
Във връзка с преценката за изпълнената работа следва да се посочи, че
от страна на ответника не се оспорва изготвянето на техническия проект по
част „Конструкция“ от ищеца. В отговора на ИМ и този на ДИМ се говори за
неизпълнение на останалите работи възложени на ищеца с процесния договор,
но конкретни доводи за такова са изложени единствено относно тези касаещи
допълнителните СМР в халето със хладилните камери. Във връзка с тях е
посочено, че ищецът единствено е доставил нужните за извършването им
материали, а конкретната физическа работа не е престирана от негови
служители, а от трето лице.Това води до извод, че от съдържанието на тези
два отговора не може да се разбере в какво се изразява неизпълнението за
СМР по отношение на металното хале тип Д.+ едноскатно.
По тази причина Сз ОС с постановеното на основание чл. 374 ГПК
определение № 13 от 15.01.2022 г. е задължил ответника да направи
уточнения по този въпрос.
Молбата съдържаща същите е представена на съда за заседанието от
25.02.2022 г., но не е приложена по делото тогава, а е пришита на последната
корица на том 3 от същото ведно представени с нея и приети от съда
доказателства след заседанието от 27.11.2022 г. В същата отново изрично е
посочено, че пълното неизпълнение се отнася за демонтаж на окачен таван от
панели ЕPS 60, монтаж на окачен таван ЕPS 80, монтаж на стенни водачи за
15
хоризонтални панели, монтаж на демонтираните от таван панели на сте от ос
В7 до ос В3 и по ос 7-14, 32 см. с височина 4, 52 м., монтаж на преградни
стени за хладилни камери, които са били предмет на сключен между страните
договор** и анекс към него, изграждане на санитарно помещение и
допълнителен отвор.
По отношение на СМР касаещи доставка и монтаж на хале тип Д.+
едноскатно е заявено, че е налице лошо и некачествено изпълнение. В тази
връзка се сочи, че имало отклонения в направените отвори за дограмите, което
наложило поръчване на нови прозорци и врати, говори се за предвидена
първоначално тераса, която не била изпълнена, за проблеми с отворите на
вратите и раздуване на ламарина във външната фасада.
С оглед на така изложеното относно становището на ответника следва
да се има предвид, че в изготвения и подписан от ищеца Протокол по чл. 5.11
от договора се споменава единствено за приключване на работата по доставка
и монтаж на стоманени конструкции и обшивки за металното хале предмет на
настоящия договор, т.е. няма изходящо от него изявление за изпълнение на
възложените му с договора допълнителни СМР в хале с хладилни камери.
Във връзка със същите пак с исковата молба е представен отново
подписан само от ищеца Анекс № * към договора. В него реално е
материализирано негово изявление, че от договора сключен на ** г. са
отпаднали задълженията за демонтаж и монтаж по тази група СМР, т.е.
останали са тези само за осигуряване /доставка/ на необходимите за същите
материали.
Това, а и съдържанието на материализираните от негово име по
настоящето дело множество изявления води до извод, че от негова страна се
претендира пълно изпълнение на задълженията касаещи доставката и монтажа
на метално хале тип Д.+едноскатно и доставка на материалите за изпълнение
на възложените му допълнителни СМР в хале с хладилни камери.
Това от своя страна изключва нуждата да се обсъжда предмета на
сключения на ** г. между ответното дружество и „А.*“ ЕООД договор за
извършване на СМР на обекта в с. П., община Б.Д. и връзката му с процесния
такъв.
За установяване на това каква работа е извършена от изпълнителя са
разпитани свидетелите М.Д., Л. Т., И.Л. и Д.В., назначена и изслушана СТЕ и
16
са събрани много писмени доказателства. Основно това са документи
съставяни по време на строителството като голяма част от удостоверените в
тях факти са неотносими за настоящето дело. Независимо от това страните са
изразходвали доста енергия по оспорване истинността им, но споменатата
неотносимост на оспорените писмени доказателства изключва нуждата от
даване отговор на въпроса дали те са истински или не.
СТЕ е представила основно и допълнително заключение. От
съдържанието им е видно, че към момента на изготвянето им процесните
обекти са били завършени и въведени в експлоатация, което е видно и от
събраните в хода на делото писмени доказателства. От същите се установява,
че по проект след извършено изменение по време на строителството хале Д.+
едноскатно е предназначено за административно битови нужди и
манипулационна. Посочено е, че то изградено, въведено е в експлоатация и се
намира в много добро състояние. Споменава се и че от експерта не е
установено в техническата документация да са налични уведомителни писма
или други актове, които да установяват неизпълнение или лошо изпълнение
на това хале. Тук за пълнота следва да се посочи, че експертът изрично е
споменал, че не може да посочи кой е конкретният извършител на монтажните
дейности по същото.
Това обаче се установява от показанията на разпитаните по делото
свидетели.
В показанията си св. Д. и Т. излагат данни за пълно изпълнение на
работата касаеща метално хале тип Д.+едноскатно от ищцовото дружество.
Споменават също, че по отношение на допълнителните СМР в халето с
хладилни камери ищецът е доставил материалите, но самите монтажи,
демонтажи и т.н. не били извършени от него.
Подобна информация се съдържа и в показанията на посочени от
ответното дружество двама свидетели. В тях св. Л., който е бил служител на
„А.*“ ЕООД основно говори за извършеното от фирмата по договора, с което
затвърждава изложеното по- горе за престираното от ищеца по възложените
му допълнителни СМР за хале с хладилни камери. Споменава и че халето
предназначено за администрация в периода, през който е бил на обекта не е
имало дограма.
Велева също в показанията си говори основно за СМР касаещи халето с
17
хладилни камери и забава на същите като заявява, че не е имало проблеми с
металното хале Д.+ едноскатно.
Това, липсата на доказателства, че извършване на СМР касаещи това
хале са възлагани на трето лице води до логичен извод, че същото е
изработено и монтирано от ищцовото дружество. Тук за яснота следва да се
посочи, че според съдържанието на Приложение № 1 поставянето на дограма
не е било задължение на изпълнителя, т.е. споменатата от св. Л. липса на
такава не може да се свърже с неизпълнение. Наред с това по делото липсват
ангажирани доказателства за проблеми с размерите на отворите за прозорци и
врати и респективно такива довели до раздуване на ламарината.
Така изложеното води до логичен извод, че от страна на ищеца са били
извършени действията по доставка на носещата конструкцията на сградата,
монтаж на същата и завършване монтажа на цялото хале, които видно от
казаното по- горе са обуславящи издаването на фактурите за отделните етапни
плащания.
Тук за пълнота по отношение на третото плащане е нужно да се спомене,
че част от работата обуславяща издаване на фактурата видно от изложеното
по - горе не е извършена в пълния й размер. Това на пръв поглед би следвало
да предполага липса на основание за издаване и липса на задължение за
плащане. Промяна на този извод не би могъл да настъпи само от споменатия
по- горе Анекс № ** г. при условие, че той не е подписан от ответника. Тук
обаче следва да се има предвид, че приетите по делото ССчЕ издадената
фактура за същото на** г. е осчетоводена от ответника, отразена в дневника за
покупки и в СД, т.е. упражнено е правото на приспадне на ДК. Счетоводно
отразена е и последната фактура от **г. и също е упражнено правото на
приспадане на ДК. В нея изрично е посочено, че първоначално договореното
възнаграждение е намалено на основание споменатия анекс, причината за
същото - неизвършване на съответните работи и е изписан размера на
намалението. С това отразяване за ПАС ответното дружество реално е
потвърдило и материализираното от негово име в анекса волеизявление.
До извод за съгласие със същото и с отразените във фактурите
задължение логично се достига и от трите броя писма изпратени от
управителя на ответника до ищеца от 28.11.2020 г., 07.12.2020 г. и 07.02.20201
г. Авторството на същите не е оспорено от страна на ответника в хода на
18
нашето производство, а от съдържанието им е безспорно, че според ответното
дружество работата е извършена и следва да бъде изплатена в посочените във
фактурите размери.
На база всичко изложено до тук за ПАС главната искова претенция се
явява основателна и следва да бъде уважена в пълния й размер.
В този смисъл е решението на Сз ОС и то следва да се потвърди в тази
му част.
По интересно стоят нещата с частичната искова претенция за неустойка.
Същата се претендира на основание чл.5.12.3 от договора. В него е
предвидено, че за забавени плащания се начислява наказателна лихва в размер
на 0,2 % на ден върху неразплатената сума за всеки ден забава от датата на
задължението за плащане без необходимост от писмено предизвестие.
В случая независимо от това, че така уговореното задължение при
забавено изпълнение е наименувано наказателна лихва за ПАС то безспорно е
такова от типа посочен в чл. 92 от ЗЗД, т.е. има характер на неустойка.
По тази причина следва да се посочи, че в чл. 5.12.1 е уговорено, че при
забавено изпълнение на проектните или строително - монтажните работи по
вина на изпълнителя той дължи неустойка в размер на 0, 2 % дневно върху
тяхната цена, но не повече от 10 %.
По повод на така уговореното задължение за плащане на неустойка от
възложителя с отговора на исковата молба е направено възражение за
нищожност на уговорката поради накърняване на добрите нрави.
Накърняването им се свързва с нарушаване на принципите на
равнопоставеност и справедливост в договорните отношение, тъй като от
съдържанието на чл. 5.12.1 от договора се виждало, че по отношение на
изпълнителя бил определен краен предел на дължимата от него неустойка, а
по отношение на възложителя такъв липсвало. Споменава се и че размерът на
неустойката за забава ще създаде възможност в едни момент за превишаване
на главното задължение, с което се нарушават присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции, което също е основание за формиране
на извод за нарушаване на добрите нрави и нищожност. Наличието на
превишаване се извежда и от това, че уговорения в чл. 5.12.3 размер на
неустойката надвишавал законната лихва повече от 7 пъти. То съотнесено с
19
липсата на твърдения за претърпени от ищеца вреди превишаващи тези
презюмирани от законодателя налагало извод, че са нарушени присъщите
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции на неустойката.
По повод на тези възражения в решението си съдът е изложил
съображения единствено за прекомерност. Реално само тези изводи са
оспорени и във въззивната жалба. Това обаче въпреки разпоредбата на чл.269,
изр. 2 от ГПК не е пречка ПАС да извърши преценка и за наличието на
останалите причини, които според ответника водят до извод, че тази
разпоредба накърнява добрите нрави. Това е така по причина, че разпоредбите
на чл. 26 от ЗЗД са императивни и за наличието им съдът след служебно, в
който смисъл е приетото в ТР № 1/ 2013 г. постановено по т. дело № 1/ 2013 г.
на ОСГТК на ВКС и в ТР № 1/2022 г. постановено по т. дело № 1/2020 г. на
ОСГТК на ВКС.
В тази връзка ПАС намира за нужно да спомене, че определение за това
що е „добри нрави” не е дадено от законодателя, т.е. значението на това
понятие следва да се извлече по тълкувателен път.
Под „нрави” според българския тълковен речник следва да се разбира
обичаи, традиции, обществени навици, т.е. изградените порядки в нашето
общество, които определят нормалните отношения между неговите членове.
Част от тези порядки(обществени отношения) са регулирани от държавата с
правни норми. Друга част от същите не са нормативно регулирани, но са се
превърнали в принципи от значение за правото и респ. за нормотворчеството.
Трети не са определени от държавата като задължително правило за
поведение, но така са се наложили в обществените отношения между хората,
че са се превърнали в такива независимо от липсата на държавна принуда при
неизпълнението им. Именно вторите и третите при условие, че не са залегнали
в конкретна правна норма следва да се причислят към т.н. „добри нрави”,
които трябва да се съблюдават при договарянето между страните и
нарушаването им прави договора/сделката/ нищожен.
В случая е нужно да се даде отговор на въпроса до колко размерът на
договорената неустойка противоречи на тези добри нрави, т.е. може ли да се
говори, че в обществото се е определил от само себе си някакъв максимално
допустим праг, до който страните могат да уговорят предварително размера на
дължимото обезщетение за неизпълнение на договорно задължение. Дължи се
20
и отговор на въпроса обичайно ли е в договор между равнопоставени субекти
предвижданията обуславящи отговорността при неизпълнение на всеки от тях
да се различават и до каква степен.
Първото, което следва да се има предвид при отговора на този въпрос е
предназначението на неустойката. С уговарянето й според чл. 92 от ЗЗД се
цели да се упражни натиск върху длъжника да изпълнява в срок задълженията
си под страх от плащане на нещо повече от реално дължимото. Тя има и
обезщетителна функция, т.е. предназначена е да покрие вредите, които
изправната страна търпи от неизпълнения на задължението от страна на
длъжника. Уговорената от страните неустойка може да е в по- голям размер от
реално претърпените вреди, като в тези случаи се говори и за НАКАЗАТЕЛНА
функция на неустойката. Тя разбира се не следва да се абсолютизира, т.е. има
възможност за намаляване на самата неустойка поради прекомерност според
нормата на чл.92, ал.2 от ЗЗД, което обаче с оглед чл. 309 от ТЗ е възможно
само за неустойки, които не са уговорени по сключени между търговци
търговски сделки.
Казаното сочи, че сам по себе си размерът на уговорената неустойка не
може да бъде основание за формиране на извод, че същата е уговорена в
нарушение на добрите нрави. Реално такова би било налице само в случаите
ако начина на определянето й създава условя за игнориране на присъщите й
функции изложени по- горе. За нищожност на уговорката за неустойка поради
противоречието й с добрите нрави може да се говори и в случаите, когато
конкретната уговорка създава условия за нарушени принципи на
справедливостта, равнопоставеността на страните в гражданските и
търговските отношения и търговската практика.
Това от своя страна води до извод, че преценката за нищожност, т.е. за
противоречие с добрите нрави следва да се извършва към момента на
сключване на договора, т.е. на постигане на уговорката, за която се претендира
нищожността, а не към последващ момент, в който е извършено окончателно
определяне на нейния размер или е предявена исковата претенция за
заплащане на същата.
В процесния случай, както бе споменато договорното определеното
обезщетение за забавено изпълнение на задължението на възложителя е 0, 2 %
на ден от стойността на дължимото.
21
В случая първото, което се набива на очи е липса на краен срок за
начисляване на неустойката и на краен предел на същата. Това обаче за ПАС
по принцип не би следвало да послужи за извод, че е налице противоречие на
„добрите нрави“ по простата причина, че възникване на задължението за
плащане на неустойка в конкретния случай е изцяло обусловено от
поведението на длъжника, т.е. не е свързано с извършване на действия от
страна на изправната страна, с които той умишлено да създава условия за
увеличаване на същата. От друга страна липсата на краен срок за начисляване
е логичен с оглед обезпечителната и санкционната функции на неустойката,
т.е по този начин се създава стимул у длъжника да изпълни бързо или с
минимална забава.
Интересното обаче в случая е, че задължението за плащане на неустойка
в такъв размер и без краен срок за начисляване е предвидено само за
възложителя. Уговорката за неустойка, която да се плати на възложителя при
забавено изпълнение на задълженията на изпълнителя не е от този тип и при
нея е фиксиран размер на същата, т.е. определена е сума, която не може да
бъде превишавана. Така за едната страна е предвидено плащане на
обезщетение при неизпълнение в размер равен на не повече от 10 % от
дължимото, а за другата се създава условия за многократно надвишаване на
тази сума.
Наред с това по отношение на изпълнителя е определен общ срок за
изпълнение на цялата възложена работа, т.е. липсват срокове за изпълнение на
отделните етапи от същата. Това изключва възможността да се говори за
забава на етап и начисляване на неустойката по чл. 5.12.1 на това основание.
По отношение на дължимата неустойка от възложителя това не е така по
причина, че плащането на общото договорено възнаграждение е разбито на
етапи и е определен срок за извършването му.
Така изложеното води до извод, че в случая са нарушени принципите
справедливостта, равнопоставеността на страните в гражданските и
търговските отношения и търговската практика и се създават условия за
съществено обогатяване на едната страна за смета на другата. По тази
причина за ПАС счита, че процесната уговорка накърнява добрите нрави,
което е прави нищожна.
Това от своя страна налага отхвърляне на исковата претенция.
22
Не в този смисъл е решението на Сз ОС и в тази част то следва да се
отмени и да се постанови друго отхвърлящо иска за неустойка.
Изложеното до тук сочи, че за производството пред Сз ОС дължимите
на ищеца разноски по съразмерност са 6747,77 лв. , а не присъдените 8304, 22
лв. По тази приина решението в тази част следва да се потвърди за сумата от
6747, 77 лв. и да се отмени за сумата от 1556, 45 лв. Съответно ищецът ще
следва да бъде осъден да заплати на ответника разноски по съразмерност в
размер на 549, 17 лв.
За производството пред ПАС на „Ф.“ ООД се дължат разноски по
съразмерност в размер на 5155,76 лв., а на „А.С.**“ ЕООД такива в размер на
1290, 55 лв.
Водим от това съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА постановеното по т. дело № 114/2021 г. по описа на
Старозагорския окръжен съд решение № 61 от 16.02.2024 г. в частта, с която
„А.С.**“ ЕООД, ЕИК ***, с. Сг., община Ч. сега със седалище и адрес на
управление гр. П., бул. „С.“ №*, С.** е осъдено да заплати на „Ф.“ ООД, ЕИК
**, гр. С., О.П., км. ** - К. сумата от 65 030, 40 лв. ведно със законната лихва
от 21.05.2021 г. равняващи се на сбора от дължими главници по следните
фактури:
1. № ** г. в размер на 41 144 лв., представляваща второ плащане по
договор № ** г.,
2. № ** г. в размер на 17 857, 90 лв. представляваща трето плащане по
договор № ** г. и
3. № ** г. в размер на 6 028, 80 лв., представляваща последно плащане
по договор № ** г.
ОТМЕНЯ постановеното по т. дело № 114/2021 г. по описа на
Старозагорския окръжен съд решение № 61 от 16.02.2024 г. в частта, с която
„А.С.**“ ЕООД, ЕИК ***, с. Сг., община Ч. сега със седалище и адрес на
управление гр. П., бул. „С.“ №*, С.** е осъдено да заплати на „Ф.“ ООД, ЕИК
**, гр. С., О.П., км. **- К. сумата от 15 000 лв. неустойки за забавено плащане
равняващи се на сбора от претендирани частично неустойки за забава на
23
плащанията, както следва:
1. 10 000 лв. за периода от 25.07. 2020 г. до 20.05. 2021 г. начислена
върху вземането по фактура № ** г.
2. 4 000 лв. за периода от 05.10. 2020 г. до 20.05. 2021 г. начислена
върху вземането по по фактура № ** г. и
3. 1000 лв. за периода от 19.10. 2020 г. до 20.05. 2021 г. начислена
върху вземането по по фактура № ** г. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Ф.“ ООД, ЕИК **, гр. С., О.П., км. ** – К.
против „А.С.**“ ЕООД, ЕИК ***, с. Сг., община Ч. сега със седалище и адрес
на управление гр. П., бул. „С.“ №*, С.** иск за осъждането на ответника да му
заплати общата сума от 15 000 лв. като част от общо дължима по договор №
** г. неустойка от 37 362, 16 лв. равняваща се на сбора на част от дължимите
се неустойки за всяко отделно плащане в следните размери:
1. 10 000 лв. представляващи част от общо дължима неустойка в
размер на 24 686,40 лв. за периода от 25.07. 2020 г. до 20.05. 2021 г. начислена
върху задължение по фактура № ** г. за сумата от 41 144,00 лева,
2. 4 000 лв. представляващи част от общо дължима неустойка в размер
на 8 143,20 лева за периода от 05.10. 2020 г. до 20.05. 2021 г. начислена върху
задължение по фактура № **г. за сумата от 17 857,90 лв.
3. 1 000 лв. представляващи част от общо дължима неустойка в размер
на 2 580,33 лв. за периода от 19.10. 2020 г. до 20.05. 2021 г. начислена върху
задължение по фактура № ** г. за сумата от 6 028,80 лв.
ПОТВЪРЖДАВА постановеното по т. дело № 114/2021 г. по описа на
Старозагорския окръжен съд решение № 61 от 16.02.2024 г. в частта, с която
„А.С.**“ ЕООД, ЕИК ***, с. Сг., община Ч. сега със седалище и адрес на
управление гр. П., бул. „С.“ №*, С.** е осъдено да заплати на „Ф.“ ООД, ЕИК
**, гр. С., О.П., км. ** - К. сумата от 6747,77 лв. представляваща разноски по
съразмерност за производството пред СзОС.
ОТМЕНЯ постановеното по т. дело № 114/2021 г. по описа на
Старозагорския окръжен съд решение № 61 от 16.02.2024 г. в частта, с която
„А.С.**“ ЕООД, ЕИК ***, с. Сг., община Ч. сега със седалище и адрес на
управление гр. П., бул. „С.“ №*, С.** е осъдено да заплати на „Ф.“ ООД, ЕИК
**, гр. С., О.П., км. ** - К. сумата от 1556, 45 лв. представляваща разноски по
24
съразмерност за производството пред СзОС.
ОСЪЖДА „Ф.“ ООД, ЕИК **, гр. С., О.П., км.** – К. да заплати на
„А.С.**“ ЕООД, ЕИК ***, гр. П., бул. „С.“ №*, С.** сумата от 549, 17 лв.
разноски по съразмерност за производството пред Сз ОС.
ОСЪЖДА „Ф.“ ООД, ЕИК **, гр. С., О.П., км. ** – К. да заплати на
„А.С.**“ ЕООД, ЕИК ***, гр. П., бул. „С.“ №*, С.** сумата от 1290, 55 лв.
разноски по съразмерност за производството пред ПАС.
ОСЪЖДА „А.С.**“ ЕООД, ЕИК ***, гр. П., бул. „С.“ №*, С.** да
заплати на „Ф.“ ООД, ЕИК **, гр. С., О.П., км. ** - К. сумата от 5155,76 лв.
разноски по съразмерност за производството пред ПАС.
Решението подлежи на обжалване в 1 месечен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
25