№ 33992
гр. София, 22.08.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИВАНКА П. БОЛГУРОВА
като разгледа докладваното от ИВАНКА П. БОЛГУРОВА Частно гражданско
дело № 20231110148096 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба от 21.12.2023г. и от 15.07.2024г. на процесуалния
представител на длъжника В. А. Т. по чл.248 ГПК за изменение на
определение №45513/20.12.2023г. в частта за разноските, като бъдат
присъдени такива в полза на Адвокатско дружество „Д. М.“ чрез адв.Д. М.,
осъществил безплатна правна помощ на длъжника по делото.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК заявителят не е изразил становище по
молбата.
Искането е процесуално допустимо, доколкото е направено в
законоустановения срок от легитимирано лице. По същество е основателно по
следните съображения:
Съдът е издал заповед за изпълнение от 07.09.2023г. въз основа на
заявление, подадено от „Сити Кеш“ ООД срещу В. А. Т.. От длъжника е
постъпило възражение по реда на чл. 414 ГПК, което е било прието от съда,
поради което на заявителя са дадени указания да предяви иск за установяване
на вземането си в едномесечен срок и да представи доказателства за това, като
е предупреден, че при неизпълнение на указанията заповедта за изпълнение
ще бъде обезсилена. В указания срок заявителят е предявил иск само за част
от сумите по заповедта, поради което с определение №45513/20.12.2023г.
заповедта за изпълнение е обезсилена в частта за вземането,за което не е
предявен иск по чл.422 ГПК.
1
В хипотезата на обезсилване на заповедта за изпълнение, по-нататъшно
исково производство за установяване на тези вземания не може да се развие,
поради което сторените от длъжника разноски, съобразно обезсилената част,
подлежат на присъждане от съда в заповедното производство. В тази хипотеза
право на разноски има единствено длъжникът на основание чл. 78, ал. 4 ГПК,
тъй като заявителят се е отказал от предприемането на по-нататъшни
процесуални действия по установяване на тези вземания. Изключение от това
правило е налице само в случай, че искът не е бил предявен поради плащане
от страна на длъжника в срока по чл. 415, ал. 5 ГПК /т. 10в от Тълкувателно
решение №4/2013г. на ОСГТК на ВКС/, каквото плащане не се твърди и не се
доказва от страните по делото.
В случая дължимият размер на адвокатско възнаграждение следва да се
определи съобразно разпоредбата на чл. 6, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения /в приложимата
редакция към датата на сключване на договора за правна защита и
съдействие и към датата на депозиране на възражението в съда/, като
съгласно същата минималният размер възлиза на 200 лв. Възнаграждението не
следва да се определя по реда на чл. 7, ал. 2 от Наредбата, тъй като работата
на адвоката се изразява в техническа дейност по попълване и подаване на
възражение и в преценка на правния спор и необходимостта от подаване на
възражение. Доколкото заповедта за изпълнение е частично обезсилена,
длъжникът има право на разноски съобразно тази част в размер на 18,72 лв.
По изложените съображения, съдът намира, че са налице основания за
изменение на Определение №45513/20.12.2023г. в частта на разноските, като
бъдат присъдени такива на Адвокатско дружество „Д. М.“ в посочения
размер, доколкото адв.Д. М. в осъществявал безплатна правна помощ по
делото.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА определение №45513/20.12.2023г., като ОСЪЖДА на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, вр. чл. 78, ал. 4 ГПК, „Сити Кеш” ООД, ЕИК
*********, да заплати на Адвокатско дружество „Д. М.“, БУЛСТАТ
*********, сумата от 18,72 лв., представляваща адвокатско възнаграждение
2
за оказана безплатна правна помощ на В. А. Т., ЕГН **********.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски
съд в едноседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3