РЕШЕНИЕ
№ 1454
гр. Пловдив, 24.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева
като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно
гражданско дело № 20235300502655 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Н. Г. В. против Решение № 3226/11.07.2023г.,
пост. по гр.д.№ 8935/2022, ПдРС, в частта, в която е отхвърлен предявения от
жалбоподателката насрещен иск против П. К. Д., като наследник и правоприемник на К. П.
Д., починал в хода на процеса на дата *** г., за осъждане на П. К. Д., да заплати на Н. Г. Д.
сумата от 9755,50лв., представляваща припадащата се на Н. Г. Д. част от увеличената
стойност на Поземлен имот с идентификатор № *** по действащите КККР на ***, в
резултата на извършени от нея подобрения в имота през периода 1978 г. – 1979 г.,
изразяващи се в изграждането на сграда с идентификатор № ***, в частност: извършване на
изкопи и изхвърляне на пръст от тях, иззиждане на сграда в груб вид, направа на покрив,
измазване на сградата и боядисване отвътре и отвън, прекарване на прави и обратни води,
заедно с изкоп и изграждане на септична яма, прекарване на електрическа инсталация и
постояване на врати и прозорци, както и основен ремонт на сградата през периода 1982 г. –
1983 г., състоящ се от събаряне на стени и иззиждане на нови стени за извършване на
преустройство в помещенията, както и измазване и боядисване.
Жалбоподателят Н. В. е останала недоволна от тази част на решението, като счита
същото за неправилно и необосновано, постановено в нарушение на процесулания и
1
материалния закон. Основното оплакване е, че съдът неправилно е оценил събраните по
делото доказателства относно извършване на подобренията от страна на ищцата. Развива
подробни съображения защо не следва да бъдат кредитирани показанията на свидетелите на
ответника, като счита, че същите нямат преки и непосредствени впечатления за фактите. В
същото врече счита за неправилен извода на съда, че доходите й от периода на извършване
на подобренията не позволявал да участва със средства, като се позовава и на съдебна
практика, че участието в семейния живот и грижата за децата също е участие в
извършването на подобрения. Счита, че неправилно съдът не е кредитирал показанията на
водения от нея свидетел, като посочва и факта, че качествата му на свидетел и на страна в
процеса са се сляли след даване на показанията. Поддържа, че съдът е следвало да й даде
указания, че не сочи доказателства за твърденията си за извършване на подобрения след
като е преценил, че няма да цени показанията на този свидетел. Поддържа че не съществува
законова пречка да се ценят показанията на този свидетел. Моли за отмяна на тази част на
решението и за постановяване на ново такова, с което се уважи предявения иск. Претендира
разноски.
Въззиваемата страна П. К. Д. оспорва въззивната жалба, като поддържа правилност и
законосъобразност на решението. Развива съображения, че къщата, съставляваща
подобрение в имота е построена преди сключване на брака на родителите му и че същата е
построена от родителите на баща му. Счита и че не могат да бъдат ценени показанията на
водения от ищцата свидетел, доколкото дори възрастта му не позволява той да има лични
впечатления от този период. Поддържа, че водените от него свидетели имат лични и преки
впечатления от строежа, поради което съдът правилно ги е ценил. Счита и че представените
писмени доказателства относно извършване на строежа поддържат тезата му че тези СМР са
извършени от неговите баба и дядо. Моли жалбата да бъде оставена без уважение , а
постановеното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Постъпила е и частна жалба от Н. Г. В. против Определение № 9753/28.08.2023г. пост.
по същото дело, с което постановеното решение е изменено в частта за разноските и
жалбоподателката е осъдена да заплати на П. К. Д. сумата от 60лв., представляващи
съдебно-деловодни разноски и сумата от 1200лв. – разноски за един адвокат. Счита, че
разноските за адвокат не са извършени от П. Д. , а от праводателя му по универсалното
завещание, поради което и няма данни той да е извършил тази разноски. Моли за отмяна на
обжалваното определение.
Ответната страна П. К. Д. оспорва частната жалба, като поддържа, че направените от
праводателя му разноски са дължими на правоприемника, какъвто в случая се явява той.
Счита, че доколкото универсалното завещание не е оспорено относно неговата валидност и
авторство, той е единствен правоприемник на починалия в хода на процеса П. Д.. Моли
частната жалба да бъде оставена без уважение.
Жалбата е подадена в срока по чл.259 от ГПК, изхожда от легитимирана страна –
ищец по насрещния иск, останал недоволен от обжалваната част на съдебното решение,
откъм съдържание е редовна, поради което и се явява допустима.
2
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност, намери за установено следното :
Обжалвано е решение, постановено по насрещен иск, предявен от ответника с пр. осн.
чл.74, ал.2във вр. с чл.72 от ЗС.
Съгл. 269 от ГПК съдът служебно е задължен да провери валидността на решението,
както и неговата допустимост в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен в
посоченото във въззивната жалба. В този смисъл е и последователната съдебна практика на
ВКС, който в редица свои решения постановени по реда на чл.290 от ГПК, както и в ТР№
1/2013 по т.д.№1/13, ОСГК, подчертава, че съдът се произнася по правилността на
фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба
оплаквания. В настоящият случай решението е валидно и допустимо, постановено от
компетентен съд, по исковете, с които е бил сезиран. Настоящата инстанция намира, че
постановеното решение е и правилно, поради което и на осн. чл.272 от ГПК препраща към
мотивите му. Основното оплакване във въззивната жалба е, че съдът неправилно е ценил
събраните по делото гласни доказателства относно подобряването на имота, а именно –
осъществяването на строежа и последващите ремонтни в него. Така оплакването се
концентрира върху един от елементите на фактическия състав на нормата на чл.74 от ЗС, а
именно – извършването на подобрения от страна на ищеца по насрещния иск. Всъщност, за
да бъде уважен един такъв иск е необходимо да се докаже, че ищецът е бил недобросъвестен
владелец, че е извършил подобрения в имота, че същите да извършени със знанието и без
противопоставянето на собственика, както и каква е увеличената стойност на имота.
За извършване на процесните подобрения в имота – строежа на сградата, заснета към
момента с идентификатор ***, по делото са събирани гласни доказателства – разпитвани са
свидетелите Б.М., С.П., Ц. Д..
Свидетелката М. твърди, че живее в селото от ***г., познава К. и Н., както и
родителите на К.-П. и Ц.. Свидетелката твърди, че К. и Н. са били женени когато се е
строила къщата, но че строежът е извършен от родителите на К.. Свидетелката не е виждала
Н. на строежа и в квартала се знаело, че родителите на К. строят къщата. Парите за строежа
ги давали родителите – и за труд , и за материали. К. е работил на строежа. В годините К.
направил и преустройства. Когато се правил този ремонт Н. не е била в имота, дори не е
била в селото.
Свидетелката П. също твърди да познава К. и Н. и за знае имота. Твърди, че двамата
са се оженили през ***г. и заживели в старата къща на П. и Ц. /родителите на К./.
Родителите построили новата къща – изцяло плащали всичко – и за материали и за труд.
След работа К. работил също на строежа. Новата къща я дали да живеят на К. и Н. . На брат
му дали старата къща. Н. не обичала да живее на село и затова се преместили в града.
Ремонтите през годините ги правил К. и родителите му. Според свидетелката материалите и
майсторите ги осигурявали родителите. Това се знаело и в селото. Н. и К. се нанесли да
живеят на готово.
3
Свидетелят Ц. Д. е син на Н. и К., а след смъртта на последния, в хода на процеса е
конституиран и като страна. Така сливането на двете качества – свидетел и страна,
препятства да бъдат ценени свидетелските му показания. Ищцата Н. В. не е направила
доказателствени искания нито в рамките на първоинстанционното производство, нито при
въззивното обжалване за ангажиране на нови доказателства. Направеното изявление във
въззивната жалба, че съдът не й е дал указания, че не сочи доказателства за твърденията си е
невярно, т.к. указания относно разпределяне на доказателствената тежест са дадени. Преди
постановяване на съдебното решение, в което обсъжда доказателствата по същество, съдът
не може да вземе отношение по въпроса как ще вече събраните цени, поради което и не е
налице процесуален пропуск от страна на съда да указва на страната, че разпитания вече
свидетел е придобил качеството на страна и свидетелските му показания не могат да бъдат
ценени. Отделно от изложеното, според съда, дадените показания от свидетеля Д., дори и да
можеха да бъдат ценени, то пак не биха доказали твърденията на ищцата. На първо място, с
оглед възрастта си, този свидетел няма преки впечатления от извършването на строежа на
процесната сграда, т.к. не е бил роден към този момент. Изложеното от него пресъздава
възприятията му от семейни разговори в ранното му детство. Предвид факта, обаче, че от
най-ранна детска възраст , той живее с майка си, след фактическата й раздяла с баща му,
навежда на извод за евентуална пристрастност. В същото време по делото няма нито едно
друго доказателство, което да е в подкрепа на изложеното от него. Напротив, останалите
свидетели, излагат факти, които оборват изложеното от него, а и те са преки очевидци на
извършването на строежа, дават сведения за личните си възприятия.
Предвид изложеното съдът намира, че по делото не се доказва извършването на
строежа на сградата да е било с личното участие или финансиране от страна на ищцата Н.
В., респ. тя да е подобрител на имота. Това прави безпредметно изследването на останалите
елементи от фактическия състав на нормата на чл.74, ал.2 от ЗС. Предявеният иск като
неоснователен и недоказан следва да бъде отхвърлен.
До същите фактически и правни изводи е достигнал и първоинстанционния съд,
поради което и постановеното решение, в обжалваната му част следва да бъде потвърдено.
В необжалваната част решението е влязло в законна сила.
По частната жалба
Жалбоподателката Н. В. прави оплаквания, че разноските, присъдени в полза на П. Д.
не са извършени от него, а от праводателя му, поради което и не му се дължат. Този извод е
неправилен, доколкото П. Д. се явява правоприемник на починалата в хода на процеса
страна въз основа на универсално завещание. В този смисъл той се приравнява на единствен
наследник, при което наследява активите и пасивите на наследството. Вземането за
разноски е актив, поради което и то също е наследимо. Жалбата се явява неоснователно и
следва да бъде оставена без уважение, а постановеното определение за разноски потвърдено.
По разноските
На осн. чл.78 от ГПК жалбоподателката следва да заплати на въззиваемата страна
4
сумата от 1300лв.,за заплатено адвокатско възнаграждение, като направеното възражение за
прекомерност е неоснователно, доколкото минимума на дължимото адвокатско
възнаграждение е 1275,55лв.
С оглед на изложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3226/11.07.2023г., пост. по гр.д.№ 8935/2022, ПдРС, в
обжалваната част.
В необжалваната част решението е влязло в законна сила.
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 9753/28.08.2023г., пост. по гр.д.№ 8935/2022,
ПдРС.
ОСЪЖДА Н. Г. Д., ЕГН **********, да заплати на П. К. Д. , ЕГН ***, сумата от
1300лв. , разноски за въззивното производството.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок
от връчването му на страните .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5