Р
Е Ш Е Н И Е
град София, 24. 11. 2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският
градски съд, Гражданско отделение, II
– Д въззивен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и трети юни две
хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател:
Красимир Мазгалов
Членове:
1. Силвана Гълъбова
2.
младши съдия Любомир Игнатов
при участието на съдебния секретар Стефка
Александрова, като разгледа докладваното от младши съдия Любомир Игнатов в. гр.
дело № 1937 по описа на Софийския
градски съд за 2020 г., за да се
произнесе, съобрази следното.
Производството е по чл. 258 от Гражданския процесуален кодекс ГПК) и
следващите.
Образувано е въз основа на постъпила въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното “Т.С.” ЕАД, ЕИК ********,
седалище и адрес на управление *** чрез упълномощения процесуален
представител юрисконсулт Денислав Димитров срещу решение № 12637, постановено на 15. 01. 2019 г. от Софийския
районен съд, 168-и състав, по гр. дело № 8440 по описа за 2018 г. (обжалвано решение), поправено по реда на чл. 247 ГПК. С обжалваното решение първоинстанционният съд се е произнесъл
по четири кумулативно съединени искове за установяването на съществуването на
задължения, свързани с доставянето на топлинна енергия. Всеки един от исковете
е с цена под 5 000 лева.
Въззивникът “Т.С.” ЕАД обжалва
решението в частта, в която предявените
от него искове са били частично отхвърлени. Излага накратко доводи, че
първостепенният съд неправилно е приложил института на погасителната давност,
защото вземанията за топлинна енергия всъщност са станали изискуеми с
изтичането на 45-дневен срок от издаването на общата фактура. Иска от въззивния
съд да отмени обжалваното решение. Претендира разноски. С отделно писмено
изявление възразява срещу основанието на адвокатското възнаграждение на
насрещната страна, както и намира същото за прекомерно.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на тази въззивна жалба
от ответника
в първоинстанционното производство М.Г.П. с ЕГН **********,
съдебен адрес *** чрез упълномощения представител адвокат М.Д.. Намира, че първостепенният съд правилно е приложил
материалния закон, приемайки, че част от вземането е погасено по давност, като
е съобразил датата на подаването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение. Излага доводи, че вземанията са периодични, поради което спрямо тях
се прилага специалната 3-годишна погасителна давност. Намира, че издаването на
общата фактура не променя началната дата, на която вземанията са възникнали и
са станали изискуеми. Прави възражение за нищожност поради неравноправност на
чл. 32, ал. 1 и чл. 33 от общите условия на ищеца, които установяват срок и
падеж на задълженията за заплащане на топлинна енергия. Иска
от въззивния съд да остави без уважение въззивната жалба на ищеца. Претендира
разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е
постъпила и насрещна въззивна жалба от ответника П. чрез адвокат Д.. С нея
обжалва решението на първата инстанция в
частта, в която исковете са били частично уважени. Оспорва извода на
първостепенния съд за наличие на валидно облигационно отношение между страните
по доставянето на топлинна енергия, като заявява, че представената заповед за
предаване на процесния имот от 1981 г. е само косвено доказателство за
собствеността. Оспорва да е доказано също така обстоятелството етажната
собственост да се е присъединила към абонатна станция. Изтъква, че не е представен
лиценз за осъществяването на услугата дялово разпределение. Оспорва иска за
стойността на услугата дялово разпределение като неоснователен, защото
съответната услуга се предоставя от трето лице. Във връзка с иска за лихва за
забава, като повтаря възражението за нищожност поради неравноправност на чл.
32, ал. 2 и чл. 33, ал. 4 от общите условия и изтъква, че е налице покана,
съответно че не са представени доказателства за публикуване на месечно
дължимите суми по уговорения начин. Иска от въззивния съд да отмени решението в
обжалваната част и вместо това да отхвърли предявените искове. Отново
претендира разноски, в това число и за въззивното производство в полза на
процесуалния представител по чл. 38, ал. 2 ЗА.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е
постъпил отговор на насрещната въззивна жалба от „Т.С.“ ЕАД.
Настоящото производство се развива без
участието на трето лице помагач (л. 116, гръб, от делото на районния съд).
След като прецени твърденията на страните и събраните доказателства, Софийският
градски съд направи следните фактически
и правни изводи.
Въззивната жалба и насрещната въззивна жалба са подадена в законоустановения срок от заинтересовани лица чрез надлежно упълномощени процесуални представители. Представени са документи за внесени
държавни такси в необходимите размери. По тези съображения жалбите са процесуално допустими.
При служебна проверка въззивният съд приема обжалваното решение за
валидно
и допустимо в обжалваната част. Относно правилността му в обжалваната част
въззивният съд е обвързан от изложените страните доводи и приема следното.
Предмет на въззивното производство са три
от четирите предявени по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК искове с правни основания
чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 150, ал. 1 от Закона за
енергетиката (ЗЕ) и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за присъждането на парични вземания,
свързани с доставянето на топлинна енергия спрямо недвижимия имот ап. 43,
находящ се в град София, ж. к. ********поляна“ №,********аб. номер 139975 през
периода 01. 05. 2013 г. – 30. 04. 2015 г., като решението не е обжалвано и е
влязло в сила в частта, в която първата инстанция изцяло е отхвърлила иска за
мораторно обезщетение за стойността на услугата дялово разпределение. В тежест
на ищеца „Т.С.“ ЕАД е да установи при условията на пълно и главно доказване
възникването на валидно облигационно отношение по доставянето на топлинна
енергия в полза на ответника М.Г.П. през процесния период и спрямо
топлоснабдения имот, количеството и стойността на реално доставената топлинна
енергия, настъпването на изискуемостта на вземанията за топлинна енергия;
наличието на валидно облигационно отношение, във връзка с което в полза на
въззивника през процесния период и спрямо съответния топлоснабден имот реално е
била извършвана услугата дялово разпределение и стойността на тази услуга;
изпадането на въззивника в забава по отношение на вземанията за стойността на
топлинната енергия; наличието на основание за спиране и/или прекъсване на
течението на погасителната давност. При установяване на съответните елементи на
правопораждащи фактически състави в тежест на ответника е да докаже, че е
заплатил задълженията.
Във връзка с
доводите на въззивника за липса на валидно облигационно отношение между
страните за съответния период спрямо недвижимия имот въззивният съд приема
следното. Облигационното отношение по доставянето на топлинна енергия възниква
или по силата на закона с придобиването на право на собственост или вещно право
на ползуване върху имот в сграда-етажна собственост, която е присъединена към
абонатна станция или самостоятелно отклонение на абонатна станция (чл. 153, ал.
1 ЗЕ), или при условията на пряко договаряне между облигационния ползвател на
такъв имот и топлопреносното предприятие и откриване на индивидуална партида (в
този смисъл Тълкувателно решение № 2 от 2018 г. по тълкувателно дело № 2 от
2017 г. на Общото събрание на Гражданската колегия на Върховния касационен
съд). В разглеждания случай ищецът се домогва да докаже, че ответникът е
собственик на недвижимия имот. За тази цел като доказателства по делото
първостепенният съд е приобщил заповед № РД-35-2052 от 1. 09. 1981 г. на
изпълнителния комитет на Столичния народен съвет и декларация по чл. 14 ЗМДТ.
От тези доказателства се установява, че собствеността върху процесния имот е
била придобита от М.Н.П. като обезщетение за отчуждаване на недвижим имот за
мероприятия на държавата, кооперация или обществена организация по чл. 95 от
ЗТСУ (отм.), а самият имот е бил предаден на ответника М.П., за което в
заповедта е отбелязано, че е неин син. Въззивният съд обаче приема, че
впоследствие до 1998 г. ответникът М.П. е придобил правото на собственост от М.Н.П.. Това е така,
защото в подадената от него декларация по чл. 14 ЗМДТ той е отбелязал, че е
едноличен собственик на недвижимия имот. Така подадената от ответника
декларация съставлява извънсъдебно признание на неблагоприятния за страната
факт на придобиването на собствеността и следователно установява правото му на
собственост. Освен това от експертното заключение по съдебно-техническата
експертиза, което правилно е било кредитирано от първата инстанция като пълно,
ясно и професионално издържано, се установява, че съответната сграда, в която
се намира процесния имот, е присъединена към топлопреносната мрежа и по
отношение на имотите в нея се осъществява дялово разпределение на топлинна
енергия. При това положение правилно първата инстанция е достигнало до извод за
наличието на облигационно отношение между страните за доставянето на топлинна
енергия през процесния период.
Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ клиентите на топлинна енергия в
сграда-етажна собственост могат да изберат да заплащат консумираната топлинна
енергия на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една
изравнителна вноска. При това положение съгласно приложимите общи условия на „Т.С.“ ЕАД
за продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2014 г. клиентите са длъжни да заплащат задълженията за
топлинна енергия (месечни вноски, съответно сума за доплащане след
реалното отчитане на средствата за търговско измерване и изготвянето на
изравнителните сметки) в 30-дневен
срок от публикуването на фактурите на интернет страницата на продавача. Публикуването на съответните фактури на интернет страницата на продавача при действието на общите
условия от 2014 г. има характера на покана, поради което давността за тези
вземания започва да тече от възникването им съобразно чл. 114, ал. 2 ЗЗД. Месечните
вземания за топлинна енергия възникват в края на съответните месеци, поради
което оттогава начева и течението на погасителната давност, а не както
неоснователно твърди „Т.С.“ ЕАД от изтичането на съответния срок от
публикуването на общата фактура след дяловото изравняване. Първата инстанция правилно
и законосъобразно е отчела, че при това положение вземанията за топлинна
енергия, възникнали в промеждутъка 01. 05. 2013 г. – 31. 07. 2014 г., са
покрити от погасителната давност (която е специалната тригодишна давност за
периодични вземания предвид разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 3 от 2012 г. по тълкувателно дело № 3 от 2011 г.
на ОСГК на ВКС).
Във връзка с доводите на
въззивника-ответник М.П. за нищожност на съответните текстове от общите условия
от 2014 г. поради неравноправност, въззивният съд приема следното. Няма пречка
по силата на одобрените и публикувани по законоустановения ред общи условия да
бъде установено по какъв начин настъпва падежът на задълженията за заплащане на
предоставената топлинна енергия. В дадения случай е уговорено това да става
чрез публикуването на съответните задължения на интернет страницата на ищеца,
което публикуване по правната си същност съставлява покана за изпълнение.
Предвид развитието и разпространението на информационните и комуникационните
технологии така установената в общите условия покана не поставя потребителите
на топлинна енергия в икономически неравностойно положение спрямо търговеца.
Затова според настоящия състав на Софийския градски съд съответните клаузи от
общите условия са равноправни. Що се отнася до възражението в насрещната
въззивна жалба, че ищецът не е представил доказателства за отправянето на
поканата по съответния начин и следователно че ответникът не е изпаднал в
забава, тъй като това възражение е направено за пръв път с насрещната въззивна
жалба то е преклудирано и не следва да бъде обсъждано.
Във връзка с доводите за облигационното
отношение по осъществяването на услугата дялово разпределение, въззивният съд
намира за правилна преценката на първата инстанция, че то е установено. Видно
от приложените към исковата молба документи, както и от данните от
съдебно-техническата експертиза, общото събрание на съответната етажна
собственост е избрало третото лице „ПМУ-С.**“ ООД да осъществява услугата
дялово разпределение, за което са били сключени и съответни договори между
ищеца и „ПМУ-С.**“ ООД, по-късно „ПМУ И.“ ООД. При това положение от съвкупната
преценка на доказателствата се установява възникването на твърдяното
облигационно отношение по извършването на услугата дялово разпределение. Нещо
повече: от данните от съдебно-техническата експертиза се установява и реалното
изпълнение на услугата през време на процесния период. Обстоятелството, че не е
представена лицензия на „ПМУ-С.**“ ООД, съответно „ПМУ И.“ ООД, за извършването
на дялово разпределение, не е елемент от правопораждащия твърдяното материално
право фактически състав, поради което е правноирелевантно за разглеждания
казус. А активната процесуална и материална правна легитимация на ищеца да
претендира стойността на извършената от съответното трето лице услуга произтича
от клаузата на чл. 22, ал. 2 от общите условия от 2014 г., според която
потребителите на топлинна енергия заплащат стойността дяловото разпределение
именно на „Т.С.“ ЕАД. Общите условия са влезли в сила по надлежния ред и
обвързват ответника М.П..
По изложените съображения въззивният съд
намира, че обжалваното решение следва да бъде потвърдено в обжалваната част.
Разноски. При този изход на делото на нито една от
страните не се полагат разноски.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 12637, постановено на 15. 01. 2019 г. от Софийския районен съд, 168-и състав, по гр. дело № 8440 по описа за 2018 г.,
поправено по реда на чл. 247 от Гражданския процесуален кодекс, в обжалваната част, в която се
признава за установено, че М.Г.П. с ЕГН ********** дължи на „Т.С.“ ЕАД с ЕИК ********
сумата 879 лева и 57 стотинки, представляваща стойност на потребена топлинна
енергия за периода м. 05. 2013 г. – м. 04. 2015 г. в имот, находяш се в град
София, ж. к. ********поляна“,********ет. 7, ап. 43, аб. номер ******и отразена
в общите фактури №********31. 07. 2014 г. и № **********/ 31. 07. 2015 г.,
сумата 251 лева и 19 стотинки – обезщетение за забава в размер на законовата
лихва върху задължението за доставена топлинна енергия за периода 15. 09. 2014
г. – 07. 07. 2017 г. и сумата 78 лева и 85 стотинки, представляваща цена за
извършена услуга за дялово разпределение за периода м. 06. 2013 г. – м. 05.
2015 г., ведно със законовите лихви върху главниците от 04. 08. 2017 г. до
окончателното плащане, и в която
обжалвана част се отхвърля иска по чл. 422 от Гражданския процесуален
кодекс във връзка с чл. 79, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите във
връзка с чл. 149 от Закона за енергетиката за главницата, представляваща
стойност на потребена енергия през 05. 2013 г. – м. 04. 2015 г. и отразена в
общи фактури №********31. 07. 2014 г. и № **********/ 31. 07. 2015 г. за
разликата от 879 лева и 57 стотинки до пълния предявен размер от 1916 лева и 93
стотинки като погасен по давност; иска по чл. 422, ал. 1 от Гражданския
процесуален кодекс във връзка с чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и
договорите за обезщетение за забава в размер на законовата лихва върху
задължението за доставена топлинна енергия за периода 15. 09. 2014 г. – 07. 07.
2017 г. за разликата от 251 лева и 19 стотинки до пълния предявен размер от 442
лева и 35 стотинки.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: 1. 2.