О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
гр.София, 16.04.2020г.
АПЕЛАТИВЕН СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, IV – ти състав, в закрито заседание на шестнадесети
април две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ПЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕНЕЛИН ИВАНОВ
АДЕЛИНА ИВАНОВА
Като разгледа докладваното от съдия Ад.Иванова внчд № 175/20г.
по описа на АСНС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.345 вр.чл.270 ал.4 НПК.
Предмет на въззивна проверка е определение от 30.03.2020г.,
постановено по НОХД № 3298/17г. по описа на СпНС, 2-ри състав, с което
определение по реда на чл.270 ал.1 и ал.2 НПК е изменена търпяната от подсъдимите
Г.И. и Т.С. МН „Задържане под стража“ в по-лека такава, а именно в „Домашен
арест“, като изрично за подс.Г.И. е постановено изпълнението на мярката да бъде
съпроводено с прилагане на средства за електронно наблюдение.
Срещу определението е постъпил частен протест от СП, в
който са развити подробни доводи за незаконосъобразност и необоснованост на
атакувания съдебен акт, като се отправя искане за неговата отмяна. В своята
обосновка на горното искане държавното обвинение акцентира на наличието на
обосновано предположение за авторството на процесните престъпни деяния,
позовавайки се в тази вр. на конкретни доказателства; акцентира на наличието на
реален риск от извършване на престъпление и навежда довод с подробно изложени в
частния протест аргументи за липса на основателност за изменение на МНО, поради
невъзможността за приключване на наказателното производство в разумен срок,
която невъзможност се дължи на обявеното в страната извънредно положение във
вр. със създалата се епидемиологична обстановка.
Съдът, след като се запозна с изложените в частния протест
доводи и след като прецени събраните по делото доказателства, намира за
установено следното:
Частният протест е процесуално допустим, като подаден
от оправомощен държавен орган, в срока по чл.342 ал.1 НПК и срещу съдебен акт,
подлежащ на въззивен контрол. Разгледан по същество, същият се явява
неоснователен.
На първо място от фактическа страна се отбелязва, че
наказателното производство се намира в своята съдебна фаза – на 09.11.17г. в
СпНС е внесен ОА (втори по ред) срещу няколко подсъдими лица, включително и
подсъдимите Г.И. и Т.С., на които е повдигнато обвинение за престъпления по
чл.321 ал.3 т.2 вр.ал.2 НК и по чл. 116 ал.1 т.6, пр.1, т.10 вр. чл.115
вр.чл.18 НК, а на подс.Г.И. и по чл.339 ал.1 НК, като всяко едно от които
престъпления представлява тежко такова по см. на чл.93 т.7 НК и за всяко едно от
процесните престъпления законодателят е предвидил наказание ЛСВ.
Въззивната инстанция намира за правилен и
законосъобразен акта на първостепенния съд, с който е изменена търпяната от двамата
подсъдими МНО, като изложените в тази насока мотиви са ясни и недвусмислени.
На първо място се отбелязва, че нормата на чл.270 ал.1 НПК задължава съдът да вземе становище касателно наличието или липсата на
обосновано предположение за извършено престъпление.Такова становище не е
изложено в проверяваното определение, но това обстоятелство не лишава
настоящият съд от задължението да изложи доводи в тази насока, базирайки се на
самостоятелен доказателствен анализ, който не следва да е обстоен и
детайлизиран (подход, ползван от защитата в подадените по делото възражения
срещу частния протест на СП).В тази вр. е необходимо да се посочи, че е даден
ход на съдебното следствие по делото, респ. въззивният съд следва да прецени както
събраните по ДП доказателства, така и тези в хода на съдебното следствие. Съобразно
приобщените доказателствени източници, АСНС намира данни за евентуална
съпричастност на подсъдимите Г.И. и Т.С. към вменените им престъпления. За
целите на настоящото производство се приема, че доказателствата по делото се
достатъчни по обем и убедителни по съдържание за формиране на разумно
подозрение по см. на чл.63 ал.1 НПК, по аргумент на установените фактически
данни от показанията на многобройните свидетелите, част от които са Д.Ж, Пл.Д,
К.К, М.К, А.А. и Ж.Д, от писмените доказателства и писмените доказателствени
средства, от които се извежда информация в подкрепа изводите за наличие на
обосновано подозрение за осъществяване съставите на престъпленията по чл.116 НК
и по чл.339 ал.1 НК.
Атакувайки постановеното от СпНС определение и в
контекстта на визираните в чл.63 ал.1 НПК опасности от укриване или от
извършване на престъпление, в подадения частен протест СП се излагат бланкетни твърдения
за наличие на опасност от укриване касателно подс.И., което не е подкрепено с конкретни
доводи, поради това съдът го приема за голословно такова. Независимо от това,
въззивният съд е длъжен да отчете факта на наличие на постоянна адресна
регистрация на двамата подсъдими на територията на страната и тяхната семейна и
социална ангажираност – обстоятелства, които намаляват в значителна степен
риска от укриване. Същевременно, с оглед възможността от прилагане и на
средствата за електронно наблюдение предвидени в закона, този риск ще бъде
изключен и ще бъдат изпълнени целите на мерките за неотклонение по смисъла на
чл.57 НПК.
Досежно опасността от извършване на престъпление държавното
обвинение развива подробни съображения, извличайки реалния характер на тази опасност
от обремененото съдебно минало на подс.И. и от конкретиката при евентуалното
реализиране на процесната престъпна деятелност по чл.116 ал.1 т.6, пр.1, т.10
вр. чл.115 вр.чл.18 НК, какъвто довод е отбелязан и за подс.С.. Обсъждането на
този последен довод обаче изисква детайлен доказателствен анализ, какъвто съдът
не дължи в настоящото производство. Единственият факт, който АСНС изтъква и
отчита по същество на процесния спор е свързан с това, че в случая се касае за
вменено на двамата подсъдими престъпление против личността и то при наличие на
множество квалифициращи елементи, което от своя страна подкрепя извода за
наличие на опасност от извършване на престъпление. Интензитетът обаче на тази
опасност е изключително занижен, с оглед изминалия значителен времеви период на
изтърпяване на МНО „Задържане под стража“, който период за подс.С. датира от
11.06.16г., а за подс.И. от 18.06.16г. Касае се за определен вид мярка за
процесуална принуда, за приложението на която в съдебното производство не е
предвиден максимален срок на изтърпяване, но този срок следва да е разумен
такъв. В случая се установява, че съдебното производство се провежда регулярно
и динамично, но до момента на обявяване на извънредното положение в страната
във вр. с установената епидемиологична обстановка. Към момента на постановяване
на протестирания съдебен акт, срокът на извънредното положение не е бил удължен
до 13.05.20г., но към днешна дата това е факт и доколкото горното обстоятелство
действително води до забавяне на наказателното производство и не се дължи на виновното
поведение на подсъдимите лица, Посочените обстоятелства, следва да бъдат
преценявани в техен интерес и в тази насока изложените от първостепенния съд
съображения се споделят напълно от АСНС. В допълнение се подчертава, че
правилно СпНС е отчел и конкретното обективирано от подс.С. процесуално
поведение – в хода на ДП същият се предава доброволно на правоохранителните
органи и още в този ранен момент дава подробни обяснения, респ. налице са данни
за оказано съдействие от страна на този подсъдим, които му действия са
показател за ниската степен на твърдяната от държавното обвинение опасност от
извършване на престъпление.
При горните съображения, настоящият въззивен съд
приема за правилно и законосъбразно определението на СпНС, с което е изменена търпяната
от двамата подсъдими МНО „Задържане под стража“ в „Домашен арест“. Първостепенният
съд е постановил изпълнението на мярката само за подс.И. да бъде съпроводено с
прилагане на средства за електронно наблюдение, като не са изложени конкретни
доводи в подкрепа на този детайлизиран подход и според въззивният съд, същият е
неправилен. Съобразявайки тежестта на процесните престъпления, вменени на подс.С.
и високата обществена опасност на същите, презумптивно съдържаща се в законово
предвиденото наказание, съдът приема, че досежно този подсъдим също следва да
бъде определено прилагане на електронно наблюдение при изпълнението на МНО
„Домашен арест“ с оглед обезпечаване на целите на мерките за неотклонение
предвидени в чл.57 НПК.
Мотивиран от горното и на осн.чл.345 вр.чл.270 ал.4 НПК, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ИЗМЕНЯ Определение от 30.03.2020г. по НОХД № 3298/2017г.
по описа на СпНС, 2-ри състав в частта относно начина на изпълнение на МНО
„Домашен арест“ за подс.Т.С.С. с ЕГН: **********, като постановява прилагане на
средства за електронно наблюдение при изпълнение на наложената му мярка за
неотклонение.
ПОТВЪРЖДАВА Определението в останалата му част.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване
и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.