№ 2146
гр. Варна, 10.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Евгения Мечева
при участието на секретаря Стоянка М. Георгиева
като разгледа докладваното от Евгения Мечева Гражданско дело №
20243110111735 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от В. Х. А., ЕГН
**********, с адрес: гр. Варна, ****** чрез процесуалния й представител –
адв. Х. Я., срещу Община Варна, БУЛСТАТ ****** със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, ****** иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК да
бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответникът не е
собственик на следния недвижим имот – поземлен имот с идентификатор
****** по КККР на гр. Варна, с административен адрес: гр. Варна, ****** вид
територия: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10
м/, с площ 630 кв. м., предишен идентификатор: няма, номер по предходен
план: ***** при съседи: ******
В исковата си молба ищцата В. Х. А. излага, че на основание
постановление от 23.10.2023 г., издадено въз основа на обстоятелствена
проверка, извършена по нотариално дело № 402А от 2023 г., на основание чл.
79, ал. 1 ЗС по реда на чл. 587, ал. 2 и 3 ГПК, е призната за собственик по
давностно владение на недвижим имот, находящ се в гр. Варна, ******
представляващ дворно място с пространство от 630 кв. м., съставляващо ПИ с
идентификатор ****** по КККР на гр. Варна. Твърди, че този имот е в
съседство на недвижим имот, собственост на нейна добра приятелка. При
посещенията си в имота на приятелката си забелязала, че имотът е пустеещ и
решила да го завладее. Така през 2010 г. го заградила с трайна телена ограда,
почистила го от буйната растителност. С помощта на дъщеря си и на нейния
приятел посадила в имота лозе, за което полага съответни грижи – реже, копае,
пръска го и бере плодовете му. Поддържа, че от 2010 г. до настоящия момент
постоянно владее това място, като владението й е непрекъснато, спокойно,
явно и необезпокоявано от никого вече повече от 10 години. Въпреки титула
за собственост, с който разполага, в началото на м. юни 2024 г. получила
1
уведомително писмо от Началника на СГКК – Варна, с което била уведомена,
че е извършена промяна на КРНИ по заявление от Община Варна, състояща се
във вписване на Общината като съсобственици с дублиращи права в ПИ с
идентификатор ******, съгласно представен, вписан в СВп – Варна АОС №
******2024 г. Счита, че това обосновава правния й интерес от воденето на
настоящия иск с цел отричане на претендираното право на собственост на
Община Варна върху притежавания от нея недвижим имот. Твърди, че
ответникът не е собственик на имота и никога не е упражнявал владение
върху него, както и че не са налице предпоставки за актуването му като частна
общинска собственост. По изложените съображения моли предявеният иск да
бъде уважен. Претендира разноски.
Ответникът Община Варна, редовно уведомен, е депозирал отговор на
исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, чрез процесуалния му
представител – юрк. С. М.. Поддържа становище за допустимост, но
неоснователност на предявения иск. Твърди, че се легитимира като
собственик на процесния имот с Акт за общинска собственост № ******2024
г. Посочва, че съгласно чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ общинска собственост е земеделска
земя, която не принадлежи на граждани, юридически лица или държавата,
като следва да са изпълнени следните предпоставки: земеделските земи да са
подлежали на възстановяване, но да не са заявени в предвидените в закона
срокове /да не са реституирани/, да не са изкупени от ползватели по някой от
предвидените в ЗСПЗЗ способи, да не са държавна собственост. Счита, че в
случая са изпълнени всички изискуеми предпоставки, а именно: към датата на
влизане в сила на ЗСПЗЗ /04.03.1991 г./ имотът не се намира в границите на
урбанизирана територия, за същия няма постъпили реституционни претенции,
съответно не е държавна собственост. Ето защо правото на собственост на
Община Варна върху процесния имот е възникнало по силата на закона след
прекратяване правото на ползване. Поддържа, че е без значение за предмета на
спора фактът, че от 2000 г. земята е загубила земеделския си характер. Излага,
че по кадастралния план от 1960 г. на Галата, гр. Варна, имотът попада в част
от стар имот № ****** овощна градина, записан в разписните листи към
плана на наследници на Н. Х.в и в много малка част от стар имот № ******
нива, записана на Р.Н.С. Твърди, че няма данни за постановени решения за
възстановено право на собственост в Общинска служба по земеделие – гр.
Варна. По кадастралния план от 1988 г. на местност ****** гр. Варна, имотът
попада в част от имот № ****** лозе, овощна градина, записан в разписните
листи към плана на ползвателите И.Г.Я. и В.А.М. Ползвателите са
трансформирали правото си на ползване в право на собственост по реда на
пар. 4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ. За ползвателя В.А.М.правото на ползване е
трансформирано в право на собственост върху новообразуван ПИ № ****** с
площ 786 кв. м., а за наследниците на ползвателя И.Г.Я. – върху новообразуван
ПИ № ***** ограничен с площ 600 кв. м. Планът на новообразуваните имоти е
съобразен с така трансформираното право на ползване в право на собственост
и за останалата част от имот ***** по КП е новообразуван ПИ ***** с площ
630 кв. м., тоест за процесния имот ползвател не е трансформирал правото си
на ползване в право на собственост по реда на пар. 4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ.
Посочва, че доколкото имотът е бил предоставен за ползване, за него е била
налице възможността правото на ползване да бъде трансформирано в право на
собственост при условията на пар. 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ. В тази хипотеза
придобивна давност започва да тече от момента на влизане в сила на ПНИ,
тъй като с него се установяват границите на имотите – индивидуализира се
2
обектът на собственост. Излага, че ПНИ на ****** е одобрен със Заповед №
РД-1-7706(412)/25.11.2003 г. на Областния управител – Варна, от влизането в
сила на която е било възможно да тече придобивна давност за процесния имот.
В регистъра към одобР.я ПНИ за собственик на новообразувания имот №
***** е записан „неидентифициран собственик“. По отношение на
държавните и общински имоти придобивна давност не тече от 25.03.1941 г. до
01.06.1996 г. и от 31.05.2006 г. до 07.03.2022 г. Счита, че към настоящия
момент и към момента на съставянето на констативния нотариален акт в полза
на ищцата не е изтекъл десетгодишният давностен срок, с оглед и твърденията
в исковата молба, че е завладяла имота през 2010 г. Поддържа още, че
владението на ищцата не е противопоставено на Община Варна като
собственик на имота. По изложените съображения моли предявеният иск да
бъде отхвърлен. Претендира разноски.
В проведеното по делото на 14.05.2025 г. открито съдебно заседание
ищцата се представлява от адв. Х. Я., който заявява, че поддържа подадената
искова молба и моли предявеният иск да бъде уважен.
Ответната страна се представлява от процесуалния си представител –
юрк. С. М., която поддържа становище за неоснователност на исковата
претенция и моли същата да бъде отхвърлена.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните
по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е отрицателен установителен иск за собственост с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
Съгласно разпределената доказателствена тежест в процеса, ищцата
следва да установи в условията на пълно и главно доказване твърденията, с
които обосновава правния си интерес от търсената защита, като установи
наличието на свое защитимо материално право.
В тежест на ответника, при условията на пълно и главно доказване, за да
бъде отхвърлен искът, е да установи правоизключващите си възражения, от
които черпи изгодни за себе си правни последици, а именно да установи свое
противопоставимо право на собственост върху процесния имот – че е
придобил имота по силата на закона – чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ.
Ищцата обосновава правния си интерес от търсената защита с
твърдението, че притежава самостоятелни права върху процесния недвижим
имот, доколкото го е придобила по силата на изтекла в нейна полза
придобивна давност. В тази връзка представя нотариален акт № 2/23.10.2023 г.
за собственост на недвижим имот, придобит по давност, с който по реда на чл.
587, ал. 2 и 3 ГПК е призната за собственик на поземлен имот с
идентификатор ****** по КККР на гр. Варна. Ето защо съдът приема, че
ищцовата страна установява наличието на свое защитимо материално право,
поради което и предявеният от него иск е процесуално допустим, по аргумент
и от задължителните разрешения, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение №
**2012 г., постановено по тълк. д. № **2012 г. по описа на ВКС, ОСГТК.
Видно от представения акт № ******2024 г. за частна общинска
собственост, процесният поземлен имот с идентификатор ******, находящ се
в гр. Варна, ******, с площ 630 кв. м., е актуван като собствен на Община
Варна, на основание чл. 2, ал. 1, т. 7 ЗОС.
Съгласно заключението на вещото лице инж. Р. П. по приетата без
3
възражения от страните съдебно-техническа експертиза, което съдът цени
изцяло като обективно и компетентно дадено, действалите за територията, в
която попада процесния недвижим имот планове, са следните: 1. Кадастрален
план на м. ***** от 1960 г., съгласно който имот с идентификатор ******
попада с пълната си площ в имот № ***** от КП/1960 г. Съгласно разписния
лист към плана, имот № ***** е записан овощна градина н-ци на Н. Х.в; 2.
Кадастрален план на м. ***** изготвен 1987 г. и кадастрален план на м. *****
одобрен със Заповед № Р-11/1998 г., съгласно които процесният имот попада с
пълната си площ в имот ***** от КП/1987 г. и КП/1998 г. Съгласно разписния
лист към плана, имот № ***** с площ измерена аналитично 1269 кв. м., е
записан овощна градина на И. Т. Я. и В.А.М. при съседи: от три страни – път и
имот № ***** 3. План на новообразуваните имоти на ******, одобрен със
Заповед № РД-1-7706-387/03.11.2003 г. на Областен управител на Област с
административен център – Варна, съгласно който процесният недвижим имот
с идентификатор ******, целият с площ 630 кв. м., е идентичен на поземлен
имот № ***** с площ 630 кв. м., записан на „неидентифициран собственик“;
4. Кадастрална карта на гр. Варна, одобрена със Заповед № РД-18-
73/23.06.2008 г. на ИД на АГКК, съгласно която поземлен имот с
идентификатор ****** е с площ 631 кв. м. Като собственици на имота са
посочени: Община Варна, съгласно АЧОС № ******2024 г., вписан в Служба
по вписванията – гр. Варна, и В. Х. А., съгласно нотариален акт № *****2023
г., вписан в СВп – гр. Варна, като няма данни за идеалните части на вписаните
собственици; 5. План за улична регулация на ******, одобрен с Решение №
*****2012 г. на Общински съвет – Варна, като процесният имот с
идентификатор ****** не се засяга от уличната регулация.
Съгласно заключението, преди колективизацията процесният имот е бил
земеделска земя, част от овощна градина. Имотът е включен в земеделския
фонд към баланса на АПК /Аграрно промишления комплекс/ - Варна, като
кадастрална единица № *** с площ 45 дка, категория VI-IX, земи по ПМС –
лозя. Не се откриват писмени данни за процесния имот да е издаван Акт за
държавна собственост. Имот с идентификатор ****** попада в околовръстния
полигон на ******, бивша зона по пар. 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. След извършена
проверка в Община Варна, отдел „Земеделие“, се констатира, че по отношение
на новообразуван имот 549.***** планът не е приложен /няма издаден
протокол за въвод във владение/. Видно от писмо № РД-12-02-2324-
1/22.12.2022 г. на ОСЗ – Варна /л. 66 от делото/, няма данни за постановени
решения за възстановяване на стар имот № *****, в който попада и
процесният имот с идентификатор ******. ПНИ на ****** е одобрен със
Заповед от 03.11.2023 г. на Областния управител на област Варна. Няма данни
за проведена процедура по изменение на ПНИ за процесния имот. Процесният
имот не е земя по чл. 19 ЗСПЗЗ.
Според вещото лице, описаният имот в АЧОС № *****2024 г. е напълно
идентичен с процесния имот с идентификатор ******.
При извършения от вещото лице оглед на място е констатирано
следното: Процесният имот с идентификатор ****** е ограден само от три
страни, а именно: на север, изток и юг с ограда от дървени и бетонови колове,
оградна мрежа и оградна бодлива тел. Имотът се ползва за земеделски нужди.
Засаден е частично с единични лозя на конструкция от бетонови колове и
лозарска тел. Налични са и няколко стари неподдържани плодни дървета.
Вещото лице в обясненията си, дадени в проведеното на 05.03.2025 г.
4
открито съдебно заседание, посочва, че отговорите на въпрос № 3 към
експертизата касаят процесния имот № *****. За същия няма данни за
трансформиране право на ползване в право на собственост. За този имот няма
реституционна преписка, тоест, не се възстановява на никой. За него няма
реституционни претенции. Няма предоставено право на ползване.
Във връзка с изготвената към експертизата комбинирана скица № 2 /л.
161 от делото/ вещото лице уточнява, че в периода 1984-1985 г. и към 1987 г.
имот № ***** е обхващал и имот № *** Става дума за един голям имот *****
като това е кадастралната основа 1987 г. Тогава е бил един голям цял имот.
След това този имот е зачеркнат. Тоест. Първоначалният голям имот ***** е
разделен на два имота – ***** и ****** след което имот ***** се разделя на
още два имота /***** и *****/, което ясно се вижда от самата комбинирана
скица № 2. Имот ***** също е разделен на два имота. Експертът обяснява, че
при текущото попълване на плана от 1987 г. са нанесени отделните имоти
***** и ****** като не може да се каже точно в кой момент е станало това.
Според вещото лице, оградата не е новоизградена. На север оградата е
стара от бетонови колове и тел, която е леко съборена, като си личи, че е много
стара. На запад, там където е ***** /на комбинирана скица № 2/, няма ограда.
Имоти ***** и ***** на място изглеждат като един имот, доколкото между тях
няма ограда. Отдолу откъм пътя – южно, имотът е ограден с ограда от
бетонови колове и оградна мрежа, като оградата била сравнително по-нова.
На границата между имот ***** и ***** оградата била поддържана, добра,
като имотът бил изцяло ограден от оградна мрежа и бетонови колове. В имота
имало стари дървета, неподрязани, накривени, единични лозя имало –
наредени на един ред колове, а останалите – без колове, разхвърляни из имота.
От представеното писмо от Община Варна, р-н Аспарухово /л. 130 от
делото/ се установява, че ПИ ***** КР 549 по ПНИ на ******, е
новообразуван от разликата над 600 кв. м. от ПИ № ***** с площ 1230 кв. м.
по КП на ПКП, който с ПНИ е запазил номера си ***** и е с площ 600 кв. м.
За ПИ ***** съгласно базата данни РУМ, е записан на В.А.М. с предоставено
право на ползване по 11 ПМС, с удостовеР.е № 32/17.09.1984 г. /л. 138 от
делото/, при граници: И. Я., шосе, дере. Посочен е оценителен протокол №
46/23.09.1993 г. и извършено плащане на земя от 600 кв. м. с банково бордеро
№ *****1993 г. – 33000 лв. Приложена е преписката към оценителния
протокол и платежния документ /л. 131 – л. 139 от делото/.
В тази връзка е и представеният нотариален акт № *****1994 г. за
собственост върху недвижим имот, придобит по пар. 4а ПЗР на ЗСПЗЗ /л. 153
от делото/, съгласно който В.А.М.е признат за собственик на следния
недвижим имот, находящ се в землището на гр. Варна, ***** а именно: място
/хавра/ с площ 600 кв. м., попадащо в зона за земеделско ползване в
гродоустройствения план на гр. Варна, извън регулация, представляващо имот
пл. № ***** в кв. 58 от проектоплана за Вилна зона на м-ст *****
Със заповед № 369/30.07.2004 г. на кмета на Община Варна /л. 151 от
делото/ е одобрена оценката на част от имот № ***по ПНИ на м. *****
землище Галата за площ от 186 кв. м. в размер на 670 лв., платима от В.А.М.
на основание пар. 4з, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ.
Със заповед № 1608/15.11.2004 г. на зам. – кмета на Община Варна /л.
152 от делото/ е наредено на В.А.М.да придобие правото на собственост при
условията на пар. 4з, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ върху следния недвижим имот,
5
представляващ новообразуван имот в урбанизирана територия – м. ***** с
идентификационен № ****** целият с площ 786 кв. м., който граничи с
процесния имот № *****.
Видно от писмо от ОСЗ – гр. Варна /л. 150 от делото/, след извършените
проверки в архивите на ОСЗ-Варна е установено, че към настоящия момент
няма данни за постановени решения за имот *****, съставляващ 604 кв. м. от
ПИ № ******, находящ се в гр. Варна, район Аспарухово, ******, с площ 630
кв. м., и за имот 1261, съставляващ 26 кв. м. от ПИ ******, на лицата Н. Х.в и
Р.Н.С.
В тази връзка вещото лице инж. П. при изслушването си посочва, че
почти целият имот № ***** попада в стар имот *****, като има и една малка
част, която попада в стария имот 1261.
По делото по искане на ищеца са ангажирани гласни доказателствени
средства посредством разпита на свидетелите В.Т.С. и Р.П.К., които съдът
цени при условията на чл. 172 ГПК, доколкото същите посочват, че са били
свидетели на ищцата по отношение на този имот и пред нотариус с оглед
снабдяването й с констативния нотариален акт за собственост от м. октомври
2023 г.
Съгласно показанията на свидетелката С. същата познава ищцата от
2008-2009 г. Знае, че тя има място на ***** Описва го като празно място, със
стари дървета и лозе на колове. Оградено е, има мрежа с колове – бетонни и
дървени. За да се стигне до имота от главния път Черноморец-Ракитника-
Варна се слиза надолу по една пътечка. Имотът има денивелация и се пада
малко в ниското от главния път. Няма път до имота – само пеша се стига до
него. Няма врата. Мрежата е със синджир и катинар и оттам се влиза. Знае, че
В. се грижи за имота – почиства го от трева, реже си лозето, дръвчетата.
Помагала й е един път да берат грозде. Около 2010 г. ищцата започнала да се
грижи за мястото, след като се развела, тъй като искала да се занимава с нещо.
Обяснява, че самата тя живее на Ракитника, като този имот е на около един-
два км. от нейния, като всеки ден минава покрай него с колата. Така ищцата я
попитала дали е виждала хора в този имот и тя й е казала, че не е. Мястото
било празно, изоставено, но заградено. Не е виждала други хора в имота освен
В. и семейството й. Не познава съседите на имота. В него няма сграда, ток и
вода.
Съгласно показанията на свидетеля К. бивш съпруг на дъщерята на
ищцата /бивш неин зет/, същият познава В. от 2000 г. Знае, че има имот в
местност ***** Имотът се намира от Галата, като се пътува за Ракитника, от
лявата страна. Ограден е от всички страни с бетонни колове. Има и дървени
колове, като свидетелят посочва, че една част от тях е слагал лично. Вътре в
имота има лозе, като една част е садено и той самият е помагал. Има и плодни
дръвчета. В имота няма постройки. Достъпът до него е труден. Минава се
отстрани, тъй като има голям баир, който трябва да заобиколиш и да отидеш
да отвориш оградата, за да влезеш. С кола не може да се стигне до него. От
главния път се стига само пеша, като се върви малко повече. Вътре има тук-
таме лозички, четири или пет дръвчета ябълки. Мястото било изоставено и е
помагал на ищцата да вдигне падналата оградна мрежа. Това станало към края
на 2009 г. – началото на 2010 г. Знае, че ищцата е придобила имота, след като
се развела. Не знае откъде го е намерила. След като В. започнала да се грижи
за имота не е виждал никой друг там, освен нея и децата й. Миналата година й
е помагал да си прибере продукцията. Описва имота по следния начин – от
6
едната страна има колчета и тел, където е било най-вероятно лозето, може би
някой го е гледал на цяло. Една част от насажденията били там. Други ги
засадили те /има предвид ищцата и семейството й/. Не познава съседите на
имота. В него няма ток и вода.
От съвкупния анализ на ангажирания в производството доказателствен
материал съдът намира, че обосновано могат да бъдат направени следните
правни изводи:
Изрично разпоредбата на чл. 5, ал. 3 ЗОС предвижда, че АЧОС
няма правопораждащо действие, поради което в настоящото производство
ответникът следва да установи предпоставките за издаването му, а именно
наличие на посочените като основание за издаване на акта законови
разпоредби.
Правното основание за издаване на процесния АЧОС е чл. 2, ал. 1, т. 7
ЗОС, съгласно който общинска собственост са имотите и вещите, придобити
от общината чрез правна сделка, по давност или по друг начин, определен в
закон.
Конкретно в отговора на исковата молба ответникът посочва, че имотът
е придобит по силата на чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ. Изр. първо от този текст
предвижда, че земеделската земя, която не принадлежи на граждани,
юридически лица или държавата, е общинска собственост.
В тази връзка общината следва да установи, че процесният имот има
земеделски характер, не е реституиран, съответно изкупен от ползватели по
някои от предвидените по §4 на ПЗР на ЗСПЗЗ способи, както и че не е
държавен.
Съдът приема, че по делото се установява наличието именно на тези
предпоставки.
Както посочва вещото лице, няма данни за процесния имот да е издаден
акт за държавна собственост. Преди колективизацията този имот е бил
земеделски, част от овощна градина. Имотът е включен в земеделския фонд
към баланса на АПК – Варна, като кадастрална единица № *** с площ 45 дка,
земи по ПМС – лозя. По отношение на новообразуван имот 549.***** планът
не е приложен /няма издаден протокол за въвод във владение/. Няма данни за
постановени решения за възстановяване на стар имот № *****, в който попада
и процесният с идентификатор ******.
Установено по делото е, че съседните имоти са предоставени за
ползване. С удостовеР.е № 32/17.09.1984 г., в изпълнение на Постановление №
11/1982 г. на МС, е предоставено правото на ползване на В.А.М.върху хавра в
размер на 0.8 дка /касаещо съседния имот с идентификатор 10135.5549.*****
видно от коментираната по-горе в изложението преписка към оценителния
протокол за този имот и нотариалния акт № **1994 г./. Съседният имот *****
очевидно също е бил предоставен за ползване на лицето В.А.М. доколкото с
посочената заповед от 15.11.2024 г. на това лице е наредено правото да
придобие собствеността върху този имот при условията на пар. 4з, ал. 2 ПЗР
на ЗСПЗЗ, с площ 786 кв. м. В тази връзка съдът приема, че може да се
направи обоснован извод, че целият стар имот ***** по КП на м. *****
изготвен през 1987 г., който впоследствие се разделя на два имота /***** и
*****/, а те на още по два, както обяснява вещото лице инж. П. и както е
посочила в изготвената към експертизата комбинирана скица № 2, реално е
предоставен за ползване именно на лицето В.А.М. Това обяснява и
7
записването в разписния лист към плана от 1987 г. на същия заедно с
наследниците на И. Т. Я. като собственик на имот № *****. В този смисъл са
дори и показанията на свидетеля К. че може би имотът в миналото е гледан на
цяло. Впоследствие В.М. е трансформирал правото си на ползване в право на
собственост по реда на пар. 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ само върху имоти ***** с
площ 600 кв. м., и имот ***** /към настоящия момент 2254/, с площ 786 кв.
м., доколкото в същите е изградил постройки. По отношение на имот *****
липсват реституционни претенции и същият не е възстановен на
наследниците на Н. Х.в, посочени като собственици, съгласно разписния лист
към плана от 1960 г.
Доколкото имотът е съставлявал земеделска земя, подлежаща на
възстановяване, която не е била заявена за възстановяване, следва да се
приеме, че процесният имот е станал общинска собственост именно по силата
на императивната разпоредба на чл. 25, ал. 1, изр. първо ЗСПЗЗ, съгласно
който земеделската земя, която не принадлежи на граждани, юридически лица
или държавата, е общинска собственост.
Следва да се отбележи, че за уреденото в чл. 10 и сл. ЗСПЗЗ
производство по възстановяване на собствеността на бившите собственици е
от значение земеделския характер на земите към момента на
обобществяването им - образуването на ТКЗС и други подобни организации.
Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗСПЗЗ, възстановяват се правата на собствениците или
на техните наследници върху земеделските земи, които са притежавали преди
образуването на трудовокооперативни земеделски стопанства или държавни
земеделски стопанства, независимо от това дали са били включени в тях или в
други образувани въз основа на тях селскостопански организации. Такъв
именно е и настоящият случай, доколкото, както вече се посочи, имотът е
включен в земеделския фонд към баланса на АПК – Варна.
Земеделската земя, останала след възстановяване на правата на
собствениците, се управлява от общината и след влизане в сила на плана за
земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и възстановими стари
реални граници, тази земя става общинска собственост - чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ.
А според чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ земеделската земя, която не принадлежи на
граждани, юридически лица или на държавата, е общинска собственост.
Следователно, правото на собственост на общината върху земеделски земи е
уредено като остатъчно (резултативно) - негов обект са земеделските земи,
които са останали невъзстановени и които не са притежание на други правни
субекти. За да възникне правото на собственост на общината в хипотезата на
чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ е достатъчно да се установи, че имотът е земеделска земя,
по смисъла на чл. 2 ЗСПЗЗ, която не е притежание на гражданин, юридическо
лице или на държавата. Настъпилите промени в предназначението на земите,
от приемането на ЗСПЗЗ до настоящия момент нямат отношение към
процедурата по възстановяване на собствеността на бившите собственици и
към правото на собственост на общината, произтичащо от чл. 19, ал. 1 и чл.
25, ал. 1 ЗСПЗЗ. В този смисъл е и постановеното по реда на чл. 290 ГПК
решение № 41/26.05.2022 г. по гр. д. № 3705/2021 г. по описа на ВКС, II г. о.
Във фонда по чл. 19 ЗСПЗЗ влизат само незаявените в срок земи. Целта
на ЗСПЗЗ е да възстанови правото на собственост, което юридически не е
отнемано, но фактически владението върху имотите е отнето, какъвто е
настоящият случай. В този смисъл съдът приема за необосновано правното
заключение на вещото лице, че процесният имот не е земя по чл. 19 ЗСПЗЗ.
8
Напротив. Процесният имот изобщо не е заявен за възстановяване, по
отношение на него липсват каквито и да е реституционни претенции. И
именно затова е станал общински по силата на закона. Защото това именно е и
целта на ЗСПЗЗ и в частност на Закона за общинската собственост – да няма
земя без собственик, за недопускането на т. нар. безстопанствена земя.
Доколкото процесният имот е със статут на частна общинска
собственост, същият би могъл да бъде придобИ. по давност след 01.06.1996 г.
/влизане в сила на Закона за общинската собственост/.
Процесният имот е ясно индивидуализиран с влезлия в сила на
18.02.2004 г. ПНИ, поради което същият може да годен обект на давностно
владение, както и на всякакви други правни сделки.
По силата на чл. 86 ЗС /в редакцията, действала до 01.06.1996 г./
съществува законова забрана за придобИ.е по давност на държавна,
респективно общинска собственост. С приетите изменения в нормите на чл. 6
от ЗС и чл. 86, обнародвани в ДВ бр.33/19.04.1996, в сила от 01.06.1996 г., е
въведено разграничението на държавната и общинска собственост, които
могат да бъдат от публичен и от частен характер. Затова с изменението на чл.
86 ЗС въведената забрана за придобИ.е по давност е ограничена само по
отношение на имотите с публичен характер, тоест от обхвата на забраната са
изключени имотите, които са частна собственост на държавата и на общините.
С последващо изменение - §1 от ЗИД на ЗС /обн. ДВ бр. 46/2006 г., в сила от
01.06.2006 г., е въведен мораториум върху придобивната давност за имотите -
частна държавна и общинска собственост. Последното по време удължаване
на срока на мораториума до 31.12.2022 г. е прието с § 1 ЗИЗС /ДВ бр. 7 от
19.01.2018 г./, като в § 2 е посочено, че изменението влиза в сила на 31.12.2017
г., тоест, на нормата е придадено обратно действие.
С решение № 3 от 24.02.2022 г. по к. д. № 16/2021 г. на
Конституционния съд на Република България разпоредбите на § 1, ал. 1 ЗДЗС
/обн., ДВ, бр. 46 от 2006 г./ и на § 2 от заключителните разпоредби на ЗИЗС
/ДВ, бр. 7 от 2018 г./ са обявени за противоконституционни. По отношение на
придаденото с § 2 обратно действие на продължаването на срока до 31.12.2022
г., Конституционният съд е приел, че по този начин се отнема вещноправния
ефект на давностното владение, осъществявано в периода от 31.12.2017 г. до
19.01.2018 г., и се засягат вече придобити права - право на собственост,
основаващо се на изтекла в периода 31.12.2017 г. - 19.01.2018 г. придобивна
давност. От горното следва, че за периода от 31.05.2006 г. до 30.12.2017 г. и от
20.01.2018 г. до 07.03.2022 г. придобивна давност за имоти частна държавна и
общинска собственост не е текла по силата на установения от законодателя
мораториум. Давността започва да тече с влизане в сила на решението на КС
на 08.03.2022 г.
Ищцата в настоящото производство навежда твърдения, че е придобила
процесния недвижим имот по давност, а именно чрез непрекъснато, явно и
необезпокоявано владение, продължило повече от 10 години – от 2010 г. до
настоящия момент.
Основание за придобИ.е на правото на собственост по чл. 79, ал. 1 от ЗС
е изтичането на 10-годишен срок на необезпокоявано, трайно и явно владение
на имота. Владението е фактическо състояние и е дефинирано от чл. 68 от ЗС
като упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи
като своя лично или чрез другиго. Основните признаци на владението са
обективен /corpus/ и субективен /animus/. Обективният признак е
9
характеристиката на владението като фактическо упражняване на власт
спрямо конкретна вещ, а субективният признак е характеристика на
субективното поведение на владелеца - да се държи вещта като своя. Да се
държи вещта като своя е равнозначно да се държи вещта от владелец със
съзнанието, че той е собственик – титуляр на вещното право. НамеР.ето е
психическо, душевно, субективно състояние и за неговото доказването
законодателят е установил законовата презумпцията на чл. 69 от ЗС, според
която се предполага, че владелецът държи вещта като своя, доколкото не се
докаже, че я държи за другиго. Презумпцията е установена в полза на
владелеца, същата е оборима и оборването е в тежест на заинтересованите
лица, които възразяват, че владелецът не държи вещта за себе си. Като
елемент от придобивната давност владението трябва да е явно и
несъмнително и да се осъществява постоянно – да няма инцидентен характер
и да е от такова естество, че да не позволява на други лица да владеят вещта.
Постоянното владение не изисква непременно фактическата власт да се
осъществява във всеки момент във времето. Може да се осъществява и чрез
периодични посещения в имота, стига същите да сочат на намеР.е имотът да
се счита за свой и да не са прекъсвани от действия на трети лица. Обективният
признак на владението изисква упражняване на непосредствена власт върху
вещта, защото по този начин се отблъсква владението на собственика. Не е
достатъчно владелецът да манифестира пред трети лица собственическото
отношение към вещта, ако за тях собственикът не може да узнае, необходимо
е да си служи с вещта, а ако се касае за недвижим имот – да осъществява
физическо присъствие в него, да го посещава и да извършва явни действия по
стопанисването му. Само при такива фактически действия собственикът ще
може да узнае, че друго лице владее неговия имот и ще има възможност да
предприеме действия по защита на собствеността си.
От съвкупния анализ на показанията на свидетелите С. и К. съдът
приема, че действително остава неясно дали именно през посочената 2010 г.
ищцата е установила фактическа власт, с намеР.е за своене върху този имот. И
това е така, доколкото се посочва, че е започнала да се грижи за него, след като
установила, че този имот е изоставен. В същото време обаче достъпът до него
е изключително труден, в него няма ток и вода, а единични стари
неподдържани дървета и лозя, както обяснява и вещото лице от възприетото
при извършения оглед на този имот. Недоказани останаха твърденията на
ищцата, че това място е съседно на имот на нейна добра приятелка.
Свидетелката С. само посочи, че нейното място в Ракитника е на около 1-2 км.
от този имот. Недоказани са и твърденията, че е оградила имота, че е
изградила лозе /свидетелските показания са еднопосочни, че имотът вече е
бил ограден, съответно, че в него е имало лозя/.
Дори обаче да се приеме, че именно от посочената 2010 г. ищцата е
завладяла този имот и единствено тя се е грижила за него, то при зачитане
ефекта на мораториума за придобИ.е на имоти частна държавна и общинска
собственост, и съобразно дадените разрешения с решение № 3 от 24.02.2022 г.
по к.д. № 16/2021г. на Конституционния съд на Република България, то следва
да се приеме, че предвиденият в разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗС десетгодишен
давностен срок към момента на подаване на исковата молба в съда –
16.09.2024 г., съответно към момента на приключване на устните състезания в
настоящата инстанция – 14.05.2025 г. /при съобразяване и на разпоредбата на
чл. 235, ал. 3 ГПК, съгласно която съдът взема предвид и фактите, настъпили
след предявяване на иска, които са от значение за спорното право, доколкото
10
съдът съобразява обстоятелството, че владението не е прекъснато и към
настоящия момент/ за ищцата не е изтекъл период на владение от над 10
години /изтеклият период на владение е около 3 години, отчитайки
обстоятелството, че същата е била във владение на имота в периода 31.12.2017
г. - 19.01.2018 г. и след 08.03.2022 г. до настоящия момент, в който смисъл са
свидетелските показания/, поради което същата не се легитимира за
собственик именно на това твърдяно от нея оригинерно придобивно
основание.
Тоест, и към настоящия момент процесният имот продължава да бъде
собственост на Община Варна.
По изложените съображения съдът приема, че предявеният отрицателен
установителен иск за собственост е неоснователен, поради което същият
следва да бъде отхвърлен.
Предвид изхода на спора, право на разноски в производството има
ответникът. Същият представя доказателства за извършени такива в размер на
600 лв. – депозит вещо лице. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, което съдът, предвид действителната правна и фактическа
сложност на делото, ангажирания в производството доказателствен материал,
проведените по делото две открити съдебни заседания и проявената
процесуална активност от страна на процесуалния представител на ответната
страна, определя в размер на 300 лв., на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 25,
ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ. Ето защо в полза на
страната следва да бъдат присъдени разноски за сумата от общо 900 лв., на
основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. Х. А., ЕГН **********, с адрес: гр.
Варна, ****** срещу Община Варна, БУЛСТАТ ****** със седалище и адрес
на управление: гр. Варна, ****** иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за
приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът не е
собственик на следния недвижим имот – поземлен имот с идентификатор
****** по КККР на гр. Варна, с административен адрес: гр. Варна, ****** вид
територия: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10
м/, с площ 630 кв. м., предишен идентификатор: няма, номер по предходен
план: ***** при съседи: ******
ОСЪЖДА В. Х. А., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ****** да
заплати на Община Варна, БУЛСТАТ ****** със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, ****** сумата 900 лв. /деветстотин лева/,
представляваща стоР.те в производството съдебно-деловодни разноски, на
основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
11