О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №...
Врачанският окръжен съд гражданско отделение в закрито заседание на 05.05.2020г. в състав:
Председател:МИРОСЛАВ ДОСОВ
Членове:НАДЯ ПЕЛОВСКА
мл.с.ИВАН НИКИФОРСКИ
Като разгледа
докладваното от съдията ПЕЛОВСКА
в.ч.гр. дело N 174 по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.274 и сл. ГПК вр. чл.413, ал.2 ГПК.
Образувано е по
частна жалба на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД-София, чрез процесуален
представител юрисконсулт И.Т., против разпореждане от 27.01.2020г. на Районен
съд-Оряхово, постановено по ч.гр.дело №35/20г., с което е отхвърлено
заявлението на жалбоподателя за издаването на заповед за изпълнение по чл.410
от ГПК против Г.И.Г. от с.Крушовица, обл.Враца за следните суми: сумата от
280,65 лв., представляваща неплатена главница по договор за паричен заем от 28.09.2018г., сумата от
99,50 лв., представляваща такса за експресно разглеждане на документи; сумата
от 31,35 лв.договорна лихва за периода 12.10.2018г.-12.04.2019г.; сумата от
100,10 лв., представляваща неустойка за неизпълнение на задължение; сумата от
145 лв. представляваща разходи и такси за извънсъдебно събиране, както и сумата
от 10,43 лв.законна лихва за периода 13.04.2019г.-13.12.2019г.
В жалбата се
поддържа, че в атакуваната част разпореждането е постановено при съществено
нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Излагат се съображения в смисъл, че
съществуването на пречките по чл.411, ал.2, т.2 и т.3 от ГПК по отношение на
част от претендираните вземания не е основание за отхвърляне на заявлението и
за онези вземания, по отношение на които тези пречки не са налице. Поддържа се,
че клаузите за главница, договорна и законна лихва за забава нямат
неравноправен характер и за тези вземания няма пречка да бъде издадена заповед
по чл.410 от ГПК.
По отношение на
претендираната неустойка се сочи, че тя е за неизпълнение на поето от заемателя
договорно задължение за представяне в срок на обезпечение – поръчител или
банкова гаранция. Изтъква се, че ако длъжникът беше изпълнил поетото договорно
задължение, то кредиторът би събрал вземането си и не би търпял вреди, поради
което е налице фактическият състав на чл.92, ал.1 ЗЗД за валидно възникване на
неустоечно задължение. Сочи се, че неустойката не е нищожна, тъй като не излиза
извън присъщата й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция.
Жалбоподателят счита, че при определянето й не са нарушени добрите нрави, тъй
като следва да бъде отчетена свободата на договаряне, равнопоставеността на
страните, функциите на неустойката, както и възможността неизправният длъжник
сам да ограничи размера на неустойката, за да не се превърне тя в средство на
неоснователно обогатяване. Намира, че дори и съдът да приеме, че неустойката е
прекомерна, това не я прави нищожна, а следва да бъде намален нейния размер.
В жалбата се
посочва, че претендираните разходи и такси за извънсъдебно събиране на
задълженията са следствие на виновното неизпълнение от страна на заемателя и са
такси за допълнителни услуги, поради което начисляването им е допустимо
съгласно чл.10а, ал.1 ЗПК, а разпоредбата на чл.19, ал.3 ЗПК изрично ги
изключва при изчисляването на годишния процент на разходите по кредита.
Навеждат се
доводи, че и таксата за експресно разглеждане на документи е уговорена съгласно
принципа на свобода на договарянето, както и че начисляването й също е допустимо
съгласно чл.10а, ал.1 ЗПК.
Жалбоподателят
моли за отмяна на разпореждането на първоинстанционния съд и за издаване на
заповед за изпълнение за всички претендирани суми със заявлението по чл.410 ГПК.
Частната жалба
е процесуално допустима като подадена от лице с правен интерес, в рамките на
законоустановения едноседмичен срок и срещу обжалваем съдебен акт.
За да се
произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен състав взе предвид
следното:
Производството
пред Районен съд-Оряхово е образувано по заявление на „Агенция за контрол на
просрочени задължения” ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК
против длъжника Г.И.Г. от с.Крушовица, обл.Враца за следните суми: сумата от 280,65 лв., представляваща неплатена главница по договор за паричен заем от 28.09.2018г., сумата от
99,50 лв., представляваща такса за експресно разглеждане на документи; сумата
от 31,35 лв.договорна лихва за периода 12.10.2018г.-12.04.2019г.; сумата от
100,10 лв., представляваща неустойка за неизпълнение на задължение; сумата от
145 лв. представляваща разходи и такси за извънсъдебно събиране, както и сумата
от 10,43 лв.законна лихва за периода 13.04.2019г.-13.12.2019г. Претендира се и
присъждане на законната лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане
на вземането, както и разноски за заповедното производство. Посочено е, че така
претендираните суми произтичат от неизпълнени задължения по Договор за паричен
заем № 5472281/28.09.2018г.
Като
обстоятелства, от които произтича вземането, в т.12 от заявлението се сочи, че
на 28.09.2018 г. Г.И.Г., като заемател, е сключила договор за паричен заем
№5472281 с „Вива кредит” ООД. На 01.08.2019 г. е подписано Приложение № 1 към
Рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 01.12.2016 г.,
по силата на който „Вива кредит” ООД е прехвърлил вземанията си по договора на
„Агенция за контрол на просрочени
задължения” ЕООД, за което длъжникът е уведомен по реда на чл.99 ЗЗД на
02.08.2019 г. Твърди се, че заемодателят е изпълнил задължението си по договора
като е предоставил на заемателя сума от 300 лева, а заемателят е поел
задължение за връщане на заетата сума на 14 двуседмични погасителни вноски,
ведно с дължимата договорна лихва от 36 лв. Сочи се, че при подаване на
документите за отпускане на заема Глория Герасимова е поискала допълнителна
услуга за експресно разглеждане на заявката, като се е съгласила да заплати за
това такса във фиксиран размер от 107,80 лв. Съгласно клаузите на договора,
заемателката е поела задължение в 3-дневен срок от сключването на договора да
представи на заемодателя обезпечение чрез поръчителство или банкова гаранция,
което задължение не е изпълнила и съгласно договора й е начислена неустойка в
размер на 107,80 лв. за периода от 02.10.2018г. - третия ден след усвояване на
заемната сума до 12.04.2019 г. – падежа на договора. Сочи се, че съгласно
договора и тарифа на „Вива кредит” ООД при забава на плащането на погасителна
вноска заемателят дължи разходи и такси за извънсъдебно събиране на
просрочените задължения, представляващи направени разходи за изпращане на
смс-и, провеждане на телефонни разговори, изпращане на писма, покани и
електронни съобщения, като общият размер на начислените разходи и такси за
извънсъдебно събиране е 145 лв. Твърди се, че до последната падежна дата
длъжникът е извършил плащания в общ размер само на 40 лв., поради което дължи и
обезщетение за забава върху непогасената главница, в размер на 10,43 лв., както
и законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до
окончателното изплащане на дължимите суми.
Към заявлението
са приложени описаните в него договор за паричен заем № 5472281/28.09.2018 г. и тарифа на „Вива
кредит” ООД.
С обжалваното разпореждане
от 27.01.2020г. районният съд е отхвърлил изцяло заявлението, позовавайки се на
наличието на неравноправни клаузи в договора за паричен заем.
При така
възприетата фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните
правни изводи:
В
производството по издаване на заповед по чл.410 ГПК съдът следи за наличието на
следните предпоставки: дали вземането е за парични суми или заместими вещи,
респ. за предаването на движими вещи, и искът да е подсъден на районния съд; за
съответствие на заявлението с чл.127, ал.1 и 3 и чл.128, т.1 и 2 ГПК; за прилагане на договорите, сключени с
потребители, техните приложения и общи условия; за отрицателните предпоставки
по чл.411, ал.2, т.2-т.5 ГПК.
В конкретния
случай заявлението е за издаване на заповед за изпълнение на парични задължения
и искът е подсъден на районен съд съгласно чл.103 вр. чл.104, т.4 ГПК. В
заявлението се съдържа достатъчна индивидуализация на вземанията и описание на
обстоятелствата относно съществените елементи на твърдяното право. При
извършена служебни справка от заповедния съд е констатирано, че длъжникът има
регистриран постоянен адрес на територията на Република България.
Оплакванията в
частната жалба са свързани с извършената от заповедния съд проверка на отрицателните
предпоставки по чл.411, ал.2, т. 2 и т.3 ГПК.
Първата от
посочените разпоредби предвижда, че пречка за издаване на заповед за изпълнение
е налице, когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави.
Граматическото тълкуване на тази правна норма налага извод, че извършваната от
заповедния съд проверка обхваща законосъобразността и моралността единствено на
искането за издаване на заповед за изпълнение, но не и на договора или клаузи
от същия, на които се основава това искане. Иначе казано, пречка за издаване на
заповед за изпълнение по смисъла на чл.411, ал.2, т.2 ГПК е налице в
хипотезите, при които незаконността следва по очевиден и неподлежащ на съмнение
начин от самото искане, а законосъобразното осъществяване на фактите, на които
искането по чл.410 ГПК се основава, е извън обхвата на проверката. В подкрепа
на този извод е и функционалното тълкуване във връзка с новата разпоредба на
чл.411, ал.2, т.3 ГПК /обн. ДВ бр.100 от 2019 г./, въвеждаща задължение за заповедния съд да
извършва проверка дали искането се основава на неравноправна клауза в договор,
сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това.
При изложеното,
настоящият съдебен състав приема, че при действащата към момента законодателна
уредба обхватът на извършваната от заповедния съд проверка при издаване на заповед по реда на чл.410 ГПК може да обхване
валидността на основанието за издаване на заповед за изпълнение само в
случаите, когато искането се основава на потребителски договор и се констатира
наличие на неравноправна клауза в същия или обоснована вероятност за това.
Преценката следва да се извърши при прилагане нормата на чл.143 ЗЗП, според
която неравноправна е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата
и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. В ал.2 на посочената
разпоредба са изброени хипотези, при наличието на които е налице неравноправна
клауза, като това изброяване не е изчерпателно. Преценката относно
съответствието на клаузите на договора с други закони и с добрите нрави е вън
от предмета на извършваната от заповедния съд проверка.
В конкретния
случай искането за издаване заповед за изпълнение се основава на сключен между
страните договор за заем, по който на длъжника се предоставя финансова услуга
по смисъла на § 13, т.12 от ДР на ЗЗП и той има качеството на потребител по
смисъла на и § 13, т.1 от ДР на ЗЗП и чл.9, ал.3 ЗПК. При това положение
заповедният съд следва служебно да прецени дали искането се основава на
неравноправна клауза от договора.
Предвид пълното
отхвърляне на заявлението, предметът на проверката пред въззивната инстанция
обхваща всички клаузи от договора, касаещи главницата, уговорената
възнаградителна лихва, таксата за експресно разглеждане на документите,
договорената неустойка за неизпълнение на задължението за обезпечаване, разходите
и таксите за извънсъдебно събиране на задължения, както и законната лихва за
забава.
Настоящият
съдебен състав не констатира неравноправност по смисъла на чл.143 ЗЗП на
клаузите от договора, на които се основават вземанията на кредитора за главница,
за заплащане на възнаградителна лихва и
за заплащане на лихва за забава. По своята същност възнаградителната лихва
представлява цената, която заемополучателят плаща на заемодателя за
предоставените му парични средства. Възможността за договарянето на такава
лихва е предвидено в закона – чл.240, ал.1 ЗЗД, а при потребителските кредити
тази уговорка е задължителен елемент от съдържанието на договора – арг. чл.4, ал.1,
т.5 ЗПК. Ето защо наличието на клауза в договора, предвиждаща заплащането на
възнаградителна лихва, не е в противоречие с изискванията за добросъвестност.
Не е налице
неравноправност на клаузите и по отношение на главницата. В случая главницата
представлява заетата сума, задължението за връщане на която има характер на
основно и произтича от общата норма на чл.240, ал.1 от ЗЗД. Макар в мотивите на обжалвания съдебен акт
районният съд да не е приел, че сами по себе си вземанията за главница и
договорна /възнаградителна/ лихва се основават на неравноправни клаузи, той неправилно
е приел, че тъй като не е ясно кои от вземанията са частично погасени с
внесената от длъжника сума от 40 лв., то заявлението следва да се отхвърли и за
претендираните главница и договорна лихва. По своята същност тези доводи касаят
ликвидността /конкретно размера/ на посочените вземания за главница и договорна
лихва, която не подлежи на проверка в заповедното производство, но нямат
отношение към проверката по чл. 411, ал.2, т.2 и т.3 от
ГПК.
Не се
констатира наличието на пречките по чл.411, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК по отношение
и на претенцията за законна лихва за забава. Правото на такава лихва произтича
от разпоредбата на чл.86 от ЗЗД, при което дори без значение е дали договорът съдържа клауза за такава лихва. В
случая законната лихва се претендира от датата на крайния падеж по договора
/изтичането на 28 седмици от сключването/-13.04.2019г., приблизително до датата на подаване на заявлението по
чл.410 от ГПК, като в този смисъл противоречие с изискванията на чл.86 от ЗЗД
не се констатира.
Настоящият
съдебен състав намира, че е налице евентуална неравноправност на клаузите от
договора, касаещи останалите спорни пред въззивната инстанция вземания-такса за
експресно разглеждане на документи, неустойка за неизпълнение на задължение и
разходи и такси за извънсъдебно събиране, поради следните съображения:
По отношение на
таксата за експресно разглеждане на документи: В чл.1, ал.3 и ал.4 от договора
е предвидено, че за извършената от кредитора допълнителна услуга по експресно
разглеждане на заявката за паричен заем, заемателят дължи такса за експресно
разглеждане на документите за отпускане на заема в размер на 107,80 лв., която
да се заплати разсрочено като се раздели на равни части и се включи в размера
на всяка от погасителните вноски. Като взема предвид, че отпуснатата в заем парична сума е 300 лева, а
таксата за разглеждане на документите се равнява на 1/3 от този размер,
настоящият съдебен състав намира, че така постигнатата договорка поражда
съмнение за неравноправност, тъй като е във вреда на потребителя, не отговаря на изискването за добросъвестност
и води до значително неравновесие между
задължението на търговеца и правото на потребителя. Вероятността за неравноправност на тази
клауза е достатъчна, за да бъде отказано издаването на заповед за изпълнение на
произтичащото от същата вземане, а доводите на жалбоподателя, че таксата е
допустима съгласно чл.10а, ал.1 ЗПК могат да бъдат наведени и обсъдени в
производството по предявен осъдителен иск за тази сума.
По отношение на
договорката за заплащане на неустойка: В чл.4, ал.1 от договора заемателят е
поел задължение в 3-дневен срок от усвояване на заемната сума да предостави
обезпечение на задълженията си чрез осигуряване на поръчител, който да отговаря
на конкретно посочени в договора изисквания, или да внесе банкова гаранция. В
чл.4, ал.2 е предвидено, че при неизпълнение на задължението за предоставяне на
обезпечение заемателят дължи неустойка в размер на 107,80 лв., която да се
разсрочи и да се заплаща на равни части към всяка от погасителните вноски. Настоящият съдебен състав намира, че тези
уговорки пораждат съмнение за неравноправност по смисъла на чл.143, ал.2, т.5
ЗЗП, тъй като задължават потребителя при неизпълнение на негови задължения да
заплати необосновано висока неустойка – размерът на същата се равнява на 1/3 от
заетата сума. Наведените в жалбата
доводи относно правната същност на неустойката, нейните функции и наличието на
всеки елементи от фактическия състав за възникване на неустоечно задължение
следва да бъдат обсъждани в исково производство при евентуално предявяване на
осъдителен иск за тази сума.
По отношение на
претендираните такси и разходи за извънсъдебно събиране на задължения: В
заявлението се сочи единствено, че претендираната сума от 145 лв. е определена
съгласно Тарифа за „Вива кредит” ООД. В договора липсва конкретна уговорка
относно дължимостта на такива такси и разходи, а се сочи най-общо, че при
неизпълнение на задължението за заплащане на дължимите погасителни вноски
заемодателят има право да предприеме всички позволени от закона действия, за да
събере своето вземане, което може да доведе до значително повишаване на размера
на дължимите суми от страна на заемателя – чл.8, ал.1 от договора. В тази
клауза липсва дори и препращане към Тарифа като средство за определяне на
дължимите суми за извънсъдебно събиране при неизпълнение на задълженията по
договора. Настоящият съдебен състав намира, че посочените договорки пораждат
съмнение за неравноправност, тъй като не отговарят на изискванията за
добросъвестност. От една страна, липсата на яснота относно размера на дължимите
суми не позволява на потребителя да прецени икономическите последствия от
сключването на договора – чл.143, ал.2, т.19 ЗЗП. От друга страна,
едностранното приемане на Тарифа от страна на кредитора дава възможност същият
да вмени на потребителя да заплаща необосновано високи обезщетения при
неизпълнение на неговите задължения - чл.143, ал.2, т.5 ЗЗП. Липсват данни дали
тази Тарифа да е била приложена към
договора. Декларирането на заемателя, че е запознат със същата, която се
намира на видно място в търговския обект и на интернет страницата, на този етап
не е достатъчно, за да бъде направен извод, че на потребителя не е наложено
приемането на клаузи, с които е имал възможност да се запознае преди
сключването на договора - чл.143, ал.2, т.10 ЗЗП.
В обобщение на
изложеното, настоящият съдебен състав намира, че за посочените по-горе
договорки относно таксата за експресно разглеждане на документи, неустойка за
неизпълнение на задължение за обезпечаване и такси и разходи за извънсъдебно
събиране на задължения може да бъде направен обоснован извод за евентуално
наличие на неравноправни клаузи относно тези вземания, което е достатъчно, за
да бъде отказано издаване на заповед за изпълнението им. Доколкото нищожността
на неравноправните клаузи в потребителските договори е особен вид
недействителност и е поставена в зависимост от наличието на индивидуална
договореност – чл.146 ЗЗП, то в рамките на исково производство, след изслушване
становище на ответницата и събиране на доказателства, следва да бъде направен
окончателен извод относно валидността на посочените клаузи от потребителския
договор. При предявяването на
осъдителните искове за тези суми могат да наведени изложените в жалбата доводи
във връзка с начина на сключване на договора, неговия предмет, еквивалентността
на престациите и пр. Също в рамките на исковото производство следва да бъде
извършена преценка дали тези клаузи са нищожни и на друго основание, а именно -
поради противоречие с императивни разпоредби на ЗПК, регулиращ правоотношенията
във връзка с предоставянето на потребителски кредити.
При тези
съображения, настоящият съдебен състав намира, че на основание чл.411, ал.2,
т.3 ГПК следва да бъде отказано издаването на заповед за изпълнение по реда на
чл.410 ГПК за следните суми: 99,50 лв. –
такса за експресно разглеждане на документи;
100,10 лв. – неустойка за неизпълнение на задължение и 145,00 лв. –
разходи и такси за извънсъдебно събиране. Като е отхвърлил заявлението за
издаване на заповед за изпълнение за тези суми, районният съд е постановил
правилен като краен резултат съдебен акт, който следва да бъде потвърден в тази
част.
По отношение
на сумата от 280,65 лв.главница, сумата
от 31,35 лв.договорна лихва за периода 12.10.2018г.-12.04.2019г. и на сумата от
10,43 лв.законна лихва за забава за периода 13.04.2019г.-13.12.2019г.,
обжалваното разпореждане следва да бъде отменено и да бъде постановено
издаването на заповед за това парично вземане.
С оглед изхода
на спора в полза на заявителя следва да бъде присъдена държавна такса за заповедното
производство, изчислена съобразно уважената част от заявлението пред настоящата
инстанция, както следва: за първата инстанция – държавна такса в размер на
12,08 лв.; за въззивната инстанция- държавна такса в размер на 7,25 лв. С оглед
изхода на спора в полза на заявителя следва да бъдат присъдени и разноски за
юрисконсултско възнаграждение, каквото е поискано в размер на 200 лв. само за
производството пред първата инстанция. Съдът счита така поискания размер на
юрисконсултското възнаграждение за прекомерен, поради което и на основание
чл.78, ал.8, изр.1-во от ГПК определя размер на възнаграждението за пълния обем
на претенциите на заявителя, в размер на 100 лв. С оглед уважената част от
заявлението, разноските за юрисконсултско възнаграждение, които длъжникът
следва да бъде осъден да заплати на заявителя възлизат на 48,34 лв.
Водим от
горното, Врачанският окръжен съд
О
П Р Е
Д Е Л И:
ОТМЕНЯ разпореждане
на Районен съд-Оряхово от 27.01.2020г., постановено по ч.гр.дело №35/2020г., В
ЧАСТТА, с която е отхвърлено заявлението на „Агенция за контрол на просрочени
задължения”-гр.София за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК против Г.И.Г.
от с.Крушовица, обл.Враца за сумата 280,65 лв.главница по договор за паричен
заем №5472281/28.09.2018г., сумата от 31,35 лв.договорна лихва за периода
12.10.2018г.-12.04.2019г., за сумата от 10,43 лв.законна лихва за забава за
периода 13.04.2019г.-13.12.2019г., както и за законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението до окончателното й изплащане, и
вместо него в тази част ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ
ИЗДАДЕ в полза на „Агенция за контрол на
просрочени задължения” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, п.к.1527, ул.”Панайот Волов” № 29, ет.3, Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК против Г.И.Г.,
ЕГН **********, с постоянен адрес:*** 51, за сумата от 280,65 лв.,
представляваща главница по договор за паричен заем №5472281/28.09.2018г., ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от 23.01.2020г. до окончателното й
изплащане; за сумата от 31,35 лв., представляваща договорна лихва за периода
12.10.2018г.-12.04.2019г.; за сумата от 10,43 лв., представляваща законна лихва
за забава за периода 13.04.2019г.-13.12.2019г; за сумата от 12,08 лв.,
представляваща държавна такса за заповедното производство пред първата
инстанция; за сумата от 48,34 лв., представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение за заповедното производство пред първата инстанция, както и за
сумата от 7,25 лв., представляваща държавна такса за производството пред
въззивната инстанция.
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане
на Районен съд-Оряхово от 27.01.2020г., постановено по ч.гр.дело №35/2020г. в
останалата обжалвана част, в която е отхвърлено заявлението на „Агенция за контрол на просрочени задължения”
ЕООД-гр.София за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК против Г.И.Г. от с.Крушовица, обл.Враца за следните парични
вземания: сумата от 99,50 лв. – такса за експресно разглеждане на
документи; сумата от 100,10 лв. –
неустойка за неизпълнение на задължение и сумата 145,00 лв. – разходи и такси
за извънсъдебно събиране.
Определението
не подлежи на касационно обжалване и е окончателно.
Председател:........... Членове:1..........
2..........