РЕШЕНИЕ
№ 41
гр. Перник , 02.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на пети май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:КАЛИН К. БАТАЛСКИ
Членове:АНТОНИЯ А. АТАНАСОВА-
АЛЕКСОВА
МАРИЕТА С. ДИНЕВА-
ПАЛАЗОВА
в присъствието на прокурора Анита Благоева Джамалова (ОП-Перник)
като разгледа докладваното от КАЛИН К. БАТАЛСКИ Въззивно
административно наказателно дело № 20211700600131 по описа за 2021
година
за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение №260023/22.03.2021 г., постановено по НАХД №53/2021 г., по описа на
Районен съд – Радомир обвиняемата Р. И. Г., родена на ***г., в ***, с постоянен адрес: ***,
българка, българска гражданка, с *** образование, омъжена, неосъждана, работеща в ***
като „***“, с ЕГН:********** е призната ЗА ВИНОВНА в това, че на *** г., около 14.00
часа, в ***, по улица *** пред дом №*, с посока на движение от площада на *** към ***,
управлявала моторно превозно средство – мотопед, марка и модел „МВК Industrie, Booster
Spirit“, с рама № ***, което не е регистрирано по надлежния ред, съгласно разпоредбата на
чл.140, ал.1, изречение първо от Закона за движението по пътищата, съгласно която: „По
пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и
ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места“ и разпоредби на Наредба № І-45 от 24 март 2000 г. за
регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане,
прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и
ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни
1
превозни средства, както следва: чл.2 – „Моторните превозни средства и ремаркетата,
предназначени за движение по пътищата, отворени за обществено ползване, се представят за
регистриране от звената „Пътна полиция при Столична дирекция на вътрешните работи
/СДВР/ или областните дирекции на МВР /ОДМВР/ по постоянния адрес на собственика – за
физическите лица, или по адреса на регистрация – за стопанските субекти“, чл.3, ал.1 –
„Моторните превозни средства и ремаркетата се регистрират в срок до един месец от
придобиване на собствеността или оформянето на вноса /постоянен или временен/ от
съответния митнически орган“, чл.3, ал.4 – „Всяка промяна в данните за регистрирано
превозно средство и собственика се заявява за регистрация пред съответните звена на
„Пътна полиция“ в срок до един месец от настъпването й“ и чл.4, ал.1 – „Собственикът е
длъжен да представи превозното средство и необходимите документи в определения срок за
извършване на регистрация, промяна в регистрацията или прекратяване на регистрацията“ -
престъпление по чл. 345, ал. 2, вр. с ал. 1, от НК, като на основание чл. 78а НК съдът я е
освободил от наказателна отговорност и й е наложил административно наказание „глоба“ в
размер на 1000 лева.
Посоченото решение е било обжалвано от Р. И. Г., чрез защитника й адвокат С.Р. от
САК, с оплаквания за неправилност на постановеното решение. Твърди се, че от субективна
страна деянието не било осъществено при пряк умисъл, в хода на досъдебното производство
било допуснато съществено процесуално нарушение, като е опорочен извършеният оглед на
местопроизшествие, налице била явна несправедливост на наказанието поради размера на
наложената глоба, както и съдът не е съобразил смекчаващите отговорността обстоятелства
– многобройни и изключителни. Прави се искане въззивната инстанция да отмени
първоинстанционното решение или алтернативно да намали наложеното наказание.
Възражения срещу жалбата от Районна прокуратура – Р. не са постъпили по делото.
Представителят на ОП-Перник е изразил становище, че постановеното решение е
правилно, законосъобразно и обосновано и предлага същото да бъде потвърдено.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция подсъдимата Р. И. Г. не се е явила,
вместо нея адвокат Р. е изразил становище, че поддържа въззивната жалба, като е доразвил
изложените в нея аргументи.
Пернишкият окръжен съд, като взе предвид направените оплаквания във въззивната
жалба и заявеното от представителя на ОП-Перник, като провери изцяло атакувания съдебен
акт в пределите на правомощията си по чл. 314 от НПК, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена по предвидения в
НПК ред и в указания срок.
При преценката на събраните по делото доказателства, въззивният съд намери, че
атакуваното решение следва да бъде потвърдено по следните съображения:
2
Като е анализирал събраните по делото гласни и писмени доказателства, Районен съд
Радомир е направил прецизен анализ на развилата се на инкриминираната дата фактическа
обстановка, а тя се свежда до следното: Свидетелите Б. К. и С. К., двамата служители на
Районно управление – ., били назначени на работа като дежурен автопатрул за времето от
08:30 ч. до 20:30 ч. на ***г. Около 14:00 ч. в ***, на улица *** пред дом № * спрели за
проверка мотоциклетист, който се движел в посока от площада на *** към ***. При
проверката било установено, че превозното средство било вид мотопед, марка и модел
„МВК Industrie, Booster Spirit“, с рама № ***. Свидетелите извършили проверка на
документите на водача и установили, че това е обвиняемата – Р. И. Г., с ЕГН:********** и
постоянен адрес: ***. При проверката констатирали, че управляваният от нея мотопед е без
регистрационни номера. Свидетелите докладвали на ОДЧ при РУ – Р., откъдето било
разпоредено превозното средство да бъде транспортирано до сградата на РУ – Р. за
изясняване на случая. След като същото било транспортирано, на място било установено, че
превозното средство не е регистрирано по надлежния ред. Свидетелят Д. З., служител на РУ
– Р., установил, че мотопедът имал табло с километраж, указващ максимална скорост на
придвижване до 80 км/ч, както и индикатор за отчитане на гориво, индикатори за мигачи и
масло, фар, стоп, странично огледало за обратно виждане, но въпреки това не бил
регистриран по надлежния ред и съставил акт за установяване на административно
нарушение №***, с бланков №***г. Въз основа на данните за извършеното престъпление
било образувано и досъдебно производство по пр.пр. №3294/2020г. по описа на РП – П. /ТО
– Р./. След като мотопедът бил транспортиран до сградата на РУ – Р., бил извършен и оглед
на местопроизшествие, като предмет на огледа е мотопед марка „МВК Booster Spirit", сив на
цвят, с щампован под седалката номер на рамата на превозното средство, а именно: ***, като
е установено от разследващите органи, че мотопедът е без монтирани на необходимите за
това места предна и задна регистрационни табели.
На *** година Р. И. Г. е привлечена в качеството на обвиняем за извършено
престъпление по чл.345, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, като при извършения разпит на обвиняемата,
същата е заявила, че не се признава за виновна, не е предполагала, че извършеното от нея
представлява престъпление, притежава необходимата категория за управление на мотопед,
няма други нарушения на Закона за движението по пътищата. Обвиняемата е чакала
документите на мотопеда за регистрация, но не ги е получила, като и към момента на
разпита не е разполагала с тях. Веднага след извършената й проверка и установяването на
извършеното от нея деяние, е преустановила управлението на мотопеда.
Гореизложената фактическа обстановка РС-Радомир е установил по безспорен и
категоричен начин въз основа на събраните гласни и писмени доказателствени средства, а
именно: обясненията на Р. И. Г., свидетелските показания на Б. К., С. К. и Д. З., акт за
установяване на административно нарушение №*** с бланков №***г., протокол за оглед на
местопроизшествие и фотоалбум.
Законосъобразно съдът е кредитирал свидетелските показания на свидетелите Б. К.,
3
С. К. и Д. З. като логични, взаимно непротиворечиви и последователни.
При така установената фактическа обстановка, законосъобразно съдът е намерил, че с
деянието си обвиняемата Р. И. Г. е осъществила от обективна и субективна страна състава
на престъпление по чл. 345, ал.2, вр. ал. 1 НК, а именно: управлявала е моторно превозно
средство – мотопед, марка и модел „МВК Industrie, Booster Spirit“, с рама № ***, което не е
регистрирано по надлежния ред.
Първоинстанционният съд е развил убедителни съображения за обективната и
субективната страна на извършеното деяние.
С оглед на установеното от фактическа и правна страна, законосъобразно съдът е
намерил, че в случая са налице предпоставките на чл. 78а, ал. 1 от НК, а именно: за това
умишлено престъпление законодателят е предвидил наказание „Лишаване от свобода'' до
една година или „глоба" от петстотин до хиляда лева, обвиняемата не е осъждана за
престъпление от общ характер и не е освобождавана от наказателна отговорност по реда на
раздел IV на Глава 8 от НК, както и не е налице някоя от предпоставките по чл.78а, ал.7 НК,
поради което и съдът, като е признал обвиняемата за виновна за извършено престъпление по
чл.345, ал.2, вр. ал. 1 от НК, законосъобразно я е освободил от наказателна отговорност и й е
наложил административно наказание „глоба" в размер на 1000 лева.
В тази връзка, неоснователно се явява направеното във въззивната жалба възражение
за явна несправедливост на наложеното наказание поради определянето му в максималния
размер за това нарушение по реда на ЗДвП. При налагане на административното наказание
„глоба", първоинстанционният съд е обвързан от разпоредбата на чл.78а НК, а не от
разпоредби на други нормативни актове, поради което и е наложил наказанието в
минималния предвиден размер от 1000 лв. Правилно съдът е намерил, че същото наказание
най-точно би отговорило на целите, предвидени в чл.36, ал. 1 от НК да поправи и
превъзпита обвиняемата към спазване на законите и добрите нрави. При определяне размера
на наказанието обосновано съдът е съобразил, че са налице смекчаващи отговорността
обстоятелства, а именно: от престъплението не са настъпили вредни последици и чистото
съдебно минало на обвиняемата.
По отношение становището на защитата на обвиняемата, че в настоящия случай
следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК, законосъобразно съдът е
намерил същото за неоснователно и правно неаргументирано. Управлението на МПС, което
не е регистрирано по надлежния ред, не би могло да бъде квалифицирано като деяние, което
поради своята малозначителност не е общественоопасно или неговата обществена опасност
е явно незначителна, за да бъде приложена разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК. Без правно
значение в това отношение са чистото съдебно минало на обвиняемата и оказаното от нея
съдействие на разследващите органи, тъй като наличието на обстоятелства, разкриващи
ниска обществена опасност на дееца, не може да аргументира наличието на
малозначителност в конкретния случай и приложението на чл.9, ал.2 от НК. Според
4
посочената разпоредба не е престъпно деянието, което макар формално да осъществява
признаците на предвидено в закона престъпление, поради своята малозначителност не е
обществено опасно или неговата обществена опасност е явно незначителна. Това означава,
че за да бъде едно деяние малозначително, то въобще не трябва да оказа отрицателно
въздействие върху обществените отношения, чиято защита се дава чрез конкретния
престъпен състав или засягането на съответните обществени отношения трябва да е в такава
ниска степен, която е недостатьчна, за да може извършеното да се третира като
престъпление, т.е. преценката за наличие на чл.9, ал.2 от НК е свързана по правило само с
обществената опасност на деянието, а не и с тази на дееца. Престъплението по чл.345, ал.2,
вр. ал.1 от НК е формално, „на просто извършване", като за него в закона не е очертан
съставомерен престъпен резултат, поради което липсата на обществена опасност не може да
се извежда от обстоятелствата, които защитата на обвиняемата посочва. За съставомерността
на конкретното престъпление е нужно само деецът да осъществи изпълнителното му деяние,
тъй като законодателят е предвидил, че това е достатъчно, за да има засягане на
защитаваните от закона обществени отношения. Мотивите за извършване на престъплението
и за ниската степен на обществена опасност на обвиняемата имат значение единствено за
определяне на вида и размера на наказанието.
За пълнота следва да се посочи, че по отношение възражението на защитата на
обвиняемата за допуснато съществено процесуално нарушение в хода на досъдебното
производство, същото, на основание чл. 248, ал. 3 НПК, е преклудирано. Освен това,
настоящият състав намира, че в случая не става дума за съществено процесуално нарушение,
довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемата.
При извършената проверка на обжалваното решение, настоящата въззивна съдебна
инстанция не намери основания за изменяне или за отмяна на постановения съдебен акт.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.338, във вр. с чл.334, т. 6 от НПК,
Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
Потвърждава изцяло решение №260023/22.03.2021 г., постановено по НАХД
№53/2021 г., по описа на Районен съд – Радомир.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5
6