РЕШЕНИЕ
№ 1304 13.10.2020 година, град Бургас
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - БУРГАС, XIX АДМИНИСТРАТИВЕН СЪСТАВ, на двадесет и
четвърти септември, две хиляди и двадесета година, в публично заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧАВДАР
ДИМИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. ХРИСТО ХРИСТОВ
2. МАРИНА НИКОЛОВА
секретар: В. С.
прокурор: Христо Колев
сложи за разглеждане докладваното от съдия Чавдар
Димитров КАНД номер 1637 по описа за 2020
година.
Производството е по реда на чл. 63,
ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. чл.
208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е
по касационна жалба от директора на Регионална дирекция
–Бургас при Комисията за защита на потребителите, против Решение № 139/29.05.2020
г., постановено по АНД № 185/2020 г. по описа на Районен съд - Несебър, с което
е отменено наказателно постановление № 45151/06.01.2020 г. на директора на
Регионална дирекция за областите Бургас, Сливен и Ямбол, със седалище Бургас
към Главна дирекция "Контрол на пазара" при Комисия за защита на
потребителите. С наказателното постановление на „Пи енд Пи Маунтин“ ЕАД е
наложена имуществена санкция в размер на 1 000 лв., за нарушение на чл. 114, т. 2 от Закона за туризма (ЗТ),
на основание чл.208
от същия закон. Касаторът твърди, че
решението е неправилно и иска да бъде отменено, а по съществото на спора - да
бъде потвърдено наказателното постановление. В съдебно
заседание касаторът, редовно и своевременно призован, не се представлява .
Ответникът – „Пи
енд Пи Маунтин“ ЕАД, редовно уведомен, не се представлява.
Участващият в процеса представител
на ОП - Бургас счита, че решението на районния съд е правилно и
законосъобразно.
Настоящата съдебна инстанция, след
като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания,
становището на прокурора в съдебно заседание, събраните по делото доказателства
и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и
чл.220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е допустима като
подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от легитимирано лице,
имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.210,
ал.1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по
същество същата се явява неоснователна поради следните съображения:
С наказателното постановление, „Пи
енд Пи Маунтин“ ЕАД е наказано за нарушение на чл. 114, т. 2 от Закона за туризма
– предоставя туристически услуги в туристически обект, който не отговаря на
изискванията за определената му категория. Според наказателното постановление
на 15.07.2019 г., при направена проверка в обект хотел „Гранд хотел Свети
Влас“, гр. Свети Влас, е открито следното несъответствие: хотелът не разполага
със собствен паркинг, няма оборудвана и обзаведена стая за инвалиди, няма
оборудвана тоалетна за инвалиди във фоайето на хотела.
Нарушението е установено при
проверка на обекта, за което е съставен констативен протокол и акт за
установяване на административно нарушение (АУАН), който е връчен на лицето. Въз
основа на акта е издадено процесното НП.
За да постанови решението си районният съд
е приел, че посочената като нарушена разпоредба
на чл. 114, т. 2 от ЗТ
по своята същност е бланкетна норма и изисква наказващият орган да се позове на
конкретна разпоредба от Наредбата по чл.
121, ал. 5 от ЗТ, която счита, че в
случая е нарушена. Счел е, че това е довело до нарушаване правото на защита на
наказаното лице, поради което е отменил НП.
Така постановеното решение е
правилно.
Обжалваното
съдебно решение е допустимо, правилно и законосъобразно, като същото не страда
от пороци, представляващи касационни основания за отмяната му. При
постановяването му съдът е изследвал всички обстоятелства по установяване на
административното нарушение и налагане на санкцията. В хода на съдебното
следствие са събрани гласни и писмени доказателства, които заедно с
възраженията на жалбоподателя, съдът е разгледал и обсъдил обективно, поради
което на основание чл.221, ал.2, изр. второ от АПК /в сила от 01.01.2019г./,
настоящият състав препраща към тези мотиви, без да е необходимо тяхното
преповтаряне. Настоящият съдебен състав споделя
установената от районния съд фактическа обстановка, както и направените въз
основа на нея правни изводи.
Според чл. 114, т. 2
от Закона за туризма лицата извършващи хотелиерство и/или ресторантьорство в
туристически обект по чл. 3, ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 3 са длъжни да предоставят
туристически услуги в туристически обект, който отговаря на изискванията за
определената му категория съгласно Наредбата по чл. 121, ал. 5 от ЗТ.
Санкцията е наложена на основание чл. 208 от ЗТ, според който хотелиер или
ресторантьор, който в категоризиран туристически обект предоставя туристически
услуги, които не съответстват на изискванията за определената категория, се
наказва с глоба в размер от 200 до 1 000 лева, а на едноличните търговци и
юридическите лица се налага имуществена санкция в размер от 1 000 до 3 000
лева.
При проверката е установено, че
стопанисвания от дружеството ресторант не отговаря на изискването за категория "четири
звезди“. Така описаното нарушение е посочено и в съставените констативни
протоколи, които са подписани от нарушителя. В констативен протокол № 2661887/15.07.2019
г. не е разписано по кои точно разпоредби от Наредба за изискванията към
местата за настаняване и заведенията за хранене и развлечения и за реда за
определяне на категория, отказ, понижаване, спиране на действието и
прекратяване на категорията приета с ПМС № 217 (Наредбата), е констатирано
нарушение. За дружеството е останало неизяснено в какво точно се изразяват
нарушенията. Такова позоваване липсва в АУАН и в НП. В тази връзка съдът намира
за нужно да отбележи, че нормата на чл. 114, т. 2
от ЗТ
е препращаща и съдържанието й се допълва от текстовете на приложимата към
датата на проверката Наредба. Именно в Наредбата са посочени изискванията, на
които трябва да отговаря съответното категоризирано заведение и неизпълнението
на които е констатирано.
Посоченото по-горе нарушение на
процедурата по издаване на наказателното постановление е съществено, тъй като
води до нарушаване правото на защита на санкционираното дружество, поради което
наказателното постановление е незаконосъобразно и като такова правилно е отменено
от районния съд.
Атакуваното съдебно решение е
обосновано с оглед на събраните по делото доказателства и съответно на
приложимия процесуален и материален закон. Същото е постановено от териториално
и родово компетентен съд в пределите на правораздавателната му власт (чл.59 от ЗАНН).
Мотивиран от гореизложеното и на
основание чл.221, ал.2, предл. І-во АПК, във връзка с чл.63, ал.1 ЗАНН,
Бургаският административен съд XIX-ти състав,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 139/29.05.2020
г., постановено по АНД № 185/2020 г. по описа на Районен съд - Несебър.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.