№ 836
гр. Варна, 16.12.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на шестнадесети
декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Дарина Ст. Маркова
Членове:Даниела Д. Томова
Даниела Ил. Писарова
като разгледа докладваното от Даниела Д. Томова Въззивно търговско дело
№ 20223001000711 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 260034/29.07.2022г. на Окръжен съд – Добрич,
постановено по т.д. № 198/2020 год. по описа на ДОС ответникът
„Застрахователно акционерно дружество ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, ЕИК
*********, със седалище град София, е осъден да заплати на ищцата А. Н. Ш.,
ЕГН **********, от град Добрич, сумата 50 000 лева, представляваща
дължимо обезщетение за причинените й неимуществени вреди - болки,
страдания и травматични увреждания, претърпени от нея вследствие на ПТП,
настъпило на 16.12.2015г. в град Добрич, на бул. „Трети март” срещу
бензиностанция „Химойл”, по вина на водача на л.а. „Рено Лагуна”, с рег. №
В 4832 КР С.А.А., ЕГН **********, обхванат от действието на валидна, към
момента на настъпване на застрахователното събитие, застраховка
„Гражданска отговорност” по застрахователна полица № 23115000631101 със
срок на действие от 25.02.2015 до 24.02.2016 година, както и обезщетение за
причинените й от това събитие имуществени вреди в размер на 122,05 лева,
ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 16.12.2015г. (датата на
увреждането) до окончателното й плащане.
В съответствие с това, както и с оглед пълното уважаване на
предявените искове ответникът ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ” АД е осъден
1
да заплати на пълномощника на ищцата, осъществил безплатно процесуално
представителство в хипотезата на чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв, сумата 2 000 лева,
съответно дължимите на основание чл.78, ал.6 ГПК държавни такси и
разноски по делото.
Решението се обжалва от ответника „Застрахователно акционерно
дружество ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, ЕИК *********, с въззивна жалба
вх. №261715/15.09.2022г. по описа на ДОС, подадена чрез пълномощник
адвокат Т. Т., САК.
След проверка редовността на въззивната жалба съдът установи
следното:
Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок, при
условията на чл.62, ал.2 ГПК, от надлежно упълномощен адвокат -
пълномощник, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Внесена е
държавна такса за въззивно обжалване в размер на 402,44 лева.
Съдът констатира противоречие в петитума на жалбата касателно
обжалвания интерес.
След (или едновременно с) депозиране на въззивната жалба, с
уточнителна молба заведена в съда на дата 14.09.2022г. (с вх. №261711)
въззивникът, чрез пълномощника си адвокат Т. Т. е направил уточнение, че
решението на първоинстанционния съд се обжалва в частта, с която
застрахователното дружество е осъдено да заплати обезщетение в размер над
20 000 лв., а не както е посочено във въззивната жалба над 30 000 лева.
Предвид това обжалваният интерес възлиза на 30 000 лв. (разликата над
20 000 лв. до присъдените 50 000 лв. като обезщетение за неимуществени
вреди), поради което и дължимата държавна такса за въззивно обжалване,
изчислена по правилата на чл. 18, ал. 1 от Тарифата за държавните такси
дължими по реда на ГПК, следва да се определи в размер на 600 лева. Липсва
както изрично посочване, че решението се обжалва в частта за присъденото
обезщетение за имуществени вреди, така и конкретни оплаквания за
неправилност на решението в тази му част. Същевременно в изпълнение на
указанията на администриращия въззивната жалба съд, дадени с
2
разпореждане № 260241/14.09.2022г., за внасяне на държавна такса в размер
на 602,44 лева, с молба вх. № 261825/06.10.2022г. въззивникът е уточнил, че
обжалваният интерес е 20 000 лв., поради което и дължимата държавна такса
е в размер на 402,44 лв., като е представил и доказателство за внасяне на такса
именно в този размер.
Отделно от това, в представената с уточнителната молба вх. №261711
от 14.09.2022г. коригирана въззивна жалба (в т.2.3.) въззивникът е навел и
оплаквания за настъпила 5-годишна давност на исковата претенция и счита,
че искът следва да бъде отхвърлен на това основание.
При тези фактически констатации, съобразявайки изложеното в жалбата
и в последващите уточнителни молби, настоящият състав на ВАпС намира, че
предметът на обжалване е неясен и не може да бъде определен по категоричен
начин. Това е от значение и за преценката за правилното определяне и
предварителното внасяне на дължимата за обжалването държавна такса. В
този смисъл е налице нередовност на въззивната жалба по чл.260, т.4 и
чл.261, т.4 ГПК, която следва да бъде отстранена от задължения да
администрира надлежно жалбата първоинстанционен съд (чл.262 от ГПК).
С оглед на това настоящото производство следва да бъде прекратено, а
делото върнато на ДОС с указание за даване на надлежно разпореждане за
отстраняване на констатираните от въззивния съд нередовности на въззивната
жалба. Едва след това делото следва да се изпрати на въззивния Варненски
апелативен съд по компетентност за разглеждането на въззивната жалба.
Водим от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по в.т.д. № 711/2022г. по описа на
Апелативен съд - Варна
ВРЪЩА делото на Окръжен съд - Добрич за извършване на действия
по администриране на подадената въззивна жалба, съобразявайки указанията,
дадени в мотивите на настоящото определение.
Делото следва да се върне на въззивния Варненски апелативен съд за
разглеждане на въззивната жалба след окончателното приключване на
3
указаната процедура по администриране на въззивната жалба.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4