№ 37
гр. Търговище , 10.05.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, II СЪСТАВ в закрито заседание на
десети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ТИХОМИР П. ПЕТКОВ
Членове:МИЛЕН И. СТОЙЧЕВ
БИСЕРА Б. МАКСИМОВА
като разгледа докладваното от ТИХОМИР П. ПЕТКОВ Въззивно частно
гражданско дело № 20213500500087 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.413, ал.2 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от “Агенция за събиране на вземания” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, Столична
община, район Люлин, бул.”Д-р Петър Дертлиев” № 25, Офис сграда
Лабиринт, ег. 2, оф. 4, представлявано от Изпълнителния директор Димитър
Бориславов Бончев, чрез юрисконсулт Кристина Милчева ПРОТИВ
разпореждане № 506 от 02.03.2021 г. по ч.гр.д. № 309/2021 г., на Районен съд
Търговище, с което е отхвърлено заявлението по чл.410 от ГПК на
дружеството, в частта му за сумата от 176 лв., представляваща допълнителни
услуги по договор за допълнителни услуги, сумата от 1 320
лв.представляваща застрахователна премия по договор за допълнителни
услуги, сумата от 232.38 лв., представляваща лихва за забава по договор за
допълнителни услуги от 13.03.2020 г. до 14.07.2020 година, на осн. чл. 411,
ал. 2, т. 3 ГПК.
С доводи за нарушения на закона и необоснованост, въззивникът моли
за отмяна на разпореждането и за уважаване изцяло на заявлението по чл.410
от ГПК.
След проверка по реда на чл.278 от ГПК, съдът констатира след-ното:
Частната жалба е допустима, но неоснователна.
1
Отказът за издаване на заповед по чл.410 от ГПК е обоснован с довода,
че по отношение на клаузите в договора за предоставяне на пакет
допълнителни услуги към договора за потребителски кредит, съществува
обоснована вероятност, че са неравноправни и имат за цел единствено да
заобикалят императивните разпоредби на чл. 19, чл.10а, чл.22 и чл. 33 ЗПК,
поради което е отхвърлил заявлението за сумата от 176.00 лв., представлява
допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги, сумата от 1 320 лв.,
представлява застрахователна премия по договор за допълнителни услуги,
сумата от 232.38 лв., представляваща лихва за забава по договор за
допълнителни услуги от 13.03.2020 г. до 14.07.2020 година.
С изменението на ГПК (ред.ДВ. бр. 100/2019 г. ) в чл. 7, ал. 3 и чл. 411
ал. 2 т. 3 ГПК съдът е задължен служебно да следи за наличието на
неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, какъвто безспорно е
настоящия договор за потребителски кредит, въз основа на който заявителят
претендира присъждане на дължими суми, като това задължение на съда
произтича и от целта на Директива 93/13/ЕИО и Директива 2008/48 да се
осигурява минималната процесуална гаранция за ефективна защита на
правата и интересите на потребителите. Съдът следва да откаже издаване на
заповед за изпълнение, когато вземането произтича от договор с потребител и
искането се основава на неравноправна клауза в договора или е налице
обоснована вероятност за това. Преценката за спазване на посочените
разпоредби е възможно да се направи само на база на твърденията в
заявлението, от които произтичат вземанията, като съдът може да съобрази и
представените към заявлението договор и общи условия, по аргумент от чл.
410, ал. 3 ГПК. Съгласно чл. 143, ал. 1 от ЗЗП (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2019 г.)
неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда
на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води
до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя.
В случая е налице хипотеза, при която търговецът, с цел извличане на
по-голяма печалба, с оглед предвидените ограничения в ЗПК, е въвел
клаузата за закупуване на пакет за допълнителни услуги, за която е налице
обоснована вероятност да е неравноправна, тъй като е във вреда на
потребителя, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
2
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя: Потребителят, съгласно договора, следва веднага
да започне да изпълнява задълженията си за плащане по този допълнителен
пакет (ведно с вноските по кредита), без изобщо да е ясно дали ще се
възползва от така описаните услуги, още повече, че е невъзможно да бъдат
преценени икономическите ползи и последици за кредитополучателя от
сключването на едно такова споразумение. С това се нарушават пряко
изискванията на чл. 143, ал. 1 и ал. 2, т. 15 и т.19 от ЗЗП, обуславящо
прилагане на хипотезата на чл. 411 ал. 2, т. 3 от ГПК.
При недължимост на главното вземане, недължимо е и предявеното
вземане за лихва за забава (обезщетение за забава).
Относно вземането за застрахователна премия:
Безусловно ответникът по заявлението има качество на потребител и
приложение намират разпоредбите на Закона за защита на потрпебителите
(ЗЗП), а доколкото предметът на спора има за източник договор за
потребителски кредит – и Закона за потребителския кредит (ЗПК). Този извод
не се конфронтира с обстоятелството, че са налице и сключени договор за
предоставяне на допълнителни услуги и договор за застраховка,
имплементиран в него, доколкото никой от тях не може да бъде сключен
самостоятелно, тъй като има обусловено от договора за кредит значение и
правата и задълженията по тях са свързани с тези по договора за кредит.
Клаузата за заплащане на застраховка по пакет "Премиум Живот", е
неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП, тъй като е уговорена във вреда на
потребителя, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя, предвид и размера на вноската по кредита, и тази
по сключения пакет за застраховка. Освен това, с оглед неразривната й
свързаност с договора за кредит, с договарянето дължимото възнаграждение
за застрахователната премия да се разсрочи и да се изплаща едновременно с
погасителната вноска по заема, се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от
ЗПК, касаеща ограничение в размера на ГПР. Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК
всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат
заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна, поради което и клаузата
3
за застраховка защита пакет "Премиум Живот" следва да се приеме за такава.
Ирелевантно е възражението за даване на съгласие от страна на
клиента за сключване на застраховката – това не променя неравноправ-ния
характер на уговорката по същество. По същата причина не е от значение и
обстоятелството, на което се позовава жалбоподателят, че сключването на
застраховката не е било задължителна предпоставка за предоставянето на
заема, тъй като няма данни длъжникът да е можел да влияе на съдържанието
им, тъй като те са били неразривно свързани с ДПК.
Предвид горното, отказът на районния съд е постановен в съответствие
със закона и частната жалба против разпореждането следва да бъде оставена
без уважение.
С оглед изхода от делото, разноски на въззивника не се следват.
Въз основа на изложените съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на “Агенция за събиране на вземания”
ЕАД, ЕИК ********* ПРОТИВ разпореждане № 506 от 02.03.2021 г. по ч.гр.д. № 309/2021
г., на Районен съд Търговище, с което е отхвърлено заявлението по чл.410 от ГПК на
дружеството, в частта му за сумата от 176 лв., представляваща допълнителни услуги по
договор за допълнителни услуги, сумата от 1 320 лв.представляваща застрахователна
премия по договор за допълнителни услуги, сумата от 232.38 лв., представляваща лихва за
забава по договор за допълнителни услуги от 13.03.2020 г. до 14.07.2020 година, като
НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4