О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Гр. София, 21.11.2019 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-17 състав, в закрито съдебно заседание на двадесет
и първи ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като
сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 10838 по описа на съда за
2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
С
определение от 23.11.2017 г. сезираният съд е прогласил, че не е компетентен да
се произнесе по иска, с който е сезиран.
Този съдебен
акт е отменен с определение № 453/06.02.2018 г. по описа на САС с мотиви, че
СГС е постановил преждевременно определението от 23.11.2017 г. Доколкото не се
касае за иск, попадащ под някоя от хипотезите на чл. 24 от Регламент №
1215/2012 г., приложима е нормата на чл. 28, ал. 1 от Регламента.
След
връщане на делото на СГС на ответника е изпратена исковата молба и
доказателствата за отговор на ответника.
В
постъпилия в срока по чл. 131 от ГПК отговор ответникът „ДМА И.АрС“ обосновава
некомпетентност на българския съд. Задължението на работодателя наА.А. за
сключване на застраховка „Живот, здраве и злополука“ имало облигационен
характер и това обосновавало приложимостта на чл. 7, ал. 1, б. „а“ от
Регламента – компетентност на съда по мястото на изпълнение на задължението за
сключване на застраховка.
Евентуално,
при прилагане на нормите, регламентиращи международната компетентност по
спорове, произтичащи от трудов договор, българският съд отново не би бил
компетентен, тъй като територията на РБ не е мястото, където е разположено
предприятието, наело работника (чл. 21, пар. 1 от Регламента).
Според чл.
7, ал. 2 от Регламента по дела за вреди от непозволено увреждане, деликт или
квазиделикт компетентността на съда се определя по мястото, където е настъпило
или може да настъпи вредоносното събитие.
Вредоносното събитие, с оглед обстоятелствата, описани в исковата молба е
настъпило на територията на Кралство Дания, доколкото се твърди това да е
мястото, в което ответникът е дължал изпълнение на задължението си за сключване
на застраховка „Живот, здраве и злополука“.
Предвид неприложимост на нормата на чл. 24 от
Регламент № 1215/2012 г., възражението на ответника за некомпетентност на
българския съд и предвид разпоредбите на чл. 7, ал. 1 и 2 от Регламента,
настоящият съдебен състав дължи да прогласи некомпетентността си да се
произнесе по подадената от Т.Н.Н. искова молба.
На
основание чл. 28, § 1 от Регламент (ЕС) 1215/2012, съдът
О П Р Е
Д Е Л И:
ПРОГЛАСЯВА, че българският съд не е компетентен да
се произнесе по подадената от Т.Н.Н. срещу „ДМА И.АрС“ искова молба.
Определението
може да се обжалва с частна жалба пред САС в едноседмичен срок от връчването му
на страните.
СЪДИЯ: